№ 8071
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110170524 по описа за 2022 година
Ищецът Р. Р. М. твърди в исковата молба и молби -уточнения от 30.12.2022г. , че е
собственик на самостоятелен обект в *** – ап.15, във вход А, която се управлява чрез общо
събрание и УС, член на който е той, предявява иск за отмяна на решение 4, съдържащо се
в протокол от проведено ОС на ЕС от 18.10. 2022г. Ищецът сочи, на ОС е било проведено,
като за протоколчик бил избран *** – представител на ***, на което дружество е възложено
управлението и поддръжката на сградата, взето е решение да се направи аудиозапис за
целите на изготвяне на протокола. На ОС била поканена да присъства ***, която следвало да
дава разяснения от правен характер. Твърди, че на 21.10.2022г., от протоколчика му било
изпратено решение по имейл. Ищецът не направил възражения. По време на разговор с член
на УС, на 29.11.2022г., разбрал, че в протокола е имало допълнения, които не са му известни
до момента. На 9.12.2022г. поискал от протоколчика да му бъде връчен препис от протокола
със заверка „вярно с оригинала“, което станало на същия ден.
Сочи, че съдържанието на протокола, връчен му на 21.10.2022г. и протокола, със
заверка „вярно с оригинала“, връчен му на 9.12.2022г. има разлика, като решение № 4 е
било допълнено от ***, която редактирала протокола, с вписването в него, че ОС
упълномощава *** да заведе съдебен иск от името на ЕС. Ищецът твърди, че на ОС на ЕС не
е предлагано, гласувано упълномощаване на конкретен адвокат или друго лице, което да
завежда иск. С оглед изложеното, предявява главен иск за отмяна, по реда на чл.40 ЗУЕС
като нищожно на решение № 4, съединен при условията на евентуалност, с иск с правно
основание чл.26 ЗЗД за признаване на това решение за нищожно, като сочи, че отразеното
решение в протокола не е било вземано.
С уточнителна молба от 30.12.2022г., ищецът сочи, че съдържанието на протокола не
е обявявано по реда на чл.16,ал.7 ЗУЕС, на 24.10.2022г. е поставено съобщение при
входната врата на сградата, в което се посочва, че има изготвен протокол от ОС, но
протоколът не е обявен заедно със съобщението, като не му е предоставено заверено копие
от протокола. Получил е протокол със заверка „вярно с оригинала“ на 23.12.2022г., а преди
тази дата, по имейл, неподписани чернови. В тази уточнителна молба сочи, че на
9.12.2022г., получил чернова, заедно с уверение от ***, че тази чернова съвпада с
окончателния протокол. Сочи, че когато получил на 23.12.2022г., протоколът със заверка
1
„вярно с оригинала“, установил, че съвпада с черновата от 9.12.2022г. Поради изложеното, в
тази уточнителна молба се сочи, че доколкото е направил писмено оспорване пред УС на ЕС
на 23.12.2022г. – веднага след като е получил протокол със заверка. В уточнителна молба от
18.1.2023г., в която сочи, че протоколът е обявен в нарушение на чл.16,ал.7 ЗУЕС, тъй като
съобщението за изготвянето му е подписано от ***, който не е собственик или ползвател
или обитател. Интересът си от исковете, ищецът обосновава от обстоятелството, че е член
на УС на ЕС, и ако решението се стабилизира, УС на ЕС би било задължено да сключи
договор с ***.
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в решим на ЕС, с адрес ***, чрез
председател на УС Д. Б., на когото препис от исковата молба е връчен на 30.1.2023г., не са
подали писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
На 28.2.2023г., в срока за отговор на исковата молба, отговор е подаден от *** –
дружество, което сочи, че е собственик на ап.36 във вход Г на сградата. *** оспорва
исковете като недопустими, като сочи, че искът по чл.40 ЗУЕС е предявен извън срока по
чл.40,ал.2 ЗУЕС – оспорва се твърдението на ищеца, че протоколът е връчен на 9.12.2022г.,
като се твърди, че на 24.10.2022г. *** е изпратил протокола със скрито копие до ***, и до
ищеца на електронна поща *******@********.**, като дружеството е поискало информация,
от която твърди да се установява, че на същата дата имейл е изпратен и на ищеца. Счита, че
ищецът не може да предяви иск по чл.26 ЗЗД, тъй като нищожността на сделките е
неприложима за решенията на ОС на ЕС, и нищожността не може да се релевира извън
срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. По същество, се оспорва твърдението на ищеца, като се сочи, че
протоколът има удостоверителен характер за изразените в него факти и обстоятелства и
взетите решения, оспорването на съдържанието се извършва писмено пред управителя, като
която и дата да се приеме, според твърденията на ищеца, и на ответника, срокът за
оспорване съдържанието на протокола е изтекъл. Счита се, че при изтекъл срок,
съдържанието на протокола не може да се опровергава в исково производство. Оспорват се
останалите твърдения, с довод, че протоколът отразява взетите решения.
Ищецът, след разпореждане препис от исковата молба да се връчи за отговор, е подал
уточнителна молба на 27.2.2023г., ищецът сочи, че ОС на ЕС е свикано нередовно, защото
поканата е подписана само от председател на УС, а не всички членове, както и при липса на
кворум, като ищецът сочи, че е получил списък на регистрирани участници и пълномощни,
и е установил, че не е налице кворум от поне 33 % представени ид.ч. от об.ч., ЮЛ не са
представлявани от законни представители, срещу подписите няма дата и час на полагане, не
става ясно дали са положени по време на ОС.
НА 16.3.2023г., след изтичане срока за отговор, е подадено становище от Д. Б. –
председател на УС, от името на Собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в която
сочи, че признава иска, оспорват се доводите, изтъкнати от страна на ***.
В о.с.з от 20.4.2023г, ищецът оттегли иска за признаване решението за нищожно, като
с определение, постановено в открито съдебно заседание, производството по него, на
основание чл.232 ГПК, беше прекратено от съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, се отдели за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото, че към 18.10.2022г., ищецът е собственик на
отделен обект в ЕС – ап.15, че към същата дата ЕС се управлява от УС, с председател Д. Б..
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на
взети решение от ОС на ЕС.
2
Искът по чл. 40 от ЗУЕС следва да е предявен от лице, притежаващо самостоятелен
обект в сградата ЕС, каквато безспорно е ищцата, и в законоустановения преклузивен срок.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, законодателят е предвидил, че потестативното право да се
иска отмяна на взетите от ОС на ЕС решения може да се упражни пред съд, но само в
предвидения 30 - дневен преклузивен срок, който започва да тече от получаване на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, съгласно разпоредбата на чл. 40,ал.2 ЗУЕС.
Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС управителят (председателят на управителния съвет) в
7-дневен срок от провеждане на ОС на ЕС поставя на видно и общодостъпно място на входа
на сградата съобщение за изготвянето на протокола, като за поставянето на съобщението се
съставя протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Ищцата не твърди да е лице
сред предвидените в чл.13,ал. 2 ЗУЕС – лице, което не живее в ЕС или отсъства повече от 1
месец, като е уведомило затова, поради което и за това лице срокът за оспорване на
решението тече от поставяне на съобщението, че протоколът от проведеното ОС е изготвен.
Ищецът Р. М. не твърди, че е уведомил писмено председателя на УС на ЕС, че не
живее в ЕС или отсъства повече от 1 месец от ЕС, поради което и за него, на основание
чл.16,ал.7 ЗУЕС, предложение последно, тече от датата на поставяне на видно и
общодостъпно място на съобщение, че протоколът е изготвен. Съответно на същата
разпоредба, при липсата на твърдения, както и доказателства, че е налице хипотезата на
чл.13,ал.2 ЗУЕС, за председателя на УС на ЕС не е възникнало и задължението да изпрати
на електронна поща на съответния етажен собственик протоколът със заверка „вярно с
оригинала“, както и приложенията. При липсата на тази хипотеза, за всеки етажен
собственик, срокът за оспорването на протокола тече от датата на съобщението, като
чл.16,ал.7 ЗУЕС не предвижда, че срокът се продължава докато етажният собственик получи
препис от решението – този извод следва от използвания в разпоредбата израз „копие от
протокола се предоставя/…/“, което предполага направено искане от страна на етажния
собственик.
Съдържанието на съобщението за изготвен протокол, е определено в същата
разпоредба – съобщението следва да е подписано от председател и един етажен собственик
или ползвател, за да може същото съобщение да има удостоверителна сила, че на сочената в
съобщението дата, действително действието е било извършено.
Представеното по делото съобщение, носещо дата 24.10.2022г., носи подпис само на
„връчител“ Д. Б., което лице е Председател на УС на ЕС. Представеният от ответния
етажен собственик протокол 1 за залепване на съобщение за изготвен протокол е подписано
от *** – връчител и Д. Б. – свидетел.
Съответно, тъй като съобщението не е изготвено по реда, предвиден в ЗУЕС, то и
същото не се ползва с предвидената и посочена по – горе удостоверителна сила. ***.,
посочен в протокол 1 като свидетел,е председател на УС, а *** не се доказва, нито твърди да
е собственик, следователно, протоколът е съставен с цел заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.16,ал.7 ЗУЕС.
От представените от ищеца доказателства, свалени от електронна поща
*******@********.** е видно, че на 21.10.2022г., *** е изпратил имейли до определени лица,
включително и ищецът на сочената поща, с който имейл се изпраща нередактираният
протокол. От представените от ищеца доказателства, свалени от електронна поща
********@***.** е видно, че на 21.10.2022г., адвокат Димитрова е изпратила имейли до
определени лица, включително и ищецът на сочената поща *******@********.** , с който
имейл се изпраща редактираният от нея протокол, с оспореното от ищеца вписване. Ищецът
е получил препратено това съобщение на 9.12.2022г.
Тези обстоятелства, съобразени с представения протокол от 29.1.2023г. на проведено
заседание на УС на ЕС на същата дата, видно от който /решение 6/ е прието да се коригира
3
протокола от ОС, така че „вярно и достоверно да отразява взетите решения, чрез изтриване
на решение 4 в частта, в която *** е упълномощена от ОС да подава иск“ сочи на извод, че
протоколът е преправян многократно, като обявяване в съответствие на законовите
изисквания на разпоредбата на чл.16,ал.7 ЗУЕС, не е извършено към предявяване на иска –
23.12.2022г.
Искът е основателен и следва да се уважи, по следните съображения.
Разпоредбата на чл.16,ал.9 ЗУЕС предвижда, че съдържанието на протокола, обявен, че е
изготвен, по реда на чл.16,ал.7 ЗУЕС, може да се оспори от всеки етажен собственик пред
управителя. Видно от представения протокол за проведено събрание на УС на 29.1.2023г.,
на същата дата оспорването, с частта по вписването упълномощаването на *** да предяви
иск, е прието за основателно. Това производство е предвидено с оглед своеобразната
доказателствена сила на протокола, подписан от председателя и протоколчика. Когато
решенията в протокола не са оспорени в 30- дневния срок, същите са противопоставими на
всеки етажен собственик, който не може да ги оспори преюдициално с довод, че решенията
неправилно са записани в протокола. Ето защо, за защита на всеки етажен собственик е
предвидена възможността да оспори пред УС / когато ЕС се управлява от УС/, съдържанието
на протокола. Произнасянето на УС, за разлика от произнасянето на ОС на ЕС, не подлежи
на съдебен контрол. Следователно, СРС, следва да зачете произнасянето на УС и да уважи
иска, доколкото в рамките на специално предвиденото производство, единственият
компетентен да разгледа оспорването орган е уважил същото.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски.
Предвид оспорването на иска само от един етажен собственик, и процесуалното
поведение на председателя на УС, като представител на останалите етажни собственици,
държавната такса следва да се възложи на оспорилия етажен собственик.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по иск, предявен от Р. Р. М. ЕГН ********** с адрес *** с правно
основание чл.40 ЗУЕС, решение на Общо събрание на *** с адрес *** от 18.10.2022г. в
частта, в която е вписано „за което за бъде упълномощена ***“ .
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р. Р.
М. ЕГН ********** с адрес *** сторените разноски от 80 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4