Р E Ш Е Н И Е
№
2020 г.,
гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Донка Табакова, като
разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н. дело № 493 по описа на Районен съд
Велинград за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Л.Д.Т. против
Наказателно постановление № 19-0367-000524 от 07.06.2019 г. на Началника на РУ
Велинград, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 предл.
второ от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и на осн. Наредба № Iз-2539 на Министъра на
вътрешните работи се отнемат общо 12 точки, за това, че на 19.04.2019 г. около 21,50 часа
в гр. Велинград на ул. "Цар Иван Асен II" до хотел „Витоша“ по посока на движение хотел „Маркита“, като водач
на лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № РА4256АК, собственост на Яко
Фердинандов Петков, отказа да му бъде извършена проверка с полеви тест дръг чек
3000, с фабр. № ARLF-0361 за установяване
употреба на упойващи вещества /на водача е издаден талон за медицинско
изследване с номер 0029461/.
Релевират
се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство до степен налагаща отмяна на санкционния акт. Не отрича, че е
отказал да му бъде извършена проверка за наличие на употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест, но отказът е правомерен и се дължи на
обстоятелството, че полевият тест не е
бил изпробван към онзи момент, не бил одобрен по реда на Закона за измерванията
и не бил сред тестовете, определени за проверка със заповед на Министъра на
вътрешните работи, съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредба № 1 от 1.07.2017г.
Позовава се на невиновна, обективна невъзможност да се възползва от алтернативната
възможност да му бъде извършено медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, по причина на допуснати процедурни нарушения от страна на
контролните органи в съдържанието на издадения талон за медицинско изследване,
в който не било вписано собственоръчно от жалбоподателя „приемам“, „не приемам“
показанията на техническото средство и който не съдържал необходимия брой
стикери по Наредбата. В талона не била отразена точно фактическата обстановка,
не било посочено изрично кое е лицето, което следва да удостовери с подписа си,
че е получило талона, същият не бил придружен от Протокол за извършена проверка
с полеви тест, поради което не била извършена кръвна проба на лицето.
Счита
тези нарушения на процесуалните правила за груби, накърняващи правото му на
защита, които водят до отмяната на наказателното постановление. Моли съда да
отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Малинов, поддържа жалбата,
като в писмено становище по съществото на спора излага идентични съображения за
неговата отмяна. Позовава се на допуснати процесуални нарушения при съставяне и
предявяване на АУАН.
Ответникът по жалбата в писмено становище, счита същата за неоснователна
и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис
от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 31.10.2019
г., а жалбата е подадена на 04.11.2019г./ от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
При обход на кв. Каменица в гр. Велинград, на 19.04.2019 г., около 21,50 часа, полицейските
служители Т.М.К. и А.Я.Г. ***, до хотел „Витоша“, лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № РА4256АК, движещ се по посока хотел „Маркита“. Установили, че
автомобилът е собственост на Яко Фердинандов Петков и се управлява от
жалбоподателя Л.Т.. В хода на проверката била извършена проба за употреба на
алкохол на водача с техническо средство алкотест дрегер с фабр. № 0290, която
отчела отрицателен резултат. Водачът бил поканен да придружи контролните органи
до сградата на РУ Велинград, за да му бъде извършена проверка с полеви тест дръг
чек 3000 с фабр. № ARLF-0361 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, защото
проверяващия Г. забелязал празен плик на стелката на автомобила със стърготини
от суха тревиста маса. Съмнение у проверяващите за шофиране сред употреба на
наркотични вещества породило и поведението на водача, който след като бил поканен да бъде
изпробван, видимо се изнервил.
Когато стигнали до сградата на РУ
Велинград, водачът Т. категорично
отказал да бъде изпробван, след като преди това провел разговор по телефона.
След отказа на същия бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0029461,
в който било отбелязано, че лицето отказва да му бъде извършена предварителна
качествена проба и че следва да се яви до 45 мин от връчване на талона във ФСМП
Велинград, за да му бъде направено медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. Талонът бил връчен на Т. в 23,10 часа на 19.04.2019г.,
което е отбелязано в него.Т. не се явил за извършване на изследването в
медицинското заведение, към което бил насочен, видно от показанията на
свидетеля К. и приложената по делото справка от ЦСМП Пазарджик-л. 65 по делото.
С оглед констатираното нарушение, а именно отказът на жалбоподателя да
бъде изследван за употреба на упойващи вещества, му бил съставен АУАН АА
№ 242185 от 19.04.2019 г., който Т. отказал да подпише и получи. Отказът бил
удостоверен с подпис на свидетеля Т.З.У.. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 173, ал. 3 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН, на 07.06.2019г.
било издадено Наказателно постановление № 19-0367-00524 на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на Л.Д.Т., на основание чл. 174,
ал. 3, пр. второ от ЗДвП са наложени
административни наказания - глоба в размер на 2000, 00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът установи по несъмнен и категоричен
начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и въз основа на показанията на полицейските служители, които кредитира
като обективни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Актосъставителят
К. и свидетелят Г. възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления
относно релевантните за делото факти за извършване на проверка на водача и
отказа да бъде изследван за употреба на наркотични вещества или техните аналози
с полеви тест. Посочват, че подробно обяснили процедурата по извършване на
пробата с полевия тест, както и в кое конкретно здравно заведение трябва да
отиде при отказ, за да даде проба и в какъв интервал от време, като вписали
съответните обстоятелства и в издадения и талон за медицинско изследване. Съдът
кредитира показанията на свидетеля У. като основани на негови преки и
непосредствени впечатления, според които лично в негово присъствие жалбоподателят
Т. отказал да подпише съставения и АУАН АА № 242185/19.04.2019 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитър Георгиев Т., баща на
жалбоподателя, както с оглед негова заинтересованост от изхода на спора, така и
поради обстоятелството, че същият няма преки и непосредствени впечатления за
отказа на сина му да бъде изследван с полеви тест, а в частта относно
посещението на лечебното заведение, в което е следвало да се извърши на медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване показанията на свидетеля
противоречат приложената по делото справка от ЦСМП Пазарджик.
При така установените факти съдът се налагат следните равни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение № 242185/19.04.2019
г. и Наказателно постановление №
19-0367-0008524 от 07.06.2019 г. са съставени от компетентни органи съгл.
т.1.4. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1,
във вр. чл. 165, ал.1, т. 1 ЗДВ и чл. 189 ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира
защитата си. Установените релевантни
факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба.
Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Спазена и процедурата по предявяване и
връчване на акта за установяване на нарушението. Установи се от показанията на
свидетелите К. и Г., че Т. е отказал да
подпише акта, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля У.. Съгласно
чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един
от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и го подпише. Ал.2 на разпоредбата, урежда хипотезата на
отказ да бъде подписан и предявен по реда на ал.1 АУАН, като изисква отказът да
бъде удостоверен с подписа на един свидетел.
В
конкретния случай АУАН е бил предявен при хипотезата на чл.43, ал. 2 от ЗАНН. Въпреки
отказа си да подпише акта обаче жалбоподателят Т. е запознат с неговото
съдържание, видно от вписаните в акта възражения, поради което процесуални
нарушения при предявяването му не са допуснати. Безспорно
чл.43, ал.5 ЗАНН задължава актосъставителя да връчи на нарушителя препис от
акта, като връчването е действие, различно от действието по предявяване, но в
случая и това задължение е било изпълнено. Имената на Л.Т. са изписани и
същият е положил подписа си в разписката, неразделна част от АУАН, удостоверяваща
факта на връчване на препис от него, като възражения, че подписа се различава от
този, положен в талона за медицинско изследване не са релевирани в хода на
съдебното следствие.
По същество на спора съдът счита, че в случая от обективна и субективна
страна жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи на наказание водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно
изследване. Безспорно се установи, че жалбоподателят притежава качеството водач
на моторно превозно средство. Същият е управлявал пътно превозно средство- лек
автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № РА 4256 АК в гр. Велинград.
Отказът на лицето да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че този
отказ е оправдан и правомерен, поради възникнали у него съмнение за техническата
годност на теста, за одобряването му по реда на Закона за измерванията, както и
че сред определените за проверка по съответния ред със заповед на Министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози право да откаже изпълни да дадените му от контролните органи по
ЗДвП разпореждания и указания при извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, проверяваното лица има само в хипотезите, когато същите налагат
извършване на очевидно за него престъпление или друго нарушение на нормативен
акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Настоящият
случай не е такъв, доколкото действията и методът, чрез които е следвало да
бъде извършено изследването-вземане на проба от слюнка и поставянето й в епруветка
с които Т. е запознат от контролните, с неупотребяван тест, не могат да се
считат за очевидно престъпни или застрашаващи здравето му. Годността на теста дръг чек 3000 с фабр. № ARLF-0361 и неговото одобряване, биха имали значение само
в случай, че същият е използван, което не е сторено. В допълнение, по делото се представиха доказателства относно
срока на валидност на полевия тест до 08.06.2019г, т.е. че към датата на
проверката същият е съответствал на изискванията на приложимия закон, които
съдът кредитира.
Отказът
на лицето да бъде изследвано с тест за наркотични вещества представлява
самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен въпросът
дали след него водачът ще даде или не кръвна проба. Това следва от нарушената
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Второто
предложение, което в случая се явява нарушено е отделено от останалите със
съюзите "и/или", както и само "или". Това означава, че е
напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на
МПС да му бъде извършена проверка с тест, за да е налице административно
нарушение. Затова е напълно ирелевантно дали на нарушителя е издаден талон за
медицинско изследване, доколкото същият няма право да избира начина, по който
да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Макар и в чл. 3а от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. да се предвижда, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, смисълът на разпоредбите на
чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ
за проверка с техническо средство, отново да му се предложи установяване на
употреба на наркотични вещества посредством издаване на талон за медицинско
изследване. Това обаче не означава, че
нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за
отказа си да бъде изпробван с тест, ако се съгласи да даде кръвна проба.
Тълкуване в подобен смисъл е в
противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава,
предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за
проверка с техническо средство. Но дори и в при едно такова тълкуване, в
настоящия случай с неявяването си в посоченото лечебно заведение за медицинско
изследване, жалбоподателят се поставил в
положение да наруши кумулативно и двете хипотези на посочената разпоредба. Неявяването
на Т. *** на датите 19.04.2019г./20.04.2019г. се установява по категоричен
начин от представената справка от ЦСМП Пазарджик, както и от показанията на
свидетеля К.. Обстоятелството, че жалбоподателят не се е явил за вземане
на проба за химическо и
химико-токсикологично лабораторно изследване, не се опровергава от показанията
на свидетеля Димитър Т., който заявява, че синът му е посетил ФСМП, но му било отказано
вземане на проба, поради пороци в съдържанието
на талона за изследване и несъответствията му с изискванията на Наредбата. Свидетелят
не съобщава дали е запознат със съдържанието на талона, твърди че не е влизал в
лечебното заведение, т. е. не е придружавал жалбоподателя до мястото, където следвало
да бъде взета пробата, поради което няма
преки и непосредствени впечатления за отказа на медицинските лица да я извършат,
а възпроизвежда казаното от сина му. Дори да се приеме за достоверна тезата, че
Л.Т. е влязъл в сградата на медицинското заведение, но не е дал проба, не може
да се счита за безспорно установено, че е посетил конкретен кабинет или
лаборатория, за да даде кръвна проба и че му е било отказано, след като
посещението му не е удостоверено по надлежния ред.
Макар настоящият състав на Районен съд Велинград да поддържа
становището, че законът не предоставя право на избор на лицето за начина на изследване
на наркотични вещества или техните аналози, неоснователно е възражението, че нарушението
не може да се вмени във вина на жалбоподателя поради допуснати от контролните
органи нарушения при издаване на талона за медицинско изследване и при
съставянето му, към който не бил приложен протокола по чл. 5, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г., на били залепени стикери, не било записано собственоръчно
от Т. дали приема показанията на техническото средство и не било посомено името
му в него.
Съгласно чл. 5,
ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в Протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози
по образец съгласно приложение № 2 се попълва резултатът от извършената
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Доколкото в
случая е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство, то не са
били налице резултати от проверката, които да подлежат на попълване в такъв
протокол. В този смисъл неоснователно е и възражението в жалбата и в този
аспект.
Не е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 6 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Неизписването
в издадения на Т. талон № 0029461 дали
приема или не приема показанията на теста, се дължи на отказа да му бъде
извършена проверка с тест, поради което няма данни за отчетени показания, за
които да е трябвало да се запишат. В случая , в съответствие с изискванията на
чл. 6, ал. 5 от Наредбата е вписано, че лицето отказва извършване на проверка с
тест, като основание за насочването му към установяването на наркотични
вещества с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Изписването на името на лицето, което е положило подпис за връчване на
екземпляр от талона не е съществен негов реквизит, доколкото същото вече
фигурира в него и от съдържанието му може да се установи самоличността на проверяваното
лице, което е насочено за
съответното вземане на биологични проби.
Недоказано остана възражението на жалбоподателя, че върху екземплярът от
връчения му талон не са залепени необходимия брой стикери. Не е безспорно
установено, че това е именно предоставения екземпляр на водача, който макар да не
отрича, че му е връчен и е във фактическата му власт от самото начало, го
представя при приключване на делото, или е екземплярът, който е останал за
отчет и който може да му е предоставен,
за снабдяване с който , според процесуалния му представител, е подавал до РУ
Велинград молби.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението - извършено е
виновно, при пряк умисъл. Любомир Т. е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършваното от него деяние, а именно, че с извършването му засяга
обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта, предвиждал е,
че с отказа да му бъде извършена проба с тест, ще настъпят на
общественоопасните последици, а именно възпрепятстване на дейността на
контролните органи да следят за спазването й и е искал тяхното настъпване, като
е бездействал. Бил е наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи
е следвало да бъде установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества
или техни аналози в тялото му по законоустановения начин, предвиден в
ЗДвП. Същият напълно съзнателно е отказал
даването на проба и доказателства в тази насока са и данните, съобщени от всички
свидетели.
Ето защо издаденото наказателно постановление, в което е направен извод
за съставомерност и доказаност на вмененото на Т. деяние, като законосъобразно
и правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0367-000524 от
07.06.2019 г. на Началника на РУ Велинград, с което на Л.Д.Т., ЕГН: **********,
на основание чл. 174, ал. 3 предл. второ от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца и на осн. Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи се отнемат
общо 12 точки
Решението подлежи на обжалване в 14-дневан срок от връчване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева