Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5540 по
описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.09.2017г.
по гр.дело №21412/2016г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, ответниците П.Г.В.- Д. и С.С.Д.
са осъдени да заплатят на Д.Ц.Ц. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумите от по
174,32 лева всеки от тях като дадени без основание и представляващи стойността
на труд и материали за извършен ремонт- саниране и полагане на външна изолация
на първи етаж от многоетажна жилищна сграда в гр.Ботевград, ул.“**********, ведно
със законната лихва за периода от 19.04.2016г. до окончателното плащане. Искът
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен срещу първия ответник за сумата от
3,69 лева за периода от 03.02.2016г. до 18.04.2016г. и е отхвърлен срещу втория
ответник. Ответниците са осъдени също така да заплатят на ищеца, всеки от тях
по ½ от сумата 594 лева- разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на втория ответник сумата от 1
лев- разноски в производството по отхвърления иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Срещу решението в
осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответниците П.Г.В.- Д. и С.С.Д.. Жалбоподателите поддържат,
че съдът се е произнесъл по непредявен иск, ищецът не е бил упълномощен да
управлява и поддържа сградата и не е доказал извършването на разходи. Твърдят
също така, че не са приели извършената работа по топлоизолирането на сградата,
а съдът допуснал съществени процесуални нарушения при събирането на
доказателствата. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира и присъждане на
направените разноски по делото, евентуално- намаляване разноските на ответника
по жалбата.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството Д.Ц.Ц. в
подадения в срок отговор оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
При липсата на
договор или друго правно основание първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал главния иск като такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно е установено както намаляването на
имуществото на ищеца, така и увеличаването на имуществената сфера на
ответниците- ищецът е заплатил сумата за саниране и топлоизолиране на
процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, а последните са
заплатили една част от сумата (360 лева) и липсват по делото доказателства да
са заплатили на ищеца остатъка до 708,64 лева. Видно от заключението на
изслушаната СТЕ, цената на квадратен метър за процесната топлоизолация е под
средните пазарни цени и същата действително и с добро качество е изпълнена в
имота на ответниците. Следователно са установени елементите от състава на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД- ответниците са се обогатили, а
ищецът е обеднял без за това да е налице правно основание, като обедняването и
обогатяването произтичат от едни и същи факти и обстоятелства.
С връчена на 03.02.2016г.
покана ответникът П.Г.В.- Д. е поканена от ищеца да му заплати дължимата сума, като
по делото не са представени доказателства другият ответник също да е бил
поканен. Следователно първоинстанционният съд при правилно приложение
разпоредбата на чл.162 ГПК е определил размера на дължимата от първия ответник мораторната
лихва, като е отчетена липсата на покана до втория ответник и искът с правно
основание чл.86 от ЗЗД срещу него е отхвърлен.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира неоснователно, доколкото същото е към минимума съгласно Наредба №1 на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.09.2017г. по гр.дело №21412/2016г. по описа на СРС, ГО,
88 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П.Г.В.- Д. ЕГН:**********
и С.С.Д. ЕГН:********** да заплатят на Д.Ц.Ц. ЕГН:**********, всеки един от тях
по ½ (една втора) от сумата 350 лева (триста и петдесет лева)- разноски
по делото за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/