№ 12677
гр. С, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110112123 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗЕАД „Б“ ,
ЕИК ********* искова молба, насочена против „Дж“ АД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1738.21лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1708.21лв. и
30.00лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 59.96лв. – мораторна лихва за
периода 26.11.2024г. – 27.02.2025г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 16.05.2024г., в гр. С, ул. „И“ № ... е настъпило ПТП между лек автомобил „Дачия
Докер“ с ДК № ....., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ и лек автомобил „Дачия Дъстър“ с ДК № ....., застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“. Сочи се, че водачът на застрахования при ответното дружество
автомобил е предизвикал произшествието, като при маневра на заден ход е реализирал
ПТП със застрахованото при ищеца МПС, което е било в паркирано състояние. Сочи
се, че по застрахованото при ищеца МПС са нанесени щети, като са
индивидуализирани увредените детайли на автомобила. Твърди се, че при ищеца е
заведена преписка по щета, по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1708.21лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на
30.00лв. Сочи се, че с покана от 26.10.2024г. ищецът е поканил ответника да
възстанови сумата от 1738.21лв., но плащане не е постъпило. Претендира се и
мораторна лихва за периода 26.11.2024г. – 27.02.2025г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответното дружество
оспорва исковите претенции, в каквато насока са изложени подробни съображения.
Оспорва се вината да е на водача на застрахования при ответника лек автомобил. На
следващо място се сочи, че по аргумент от чл. 206 КТ отговорността на дружеството е
ограничена, като са изложени съображения в тази насока. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията по застрахования при ищеца
автомобил. Формулирано е искане претенциите да бъдат оставени без уважение като
1
неоснователни.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже изплащане на претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
16.05.2024г., в гр. С, ул. „И“ № ... е настъпило ПТП между лек автомобил „Дачия
Докер“ с ДК № ....., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ и лек автомобил „Дачия Дъстър“ с ДК № ....., застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета, по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1708.21лв. както и че от дружество са сторени ликвидационни разноски в
размер на 30.00лв., че ищецът е изпратил до ответника регресна покана, получена от
ответника на 26.10.2024г.
От приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели и заключението на САТЕ, настоящият съдебен състав изведе следния
механизъм на настъпване на процесното ПТП – на 16.05.2024г., в гр. С, ул. „И“ № ...,
водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
лекотоварен автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ....., предприема маневра за движение
на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с паркирания зад него лек автомобил
„Дачия Дъстър“ с ДК № ...... Така изведения механизъм намира опора в показанията на
водача на застрахования при ответника автомобил В. К., който посочи, че при
управление на застрахованото при ответника МПС, кракът му се е подхлъзнал от
спирачката, рязко е натиснал газта и е реализирал процесното ПТП. В подкрепа на
изведения механизъм са и приобщените по делото писмени доказателства, както и
заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от вещо лице, притежаващо нужния
2
опит и професионална квалификация.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно
следва да бъде приложена.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че щетите по
застрахования при ищеца лек автомобил „Дачия Дъстър“ с ДК № ..... се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Експертът е стигнал до извода, че стойността необходима за възстановяване на
застрахованото при ищеца МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2331.25лв., като доколкото претенцията е заявена в по-малък размер, същата се
явява изцяло основателна за сумата от 1738.21лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, че отговорността му е ограничена, доколкото отговорността на водача, като
служител на дружеството собственик на управлявания автомобил, е ограничена по
аргумент от чл. 206 КТ.
В материалноправната разпоредба на чл. 411, изр. 1 и изр. 2 КЗ е
законоустановено, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е
причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на
моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати
обезщетение на основание чл. 494.
Логическото и граматическо тълкуване на цитираната разпоредба обуславя
извода, че разпоредбата на чл. 411 КЗ определя размера на дължимото се обезщетение
в процесния случай, респективно нормата на чл. 206 КТ не води до ограничена
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на иска с
правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ за пълния предявен размер от 1738.21лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
3
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства или след мотивиран
отказ. В случая с доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обявено обстоятелството, че ищецът е изпратил до ответника регресна покана, която е
получена от „Дж“ АД на 26.10.2024г., което обстоятелство намира опора в
приложените на л. 20 и л.21 по делото писмени доказателства.
По изложената аргументация следва извода, че ответното дружество е в забава
след изтичане на 30 дни от поканата, а именно считано от 26.11.2024г. Акцесорната
претенция е заявена за периода 26.11.2024г. – 27.02.2025г., като размерът на дължимата
се мораторна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, изчислен с
помощта на компютърна програма е 59.96лв. Доколкото акцесорната претенция е
заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1245.30лв., от които 119.53лв. –
държавна такса, 500.00лв. – депозит вещо лице, 50.00лв. – депозит свидетел и
575.77лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дж“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗЕАД „Б“ , ЕИК
*********, на основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 1738.21лв. – регресно вземане по щета 470423242428555, представляващо
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски във връзка с вреди по лек автомобил „Дачия Дъстър“ с ДК № ..... от
настъпило на 16.05.2024г. ПТП, причинено видно от водача на „Дачия Докер“ с ДК №
....., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 28.02.2025г. до окончателно
изплащане на сумата и 59.96лв. – мораторна лихва за периода 26.11.2024г. –
27.02.2025г.
ОСЪЖДА „Дж“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на ЗЕАД „Б“ , ЕИК *********, сумата от 1245.30лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4