Решение по дело №3331/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 98
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20225300503331
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300503331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.3 във вр. с ал.2 т.6 пр.2 от
ГПК.
Постъпила е жалба от „Лион Инвест Груп“ АД, ЕИК – *********,
с изп. директор К.М., съдебен адрес – гр.Пловдив, ул.“Владая“ № 4, адв.С. М.,
против Постановление от 07.11.2022г. по изп.д.№ 20218250400212 по описа
на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, с което е отказано прекратяване на
производството по делото. Моли съда да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез
юрк. В. Л.-И., депозира възражение, че жалбата допустима, но по същество е
неоснователна.
От Д. Н. М., А. К. М. и „Бене консулт“ ЕООД, ЕИК – *********, е
депозиран писмен отговор, че жалбата е процесуално допустима и е
основателна.
От страна на ЧСИ Стефан Горчев, рег. №825, чрез помощник ЧСИ
Мариана Тодорова, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че
жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
1
процесуалните предпоставки за допустимост, намира че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа, тъй като е подадена от
легитимирано лице в законоустановения едноседмичен срок и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Производството по изп. дело № 20218250400212 по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, рег.№ 825, е образувано по молба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК – *********, против длъжниците „Лион Инвест Груп“
ЕИК – *********, Д. Н. М., А. К. М. и „Бене консулт“ ЕООД.
С жалбата на „Лион Инвест Груп“ АД, ЕИК – *********, са
направени възражения, че производството по изп. дело следва да бъде
прекратено поради няколко групи съображения.
1.Посочва се, че дружеството е получило ПДИ с изх.№
14472/29.08.2022г., с която е информирано, че е заведено изп. дело с предмет
на събиране вземанията по 4 бр. изпълнителни листове, както следва: ИЛ от
14.01.2021г., изд. по т.дело № 387/2016г по описа на ОС Пловдив за вземане
за деловодни разноски в размер на 5 642.81лв; ИЛ от 26.07.2022г., изд. по
ЧГД № 14164/2015г. по описа на PC Пловдив за вземане за главница и лихви,
на основание Заповед за незабавно изпълнение № 7928/04.11.2015г, изд. по
същото частно гражданско дело; ИЛ от 29.10.2021г., издаден по ЧГД №
14162/2015г по описа на PC Пловдив за вземане за главница и лихви, на
основание Заповед за незабавно изпълнение № 7892/03.11.2015г, изд. по
същото частно гражданско дело; ИЛ от 08.07.2022г., изд. по т.дело №
270/2016г по описа на ОС Пловдив за вземане за деловодни разноски по
делото. Със същата ПДИ е записано, че се дава двуседмичен срок за
доброволно изпълнение само и единствено по отношение на вземанията за
деловодни разноски, обективирани в ИЛ от 14.01.2021г., издаден по т.дело №
387/2016г по описа на ОС Пловдив и в ИЛ от 08.07.2022г., издаден по т.дело
№ 270/2016г по описа на ОС Пловдив, но не и за останалите вземания, което
съставлява процесуално нарушение.
Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 428, ал. 1 изр. 2 от
ГПК - когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно задължението
си с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок
за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо срок за
2
доброволното изпълнение се изпраща съобщение за образуваното
изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.
В конкретния случай цедентът „Уникредит Булбанк“ АД е
предявил искове по чл. 422 от ГПК за установява дължимостта на вземанията,
за които са издадени процесните заповеди за изпълнение. Исковете са били
уважени и са приложени копия от съответните съдебни решения по
преписката.
2.Следващото възражение на дружеството се отнася до това, че
въпросните описани заповеди за изпълнение не са приложени в оригинал.
Настоящият съдебен състав, намира, че същото не намира опора в
процесуалния кодекс, доколкото никъде не е предвидено прилагане по
изпълнителните дела на издадените заповеди за изпълнение в оригинал.
3.Дружеството прави оплаквания, че от текста на връчената ПДИ с
изх.№ 14472/29.08.2022г. не става ясно кой е взискателят по делото, затова
защото е записано, че трябва да се плати сумата 5 642,81 лв. в полза на
„Уникредит Булбанк“ АД. По-надолу обаче, е записано, че с Молба с вх.№
19676/04.08.2022г. е поискано и са били присъединени вземанията на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по други три изпълнителни листове.
Въпросната „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се била представила
като кредитор въз основа на Договор за цесия от 06.11.2017г., сключен между
нея и „Уникредит Булбанк“ АД, който документ не е представен в цялост по
делото, а само са приложени страници по техен избор. Поддържа се, че
съдебният изпълнител е трябвало да установи дали са прехвърлени тези
вземания, защото ако това е единственият договор за цесия и няма друг
сключен помежду им, то е налице нищожност на въпросния цесионен
договор, защото са прехвърлени и бъдещи вземания, а именно за съдебни
разноски. Договорът за цесия е сключен на 06.11.2017г., а вземанията за
деловодни разноски са възникнали едва при влизане на съдебните актове в
сила /по т.д.№ 387/2016г. и по т.д.№ 270/2016г. по описа на ОС - Пловдив/,
тоест през 2021г. и 2022г. Дружеството не е било уведомено за друг сключен
договор за цесия.
Съдът намира, че тези доводи, свързани с договора за цесия и
прехвърлянето на вземанията, следва да се оставят без уважение. По
изпълнителното дело са представени Договор за цесия от 06.11.2017г. /на л.18
3
по преписката/, ведно с Приложение № 377, в което са описани
прехвърлените от „Уникредит Булбанк“ АД вземания срещу длъжниците.
Тези документи са приложени към молбата за образуване на изпълнителното
дело. Видно от т. 6 на Договора се съдържа изрично Потвърждение за
извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3, пр. последно от ЗЗД. Всички
вземания, ведно с привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително с изтекли лихви и разноски, индивидуализирани в Приложение
№ 377, представляват неразделна част от Договора за цесия 06.11.2017г. Към
преписката по изп.дело са приложени и съответните уведомления до
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
4.Дружеството възразява, че съдебният изпълнител не е взел
предвид съществуващото разминаване на сумите като размер и относимост,
записани в Приложение №377 към Договора за цесия, в колона последна,
наименована „обща стойност на съдебните разноски в евро“, които не
съответстват по никакъв начин на описаните суми по изпълнителните листове
от 14.01.2021г. и от 08.07.2022г.
Съдът намира, че не са налице такива несъответствия, доколкото
страните ясно и подробно са индивидуализирали вземанията спрямо
длъжниците именно в Приложение №377 към Договора за цесия, като
неразделна негова част.
Обжалваното Постановление от 07.11.2022г. за отказ за
прекратяване на изпълнителното производство се явява изцяло
законосъобразно.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 330 лв.
за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Сумата
е описана също и в Списък за разноските по чл.80 от ГПК /на л.14/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Оставя без уважение подадената жалба от „Лион Инвест Груп“
АД, ЕИК – *********, с изп. директор К.М., съдебен адрес – гр.Пловдив,
4
ул.“Владая“ № 4, адв.С. М., против Постановление от 07.11.2022г., с което се
отказва прекратяването на изп.д.№ 20218250400212 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, рег.№ 825, като неоснователна и недоказана.
Осъжда „Лион Инвест Груп“ АД, ЕИК – *********, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата 330 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 3331/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5