№ 7143
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110172671 по описа за 2021 година
Р. В. Г-Х, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С..........., чрез адв. С. К. е предявила
срещу „Т” ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК с искане да се
признае за установено по отношение на ответника, че Р. В. Г-Х не дължи на „Т” сумите за
доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер на 7286, 18 лв., от които: главница в
размер на 4651, 39 лв. за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2014г. и за периода от 01.05.2020г.
до 30.04.2021г., със законната лихва върху тези суми в размер на 2634, 79 лв. за периода от
01.12.2008г. до 15.10.2021г., поради погасяване на вземанията по давност и липса на
облигационни отношения между страните.
За периода от 01.11.2007г. до 30.04.2014г. ищцата претендира, че недължимата сума е в
размер на 4904, 50 лв., от които 2402, 61 лв. – главница за потребена енергия за периода от
01.11.2007г. до 30.04.2014г. и 2501, 89 лв. лихва върху посочените главници за периода от
01.01.2008г. до 15.10.2021г.
За периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. ищцата претендира, че недължимата сума е в
размер на 2381, 68 лв., от които 2248, 78 лв. – главница за потребена енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2021г. и 132, 90 лв. - лихва върху посочените главници за периода от
01.07.2020г. до 15.10.2021г.
Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е получил исковата молба и не е депозирал отговор, но за съдебно заседание
представя становище, с което признава, че към датата на исковата молба сумите от 4651, 39
лв. за периода от м.11.2007г. до м. 04.2014г. са погасени по давност. За останалата част от
претенцията до сумата от 7286, 18 лв. счита, че погасителната давност не е настъпила.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и
1
правно отношение:
По делото се събраха доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че
ищцата за процесния период от време е била собственик на процесния топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 147, находящ се в ........, тъй като ответникът представи
сверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1999г., от който се
установява, че на 02.04.1999г. ищцата Р. В. Г-Х заедно с А.П.Х. е придобила собствеността
върху процесния имот. Освен това, ищцата с молба – декларация от 24.11.1999г. е поискала
и откриване на партида на топлоснабдения имот. Затова и справката с номера на фактури и
начислени суми, с която обосновава правния си интерес от водене на делото е с партида,
която се води на нейното име – Р. В. Г-Х. Именно собствеността на ищцата по отношение
на имота, за който са начислени процесните задължения обосновава наличието на
облигационна връзка между страните и определя ищцата като ползвател на топлинна
енергия и задължено лице по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следното:
От справка на ответника „Т“ ЕАД относно договорна сметка № ...... за процесния
апартамент, действително се установява, че във връзка с неговото топлоснабдяване са
издавани фактури с начислени суми за дължими главници и лихви за процесния период от
време от м.01.2014г., както и за месеците 6-ти и 7-ми на 2014г., които два месеца са извън
процесния период от време, както и за определени периоди от време за 2017г., 2019г. и
2020г. Именно за това иска за признаване за установено, че начислените суми в общ размер
на 4904, 50 лв. не се дължат, поради погасяване на вземането по давност, е основателен и
доказан. Безспорно вземането за неплатена доставена топлинна енергия е периодично и на
осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е погасено по давност. Процесните вземания за заплащане цената
на доставена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД, за които е приложима тригодишната погасителна давност. В този смисъл е
тълкуването на посочената разпоредба съгласно ТР № 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени периоди от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Такъв характер имат задълженията за доставка на кумунални услуги –
електрическа енергия, топлинна енергия, водоснабдяване, телекумуникационни услуги.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Затова и с оглед на посоченото по – горе, задълженията на ищцата към
ответника в общ размер на 4904,50 лв. за периода от време от 01.11.2007г. до 30.04.2014г.,
от които: 2402, 61 лв. – главница за потребена енергия за периода от 01.11.2007г. до
30.04.2014г. и 2501, 89 лв. лихва върху посочените главници за периода от 01.01.2008г. до
15.10.2021г. към датата на предявяване на иска – 20.12.2021г. са погасени по давност.
Съгласно чл. 32, ал.1 от раздел 7 от Общите условия на ответника, ищцата е била задължена
2
да заплаща дължимите месечни суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за задължението за главница за м. ноември 2007г. тригодишната
погасителна давност, която е погасила вземането е започнала да тече на 01.01.2008г. и е
изтекла на 01.01.2011г., а за задължението за главница от м. април 2014г. тригодишната
погасителна давност, която е започнала да тече на 01.06.2014г. е изтекла на 01.06.2017г.,
когато вземането се е погасило. Тъй като съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла, вземането за лихвите за забава, начислени върху погасените
главници също не се дължи. Затова иска за сумата в размер на 4904, 50 лв. за времето от
01.11.2007г. до 30.04.2014г., от които: 2402, 61 лв. – главница за потребена енергия за
периода от 01.11.2007г. до 30.04.2014г. и 2501, 89 лв. лихва върху посочените главници за
периода от 01.01.2008г. до 15.10.2021г. е основателен и следва да бъде уважен.
Иска в останалата част за сума в общ размер на 2381, 68 лв., за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г., от които: 2248, 78 лв. – главница за потребена енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2021г. и 132, 90 лв. - лихва върху посочените главници за периода от
01.07.2020г. до 15.10.2021г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На
първо място, ищцата не представя доказателства, от които да се установят сумите, които
ответникът претендира от нея за заплащане за посочените периоди. На следващо място,
тригодишната давност, на която се позовава ищцата не е изтекла, тъй като дори да бяха
представени доказателства за размера на начислени суми, за първия месец от посочения
период – м.05.2020г. погасителната давност започва да тече от м.07.2020г. и би изтекла
м.07.2023г. Очевидно, тази дата е предстояща.
С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни – на ищцата се дължат
разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, а на ответника се дължат разноски на осн. чл. 78, ал.3
от ГПК. Според представените списъци по чл. 80 от ГПК на ищцата се дължат разноски в
размер на 532, 74 лв., а на ответника се дължат разноски в размер на 49, 03 лв.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Р. В. Г-Х, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С...........,
чрез адв. С. К. НЕ ДЪЛЖИ на „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ул. Я, сума в общ размер на 4904, 50 лв., за периода от 01.11.2007г. до
30.04.2014г., от които: 2402, 61 лв. – главница за потребена енергия за периода от
01.11.2007г. до 30.04.2014г. и 2501, 89 лв. лихва върху посочените главници за периода от
01.01.2008г. до 15.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване за установено, че Р. В. Г-Х, с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С..........., чрез адв. С. К. не дължи на „Т“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ул. Я сума в размер на 2381, 68 лв., за
3
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., от които: 2248, 78 лв. – главница за потребена
енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. и 132, 90 лв. - лихва върху посочените
главници за периода от 01.07.2020г. до 15.10.2021г.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на Р. В. Г-Х, с ЕГН ********** сума в
размер на 532, 74 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. В. Г-Х, с ЕГН ********** да заплати на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, сума в
размер на 49, 03 лв., представляваща разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4