Р Е Ш Е Н И Е №2629
24.07.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3339 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искова
молба на Кооперация „
Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица
Инвест” ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление Пловдив, ул.
Брезовска № 8 ет . 1, против П.М.П., ЕГН
**********,***.
Според изложеното в нея , между страните
имало договор за паричен заем под № **** , сключен на дата *******. Договорено
било П. да получи, за зеленчукопроизводствени цели, сума от 5200 евро назаем, която да върне в срок до 20.05.2016г.
включително, заедно със 806.92 евро –
кредиторово възнаграждание, или общо 6006.92 евро. За плащането на тези суми П. изпаднал в
забава. На същата дата 01.06.2015 год., за да обезпечи вземането на кооперацията по договора , ответникът П. издал в нейна полза и запис на
заповед , с която се задължил неотменимо и безусловно да плати на кооперацията
сума от 6 007 евро; записа на заповед бил редовен от външна страна, бил
предявен за плащане на датата на
издаване, като обезпечавал вземане за 3647.46
лв. от главницата и сумата от 1493.50 лв. договорна лихва (от общо
договорна лихва в размер на 1578. 20 евро)
Тъй като ищцовата кооперация не получила плащане,
тя се снабдила възоснова записа на заповед , със заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 т.9 и изпълнителен лист, издадени по частното гр. дело №1384/2018
год. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. състав. Длъжникът възразил против
заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено в полза на кооперацията съществуването
на вземането срещу П.П. до размер от 5140.97 лева (3647.46 + 1493.50) , ведно със законната със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 26.01.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането и разноските по делото. В останалата си част , над
размер от 5140.97 лева до пълния първоначално предявен размер на вземането по
ценната книга от 6007 евро ( 11748.67 лева ) , производството по делото е било
прекратено , след като кооперацията се е отказала от искането си .
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за частично плащане на сума от 500 лева от главницата , а не
неустойка по чл. 18 от договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение , че главницата по заема е усвоена на 01.06.2015 г
чрез разходен касов ордер № ***; плащания за погасяването на главницата не са
извършвани. Общата стойност на договореното кредиторово възнаграждание е
1578.20лева , от които са платени 84.71 лева. Платена е и неустойка по чл. 18
от договора в размер на 500 лева.
Иск с правно основание чл. 537 вр. с чл. 463
и следващите от Търговския закон и във
връзка чл. 422 ГПК.
Предвид становищата на страните, изложените
факти и доказателствата по делото , съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
Макар да твърди наличие на каузално
правоотношение между същите страни под формата на договор за паричен заем, ищецът
черпи права единствено от записа на заповед като едностранно волеизявление с
менителничен ефект. Записът на заповед е представен в оригинал на л. 10 от частното гр . дело № 1384 по описа на
ПРС за 2018г, и разполага със необходимите съобразно чл. 535 от Търговския
закон реквизити :има в текста му
наименованието „запис на заповед“, има безусловно обещание да се плати
точно посочена сума пари ( 6007 евро ). Има място на плащането ( гр. П. ), името на лицето, на което ( или на чиято заповед ) следва да се
плати, има дата и място на издаването и подпис на издателя , положен след
останалите реквизити. Отсъства точно
посочване на падежна дата , но този
пропуск се предолява чрез включената в процесната ценна книга клауза „ на
предявяване „ съобразно“ чл. 536 ал. 2 от ТЗ. Има отбелязване на датата на
предявявяне на записа на заповед, която съвпада с датата на издаването му. Без
значение е това , че датата на предявяване за плащане на менителницата
предхожда падежната дата за връщането на главницата по договора, доколкото
проверката по реда на чл. 418 от ГПК е направена вече след настъпването на
забава в договорените плащания. В тази връзка , ищецът не черпи каквито и да
било права и от евентуална предсрочна
изискуемост на вземанията по каузалното правоотношение, каквато не се и
твърди.
Съдът не отрича съществуването на каузалното
правоотношение между страните под формата на договор за заем: копие от този
договор фигурира като неоспорено
доказателство по делото.Данни за пълно изпълнение по него от страна на
заемополучателя или солидарните длъжници няма, при което съдът възприема като
годно доказателство заключението на вещото лице по счетоводната експертиза,
включително в частта , отчела извършените от П. плащания. В тази връзка , съдът
следва да приеме плащане на сумата от 500 лева от главницата, вместо от
неустойката по чл. 18 от договора. Това е така, тъй като в договора отсъства
договорка за различна поредност на
погасяването, при което приложима е
нормата на чл. 76 ал.1 от Закона за задълженията и договорите , а най-
обременителното по нейния смисъл е задължението за главница – то е най- голямо
по размер и същевременно - единственото
лихвоносно такова.
Съдът обаче не може да каже кои вземания по
договора процесната менителница обезпечава; по делото отсъстват такива данни.
По гражданско дело № 7714 по описа на ПРС, съдът е установи вземане само за
част от главницата по заема в размер на
6522.86 лева, без да бъде коментирано плащането; очевидно, останалите 3647.46
лева от главницата са предмет на нястоящото производство , и затова сумата от
500 лева следва да бъде приспадната като платена от тях. Тоест, по размера си иска е основателен до
сума от 2372 .87 евро , в каквато валута той е предявен . За разликата от
255.64 евро ( 500 лева ) над този размер
до пълния размер от 2628.53 евро, той следва да се отхвърли .
Разноски се присъждат само в полза на ищеца, доколкото ответника е бил
представляван от назначен от съда особен представител и собствени разходи за
защита не е направил. Общия размер на направените от
кооперацията разноски е 3911.33 лева , като пропроционално на уважената част,
следва да се присъдят 1545.04 лева ( 3911.33/11748.67
*4640.94 лева.)
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на П.М.П., ЕГН **********,***, че в отношенията
между страните, дължи на Кооперация „ Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани – Марица Инвест” ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление Пловдив , ул. Брезовска № 8 ет . 1, плащане на следните суми по запис на заповед,
издаден и предявен за плащане на 01.06.2015г., за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 924 по ч. гр. дело №1384/2018 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, V бр. състав: 2372.88 евро, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 26.01.2018г до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
пълния предявен размер от 2628.54 евро, като неоснователен поради плащане.
Осъжда П.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани – Марица Инвест” ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление Пловдив, ул. Брезовска № 8 ет. 1, разноски по двете производства в
общ размер от 1545.04 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ