№ 765
гр. Бургас, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203201 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на Кр. Р. К. ЕГН ********** със съдебен
адрес: ***** против наказателно постановление № 541/28.10.2020г., издадено от Заместник
Кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.
183, ал. 2, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП. АУАН бил издаден при нарушение на чл. 53, ал. 2
ЗАНН, било ограничено правото му на защита. Нарушени били разпоредбите на чл. 40, ал. 1,
ал. 2 ЗАНН, бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП. Била
нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, не били описани конкретните факти. За
жалбоподателя оставало неясно нарушението, тъй като се касаело за паркиране в
съответствие с чл. 94, ал. 3 ЗДвП – възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движение и успоредно на оста на пътя. НП било издадено при нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН и чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Намира, че е паркирал законосъобразно и се изключва
осъществяването на състав по чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява. Депозирана е писмена молба с поставени към свидетеля въпроси. Моли за
отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К., която оспорва
жалбата и моли да се потвърди НП като излага съображения и претендира заплащането на
юрисконсутско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на жалбоподателя чрез
обратна разписка на 10.12.2020г., а жалбата е входирана в чрез Община Варна до РС Варна
на 16.12.2020г., поради което същата е депозирана в срока по чл. 59 ЗАНН, срещу акт,
който подлежи на обжалване и от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира следното:
1
На 25.08.2020г. около 16,45 часа св. Н. Л. - служител на Общинска полиция-Варна
работел като автопатрул като имал за поставена задача да посети кв. „Чайка”, тъй като
имало сигнал, че в кв. „Чайка” имало неправилно паркирани автомобили в градинките. За да
влезе в квартала, трябвало премине през бул. „Никола Вапцаров”, където се намирал
Административен съд - гр. Варна. За влизането в квартала трябвало да се отбие и да се
направи ляв завой. За квартала имало направени подходи за влизане към него, като в единия
от подходите, който се намирал срещу Административен съд имало супермаркет „СВА”.
Платното за движение имало две ленти. В неговата посока, от дясната страна, едната пътна
лента била заета от паркирали автомобили до този супермаркет. Това била пътната лента за
влизането в квартала. Свидетелят трябвало да направим ляв завой, за да влезе в квартала, а
отсрещното движение трябвало да направи десен завой и в същия момент от квартала
излизали автомобили. Поради това, че автомобилите паркирали в дясната лента, създавали
пречка за тези, които идвали от булеварда и влизат в квартала и за тези, които излизат от
квартала, се създавало „тапа“. Станало задръстване и тъй като свидетелят бил с патрулен
автомобил, съответно хората започнали да сигнализират и той трябвало да вземе отношение.
Съставил няколко уведомления за съставяне на фишове в отсъствието на водачите, тъй като
автомобилите били паркирани, а водачите ги нямало. Водачите, които били на място,
потеглили, но свидетелят трябвало да вземе отношение по отношение на останалите, сред
които бил процесният автомобил с рег. ****.
Свидетелят съставил фиш на собственика на автомобила П.К.Р. за това, че МПС ** рег.
**** в гр. Варна, в ж.к. „Чайка“ до супермаркет СБА бл. 14 е паркирал като създава пречка
за движението на други МПС, с което нарушил чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП вр. чл. 183, ал. 2, т. 1
ЗДвП и се санкционира с глоба в размер на 20 лева.
Постъпило е възражение от П.Р., която е декларирала, че на датата, посочена в
издадения фиш автомобилът е бил управляван от сина й – Кр. Р. К..
Св. Г.Т. се свързала по телефон с посоченото лице К.К., за да се яви за съставяне и
връчване на АУАН, но получила отказ, поради което съставила АУАН № 0002152 на
14.09.2020г. в присъствието на един свидетел против Кр. Р. К. за това, че на 25.08.2020г.
около 16,45 часа в гр. Варна в к-кс Чайка, бл. 14, до супермаркет „СВА“ паркира лек
автомобил ** с рег. **** на пътна лента, с което създава пречка за движението на други
МПС, с което нарушил чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
АУАН бил връчен на Киров на 15.10.2020г. като било вписано възражение, че АУАН е
съставен в негово отсъствие. В срока по чл. 44 ЗАНН (първи работен ден) постъпило
възражение от К. против АУАН, в което посочва, че не е бил търсен за съставянето на
АУАН, а АУАН бил съставен в нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, нарушена била
разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП.
АНО е поставил резолюция върху възражението, че „не приема възражението“. На
28.10.2020г. е издадено НП № 541/28.10.2020г., с което Зам.-Кмет на Община Варна е приел,
че К.К. като водач на МПС ** с рег. **** на 25.08.2020г. около 16,45 часа в гр. Варна в ж.к.
Чайка, бл. 14, до супермаркет „СВА“ е паркирал на пътна лента лек автомобил ** с рег. ****
на пътна лента, на място, където създава пречка за останалите участници в движението, с
което виновно е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 2, т.
1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на
общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране както и
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата
за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални
2
електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на
правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за
тяхната охрана. Ето защо АУАН е издаден от компетентно лице съгласно Заповед №
4129/05.11.2018г. на Кмет на Община Варна, а именно от служител „Общинска полиция“.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Предвид посоченото
НП е издадено от оправомощено за това лице съгласно представената Заповед №
0506/07.02.2020г. на Кмет на Община Варна.
Предвид представените заповеди съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, в предвидените от закона правомощия. АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. В разпоредбата не се предвижда поканата да е писмена. Съдът счита, че
липсва причина, поради която да не се довери на св. Т., че е поканила жалбоподателя за
съставяне на АУАН по телефон, но същият е отказал да се яви, поради което и е съставила
АУАН в негово отсъствие. Този състав счита, че е изпълнена законовата разпоредба и
жалбоподателят по своя воля е преценил, че не желае да присъства при съставянето на
АУАН. Освен това не е нарушено правото на жалбоподателя на защитата, тъй като АУАН
му е надлежно връчен и същият е вписал възражения както в АУАН, така и е подал писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Този състав счита, че липсва нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като АНО преди да
се произнесе по преписката е разгледал възражението и е приел същото за неоснователно.
Това обстоятелство е вписано и в самото НП като липсата на подробни мотиви не опорочава
администратвинонаказателното производство. Законодателят в разпоредбата на чл. 52, ал. 4
ЗАНН не предвижда задължително съдържание на произнасянето, а от значение е
възражението да е било разгледано от АНО и същият да го е преценил преди произнасяне по
преписката. В случая е преценено като неоснователно и с това е изпълнено изискването на
закона.
Съдът счита, че липсва нарушение и на разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая приложение намира чл. 186, ал. 3 ЗДвП, съгласно която фиш за неправилно
паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В
този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият
екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в
службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се
посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното
превозно средство се смята за връчване на фиша.
Именно в съответствие с тази разпоредба, при отсъствие на водач, е бил съставен фиш
на собственика на автомобила П.Р.. Въведена е оборима презумпция, че когато липсва
извършителя на нарушението, отговорността следва да се понесе от неговия собственик като
вменява в задължение на собственика да знае във всеки един момент кое е лицето, което
управлява МПС именно под страх, че ако не знае кой управлява МПС, то ще следва да
понесе отговорността за нарушението. Законодателят обаче цели да се установи
действителния извършител на нарушението и затова вменява в задължение на собственика
3
на МПС да извърши всички възможни действия, за да посочи кое е онова лице, което
управлява неговото МПС. Лицето в случая е знаело кой управлява МПС и е представило
декларация, с която е посочило К.К., с което е реализирано правото по чл. 186, ал. 2 ЗДвП и
собственикът е оспорил да е извършител на нарушението. В случая, Русева, като собственик
на МПС, е лице, което оспорва да е извършило нарушение, поради което е посочила кое е
лицето, което е било водач и е съставен АУАН, каквато е хипотезата именно на чл. 186, ал. 1
ЗДвП. Не се предвижда последваща възможност на лицето, посочено от собственика, да се
съставя фиш и също да може да възрази срещу съставения фиш и това произтича именно от
задължението на собственика да знае във всеки един момент кое е лицето, управлявало
неговия автомобил. Възможността на посоченото като нарушител лице да се защити е да
обжалва съставения АУАН, каквато е и настоящата хипотеза. Ето защо съдебният състав
намира, че в този смисъл липсва нарушение на правото на защита на К.К..
Въпреки това обаче съдебният състав намира, че АУАН и НП са издадени при
нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, тъй
като липсва ясно изложение на фактите, срещу които то да се защитава.
От една страна объркване създава използваното минало и сегашно време на глагола
„паркира“ в АУАН и НП - в АУАН се сочи, че К. „паркира“ МПС като създава пречка за
движението на други МПС, а в НП се сочи, че вече е „паркирал“ на пътната лента и създава
пречки за останалите участници в движението. Дори да се пренебрегне това обстоятелство
съдебният състав намира, че едва в хода на съдебното производство бяха попълнени
фактите, поради което би могло да се приеме, че паркираният автомобил е бил пречка за
движението на други МПС. В АУАН и в НП липсва посочване на конкретните факти, при
които би могло да се приеме, че автомобилът е създавал пречка за движението, поради което
и съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице. АНО се е задоволил
с формалното посочване на хипотезата на правната норма без да посочи кои са онези факти,
поради които приема, че се касае за пречка за останалите участници в движението.
Недопустимо е тази факти да се установяват и да се допълват в хода на съдебното
производство, където за първи път става ясно къде е бил паркиран автомобилът и защо така
паркиран на конкретното място автомобилът е създавал пречки за останалите участници в
движението. Административно-наказателният процес е строго формален и в АУАН и НП
следва ясно и конкретно да са посочени фактите, при които се подвига обвинение, за да
може и лицето да се защити. Фактите трябва да са така посочени, че да става ясно и
недвусмислено конкретния състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в съдебно заседание, едва пред
въззивна инстанция при какви точно обстоятелства АНО приема, че е извършено
нарушение. Простото посочване на хипотезата на нарушената разпоредба не изпълва
задължителното съдържание на чл.42 т.4 за описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Още повече, че св. Л. в конкретния случай изобщо
не може да си спомни как е бил паркирал процесният автомобил спрямо посоката на
движение и оста на пътя и дали именно този автомобил е представлявал пречка за
движението на други МПС. Имало е и други автомобили, които са потеглили и се оказва, че
е възможно, след тяхното потегляне, вече да не е налице пречка за движението. Не може
категорично да се приеме, че именно процесният автомобил е бил пречка за движението.
Обвинението е недопустимо да почива на предположения и фактите да се попълват едва
пред съда, без да е дадена възможност на санкционираното лице да се защити.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал.
4
Според разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени
на място, където превозното средство: 1) създава опасност или 2) е пречка за движението,
или 3) закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Анализът на
нормата сочи на три възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението и именно
за това в АУАН, с който се поставя началото на административнанаказателното
производство, фактите следва да бъдат описани коректно и в достатъчна степен да описват
белезите на изпълнителното деяние. В случая липсата на факти поради които АНО приема,
че е извършено нарушението съществено засяга правото на защита на жалбоподателя.
Отделно от това липсва посочване и на конкретната цифрово изписана хипотеза на правната
норма, която се твърди да е нарушена.
На следващо място не се установиха факти, които да доведат до извод, че паркирането
не е било правилно. Св. Л. няма конкретен спомен как е бил разположен автомобила спрямо
посоката на движение и оста на пътя, но тъй като на всички, които останали били съставени
фишове, и на него е съставен такъв. Не се установи на място да има поставен знак, който да
забранява престоя или паркирането като св. Л. е категоричен, че няма поставен знак В28.
Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
В случая не се установи автомобилът да е спрял в нарушение на посочената
разпоредба, а липсват факти в АУАН и НП въз основа на които да се приеме, че въпреки
правилното паркиране именно процесният автомобил е представлявал пречка за движението
на останалите участници, поради което съдебният състав намира, че НП следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски за АНО, съдът дължи
произнасяне. С оглед изхода на спора право на разноски има само жалбоподателят, който не
претендира такива и не му се присъждат.
С оглед гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 541/28.10.2020г., издадено от Заместник Кмет
на Община Варна, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал.
2, т. 1 ЗДвП на Кр. Р. К. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5