Мотиви към
присъда по НОХД № 241/2016 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Л.А.Й. с ЕГН ********** ***
по обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че на 06.02.2016 г. в с. Торос, обл.
Ловеч, в трафопоста зад Кметството в селото, извършил действие с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст – малолетният Р.В.Р., ЕГН **********,***, като поставил в устата на
малолетния половия си член.
До
започване на съдебното следствие малолетният тогава пострадал Р.В.Р., действащ
чрез своята майка и законен представител А.Р.К. предявява срещу подсъдимия Л.А.Й. граждански иск за сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на задължението. Съдът прие така предявения граждански иск за
съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалия като
граждански ищец и частен обвинител.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура - Луковит поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е възведено с обвинителния акт като фактическа и правна
квалификация, намирайки го за доказано по несъмнен начин, и пледира за
осъдителна присъда. Прокурорът моли на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи ефективно при
първоначален общ режим на изтърпяване.
Частният обвинител и граждански ищец
Р.В.Р., който към момента на съдебните прения е навършил 14 години, със
съгласието на своята майка и законен представител моли за присъда по преценка
на съда, както и да бъде уважен гражданския иск.
Подсъдимият
Л.А.Й. в последното съдебно заседание преди приключване на съдебното следствие дава
обяснения, с които признава, че е извършил описаните в обвинителния акт
блудствени действия с малолетния тогава пострадал, но твърди, че последният е
поискал това. Признава се за виновен и моли да му се определи наказание една година лишаване от свобода.
Защитникът
адв. М.М. намира, че без самопризнанието на подзащитния му, обвинението не би
било доказано. Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият не е упражнил
насилие спрямо малолетния пострадал. Счита, че при определяне на наказанието
следва се отчете признаването на вината от страна на подсъдимия, критичното му
отношение към деянието и моли да му бъде наложено минимално предвиденото
наказание, а именно една година лишаване от свобода.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Л.А.Й. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, българско гражданство, ром, неженен,
неграмотен, без образование, безработен, неосъждан (реабилитиран). ЕГН **********.
Към месец февруари 2016 г.
подсъдимият Л.Й. обитавал изоставен
трафопост, намиращ се зад Кметството в с. Торос, обл. Ловеч, на улица "Д.К.".
На 06.02.2016 г. , в ранния следобед,
пострадалият Р.В.Р., на 13 години, и св. Г.Г.М., на 12 години, си играели на
центъра на селото. По това време покрай тях минал подсъдимият Й., когото децата
познавали като Ляско. Подсъдимият повикал малолетния Р. и го склонил да тръгне
с него. Завел го в изоставения трафопост зад Кметството, в който живеел. Влезли
в помещение на трафопоста, в което на земята до стената имало дюшек. Прозорците
на помещението гледали към улицата, като стъклата им били изпочупени. Там
подсъдимият свалил панталоните си до коленете и казал на детето, че трябва да
му лапа „онази работа“, за да възбуди у него полово желание. Въпреки, че не бил
заплашван, св. Р. се страхувал, че подсъдимият може да му направи нещо лошо –
да го удари или нарани по някакъв начин, и приклекнал върху дюшека на земята, а
подсъдимият поставил в устата на малолетния половия си член. Междувременно при
св. Г.М. дошъл св. А.С.М. и двамата решили да отидат до дома на първия, като
пътят им минавал по улицата зад Кметството. Минавайки покрай трафопоста, двете
деца надникнали през прозорците с липсващи стъкала и възприели блудствените действия на подсъдимия с
малолетния Р., след което продължили по пътя си. Св. Р., от помещението, също видял децата, тъй като бил
обърнат с лице към прозорците. Описаните действия на подсъдимия с детето
продължили около пет минути, като подсъдимият не успял да се възбуди. Легнал на
дюшека, а св. Р. го излъгал, че ще отиде да му купи бира и избягал. Обадил се
по телефона на баба си – св. Е.А.Р. и разплакан й казал, че Ляско го „закачал“.
По-късно, след като се прибрал в къщи, Р. разказал на баба си за случилото се,
като от срам и страх да не му се карат първоначално спестил една част от
действията на подсъдимия. Св. Р. уведомила майката на Р. – св. А.Р.К., която
съобщила за случая в РУ на МВР Луковит.
Видно от заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична
експертиза при пострадалия Р.В.Р. липсват данни за наличие на психично
заболяване. При него е налице психична годност за участие в наказателно
производство. При него е налице интелект в долна граница на нормална умствена
надареност и личностното развитие е съответно на възрастта. Изследваното лице е
способно правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения по тях. Не се установяват данни за извънмерно повишена
внушаемост и склонност към фантазмени преживявания, както и тенденциозно
изкривяване на факти и събития. Р. е разбирал свойството и значението на
деянието по време на извършването му и е можел да ръководи поведението си и да
предвиди последиците от него. Вещите лица не са открили данни за промени в
психическото състояние на детето преди, по време и след извършване на деянието
спрямо него. Освидетелстваният има придобита и съответна на хронологичната
възраст сексуална култура с познания за сексуалния акт и интимните отношения,
тяхната приемливост или непозволеност от морално-етична гледна точка и законова
наказуемост на различните форми на сексуално поведение. В състояние е адекватно
да оцени случващото се и модулира поведението си съобразно него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия Р.В.Р. (на последния и дадените на
досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК) св. Г.Г.М., св. А.С.М., св. Е.А.Р., св. А.Р.К.,
проведените по реда на чл.143 от НПК очни ставки между пострадалия Р.Р. и св. Г.М., между пострадалия Р.Р. и св. А.М., между св. Г.М.
и св. А.М., от заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична
експертиза, от извършения съдебен оглед на местопроизшествие по реда на чл. 285
вр. чл. 155 НПК и изготвения фотоалбум, както и от приобщените по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
биографична справка, жалба от А.Р.К..
Относно главния факт на доказване за
извършени от подсъдимия блудствени действия по отношение на малолетния Р.Р.
съдът кредитира показанията на пострадалия Р.Р., които се подкрепят от
показанията на свидетелите очевидци Г.М.
и А.М.. Показанията на тези свидетели имат характер на преки доказателства,
доколкото отразяват и пресъздават лично възприети обстоятелства за деянието и
неговия автор. Допълнителен аргумент относно правдивостта на показанията на
пострадалия Р.Р. е и заключението на КСППЕ, което дава положителен отговор на
въпроса досежно свидетелската му годност, липсата на данни за повишена
внушаемост и склонност към фантазмени преживявания, за тенденциозно изкривяване
на факти и събития. Косвени доказателства за престъплението се съдържат в
показанията на св. Е.Р. и св. А.К., които пресъздават споделеното им от страна
на пострадалия. В подкрепа на това е и направеното на съдебното следствие
самопризнание от самия подсъдим.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тази фактическа обстановка
съдът от правна страна приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
Престъпното блудство, обхванато от нормата на чл. 149, ал. 1 от НК, се
характеризира с особеното качество на пострадалия – малолетно лице. В случая с
оглед данните по делото св. Р.Р. е бил малолетен към инкриминираната дата.
От обективна страна, чрез извършване на действия,
които целят да възбудят полово желание без съвкупление, подсъдимият е реализирал блудствени по смисъла на закона
действия – в конкретния случай поставил половия си орган в устата на детето. Деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК се явява
съставомерно от обективна страна със самото осъществяване на блудствени
действия с малолетно лице, дори и когато малолетният пострадал е изразил
съгласие за тяхното осъществяване. Липсата на съгласие по принцип води към
основания за евентуална квалификация на блудството по по-тежко наказуемите
състави на чл. 149, ал. 2 от НК. Освен това, деянието се явява
съставомерно и без целта на дееца да бъде постигната - без извършителят на
престъплението действително да се възбуди или да бъде полово удовлетворен. В
случая от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е искал
след извършване на действията спрямо свидетеля да осъществи с него и
съвкупление. Ето защо от обективна страна правната квалификация на поведението
на подсъдимия съответства на разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от НК
От субективна страна, деянието подсъдимият е извършил
виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните му действия. Подсъдимият е
съзнавал, че извършва действия с малолетно лице, които са от естество да възбудят
половото му желание без съвкупление, като във волево отношение е желаел
извършването им.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 149, ал. 1
от НК законодателят е предвидил
наказание "лишаване от свобода" от една до шест години.
При определяне
размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия предвид настъпилата реабилитация по чл. 88а вр. чл. 82, ал. 1, т. 4
от НК по отношение предходните му осъждания. Направеното от страна на подсъдимия
самопризнание преди края на съдебното следствие съдът не оцени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, отчитайки, че същото бе направено след като по делото бяха
събрани категорични доказателства за вината на подсъдимия. Подсъдимият формално изрази съжаление, но от
съдържанието на обясненията и поведението му не се установи самокритичност, а
напротив опита се по всякакъв начин да оправдае собственото си поведение с
твърдения, че инициативата била на детето, че бил употребил значително
количество алкохол.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете недобрите характеристични данни на
подсъдимия, наличните по делото данни и за друг подобен случай пак по отношение
на пострадалия Р., които разкриват подсъдимия като личност с повишена
обществена опасност и склонен към прояви от този вид, както и обстоятелството,
че неволни свидетели на блудствените действия на подсъдимия са станали и други
малолетни лица.
Преценявайки относителната тежест
на всяко от тези релевантни за реализиране на наказателната отговорност
обстоятелства, настоящият съдебен състав отдаде известен превес на смекчаващите
такива, поради което при условията на чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛИ наказание в размер
под средния, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Същевременно, съдът счете, че независимо от формалното
наличие на предпоставките за приложение института на условното
осъждане, за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на подсъдимия е наложително същият да
го изтърпи реално. Необходимо
е за определено време подсъдимият да бъде
изолиран от обществото, което ще спомогне преосмисляне от негова страна
на бъдещото му поведение и в частност, отношението му към малолетни лица, както
и осъзнаването на запретеността на блудствените действия с такива лица, независимо от
обстоятелството как реагират те поради психическата си недоразвитост. Условното
осъждане би осуетило и постигане целите на общата превенция, тъй като случилото
се е станало обществено достояние, при което единствено с налагане на ефективно наказание, могат успешно да се
изпълнят тези цели.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието подлежи на изтърпяване при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК, съдът приспадна времето през което подсъдимия Л.А.Й.
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото
производство, считано от 28.12.2016 г. от
определеното му наказание „лишаване от свобода”.
Настоящият
съдебен състав намира, че чрез така определеното наказание ще бъдат постигнати
целите на индивидуалната и генерална
превенция, предвидени от законодателя в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Съдът се произнесе и
по предявения граждански иск, като прие, че е частично
основателен и следва да бъде уважен до размера на 3000 лева. По
категоричен и безспорен начин в наказателния процес се доказа, че събитието, от
което произтичат неимуществените вреди
за пострадалия действително е настъпило, че това събитие
има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено виновно от
подсъдимия, както и, че настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка
с деянието му. Предвид това, че основание на гражданския иск в наказателния
процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението /т.1 от ППВС
№ 9 / 1961г., изм. с ППВС № 7/1987г./, съдът прие, че са налице всички елементи
за частично уважаването на предявената гражданска претенция до размера на 3000
лева, като следва да бъде присъдена законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на задължението. По делото се доказа, че
след преживяното малолетният пострадал е станал затворен, изпитвал е срам и
притеснение, а и съдът доби непосредствено възприятие относно тези негативни
последици от деянието. От КСППЕ и от разпита на вещите лица в съдебно заседание
се установи, че деянието би могло да има за последица развиване на сексуален
интегритет, различен от общоприетия, че
детето е подложено на силно напрежение и изпитва срам. От друга страна, вещите
лица сочат, че въпреки неприятните
преживявания, извършеното блудство не се е отразило дълбоко върху психиката на
детето. Св. М. изнася пред съда, че
Р. се притеснявал, срам го е от
съучениците, „защото те го наричали гей“, „става му тъжно … и му е гадно“, не
иска да говори за случилото се. Неимуществената
вреда най-вече се изразява в изпитания срам, неудобство и притеснение от това,
че случилото се е станало обществено достояние, унижение сред приятелчетата. Съдът
счита, че претендираната сума от 20 000 лева е прекалено завишена както поради
липсата на сериозни и непоправими вреди върху психиката на пострадалия, така и поради
липсата на материални възможности подсъдимият да заплати подобно обезщетение.
Съдът
се произнесе по въпроса за разноските, като осъди подсъдимият Л.А.Й. да заплати
120,00 лева, представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата от 370,50 лева в полза на ОДМВР Ловеч,
представляващи сторените в досъдебното производство разноски, и сумата от
379,96 лева в полза на РС Луковит, представляващи сторените в съдебната фаза разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: