Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12 10.01.2023
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на тринадесети декември
две хиляди и двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1791 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Т.В.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв. Х., САК, със съдебен адрес ***, с която е оспорил Решение № 9400-2331/03.10.2022г.,
издадено от Кмета на Община Ботевград за отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация.
Жалбоподателят твърди, че поисканата
информация е неперсонализирана, не засяга защитена от правото информация,
поради което не е необходимо съгласие на трети лица. Посочва, че не е искано
съгласие от страна на Община Ботевград от трети лица, не е изпълнена
процедурата по чл.31 от ЗДОИ. Не е взета предвид разпоредбата на чл.31, ал.5 от
ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласие на трето лице, когато е налице
надделяващ обществен интерес от разкриването й.
изразява несъгласие с извода, че исканата информация не е обществена,
като се позовава на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и посочва, че са налице и двете
предпоставки- свързана е с обществения живот в страната и дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по
закона субект. Твърди, че исканата информация е служебна по смисъла на чл.11 от
ЗДОИ, а постановеният отказ е незаконосъобразен като е нарушена разпоредбата на
чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, уреждаща приоритет на надделяващия обществен интерес. Иска
оспореният отказ да бъде отменен, а
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
Процесуалният му представител претендира присъждане на разноски по делото, а
именно: възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на 1000(хиляда) лева
и държавна такса.
Ответникът
– Кмет на Община Ботевград, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща
представител. Представя административната преписка по издаване на оспореното
решение. Подробни съображения за неоснователността на жалбата излага в писмено
становище.
Административен съд-Бургас, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
образувано по изпратено по електронната поща заявление за достъп до обществена
информация с вх. № ЗДОИ-9400-2331/19.09.2022г. от Т.В.Д., с което е поискано по
електронен път да бъде предоставена информация по зададените в заявлението
въпроси, а именно:
1. Сключвани
ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски
дружества от Кмета или общината през периода 2016 - 2020 г.?
2. Каква е
била цената на месечния абонамент за посочения период - месец по месец?
3. Сключвани ли са договори за правна помощ и/или
процесуално представителство с адвокати и/или адвокатски дружества от Кмета
или общината през периода м.01/2016 – м.12/2021 г. и каква е стойността на
всеки от сключените договори за правна помощ
4. Осъществявано ли е процесуално
представителство за периода м.01/2016 – м.12/2021 г. по граждански и административни дела от
адвокати и адвокатски дружества, по които страна е бил Кмета на общината или
общината и ако да - по кои дела, пред кой съд, с какъв предмет и с какъв
материален интерес е било всяко от производствата?
5. В какъв
размер са били разходите на общината за процесуално представителство за делата
по т.3?
6. Какви са
сумите, изплатени от Общината към съконтрагенти за строителство, услуги и
доставки по договори или фактури на стойност под праговете по чл.20, ал.4 от
ЗОП за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
7. Копие от
всички фактури по т.6 за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г. Копията да бъдат със заличени лични данни, съгласно
изискванията на Закона за личните данни и европейските директиви, отнасящи се
за защита на личните данни.
8. За периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.
Общината изпадала ли е в забава при изплащане на дължими суми по договори със съконтрагенти и ако да, за колко дни и
каква е сумата на санкцията /лихва, неустойка/ по всеки договор по отделно,
която Общината е заплатила?
9. Да се
посочи източник на средствата за извършените плащания по т.6 за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.
10. Ползвала
ли е Общината финансов кредит за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г., в какъв размер и от коя финансова институция
11. Какви са
сумите, заплатени от Общината за лихви, такси обслужване и др. разходи по
ползвания кредит/и за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
12. Какви обезпечения са представени на
финансовата институция по т.10 и на каква стойност?
13. Наложени ли са на Общината финансови корекции
от финансиращ орган по европрограми за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
14. На каква
стойност са финансовите корекции от финансиращ орган за всеки един проект по
т.13
15. Каква е
причината за наложените финансови корекции за всеки един проект по т.13?
16. Колко са
лицата, които стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл.3, ал.2
от ЗТ, извършващи дейност на територията на Общината към 31.12.2021г.?
17. Колко са
лицата, които стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл.3, ал.2
от ЗТ и са представили на кмета на Общината доказателства за отстъпените им
права за публично изпълнение по смисъла на чл.18, ал.2, т.3 от ЗАПСП за
годините от 2016г. до 2021г.?
18. Колко на
брой и в какъв размер са наложените санкции, наложени след установени нарушения
на чл.98в1 от ЗАПСП за периода от 2016г. до 2021г.?
19. Колко
са длъжностните лица, определени да контролират спазването на чл.98в1
от ЗАПСП към 31.12.2021г.
20. Колко
проверки са извършени във връзка с извършването на контрола по смисъла на
чл.98в от ЗАПСП за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
21. Постъпили ли са искания за съдействие от
длъжностни лица, определени със заповед на министъра на културата, при или по
повод проверки в периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г. /чл.9, ал.2, т.8 от ЗАПСП/ и съответно колко на
брой?
22. Има ли и
в случай, че да, да се представят копия на документи, въз основа на които са
направени изчисленията за количеството отпадък, както и методологията, която е
използвана за изчисляването на тези количества, за населените места в общината.
Като исканата информация да се изпрати в следната форма: копие на технически
носител по електронната поща, посочена по-долу.
23. Да се
предостави информация относно броя на пешеходните пътеки на територията на
общината и въз основа на какъв акт на общинската администрация са определени
местата за тяхното поставяне.
24. Да се
предостави информация относно броя на ограничителите на скоростта („легнал
полицай”) на територията на общината и въз основа на какъв акт на общинската
администрация са определени местата за тяхното поставяне.
По
така подаденото заявление било издадено процесното Решение №
9400-2331/03.10.2022г., издадено от Кмета на Община Ботевград, с което е
отказано предоставяне на достъп до търсената от заявителя информация.В мотивите
на решението е посочено, че няма данни за заявителя да съществува някакъв пряк
и непосредствен законен интерес от търсената
информация. Не са налице данни да упражнява търговска дейност, да е или да е бил свързан с Общината, така че
информацията да му помогне да си състави собствено мнение. Приема, че правен
интерес от информацията, относима към дейността на органите на местна власт се
презюмира по отношение на лицата, живеещи или упражняващи дейност на
територията на общината. Прието е, че на основание чл.3, ал.1 и чл.17, ал.1 от
ЗДОИ информация не може да бъде предоставена, тъй като не е налична във вида, в
който се иска, не се създава и не се съхранява такава информация.
Решението
е издадено на 03.10.2022г., а сезиращата съда жалба е подадена на 12.10.2022г.,
следователно е в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съдът намира жалбата за подадена от
надлежно процесуално легитимирана страна – заявител на искането за достъп до
обществена информация и адресат на обжалвания акт. Насочена е срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред по чл.40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ) и е подадена в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореното
решение, с което е отказан достъп до обществена информация по Заявление с
вх.№19400-2331 от 19.09.2022г. за достъп до обществена информация е постановено
от Кмета на Община Ботевград, който съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.
2 от Закона за администрацията (ЗА) е орган и задължен субект по чл. 3, ал. 1
от ЗДОИ. В този смисъл оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган.
Спорът е
досежно правният интерес на жалбоподателя да търси информация от Община Ботевград,
както и относно това дали същата е налична, обработена и съхранявана по начина,
по който е изискана от жалбоподателя.
На второ
място, оспорваният акт е издаден при формално спазване на изискванията за форма
(чл. 38 ЗДОИ във вр. чл. 59, ал. 2 АПК).
Предвид
изложеното се обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по чл.
146, т. 2 АПК.
В случая
обаче оспорения административен акт е постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни основания по чл. 146,
т. 3 и т. 4 от АПК.
По
делото не се спори, че ответникът притежава качеството на задължен по смисъла
на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект. Съдебният състав намира, че изводите,
направени в решението за липса на правен интерес на жалбоподателя, тъй като
няма връзка и не осъществява дейност на територията на Община Ботевград са
неправилни и не почиват на закона. Право да изисква достъп до обществена
информация има всеки представител на обществото, поради публичния характер на
информацията и целта на достъпа – да бъде предоставена на гражданите възможност
да си съставят обективно и обосновано мнение за работата на органите на
централната и местна публични власти, както и да разполагат с възможност за
контрол над разходването на бюджетни средства. По тази причина липсва
необходимост от друго, различно обосноваване на правния интерес на
жалбоподателя освен обстоятелството, че
същият е гражданин на страната и член на това общество и желае да се запознае и
контролира реда и начина на упражняване на публичната власт в една или друга
сфера на обществения живот.
Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация, а именно задължените,
по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ, правни субекти да предоставят информация,
когато е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и когато в друг закон не е
предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация/чл.4,
ал.1 от ЗДОИ/.
В тази
връзка съдът не възприема становището на жалбоподателя, че Законът за
публичните финанси е специален закон за достъп до търсената информация, който
ограничава кръга на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл.47 предвижда
възможност за местната общност да контролира общинския бюджет, което по
естеството си е дейност различна от търсения достъп до обществена информация по
специфично перо от този бюджет, още повече, че се касае за интерес от страна на
лице, което не попада в обхвата на термина „местна общност“, но разполага с
правомощието да си съставя мнение за работата на съответния орган на местна
власт. Затова следва да бъде заключено, че обществените отношения, свързани с
правото на достъп до обществена информация в заявените области са уредени
именно в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена
информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от
ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените
до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е
скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на
заявлението. Съгласно, ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ в определения от закона срок
органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или
за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което
уведомяват писмено заявителя.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на
понятието обществена информация, съгласно която: „Обществена информация по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Следователно една
информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма
кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на
понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на
обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана
с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация.
Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е
свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест,
информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния
публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона
специална цел. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и
съхранявана от органите и техните администрации се дели на официална и
служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации. В случая не съществува
спор относно характера на исканата информация – дали тя е обществена, като не
се възразява от страна на ответника, че
е служебна такава и са налице основанията за ограничаване достъпа й по чл. 13,
ал. 2 от ЗДОИ, респ. основанието за приложимостта на хипотезата на чл. 13, ал.
4 от ЗДОИ, при която посоченото ограничение не се прилага, свързано с
"надделяващ обществен интерес".
В
случая, след запознаване със съдържанието на въпросите, посочени в заявлението
за достъп до обществена информация, съдът намира, че с тях не е искано
предоставяне на документи, съдържащи лични данни - имена, номера, адреси и
други индивидуализиращи белези по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679. Според същата дефиниция „лични данни" означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице; В конкретният случай се иска информация за разходи за правно
обслужване, извършени от общината, информация, касаеща бюджета на същата, както
и данни, свързани с регулиране движението по пътищата на територията на
Общината, които области са от компетенциите на органите на местно
самоуправление.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в конкретния случай не е налице забраната на чл.
2, ал. 4 от ЗДОИ.
За да
произнесе оспорения по настоящото дело отказ административният орган е намерил
аргумент в обстоятелствата, че макар информацията да е от кръга на
компетентности на съответната община, тя не се съхранява във вида в който се
иска, поради което следвало да се изготви допълнително, като се систематизира и
обработи огромен обем от обобщена информация.
Разпоредбата
на чл.29, ал.1, предвижда възможност да бъде изискано уточнение на заявлението
за достъп, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя
е формулирана много общо. В този случай органът е разполагал с възможност да
уведоми заявителят за данните и документите, с които разполага и да поиска
уточнение по предмета на исканата обществена информация.
Относно
възражението на ответната страна за големия обем на търсената обществена информация,
съдът намира за нужно да припомни разпоредбата на чл.30 ЗДОИ, според която
срокът по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ може да бъде удължен, когато поисканата в
заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време
за нейната подготовка, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал.
Поради
всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че отказът на
административния орган да предостави исканата информация на посоченото в
решението основание (липса на правен интерес и липса на информацията във вида,
в който е заявена) е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като
преписката бъде върната за да продължи от опороченото съдопроизводствено
действие, с указания при условията на чл.29, ал.1 ЗДОИ да бъде изискано
уточнение дали разполагаемата информация (точка по точка) във вида, в който е
налична у общината, удовлетворява заявителя и съобразно реакцията на последния
бъде преценено дали същата следва да бъде предоставена или това бъде отказано.
Предвид
гореизложеното, процесната жалбата се явява основателна и трябва да се уважи
със следващата от това отмяна на Решение № 9400-2331/03.10.2022г., издадено от
Кмета на Община Ботевград и връщане на преписката на ответника за изпълнение на
дадените указания.
При този
изход на спора съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя. Такива се претендират в размер на 10,00 лева д.т. и
1000,00 лева адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, на основание чл.38, ал.3 от Закона за
адвокатурата, т.е. в хипотезата на предоставяне на правна помощ на роднини,
близки или на друг юрист.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи
направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство. По отношение на
държавната такса, същата следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя като
доказана. Що се отнася до претенцията за заплащане на адвокатски хонорар,
процесуалният представител на ответника представя пълномощно и договор за
правна помощ, според който страните се договарят за това начинът и срокът за
плащане да бъде по чл.38, ал.1, т.3. Разпоредбата на чл.38 от Закона за
адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в
различие от този по чл. 78 от ГПК вр.144 от АПК. Това е право на адвоката да
претендира възнаграждение, а не страната да търси реално извършени от нея
разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и
съдействие, адвокатът трябва да изпълни конкретно условие - да представи писмен
договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал.1
от Закона за адвокатурата / определение № 11057 по адм.д.№ 10184/ 2017 г. на ВАС,
определение № 12518/ 18.10.2017 г. по адм.д.№ 10142/2017 г. на ВАС/ и за
соченото основание да бъдат представени доказателства. В представения по делото
договор е посочено основание по „чл. 38, ал.1, т.3 ЗА“, но самото то не се сочи
фактически. Т.е. липсват изявления и съгласие от двете страни за това, че са
роднини, близки или че клиентът е юрист, поради което жалбоподателят не заплаща
правна помощ на адвоката. Т.е. в конкретният случай нито адвокатът твърди коя
точно хипотеза е налична от изброените в разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА,
нито клиентът му се съгласява с нея, нито пък се прилагат доказателства за това
обстоятелство, като правната квалификация не е задължителна част от
съдържанието на договора и сама по себе си не разполага с правно значение.
Поради изложеното претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде
присъждано.
Поради
изхода на спора разноски не се дължат и на ответната страна.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, ХХІІ-ри
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 9400-2331/03.10.2022г., издадено от Кмета на Община Ботевград, с
което е отказан достъп до обществена информация на Т.В.Д. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за изпълнение на дадените в мотивната част
на решението указания, при спазване ограниченията на Закона за защита на
личните данни.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен
срок за провеждане на административното производство.
ОСЪЖДА Община Ботевград
да заплати на Т.В.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: