№ 47
гр. Пловдив, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900279 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от А. Г. Б., с
ЕГН ********** с адрес: ****; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** с адрес: ****; З. Г.
П., с ЕГН ********** с адрес: **** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 за заплащане на сумата от 120 000 лв. на всеки от ищците,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 09.02.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, които суми са предявени като
частични от обща сума от 200 000 лв. за всеки от тях, които суми
представляват обезщетение за настъпили неимуществени вреди, преживени
болки и страдания вследствие на това, че на 09.02.2021 г. Й. Д. Д. при
управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН **** на
път ІІІ – 8005 км.2 по пътя, свързващ с.Цалапица-гр.Стамболийски, около
19:12 ч. виновно е причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, като е управлявал с недостатъчна предпазливост към уязвимите
участници в движението - пешеходците, движил се е със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения,
не е контролирал непрекъснато превозното средство, е реализирал удар с
пешеходеца Г.А.Б.. с ЕГН **********, като вследствие на удара пешеходецът
е получил множество телесни увреждания, довели до неговата смърт. Твърди
се от ищците, че Г. Б. се е движил по средата на пътното платно успоредно на
осовата линия, като пешеходецът се е движел по посока гр.Стамболийски,
1
като евентуално се твърди от ищците, ако не се установи този механизъм на
ПТП, че пешеходецът е пресичал пътното платно от банкета, находящ се
отляво на автомобила по посока на движението. Твърди се от ищците
наличието на противоправност на извършеното деяние, като по този повод се
цитират в исковата молба членовете на ЗДвП, които са нарушени от
делинквента. Твърди се наличието на причинно-следствена връзка на
деянието с настъпилата смърт, като в исковата молба подробно се
обосновават исковете за неимуществени вреди във връзка с преживените от
ищците страдания от загубата на техния баща. Ищците установяват по
делото, че лекият автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН ****,
който е участник в ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното дружество по полица № ****. Също така
ищците твърдят, че са предявили пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 155565/17.03.2021 г., но
ответникът не е заплатил своевременно претендираните суми, поради което
се инициира настоящата защита.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* изцяло оспорва
предявените искове. Оспорва се механизмът на ПТП, вината,
противоправността на деянието, като се твърди, че настъпилият удар е бил
непредотвратим от техническа гледна точка от страна на водача на лекия
автомобил, като изцяло вина за настъпилия инцидент се твърди да е имал
пострадалият Г. Б., който е водил скитнически начин на живот, бил е
употребил огромно количество алкохол и е бил в тежка фаза на алкохолно
опиянение и поради това, че е бил облечен в тъмни дрехи, не е бил
разпознаваем в тъмното за водача на автомобила. Оспорва се активната
материална легитимация на ищците да търсят обезщетение за смъртта на
баща си, с оглед на личните отношения с него, като се твърди, че той бил
изоставен от своите деца, не е поддържал с тях никакви отношения и е живял
като клошар. Твърди се, че пострадалият Б. е причинил настъпването на ПТП,
като е навлязъл внезапно на пътното платно, в момент, в който не е било
безопасно и че ударът е бил непредотвратим. Оспорва се вината на водача на
лекия автомобил, както и се оспорват исковете по размер. Евентуално, ако се
отхвърлят направените възражения, се прави възражение за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от страна на починалия Г. Б., поради това, че
същият се е движел на пътя в тъмната част на денонощието, с тъмни мръсни
дрехи, като е предприел пресичане на пътното платно, като не е съобразил
поведението си с движещия се лек автомобил, като освен това Б. е бил в
тежка степен на алкохолно опиянение – над 2,7 промила и е предприел
пресичане на място, където не е разрешено. Оспорва се началната дата за
претенцията за лихва за обезщетението, считано от 09.02.2021 г. Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
2
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно обстоятелството, че на посочената от
ищците дата и час на път ІІІ – 8005 км.2 по пътя, свързващ с.Цалапица-
гр.Стамболийски е настъпило ПТП с участници пострадалият Г.А.Б.. и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН **** с водач Й. Д. Д.. Също
така е безспорно между страните, че по отношение на процесния лек
автомобил, е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника. Също така е безспорно, че ищците
са инициирали по реда на чл.380 КЗ искане пред застрахователя да заплати
извънсъдебно претендираните обезщетения и че същият не е платил.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на
изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани
съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз
основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка,
наред с писмените доказателства са показанията на свидетелите преки
очевидци на ПТП, както и приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че
съдът изцяло кредитира, както показанията на свидетелите, като плод на
непосредствени и лични впечатления, така и констатациите на вещото лице
по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ
на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на
изложеното в САТЕ обосновават извода, че в случая не е налице
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
3
лица, който въпреки че не обладава правните признаци на официален
свидетелстващ документ относно механизма на настъпване на ПТП,
несъмнено е валиден акт по отношение на обстоятелствата констатирани от
длъжностните лица към момента на пристигане на местопроизшествието. В
този аспект очевидно документът, с обвързваща съда доказателствена сила
установява, че на посочената дата и час посоченото длъжностно лице е
посетило мястото на инцидента и е констатирал настъпило ПТП, което е и
безспорно между страните по делото. Наред с това и следва да се отбележи,
че документът, в частта си описващ механизма на ПТП, въпреки че би
следвало да се разглежда, като доказателство без материална доказателствена
сила трябва да бъде взето под внимание в аспекта на съпоставката на
изложението в протокола с останалия събран доказателствен материал по
делото. В документа съставен от мл. испектор Х. е посочено, като причини за
ПТП, че пешеходецът е навлязъл в пътното платно от ляво. Самите ищци не
могат да конкретизират по несъмнен начин механизма на настъпване на
произшествието, като сочат, че Г. Б. се е движил по средата на пътното
платно успоредно на осовата линия, като пешеходецът се е движел по посока
гр.Стамболийски, като евентуално се твърди от ищците, ако не се установи
този механизъм на ПТП, че пешеходецът е пресичал пътното платно от
банкета, находящ се отляво на автомобила по посока на движението. Т.е.
очевидно по делото това се явява спорен момент. В тази връзка съдът намира,
че следва да се анализират детайлно показанията на разпитаните свидетели
преки очевидци на инцидента Д. Т. и Й. Д..
Т. установява, че „по време на ПТП ръмеше слаб дъжд, беше зимата,
беше тъмно. Пътят беше мокър, даже имаше лека мъгла. Автомобилът се
движеше на къси светлини. ПТП стана малко преди изхода на с.Цалапица, на
50 м някъде от табелата. Пътните условия позволяваха да се вижда
пътното платно нормално, виждаше се и около пътното платно .
Банкетът беше обикновен, в тъмното от колата няма как да го видя точно.
Преди момента на удара ми се мерна нещо като сянка . Както си карахме,
нещо ми прибяга пред колата, изведнъж изтупка в колата, даже не знаех,
че е човек това. От наше ляво възприех движението. Бързо мина, според мен
криволичеше по пътя и се удари в колата. Човекът вървеше и залиташе.
Просто го мернах за секунда, но не успях да предупредя водача. „
От своя страна свидетелят Д. допълва- „Видях го точно, когато осветиха
4
фаровете, набих спирачките и след това предстоеше удар. По-скоро е
пресичал, защото видях някаква сянка, която или прибягва, или залита
отнякъде, не знам точно как е станало. Аз лично си го обясних по следния
начин: човекът се е движел от другата страна, но е залитнал и се е озовал по
средата на пътното платно. Със сигурност мога да кажа, че в момента на
удара човекът беше по средата на пътното платно. Преди това, според мен,
идваше отляво, от насрещното платно. Там, където настъпи ударът, беше
напълно тъмно, а той беше с тъмни дрехи. Аз не го видях в далечината. Аз го
видях, когато беше пред фаровете на колата. Ударът настъпи по-скоро
откъм моята пътна лента, аз го ударих с лявата част на автомобила,
реално откъм моята страна. Мисля, че с около 50-60 км/ч се движех, не
повече. Движех се на къси светлини, защото в далечината имаше кола. Имах
възможност да виждам нормално пътното платно. Платното беше
мокро. Непосредствено преди табелата за край на с.Цалапица беше ударът.
Видях някаква сянка да прелита. В момента, в който видях, че има нещо пред
мен, натиснах спирачките.“
Съвкупния анализ да свидетелските показания, разгледани и
съпоставени с протокола за ПТП, прави възможен извода, че очевидно
въпреки часа и сезона водачът на автомобила е имал нормална видимост.
Изрично Т. сочи, че пътните условия са позволявали да се вижда пътното
платно нормално, като се е виждало и около пътното платно. Водачът Д.
също твърди, че е имал възможност нормално да вижда пътното платно. В
този аспект и във връзка с изслушаната САТЕ следва да се приеме, че не се
установява, че пострадалия се е движил по пътното платно успоредно на
осовата линия. Изрично в.л. М. сочи, че ако пешеходеца Б. е бил на пътното
платно и е вървял успоредно на осовата линия водачът на автомобила е имал
техническа възможност да го забележи на около 50-60 метра. Тъй като
дължината на пълния спирачен път е 45.75 метра, то тогава водачът е имал
техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране,
при момента на забелязване на пострадалия.
При изложението от свидетелите преки очевидци, което установяват, че
на практика е минало нещо „като сянка“ и същите не са могли изобщо да
съобразят и възприемат наличието на пешеходец на пътното платно до
момента на удара, както и твърденията, че е имало нормална видимост
несъмнено следва да се приеме, че движението на Б. е било от ляво надясно,
5
като интензитета и траекторията на това движение са били такИ., че водачът
на автомобила очевидно е бил в невъзможност да предотврати удара. Същите
данни се съдържат и в констатациите направени в протокола за ПТП.
Последните не обвързват съда, но преценявайки ги в светлината на събраните
по делото доказателства очевидно следва да се приеме, че движението на
пострадалия е било от левия банкет по посока на движение през пътното
платно пред преминаващия автомобил. Същите изводи са направени по
прекратеното наказателно производство. Поради това съвкупния анализ на
събраните доказателства не установяват по несъмнен начин наличието на
противоправно деяние извършено от страна на водача на лекия автомобил. В
ЗДвП се съдържат разпоредби касаещи поведението на водачите на МПС по
отношение на пешеходците, които са цитирани от ищците в исковата молба.
Действително законът вменява по – висока степен на осторожност на
водачите към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците
във връзка със съдържанието на чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и
чл.20, ал.2, чл.21, ал.1. По делото обаче не се установява водачът на
автомобила да е нарушил някоя от нормите по ЗДвП. Същият се е движил със
съобразена с чл.20 от ЗДвП скорост, като настъпилото ПТП не се установява
да е причинено от негово виновно поведение. Установената по делото
фактическа обстановка прави възможен извода, че всъщност пешеходецът е
пресичал пътното платно отляво надясно в разрез с установените правила по
ЗДвП. Съобразно чл.113, ал.2 от ЗДвП извън населените места и по
двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение; 4. да не преминават през
ограждения от парапети или вериги.
В случая очевидно несъмнено пострадалият е нарушил правилата по
т.1, като очевидно не се е съобразил с приближаващото МПС и е пресякъл
пътното платно по начин, който е поставил в невъзможност водачът на лекия
автомобил да избегне удара. В т.11 от приетото заключение по назначената
САТЕ се сочи, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП
6
е било поведението на Б., който е предприел пресичане на платното на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с
приближаващия автомобил. При преценка на действията на водача на
автомобила съдът намира, че следва да съобрази и приеме за актуално
първото предложение дадено от вещото лице, а именно, че Б. се е движил
бегом с висока скорост, при което негово действие няма друга техническа
причина за настъпване на инцидента освен поведението на пешеходеца.
Съдът приема за установена по делото именно тази фактическа обстановка с
оглед на изричните показания на свидетелите по делото, които не са могли
изобщо да възприемат наличието на пешеходец на пътното платно при
наличието на добра видимост. На следващо място съдът отчита наличието на
2.7 промила алкохол в кръвта на починалия, установено от СМЕ, което
обосновава извод за липсата очевидно на адекватна преценка относно
наличието на опасност от приближаващия автомобил, като съобразно
показанията на Т. и Д. следва да се приеме, че пешеходецът е нарушил
правилата визирани в чл.113, ал.2 от ЗДвП. В доказателствена тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване за наличието на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, което не бе сторено. Не се установява по несъмнен и
кетегоричен начин, че поведението на водача на лекия автомобил е било
противоправно и вредите са настъпили по повод неговото виновно поведение.
Т.е. в конкретния казус, при събраните доказателства следва да се направи
окончателен извод, че липсва извършено противоправно деяние от страна на
водача, като презумпцията за вина се явява оборена.
Поради така изложените мотиви и липсата на изискуемия фактически
състав по чл.45 от ЗЗД не следва да се ангажира отговорността на
застрахователя по правилата на чл.432 от КЗ, поради което и искът ще се
отхвърли, като е безпредметно да се изследват останалите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника и възраженията за съпричиняване на
вредите и размера на обезщетенията.
При този изход от спора следва сторените от ответника разноски да
бъдат поети от ищците. По този повод същите в последното съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител, са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Следва поради това и да се присъди намален размер на
7
възнаграждението. В Наредба № 1 в чл.7, ал.2 се борови с понятието „дела с
определен интерес“. Тук се поставя въпроса дали съда да възприеме
материалния интерес като съвкупност от претендираните имуществени права
или понеже се касае за обективно съединяване на искове от отделните ищци
следва да се приеме, че се дължи определяне на възнаграждения по всеки
един от тях. Ответникът е приложил три договора за правна помощ сключени
по повод на всеки от исковете предявени от ищците, като е договорено
възнаграждение в размер на по 15 240 лева. Настоящия състав на съдът
намира, че следва да се приеме, че в случая се касае обаче до един общ
материален интерес и следва да се сумират в общ размер трите обективно
съединени претенции. Това е така, тъй като се касае за абсолютно идентична
защита проведена от ответника по трите иска, претенциите почИ.т на едни и
същи правно релевантни факти и независимо, че е налице обикновено
другарство сходството между предмета на исковете е съществено. Съдът
счита, че в случая несъмнено е налице хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК, а
именно заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото и не следва на ответника да му се
присъжда размера посочен в договорите за правна помощ.
Принципно при съобразяване на това правно статукво, което се
възприема за актуално от съда размерът на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по делото в неговия минимален
размер по Наредба №1 е в рамките на сумата от 19050 лева, която сума обаче
съдът счита също за прекомерна с оглед извършената правна защита от
пълномощника на ответника в светлината на фактическата и правна сложност
на делото. Поради това и според настоящия състав на съда справедливия
размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде вменен за
задължение на ищците е сумата от 10 500 лева. Съдът намира, че би следвало
да е възможно присъждане на възнаграждение под минимално определения
размер независимо от съдържанието на чл.78, ал.5 от ГПК с оглед принципа
на справедливост, който е основния, който следва да се съблюдава от
правораздавателния орган и в рамките на което последният би трябвало да
има достатъчна свобода, за да прилага нормата съобразно особеностите на
обществените отношения във всеки конкретен случай.
В унисон с това становище е и решение от 25.01.2024г. на СЕС
постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267
8
ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли 2022 г. В това
решение е прието, че според постоянната съдебна практика съгласно
принципа на предимство на правото на Съюза, ако му е невъзможно да даде
тълкуване на националната правна уредба, което да е в съответствие с
изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на
своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е
длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по
отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави
без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна,
която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без
да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална
уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. Освен
това следва да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС има директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и поражда права за
правните субекти, които националните съдилища трябва да охраняват. Също
така, ако национален съд установи, че ограниченията на конкуренцията,
произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на преследването на
легитимни цели, националната правна уредба, която придава задължителен
характер на тази наредба, би била несъвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. По повод на така посочените и други
мотиви СЕС приема, че :
1.Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
2.Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
9
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При
наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните
цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за
да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики.
3. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
С оглед на посоченото съдът намира, че в случая несъмнено е налице
ограничение на конкуренцията с подписаните договори да правна помощ от
ответника по повод тълкуването дадено от СЕС в т.2, при което се нарушава
чл.101, параграф 1 на ДФЕС. Ето защо и съдът ще присъди в тежест на
ищците размер на адвокатските възнаграждения под размера посочен в
националната Наредба №1.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
А. Г. Б., с ЕГН ********** с адрес: ****; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** с адрес:
**** и З. Г. П., с ЕГН ********** с адрес: **** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 искове за заплащане на сумата от 120 000 лв. на всеки от
ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането –
09.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са
предявени като частични от обща сума от 200 000 лв. за всеки от тях, които
10
суми представляват обезщетение за настъпили неимуществени вреди,
преживени болки и страдания вследствие на това, че на 09.02.2021 г. Й. Д. Д.
при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДКН ****
на път ІІІ – 8005 км.2 по пътя, свързващ с.Цалапица-гр.Стамболийски, около
19:12 ч. е причинил ПТП, като е реализирал удар с пешеходеца Г.А.Б.. с ЕГН
**********, като вследствие на удара пешеходецът е получил множество
телесни увреждания, довели до неговата смърт, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН ********** с адрес: ****; Ж. Г. Г., с ЕГН
********** с адрес: **** и З. Г. П., с ЕГН ********** с адрес: **** против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 10835 лева направени
деловодни разноски /10500 лева адвокатско възнаграждение, 35 лева за
призоваване на свидетел и 300 лева заплатен депозит за вещи лица/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11