№ 107
гр. Варна, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря П. В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203950 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Вариа КОМ -БГ“ ЕООД-гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 617327-630036/09.12.2021г. на заместник
директора на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.17, ал.1 от ЗСВТС.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва издаването му в
законоустановения срок. Излага доводи за маловажност на случая, като
изтъква редица обстоятелства, обосноваващи извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, в сравнение с подобни деяния от този
вид. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Алтернативно моли административното наказание да бъде отменено и да му
бъде отправено предупреждение по реда на чл.28 от ЗАНН. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв.П. И. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените
в нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
1
Счита, че нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано.
Намира, че не са налице условията за приложение на нормата на чл.28 от
ЗАНН. Изтъква, че санкцията е определена в минимален размер и е съответна
на всички смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество било регистрирано
по ЗДДС, а също и като Интрастат оператор, тъй като осъществявало
вътрешнообщностна търговия. На 13.08.2021 г. на електронната поща на
дружеството от Информационна система „Интрастат“ било изпратено
съобщение с напомняне, че наближава крайния срок за подаване на Интрастат
декларация за референтен период 07. 2021 г. Въпреки напомнянето, до
16.08.2021г. същото не подало Интрастат декларация за поток пристигания за
референтен период от 01.07.2021г. до 31.07.2021г. Такава декларация
дружеството подало по-късно-на 22.08.2021г.
На 23.08.2021г. от св.А. А. И.- старши инспектор по приходите в ТД
на НАП-Варна била извършена проверка в информационния масив на ТД на
НАП за спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството,
при която изложените обстоятелства били установени. Доколкото
декларацията не била подадена в законоустановения срок, а именно- до
16.08.2021г., на 04.10.2021г. проверяващата съставила акт за установяване на
административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е подало
Интрастат декларация за процесния референтен период в законоустановения
срок. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството;
впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмено възражение
(наименовано „Обяснителна записка“) било депозирано в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН, но било счетено за неоснователно от наказващия орган. Въз основа
на съставения акт на 09.12.2021г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „Вариа ком-БГ“ ЕООД -гр.Варна била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за неизпълнение на
административно задължение по чл. 17, ал.1 от Закона за статистиката на
вътресъюзната търговия със стоки.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката А. А. И., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
2
разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени
доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена
по несъмнен начин.
С най-голямо значение сред приобщените писмени доказателства са
разпечатките от информационна система BGINTRASTAT, от които е видно,
че дружеството има качеството Интрастат оператор, като се установяват и
датите на подаване на процесната и на предходни декларации. Съдържа се
информация за декларираните от юридическото лице данни. Приложено е и
копие от Обяснителна записка, в която дружеството потвърждава, че е
регистрирано като Интрастат оператор, както и че не е подало своевременно
процесната декларация.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСВТС задължава Интрастат операторите
подават Интрастат декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния
период. През периода 01.07.-31.07.2021г. дружеството-жалбоподател е било
надлежно регистрирано като Интрастат оператор (обстоятелство, което не се
оспорва от страна на последното) и следователно е било длъжно да подаде
Интрастат декларация за поток пристигания за този данъчен период в
установения за това срок. Крайният срок за подаване на Интрастат
декларации за регистрираните оператори е 14 – то число на месеца, следващ
референтния период. През м.август 2021г. 14 и 15 – то число на месеца са
били почивни дни, поради което срокът за изпълнение на процесното
задължение е изтекъл на първия присъствен ден- 16.08.2021г. От приложения
Протокол за приемане на Интрастат декларация се установява, че
санкционираното лице не е изпълнило това свое задължение до 16.08.2021г., а
е подало Интрастат декларация след изтичането на законоустановения срок-
на 22.08.2021г. По този начин същото действително е осъществило
неизпълнение на административно задължение по чл.11, ал.1 от ЗСВТС,
наличието на което правилно е констатирано в обжалваното наказателно
постановление.
Административно-наказателната отговорност на дружеството не
отпада поради обстоятелството, че декларацията за този период е била
3
„нулева“. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗСВТС (в редакцията, действала
към момента на извършване на нарушението) е предвиждала възможност,
когато Интрастат оператор за определен период няма да извършва
вътрешнообщностна търговия със стоки на Европейския съюз, да може
писмено да уведоми изпълнителния директор на НАП и за този период да не
подава Интрастат декларации. Липсват обаче доказателства, а и твърдения,
въззивното дружество да е депозирало такова уведомление, поради което и не
е отпаднало задължението му да подаде Интрастат декларация.
Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
наказание по реда на чл.17, ал.1 от ЗСВТС, предвиждащ специално наказание
за Интрастат оператор, който не подаде Интрастат декларация или не я
подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият случай.
Независимо от изложеното съдът констатира, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснатни съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното
наказателно постановление. При извършената цялостна служебна проверка,
с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това
срокове. Твърденията в жалбата, че НП не е издадено в законоустановения
срок, не почиват на конкретни доказателства, а само на предположение.
Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи,
видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в
отсъствие на представител на дружеството. Според императивната разпоредба
на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя.
Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в
случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът установи, че
дружеството не е било поканено по надлежния за това ред да изпрати
представител за съставяне на АУАН. Поканата с изх.№67/23.08.2021г. е била
4
изпратена чрез Български пощи, но била върната с отбелязване на пощенския
плик, че няма никой на адреса. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се
приема, че подобно обстоятелство удостоверява единствено търсенето на
нарушителя на адреса, но не и невъзможността да бъде намерен.
Еднократното ненамиране на представител на дружеството на адреса на
неговото седалище не представлява невъзможност лицето да бъде намерено и
не удовлетворява изискванията на закона. Липсват доказателства
инспекторите по приходите да са направили опит да осъществят връзка по
телефон, на посочения в Търговския регистър телефонен номер, да съберат
информация за евентуална промяна на адреса на дружеството или да са
положили други усилия за издирването на надлежен представител. В
Търговския регистър е вписан и електронен адрес на дружеството, но в
приложената разпечатка-Информация за подадени документи за година 2021
(л.12 от преписката) липсват данни да са били изпращани съобщения на
датата на изготвяне на поканата или след нея. Следва да се отбележи, че актът
без затруднения е бил връчен на представител на дружеството от призовкар
към Кметство-с.Тополи. Следователно не е била налице невъзможност
дружеството да бъде намерено. При така установеното следва да се приеме,
че жалбоподателят не е бил поканен за съставянето на процесния АУАН и
следователно не са били налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН,
приложението на който е довело до съществено накърняване на
процесуалните права на нарушителя. Ненадлежната покана за съставяне на
АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния
етап на административно наказателното производство. Това нарушение не се
санира с факта, че по-късно актът е бил надлежно връчен на лицето. В
практиката на съдилищата последователно се третира като съществено
процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя,
без да са налични условията за това, което обуславя и отмяната на
обжалваното наказателно постановление на това основание.
Отделно от изложеното, съдът намира за основателни доводите за
маловажност на случая, изложени в жалбата. Касае се за минимално
просрочване от шест дни след изтичането на законоустановения срок.
Константна е практиката на съдилищата по отношение приложението на чл.
28 от ЗАНН, която приема, че закъснение за подаване на декларация, което е
в рамките на 5 до 7 дни, след изтичане на крайния срок, се явява
пренебрежимо кратко за да бъде санкционирано, вместо нарушителя да бъде
предупреден, съобразно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН (каквото
становище е изразено например в Решение № 2090 от 4.11.2019 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 2171/2019 г.). Действително, дружеството е изпълнило
5
задължението си да подаде декларация след изрично напомняне от ТД на
НАП-Варна. Същото обаче е отстранило нарушението незабавно, като е дало
обяснения за причините за допускането му- незнание, а не умишлено
пренебрегване на законоустановените си задължения. Също така Интрастат
декларацията е била „нулева” и неподаването й в срок не е рефлектирало
върху обективността на събираните от системата „Интрастат“ данни. Следва
да се отбележи и че дружеството не е било санкционирано за други
нарушения на данъчното законодателство. Поради това съдът намира, че
допуснатото нарушение е инцидентна проява в дейността на юридическото
лице и дори и предвидената в закона минимална санкция се явява
несъответна на тежестта на извършеното нарушение. С оглед особеностите на
случая и при липсата на данни за други нарушения от страна на дружеството,
съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от
обичайните такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно.
Предвид коментираното по-горе съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо отмяната на това основание на наказателното
постановление обаче, съдът не следва да предупреждава нарушителя по реда
на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „Вария КОМ-БГ“ ЕООД следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. за процесуално представителство
(видно от приложения Договор за правна защита и съдействие). В случая
уговореното и заплатено възнаграждение е в минимален размер и следва да
бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 617327-
630036/09.12.2021г. на заместник директора на ТД на НАП-Варна, с което на
„Вария КОМ-БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.17, ал.1 от Закона за статистиката на вътресъюзната търговия със стоки, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „Вария КОМ-БГ“ ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от 300,00 лева /триста лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
6
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7