№ 1128
гр. Варна , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260593/30.03.2021 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от Н.Й.Н.,Ил.Г.Г. и Р.Г.Л., чрез адв. Л.М., срещу Решение
260019/04.03.2021 г., постановено по гр.д. № 267, по описа на РС-Провадия
за 2020г., ГО, 3 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено в отношенията между страните, че В. Д. Д. с ЕГН
**********, ПЛ. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Н. ХР. с ЕГН ********** не
дължат на „Електроразпределение Север" АД с ЕИК *********, сумите
както следва:
В. Д. Д. не дължи на „Електроразпределение Север" АД, сума в общ
размер 1 704.35 лева, съставляваща 2/4 идеални части от следните суми:
578.86 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 4672
квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017 г.; от 448.27
лева, представляващи стойността на допълнително начислени 3577 квтч
електроенергия за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от 2381.57 лева,
1
представляващи стойността на допълнително начислени 15362 квтч
електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че същата
не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 1846.53 лева, от
която: сумата от 1265.29 лева, съставляваща 2/4 идеални части от общата
сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително
начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2019 г. и сумата от 581.24 лева, съставляваща 2/4 идеални части от
общата сума в размер на 1162.47 лева, представляваща стойността на
допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019
г. до 13.12.2019 г.;
ПЛ. Н. Д., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север"
АД сума в общ размер 852.20 лева, съставляваща 1/4 идеална част от
следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително
начислени 4672 квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017
г.; от 448.27 лева, представляващи стойността на допълнително начислени
3577 квтч електроенергия за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от
2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362
квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че
същият не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 923.27 лева,
от която: сумата от 632.65 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата
сума в размер на 2530.58 лева, представляваща стойността на допълнително
начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2019 г. и сумата от 290.62 лева, съставляваща 1/4 идеална част от
общата сума в размер на 1162.47 лева, представляваща стойността на
допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019
г. до 13.12.2019 г.;
Д. Н. ХР., ЕГН ********** не дължи на ,.Електроразпределение Север"
АД сума в общ размер 852.20 лева, съставляваща 1/4 идеална част от
следните суми: 578.86 лева, представляващи стойността на допълнително
начислени 4672 квтч електроенергия за периода от 17.12.2016 г. до 06.04.2017
г.; от 448.27 лева. представляващи стойността на допълнително начислени
3577 квтч електроенергия за периода от 17.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; от
2381.57 лева, представляващи стойността на допълнително начислени 15362
квтч електроенергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., както и че
2
същата не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 923.27 лева,
от която: сумата от 632.65 лева, съставляваща 1/4 идеална част от общата
сума в размер на 2530.58 лева. представляваща стойността на допълнително
начислени 15362 квтч електроенергия за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2019 г. и сумата от 290.62 лева, съставляваща 1/4 идеална част от
общата сума в размер на 1162.47 лева, представляваща стойността на
допълнително начислени 6986 квтч електроенергия за периода от 01.07.2019
г. до 13.12.2019 г., за обект на потребление с административен адрес: гр.
Провадия, **********, с титуляр на партидата наследодателят на ищците -
Н.Д.Д., ЕГН ***********, починал на 07.12.2014 г., съставляващи
задължения, обективирани във фактура за корекция на сметката на
потребената енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8522.10
лева с ДДС.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваното решение
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез със събрания в
хода на процеса доказателствен материал. Въззивното дружество сочи, че
изводът на съда, че Констативният протокол е съставен в противоречие на
изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, доколкото обективираните в
него констатации не са израз на преки и непосредствени възприятия на
подписалия го представител противоречи на материалния закон - чл. 49 от
ПИКЕЕ е необоснован. В тази връзка сочи, че пломбата на щита е пломба на
ТЕПО, в което се намира електромерът, като липсата на тази пломба не е
относима нито към наличие или установяване на процесната манипулация,
нито към налична манипулация въобще. Липсата на пломба на щита означава
единствено, че таблото е отваряно. Намира за нелогично при пристигането си
служителите, констатирайки че липсва пломба на щита, да търсят свидетел,
доколкото първо разпломбиран щит не означава наличие на манипулация на
СТИ и второ - дори да е налице манипулация, това може да се установи едва
след проверка на всеки от електромерите, като преди това, дори няма данни
кой абонат да се търси и по отношение на кой да се състави КП при
евентуално констатирана впоследствие манипулация. Поради изложеното,
счита, че изводът на PC - Провадия не само противоречи на материалния
закон - чл. 49 ПИКЕЕ, но и на правилата на формалната логика.
Констативният протокол е съставен в присъствието на свидетел - член на
3
домакинството на абоната, подписан е от същия, като с подписа си лицето е
декларирало, че „Запознат съм, съгласен съм с текста и констатациите на този
протокол и присъствах при съставянето му".
Въззивното дружество намира и, че изводът на съда, че по делото не са
доказани по категоричен начин материалноправните предпоставки на чл. 55,
ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като не е установено с какви показания по регистър 1.8.3.
е монтиран процесния електромер, противоречи на материалния закон - чл. 55
от ПИКЕЕ и Закона за измерванията и е необоснован. Излага подробни
съображения в този смисъл, като твърди, че от протокол за тестване на СТИ
се е установило, че същото е изписано от лабораторията като "съответстващо"
с крайни показания преди десетичната запетая: Т1 - 5190 и Т2 - 6607. Със
същите показания СТИ е монтиран на обекта на ищеца, видно от Констативен
протокол от монтаж № 1193175/16.12.2016 г., приет като доказателство по
делото. При прочита на регистрите, извършен при последващата проверка на
СТИ, извършена от независима лаборатория, е установено, че в регистър ТЗ
няма показания. Протоколът за последваща проверка е изготвен на база
извършени от лабораторията тестове и процедури, част от които е и прочита
на всички регистри на електромера. Видно от КП от метрологична експертиза
на електромер № 282/14.02.2020 г. на БИМ - гр. Русе, електромерът е
определен като „несъответстващ на техническите характеристики", точно
поради установената външна намеса в тарифната схема на СТИ. Твърди, че по
делото в достатъчна степен се установява, макар и чрез косвени
доказателства, че показания в регистър 1.8.3 към датата на последваща
проверка не само не е имало, но и електромерът е измервал енергия
единствено в предвидените за това от завода - производител при
първоначалната параметризация тарифни регистри. Обстоятелството, че СТИ
е монтирано на обекта на ищеца със същите показания, с които е изписан от
лаборатория показва, че и към датата на монтажа показанията в регистър
1.8.3 са били нулеви.
Предвид всичко изложено, въззивното дружество моли за отмяна на
обжалваното решение на РС Провадия, като вместо него бъде постановено
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.
4
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния
и процесуалния закон. Въззиваемите считат, че доводите на ответника за
неправилност на изводите на съда не намират опора в събраните по делото
доказателства. Сочат, че РС Провадия не е приел, че протоколът от
проверката на СТИ е порочен, поради липса на пломба на щита, а поради
факта, че подписалата го свидетелка е заявила, че не е присъствала на
проверката, а е била извикана да подпише чисто формално протокола от нея.
Намират за несъстоятелен и довода на въззивното дружество, касаещ
необоснованост на съдебния акт и противоречие с материалния закон на
извода на съда, че ответникът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване, че процесното количество ел.енергия е доставено и потребено в
обекта на потребление. Намират за правилно установеното от съда
обстоятелства, че процесният електромер е монтиран на адреса на
потребление, като в протокол за монтаж са посочени показанията само на
тарифа 1 и 2, но не са отразени показания на така наречения скрит регистър,
тоест недоказано е останало какви са били те преди дата на монтажа.
Поради всичко изложено, въззиваемите молят да бъде потвърдено изцяло
обжалваното съдебно решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован
чрез адв. М., поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и
присъждане на сторените разноски в хода на производството, като не
релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемите, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват,
но чрез изрична молба от адвокат Н. поддържат отговора на жалбата, като
молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на
съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени от ищците В. Д. Д., ПЛ. Н. Д. и Д.
Н. ХР., субективно и обективно съединени отрицателни установителни
5
искове против „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК *********, за
признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответника
сумите, както следва: В. Д. Д. не дължи на „Електроразпределение Север“
АД, 2/4 идеални части от стойността на допълнително начислени 45959 квтч
за периода от 17.12.2016г. до 13.12.2019г.; ПЛ. Н. Д. не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД 1/4 идеални части от стойността на
допълнително начислени 45959 квтч за периода от 17.12.2016г. до
13.12.2019г.; Д. Н. ХР. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД 1/4
идеални части от стойността на допълнително начислени 45959 квтч за
периода от 17.12.2016г. до 13.12.2019г., за обект на потребление с
административен адрес: гр. Провадия, **********, съставляващи
задължения, обективирани във фактура за корекция на сметката на
потребената енергия с № **********/04.03.2020 г. на обща стойност 8 522.10
лева, със срок за плащане 16.03.2020 г.
В исковата молба ищците твърдят, че са потребители на ел.енергия, по
договор, който имат с ответника “Електроразпределение Север” АД. Сочат, че
след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната
сума за плащане. Твърдят, че не дължат процесната сума, като сочат
незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорват
констатациите при проверката, както и наличието на материално право за
извършване на корекцията.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна “Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се
оспорва предявения иск по чл. 124 от ГПК. Ответното дружество излага, че е
извършена проверка на средството за измерване от служители на
„Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на ПИКЕЕ,
при което е констатирано, че е налице вмешателство. Електромерът е
изпратен на БИМ, където е установена ел.енергия в тарифа 1.8.3. Поради това
е изготвена корекция по чл. 55 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена
процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
6
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
По делото е установено, че ищците са собственици по наследство на
процесния обект, за който е налице продажбено правоотношение, по силата
на което ответникът продава на ищците електрическа енергия срещу
задължението на последните да заплатят определена цена. На 13.12.2019г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
СТИ фабричен № 7557109 на обект на ищците, находящ се в гр. Провадия, ул.
*********, в присъствието на свидетеля Ж.П. Х.. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с пломба № 560739 и е изпратен за проверка в БИМ при показания
по нощна тарифа – 008570 и дневна тарифа – 018007. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1106112/13.12.2019г., който е
подписан от служителите и свидетеля.
Видно от Констативен протокол № 282/14.02.2020 г. на Българския институт
по метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера. Установена е наличие на преминала енергия през тарифа 3 –
45959, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства
на техническите характеристики.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че
съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия.
От представеното становище за начисление на електрическа енергия от
24.02.2020 г. се установява, че е начислена общо 45959 кВТч енергия за
периода от 17.12.2016 г. до 13.12.2019 г. на обща стойност 8522,10 лева,
съобразно Фактура № **********/04.03.2020 г., която е изпратена на
наследодателя ищците и получена от Д.Х..
От протокол № 1193175 от 16.12.2016 г. се установява, че процесният
електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за дневна
7
тарифа 5190 и за нощна тарифа 6607. При монтажа не са отразени показания
на другите регистри на електромера.
По делото е представен Протокол за проверка на електромер, извършена в
лаборатория „ЕЛЛАБ България“ ООД. От същия се установява, че на
17.11.2016г. процесният електромер със сериен номер 7557109 е бил проверен
относно метрологичната му годност, като са прочетени показанията в тарифи
1 и 2. За тарифа 1 е установено, че през същата е преминало количество
електроенергия в размер на 5190,759 кВТч, а през тарифа 2 са преминали
6607.241 кВТч електроенергия. В протокола не са посочени показанията на
Тарифа 3 на електромера.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно
и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на
проверката – 13.12.2019 г., процесният електромер е бил в срок на
метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса или промяна
в схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т3
количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ и
регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Установява се
намеса в софтуера на електромера, която се изразява във въвеждане на още
една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа се отчита част от
потребената електроенергия.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, като добавя, че не може да се установи към кой момент е
натрупано количеството електроенергия.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства, като на всяка от
страните е бил допуснат по един свидетел.
В показанията си пред съда, свидетелят ********* – служител в ответното
дружество и съставител на протокола от 13.12.2019г. сочи, че при извършена
проверка на адреса в гр. Провадия, с колегата му забелязали, че един от трите
електромера, които били разположени в общо табло, един бил с по-голям
товар, като за времето на проверката не натрупал никакво количество
електроенергия в първа и втора тарифа. Това дало повод на служителите да се
8
усъмнят в точността на СТИ, поради което го свалили и изпратили в БИМ. На
проверката извикали свидетел, внучката на титуляря на партидата.
Свидетелката се подписала на втората страница на протокола и си написала
имената. С. и колегата му извикали свидетелката, обяснили че ще свалят
електромера и я поканили да види показанията. Показали показанията на
електромера, след което ги вписали в протокола и тя се подписала. С. сочи, че
служителите на ЕРП първо извършват проверката, след което ако установят
проблем, търсят абоната или свидетел, показват му показанията, съставят
протокола, той се подписва от абоната или свидетеля, след това от
служителите, след което СТИ се демонтира.
В показанията си свидетелката Ж.П. Х. заявява, че е дъщеря на ищцата Д.Х.,
пленница на ищеца П.Д. и внучка на ищцата Д.Х.. Сочи, че служителите на
дружеството я извикали да подпише протокол от извършена проверка, като не
са показали целия протокол, а само къде да се подпише. Обяснили , че
сменят електромера, като не са разяснявали нищо. Свидетелката не прочела
целия протокол, а просто си написала името и се подписала.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок,
от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд
е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на
допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
9
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми. В
конкретния случай възраженията на въззивната страна се свеждат до
оспорване на констатацията на РС Провадия, че Констативният протокол е
съставен в противоречие на изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ,
както и че за дружеството не са били налице материалноправните
предпоставки на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като не е установено с какви
показания по регистър 1.8.3. е монтиран процесния електромер.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не
дължат процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищците, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа
енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с
ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемите са собственици на обект, в
който се потребява ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната
сума е начислена като корекция на сметката им. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и
материалноправни) за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период. В това се състоят и
основните възражения на въззивника, изложени в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
10
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на
определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал.
2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол,
констативен протокол на БИМ и заключението на вещото лице, по несъмнен
начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата
на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
Причината за установената липса на отчитане е резултат от софтуерно
вмешателство и се изразява в претарифиране чрез въвеждане на още една
тарифа – 1.8.3, като същата не се визуализира на дисплея на електромера, но в
нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия
по партидата на въззиваемите е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ. Същите са издадени от Председателя на КЕВР
/приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в
съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от
ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към
настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 13.12.2019 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност
за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в
случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа
11
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За
провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши
метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда
за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество
електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след
монтажа на СТИ.
Видно от доказателствата по делото, корекционната процедура е проведена
изцяло в съответствие с правилата за измерване на количествата
електроенергия. Това заключение на съда не се разколебава от свидетелските
показания на Ж. Х.. Макар свидетелката да не е присъствала от самото начало
на извършваната проверка (първоначалното отваряне на таблото, в което се
намира електромера), същата е била извикана, показани са били
показанията на електромера, след което тя е подписала собственоръчно
протокола. Настоящият състав на съда намира, че обстоятелството, че
свидетелката не е прочела протокола, не води до нарушение на процедурата
по съставянето му. Същата е можела да го прочета, въпреки твърденията , че
служителите на ЕРП не са обяснили какво са правили, а просто са казали,
че сменят електромера. В действителност СТИ е сменено от служителите,
които в протокола са посочили, че го демонтират и го изпращат за експертиза
в БИМ.
Показанията на свидетелката Х. противоречат на показанията на свидетеля С.,
който сочи, че служителите са показали показанията на електромера на
свидетелката, след което тя е подписала и протокола. При това положение
следва да се има предвид, че Ж. Х. е в родство със всеки от ищците по делото,
поради което и показанията не следва да се кредитират в частта, в която тя
сочи, че не ѝ е била дадена възможност да се запознае с цялото съдържание на
констативния протокол. От друга страна показанията на свидетеля С. са
логични и последователни, като същите не противоречат и на останалите
събрани по делото доказателства.
Доколкото по делото се установява, че проверката по чл. 49 от ПИКЕЕ е
надлежно извършена, то ответникът е следвало да установи по изискуемия в
закона начин, в условията на пълно и главно доказване, че процесното
количество ел. енергия е доставено и потребено в обекта на потребление на
12
ищците след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е
приет Протокол № 1193175 от 16.12.2016 г.от който е видно, че процесният
електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за дневна
тарифа 5190 и за нощна тарифа 6607, но липсва отбелязване на показанията
по тарифа 1.8.3.
Съдът не споделя вижданията на въззивната страна, че съгласно правилата на
формалната логика се установява, че при монтажа на СТИ на обекта, същият
не е имал натрупани показания в тарифа 3. Такова заключение не може да се
изведе и от представения по делото протокол за проверка на електромер,
извършена в лаборатория „ЕЛЛАБ България“ ООД. Както беше посочено, от
същия се установява, че на 17.11.2016г. процесният електромер със сериен
номер 7557109 е бил проверен относно метрологичната му годност, като са
прочетени показанията в тарифи 1 и 2, като за тарифа 1 е установено, че през
същата е преминало количество електроенергия в размер на 5190,759 кВТч, а
през тарифа 2 са преминали 6607.241 кВТч електроенергия. Действително,
такива показания са били посочени и при датата на монтажа на електромера
на адреса на потребление, но както и протокол за монтаж, така и в протокола
за проверка на СТИ, показанията на Тарифа 3 на електромера не са били
посочени. Непосочването на тези показания не би могло да бъде възприето
като обстоятелство, доказващо че в скрития регистър не е имало натрупана
електроенергия. В още по-голяма степен това съмнение се засилва и от факта,
че при монтажа на електромера на процесния адрес, същият не е бил нов, а е
бил демонтиран с вече натрупани стойности по регистър 1 и регистър 2.
Както стана ясно от показанията на свидетеля С., до демонтиране на
електромер от обект на потребление се стига, когато за същият има основание
за съмнение относно неточно измерване или съмнения за активиране на
скрити регистри. Предвид това, няма как това съмнение да бъде оборено, без
в протокола за монтаж да бъдат посочени всички показания на всички
налични регистри на електромера.
От друга страна следва да се има предвид и изразеното становище на вещото
лице, че не може да се установи към кой момент е натрупано количеството
електроенергия.
13
Предвид това, единственият възможен извод е, че по делото не е установено
кога процесната електроенергия, начислена в невизуализирания регистър на
електромера, е преминала през електромерът на ищеца – преди или след дата
на монтажа.
Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от Констативен протокол
от 13.12.2019г., служителите на електроразпределителното дружество имат
техническата възможност, чрез специализиран софтуер да проверят всички
съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в протокола при монтирането
му. Точно така са процедирали служителите на ЕРП Север при подмяната на
процесния електромер, като в протокола от 13.12.2019г. при замяна на СТИ с
нов, са посочили, че новопоставеният измервателен уред е с нулеви
показатели по всички тарифи – 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. При това
положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по
тях не са посочени в протокола от 16.12.2016 г., както и в протокол за
проверка на СТИ от 17.11.2016г., което обстоятелство в още по-голяма степен
засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер
същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че
служителите на ЕРП са го монтирали, но не са посочили показанията на
тарифи 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е
установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към
датата на монтажа, процесното СТИ е било с нулеви показания по всички
регистри. Липсват доказателства, че при монтажа показанията по
невизуализирания регистър също са били нулеви. От доказателствата по
делото и от приетото заключение на вещото лице се установи, че не e
възможно да се определи в кой времеви период е натрупано процесното
количество ел. енергия. Доказването на периода, в който е доставена и
потребена процесната енергия е от обуславящо значение за размера на
претенцията, тъй като без да е доказан той, не би могла да се изчисли
стойността не ел.енергията, която съгласно решения на КЕВР, бива
променяна ежегодно.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи
14
изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото претенцията на въззиваемите за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по
неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Всеки от тях
претендира разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и
договори за правна защита и съдействие от 19.04.2021г., имащи характер на
разписки – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото
процесуалният представител на въззивната страна изрично е посочил, че не
възразява срещу така претендираните размери на адвокатско възнаграждение,
същите следва да бъдат присъдени в цялост.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 260019/04.03.2021 г., постановено
по гр.д. № 267, по описа на РС-Провадия за 2020г., ГО, 3 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс – Е, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на В.
Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пр., сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс – Е, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на
ПЛ. Н. Д. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Пр., сумата от 200 лв. /двеста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс – Е, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Н. ХР. с ЕГН ********** , с адрес: гр. Пр., сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16