Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.01.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 декември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3456, по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно осн.
чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата
молба, че осъществява основно дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел.
енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Сочи, че ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е еднолично
акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив,
ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за разпределение на електрическа
енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществява дейност по
разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По
силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-С)14 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължи
на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на
управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на
чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за
пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
През периода от 01.07.2014г. до 31.07.2014.Г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е заплатило на ответното дружество следните суми,
представляващи цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК",
намираща се в общ. Тополовград:
-за м. юли 2014г. е заплатена сумата 7766,10 лв. по фактура № **********
и фактура №**********, представляваща начислена от ответника във фактурите цена
на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение;
Отбелязва изрично, че по всички посочени по-горе фактури е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента няма претенции и същите
не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените в исковата молба суми, са измерени и отчетени при измерване
на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство е разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по
този начин, и конкретно на това място, води увреждане на ищеца, изразяващо се
до начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод
„Венеция” 20 kV. Този електропровод е с
дължина от около
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница -т.е. между
Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС
„Кап. Петко Войвода”.
Твърди се в молбата, че във връзка с изложеното относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна
на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1784/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия
ответник писмо, дружеството ищец изпратило писмо за промяна на мястото на
измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод
„Венеция”/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция" това не било сторено.
Във връзка с това от ищцовото дружество било изпратено и следващо Писмо
изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочва, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане на ищеца първият ответник изпратил Писмо изх. №
01/09.01.2009г., с което уведомява, че следва да им се предостави документи за
собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита това искане за необосновано, тъй като още с Писмо изх. №
1784/23.10.2008г., дружеството е изпратило по отношение на електропровод
„Венеция” всички необходими документи.
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е собственик
Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи,
доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че дружеството е собственик на имотите и съоръженията, даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не
изпълнява задълженията си и продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско
напрежение за целия процесен период.
Относно собствеността на ищеца върху недвижими имоти и енергийни
съоръжения излага следното: Намира за безспорно, че е собственик на
Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост
на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г.
на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за
държавни имоти се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за
приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на
дружеството ищец. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение
за ползване № 261/09.09.1995г.
Относно нанесени имуществени вреди ищецът излага следното твърдение:
Пазарът на електроенергия в Република България се състои от два сегмента -
сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени или т.нар.
свободен пазар. На регулирания сегмент цените на електроенергията се определят
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се
обслужват от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните
компании) разпределени на териториален принцип. На свободния сегмент клиентите
могат да сменят своя доставчик на електроенергия без географското им
местоположение да влияе на това. Потребителите продължават да заплащат цени за
пренос и достъп до мрежата, към която са присъединени (преносна или
разпределителна). На свободния пазар КЕВР не определя цената на
електроенергията. Комисията има единствено роля на регулатор, който осъществява
контрол над пазарните участници. Тя има правомощията да определя Правилата за
търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите такси и цена
„Задължения към обществото”. Енергията за свободен пазар, се закупува от
търговците и крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или
от платформите на Българска независима енергийна борса.
Съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 г. КЕВР не
определя цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти са присъединени на
ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало да изберат доставчик на свободния
пазар в срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран
пазар от EVN България
Електроснабдяяване като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на
избор, след тази дата се снабдяват от дружеството в качеството му на Доставчик
от последна инстанция.
На свободния пазар цените на електрическата енергия се определят на
пазарен принцип и се договарят между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулира
само цените на мрежовите услуги, които са едни и същи както за свободен, така и
за регулиран пазар.
Във връзка с промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и
чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи ВиК между страните започва да се води
кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на
свободния пазар от 01.07.2013г. ВиК ЕООД подава заявление за регистрация на
пазара на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с
което ВиК желае да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: ВиК ЕООД
КЕЦ 40 ИТН 2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН
2008237; Пречиствателна станция въвод Ръжена с.Овощник с ИТН 2011685;
Пречиствателна станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна
станция за отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за
отпадни води изв.радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ
ПС Ханчето с ИТН 2939127.
С писмо с изх. № 2867/05.06.2013г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
ВИК било уведомено, че ВиК ЕООД отговаря на изискванията за регистрация на
балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и
реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.
Вследствие на излизането на обектите на ищеца на балансирания пазар
между ВиК, в качеството си на Възложител и Енергийна финансова група АД в
качеството си на Изпълнител на 28.05.2013г. бил сключен Договор
№ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно който
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извършва доставка на определени,
съгласно ал.2 количества нетна активна ел. енергия по цена в размера и при
условията уговорени в договора. С писмо с изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013. ВИК
изпраща писмо до първия ответник ЕВН България Електроразпределение ЕАД с което
уведомява, че считано от 01.07.2013г. ще регистрира график на обектите за
достъп и пренос на ел. енергия, като уведомява също, че новият доставчик на ел.
енергия и координатор на балансиращата група е „Енергийна финансова група” АД
Изрично отбелязва, че от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Рила" , Вик -
Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измерва на ниво СН, вследствие на което за тези обекти ВИК
заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар съгласно сключения с
„Енергийна финансова група” АД договор .
Предвид гореизложеното било безспорно доказано, че по отношение на
всички останали обекти на ВиК ЕООД на средно напрежение са регистрирани на
балансиращия пазар и за тях ищецът заплаща цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар, като съгласно сключения договор между него и „Енергийна
финансова група АД" от 28.05.2013г. цената на ел. енергия е 73,85лв./ MWh.
Твърди се в молбата, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”
АД бе изпълнило законовите си задължения и е уважило искането на ищеца за промяна
на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник” на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, ВиК ЕООД и за този обект ищецът е щял да премине на балансирания пазар
и да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на
сключения с „Енергийна финансова група АД” от 28.05.2013г. По този начин ВИК
ЕООД е щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар като за
процесния период дължимата от ВиК за цена на ел. енергията за процесния период
е щяло да бъде в размер на 5469,23лв. и платената цена на ел. енергията над
тази сума се явява за ВиК имуществена вреда. В този случай сумата 2296,87лв.,
представлява за ВиК имуществена вреда.
Твърди се също, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД бе
изпълнило законовите си задължения и е уважило искането на ищеца за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник” на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на ел. енергията до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032
нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е цената на
ел. енергията до обект средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно
сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД договор от 28.05.2013г.,
като за процесния период тази сума била в размер на 5469,23лв.
Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво
средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение по цени на
свободния пазар, съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД
договор от 28.05.2013г. се явява недължимо платена, като тази сума била в
размер на 2296,87лв. Тази сума за ВИК представлявала имуществена вреда, тъй
като с тази сума ищецът бил увреден.
Сочи, че съгласно съдебната практика съдът приемал за безспорно, че
мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение /в този
см. Решение №922/07.08.2018г. по гр. дело №499/2018г. по описа на Районен съд
Стара Загора и съгласно Решение №30 от 14.01.2019г. постановено по т. дело
№1327/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/
Заявява още, че в случай, че първият ответник бе изпълнил законовите си
задължения и е уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
„Орешник” и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на ел.
енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, нямало да бъде
дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е цена на ел. енергията по
ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение по цени на свободния
пазар, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, съгласно
сключения между ВиК ЕООД и „Енергийна ефективност” АД договор от 28.05.2013г.
Посочената сума в размер на 2296,87 лв., според ищеца представлява
претърпяна от ВиК имуществена вреда в резултат на неизпълнение на законовите си
задължения и не уважаване на искането на ищеца за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „Орешник”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград” 20 kV като по този начин ВиК ЕООД
било лишено от възможността да премине на свободния пазар и да заплаща по ниски
цени на ел. енергия.
С оглед на горното ищецът намира за безспорно, че е налице непозволено
увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД, като е налице противоправно
поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на първия ответник;
увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия
ответник ВИК ЕООД заплаща по високи цени на ел. енергия; причинната връзка
между противоправното поведение и уврежданията. Счита, че в случай, че първият
ответник бе изпълнил законовите си задължения и бе уважил искането за промяна
на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV ВиК ЕООД е щяло да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния
пазар.Така според ищеца е налице и вина, доколкото същата се предполага до
доказване на противното.
При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви против
първия ответник иск за заплащане на платените суми представляваща нанесена му
имуществена вреда.
Ищецът моли, след доказване основателността на претенцията, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, да му заплати сумата 2296.87 лв., представляваща платена цена на
ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, за периода 01.07.2014г. -
31.07.2014г., по фактура №********** от 15.07.2014г. и фактура №********** от
31.07.2014г.,представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли исковата му
претенция към първия ответник, моли, съдът да постанови решение, с което да
осъди втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********,
да му заплати сумата 2296.87 лв., представляваща платена цена на ел. енергията
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, за периода 01.07.2014г. - 31.07.2014г., по фактура
№********** от 15.07.2014г. и фактура № ********** от 31.07.2014г., за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответниците „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и
„Електроразпределение Юг” ЕАД са депозирали общ писмен отговор на исковата
молба, чрез упълномощените си представители. Считат предявените искове за
допустими, но неоснователи, поради което ги оспорват изцяло, както по
основание, така и по размер.Считат, че платената от ищцовото дружество сума е
дължимо платена и с основание.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора за
продажба на електрическа енергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно
от които е измервателната точка (ИТН), посочена в исковата молба. Ищецът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало фактурата,
представена към исковата молба, стойността на част от която съставлявала
исковата сума.
Действително, ищецът бил клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия
чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от
ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг" ЕАД по силата на общи условия
бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа.
Доставената електрическата енергия, описана в процесната
фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията
на доставки с непрекъснато изпълнение, като издало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З било посочено
съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура, било видно, че
тя отговаря на изискванията на ОУ или
процесната сума е дължима, тъй като обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско
напрежение, ползва електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена от „Електроразпределение Юг” ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът
имал правата и задълженията по тях.
Сочи, че аналогично на
издадените от КЕВР лицензии, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват
одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и „Електроразпределение Юг" ЕАД са лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисква да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира т.нар.
регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата
за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за
лицензиантните норми на поведение, съобразно които те са задължени да оформят и
своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в
договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от
сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда
и утвърждава правилото че:
-потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните
мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на
крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия
Относно мястото на измерване на електрическата енергия, ответниците
твърдят, че обектът на ищеца е
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването
на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването
нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от
12.12.1975 г„ отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона
за електростопанството, приет с ПМС № 62 от
Независимо от становището на ответниците по въпроса
къде е следвало да бъде мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период и изложените във връзка с него съображения по-горе, сочи, че
по този въпрос се е произнесъл в мотивите си PC и ОС - Стара Загора в решенията, постановени по водени между ищеца и
„ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД съдебно производство по гр.д.№
449/2018 г. на РС-Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС-Стара Загора, с
предмет - дължимостта на цена за пренос за период, включващ и процесния период
по настоящите искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. Според тези мотиви
мястото на измерване на електрическата енергия на обект с ИТН 2939032 е
следвало да бъде на ниво средно напрежение, а според диспозитива на влязлото в
сила решение неоснователен е искът на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД в
частта, която касае разликата между стойността на енергията, остойностена по
цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията,
остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Във връзка
с решението ищецът вече бил получил плащане от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД на присъдената за връщане сума.
Като са решили да се съобразят с
решението на съда по въпроса за мястото на измерване на електрическата енергия
в обект: помпена станция „Орешник”, ИТН № 2939032, за периода 16.06.2014 г. -
30.06.2014 г. и с оглед процесуална икономия, с настоящия отговор от името на
„Електроразпределение юг"ЕАД, което дружество не е било страна в
цитираното по-горе съдебно производство, заявяват, че не оспорват твърдението,
че за процесния период мястото на измерване на електрическата енергия е
следвало да бъде на ниво средно напрежение, вместо на ниво ниско напрежение.
Независимо от това, считат че предявените в настоящото производство
искове остават неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като
обстоятелството къде е мястото на измерване на електрическата енергия в обекта
няма отношение към цената на електрическата енергия. Поради което, относно
твърденията на ищеца за нанесени вреди считат за абсолютно правилна
информацията изложена в т.ІІ.5 от исковата молба свързана с пазара на
електроенергия в Република България. Не оспорваат фактите така, както са
изложени от ищеца.
Изразяват несъгласие и оспорват твърдението, че действията на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД и „Електроразпределение Юг” ЕАД са причина за
настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в
цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания
пазар, вместо по свободно договорени цени.
Твърдят, че това е така, тъй като:
- Не съществува норма в българското законодателство, касаеща пазара на
електрическа енергия, която да забранява на потребителите, чийто обекти са
присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния период е бил
ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия в
Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени
цени.
- Не им е известно защо ищецът не е предприел стъпки в тази посока, но
категорично твърдят, че нито едно от дружествата-ответници не е извършвало
действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на
електрическа енергия, т.е. твърдят, че не е съществувала и не съществува
законова забрана или друга пречка ищецът, чийто обект е присъединен на ниво
ниско напрежение, да сключи договор, да купува електрическа енергия и да я
заплаща на избран от него доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна
ефективност” АД, стига да пожелае това.
- Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти са присъединени на ниво
средно напрежение са били задължение да изберат доставчик на свободния пазар в
определен срок, след изтичането на който неизбралите получават доставки от
Доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влече след себе си правило
или извод, че клиентите, чийто обекти са присъединени на ниско ниво на
напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да
купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито
множество случаи са налице. Не разбират защо ищецът не е между тях.
- Не разполагали с данни за
процесния период ищецът да е подавал заявление за регистрация на свободния
пазар за обект с ИТН 2939032, нито с данни Дружествата да са отказвали да
извършат регистрацията.
- Заявленията, които ищецът правил, имали за предмет единствено искане
за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно
напрежение
- Не им било известно и не можели да предположат защо ищецът не е
предприел действия за регистрация на свободния пазар по отношение на обект с
ИТН 2939032, но определено твърдят, че обстоятелството, че измерването на
електрическата енергия на обекта е било на ниво ниско напрежение, не било
пречка за настъпване на пререгистрацията.
- Поради тази причина твърдят,
че претендираните в исковата молба щети, представляващи разликата между
платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно
определената от КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази, която
евентуално ищецът щял да заплати, ако се е регистрирал на свободния пазар,
остойностени съгласно сключен от него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна
финансова група” АД, касаещ други обекти на ищеца, са последица от собственото
му поведение (непредприемане на действия за регистрация на свободния пазар), а
не поради действията на ответниците или трети лица (отказ за регистрация или
др.).
Твърдят, че щетите са настъпили именно
поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар, а не
поради факта, че измерването на електрическата енергия е било на ниско
напрежение, тъй като това обстоятелство не е пречка за пререгистрация.Считат,
че без значение е и фактът за колко други обекта и кога ищецът е подал
заявление за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на
електрическата енергия е заплащал по договорите сключени с доставчиците на
електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не касаели обектът, предмет на
настоящия спор - помпена станция „Орешник” ИТН № 2939032.
Релевантни за настоящия спор били
единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не е
подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг договор,
както и фактът, че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради
това, че обектът е присъединен на ниво ниско напрежение.
Излагат правни и фактически съображения във връзка с твърдението за
неоснователност на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Ищецът претендирал
присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение,
считано от датата на плащане на недължимо платената сума до датата на
предявяване на исковата молба в съда. Считат, че искът е неоснователен. Касае
се за задължения, които са без точно определен срок за изпълнение, поради което
по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпада в забава от датата
на поканата. Считат, че по делото липсват доказателства за отправена покана
преди датата на предявяване на иска, поради което и не може да се приеме, че до
тази дата ответникът е изпаднал в забава.
Считат, че изложената фактическа и правна обстановка обосновава
неоснователността на предявените искове, поради което молят съдът да постанови
решение, с което да ги отхвърли.
Молят при отхвърляне на предявените искове, да им бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, съгласно представените списъци
по чл.80 от ГПК.
При уважаване на предявените искове - възразяват срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Считат, че ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер
пред настоящата инстанция, то е прекомерно и молят да бъде намалено до
минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Третото лице помагач на страната на ответниците „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.
Пловдив и „Електроразпределение Юг” ЕАД гр. Пловдив – Застрахователна компания „Уника” АД гр. София, чрез процесуалния си представител е депозирал
писмен отговор на исковата молба. Оспорва, че по силата на застрахователен
договор, сключен между него и ответника се покриват вреди от неизпълнение на договорни задължения, поради което
независимо от изхода на делото, отговорността на ЗК „Уника” не следвало да бъде
ангажирана.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който моли съдът
да уважи предявения иск. Претендира за разноски.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив /ЕВН ЕС/ не изпращат представител.
Ответникът
„ЕВН Електроразпределение Юг” ЕАД гр. Пловдив /ЕВН ЕР/ не изпращат представител.
Трето
лице помагач – ЗК „Уника” АД гр. София не изпращат
представител.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект с ИТ № 2939032 – помпена
станция „Орешник”, общ. Тополовград. Същият
обект е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа, собственост на другия ответник по делото „Електроразпределение Юг” ЕАД
на ниво ниско напрежение. Не е спорно, че ищецът
е собственик на на Електропровод „Венеция" 20 kV и на помпена станция „Орешник», а и това
се установява от представните по делото
писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА",
разрешение за ползване №261/1995г. Представена е цялата кореспонденция между
страните, касаеща въпроса за
собствеността на процесния трафопост и стартирането на процедура по
смяна на нивото на мерене. С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България
Електроразпределение АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид
решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява
в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи,
ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от
влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България
Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод
„Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед на Община Тополовград
за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел.
провод и трафопостове на ВиК – Стара Загора; извлечение от счетоводните книги
на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за ползване. С писмо до
„ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът е
изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция
гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК
с. Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост
на „ВиК“ ЕООД, като е посочил, че са им представили всички необходими документи
за това. Видно от писмо, с изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България ЕР“ АД отново
са изискали документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция”. Служебно извесетен факт
е, че след провелата се кореспонденция, през 2016г. е било променено меренето от страна на ниско напрежение на
средно напрежение.
Видно
от представените по делото фактура № **********/31.07.2014г. и ф-ра №
**********/15.07.2014г., издадени от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД ел.енергия на стойност съотв. 6 945.65 лв. и
5 890.63 лв., заплатени от ищеца, видно от 2 бр. преводно нареждане.
По
делото е представена и кореспонденцията между ищеца и двамата ответници по
делото във връзка с подадено от „ВиК“ ЕООД заявление за регистрация на пазара
на балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, за
прехвърляне на отговорността за балансиране на обекти: ВиК ЕООД, КЕЦ 40, ИТН
2117011, с. Зимница ИТН 2008261; извод Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237;
Пречиствателна станция въвод Ръжена с. Овощник с ИТН 2011685; Пречиствателна станция
въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269; Пречиствателна станция за отпадни
води изв. Антена с ИТН 4097528; Пречиствателна станция за отпадни води изв.
радио с ИТН 4097535; Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето с ИТН
2939127.С писмо с изх. № 2867/05.06.2013г. на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, „ВиК“ЕООД било уведомено, че отговаря на изискванията за регистрация на
балансиращия пазар по отношение на чл.7, ал.1, т.2 от Правилата за условията и
реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С писмо
1693/04.04.2013 г. до „ВиК“ ЕООД „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е
потвърдило, че ще изпълнява всички права и задължения на „оператор на
разпределителната мрежа“ за горепосочените обекти на „ВиК“ЕООД.
По
делото е представен и сключения на 28.05.2013г. между „ВиК“ ЕООД, в качеството
си на Възложител, и „Енергийна финансова група“ АД, в качеството на Изпълнител,
договор № ДЗ-14/28.05.2013 г. за възлагане на обществена поръчка, съгласно
който договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва доставка
на определени количества нетна активна ел. енергия по цена в размера и при
условията,уговорени в договора.
По
делото е изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът възприема
като компетентно. Видно от заключението на вещото лице през
периода 01.07.2014 г. – 31.07.2014 г. измерването на потребената от
ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект ПС „Орешник”, ИТ № 2939032 се
е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в ПС „ Орешник“. Според вещото лице, ако се приеме, че
електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград",
е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград"
на ниво средно напрежение. Ответникът ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо
ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия.
По
делото е изслушана и съдебно - икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено
от старните, съдът кредитира като компетентно,
пълно и ясно. Вещото лице посочва, че сумата
по процесните фактури е платена от
ищеца. Цената на ел. енергията до обект на средно напрежение за процесния период
по цени на свободния пазар, съкласно сключения на 28.05.2013г. договор между
ищеца и „Енергийна финансова група“ АД
би възлязла на сумата от 5414.23 лева. Налице е разлика от 2 351.87 лв. между цената, платена от ищеца в размер на 7766.10
лв./ от която са приспаднати такса достъп и такса пренос, тъй като са обект на
други дела/ и стойността на ел.енергията, изчислена на база договорените цени
по договора от 28.05.2013 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
С предявения по
настоящото дело иск се търси деликтна отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при
или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна
и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се
породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице,
на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е възложил
някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й
и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Ето защо
в тежест на ищеца е да докаже
претърпените вреди, както и причинно следствената връзка между тях и противоправно
действие или бездействие на лице, натоварено от ответника, при или по повод на
изпълнението на възложената му работа.
В случая, не е спорно,
че ищецът е носител на правото на собственост върху електропровод „Венеция“ и
помпена станция „Орешник“ . Не е спорно, че към момента на изграждането си
процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия
момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на
измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно чл. 27 от
Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби
налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения. Тази граница
в конкретния спор се установява от заключението на вещото вещо лице по СТЕ,
според което границата на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“
в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Изложеното по – горе
обаче не обосновава деликтна отговорност
на ответниците, такава, каквато се претендира в настоящото производство.
От това, че за процесния период от време измерването на потребена енергия за
обект ПС „Орешник“ неправилно се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ
/Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „
Орешник“, не следва, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между заплатената от него цена за доставена и реално потребена ел.
енергия и тази, която би заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на
свободния пазар. Не е съществувала законова забрана и по отношение на този
обект да се избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. Това че ищецът
не се е възползвал от тази си възможност не се дължи на противоправни действия,
респ. бездействия на ответниците. Ищецът не доказва противоправно поведение на
който и да е от ответниците, в резултат на което „ВиК“ ЕООД да не е могло да
избере доставчик на сводния пазар и по отношение на ПС „Орешник“ и предвид това
да е претърпял вреди. Като такова поведение не може да се цени отказа на
„Електроразпределение юг“ ЕАД да смени нивото и мястото на мерене на ел.енергия за исковия период -
от ниско на средно ниво на мерене. Това че в срок до 01.10.2013 г. клиенти, чиито обекти са били присъединени на ниво средно
напрежение, е следвало да изберат доставчик на свободния пазар и в случай че не
са се възползвали от правото си на избор, след тази дата са се снабдявали от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството му на доставчик от последна
инстанция, не следва, че е имало забрана за клиенти с обекти, присъединени на ниско напрежение, да направят такъв избор.
Съгласно чл. 95 ЗЕ всеки клиент има право да избира
доставчик на електрическа енергия, а съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с
електрическа енергия договорите по
регулирани цени се сключват между крайните снабдители, от една страна, и
битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик.
От цитираните разпоредби
е видно, че е липсвала забрана клиент с обект, присъединен на ниско напрежение,
да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото не са
представени никакви доказателства ответниците да са препятствали тази
възможност на ищеца по отношение на
процесния обект. Предвид това твърдените щети, представляващи разликата
между платената от ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени,
съгласно определените от ДКЕВР такива за потребители на регулирания пазар и
тази, която евентуално ищецът би заплатил, ако се е бил регистрирал на
свободния пазар, остойностени съгласно сключения от него договор от 28.05.2013
г. с „Енергийна финансова група“АД, не се дължат на противоправни действия на
ответниците. Липсва също така и причина връзка между отказа на на „Електроразпределение юг“ ЕАД да премени мястото и нивото на
мерене на ел.енергия и претендираните вреди, по гореизложените съображения.
Предвид горното, предявеният иск за вреди срещу
„Електроразпределение юг“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По
същите съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен и предявеният,
при условията на евентуалност, иск за същите вреди срещу „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците юрисконсултски
възнаграждения на представителите им от по 150 лева за всеки от тях, определени
на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП (арг. чл. 78, ал.8 ГПК).
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62,представлявано от Румен Райков, против „Електроразпределение юг”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, представлявано от Гочо Чемширов и Костадин Величков, иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 2 296.87 лева, представляващи
платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение - Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 01.07.2014
г. - 31.07.2014 г., по фактура №**********/15.07.2014г.
и фактура № **********/31.07.2014г., вследствие бездействието на
„Електроразпределение юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения, при условията на евентуалност, от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
2 296.87 лева, представляващи платена цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Орешник“, ИТ № 2939032, за периода 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г., по фактура №**********/15.07.2014г. и
фактура № **********/31.07.2014г., вследствие бездействието на „Електроразпределение
юг” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене на доставена ел.енергия за
този обект, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение юг”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г.
Данов № 37, сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски за процесуално представителство по
делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответниците „Застрахователна компания Уника“АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Тодор Александров 18.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: