РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Радомир, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200184 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № /08.05.2024 г. на началник сектор „П п“ при ОДМВР
– П на жалбоподателя Р. Н. Е. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 10.04.2024 г. бил съставен акт, серия GA № за
установяване на административно нарушение от свидетеля В. С. С. в присъствието на
1
свидетеля М. В. Л., срещу Р. Н. Е., за това, че на 10.04.2024 г., в 12,37 ч., по път , с посока на
движение към с. С, управлявал влекач, марка „И С“, с рег. № РК ВС, собственост на „В М“
ООД и прикачено полуремарке „Ш С“, с рег. № РК ЕН, собственост на „В М“ ООД, без да е
сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за влекача, марка „И С“, с рег. № РК ВС.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от компетентни органи,
съгласно чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според който актовете за установяване на административно
нарушение в случаите по чл. 638, ал. 3 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол по Закона за движението по пътищата, а наказателните постановления - от
директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто
район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. От
заповед № /02.12.2021 г., заповед № /17.03.2020 г. и заповед № /21.03.2022 г. се извежда, че и
актосъставителят и наказващият орган са надлежно овластени.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН,
така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и
нарушените правни норми. Посочени са всички правнорелевантни обстоятелства във връзка
с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор
за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично
установено нарушението от страна на Р. Н. Е. на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, която
предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а
именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят Е. не е собственик на управляваното от него МПС. Обект на застраховане
по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и
2
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на
процесния влекач санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което като водач
е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и от
жалбоподателя. Деянието е осъществено и от субективна страна, доколкото изводимо от
разпоредбата на чл. 368, ал. 3 от КЗ задължение на всеки водач на МПС, независимо дали
управляваното МПС или тегленото ремарке с него е негова собственост или не, е да провери
и да се увери, че по отношение на същите е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, включително и с какъв срок на покритие е същата и кога
точно започва да действа сключеният договор със застрахователя.
Евентуалното незнание или липсата на съзнание у жалбоподателя за този факт също
не е от естество да го оневини, доколкото той не е узнал за този факт (че за управляваното от
него МПС или тегленото полуремарке няма сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите), тъй като не е положил достатъчно усилия, за да провери
документите си и да узнае, че за процесното МПС липсва сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обосновава извод за извършване на
деянието при непредпазлива форма на вината (небрежност), която също е съставомерна
форма на вина при административните нарушения (чл. 7 от ЗАНН).
Изложеното дотук сочи на осъществено административно нарушение по чл. 638, ал. 3
от КЗ, за извършването на което е наложено предвиденото от законодателя административно
наказание.
В допълнение към изложеното съдът следва да посочи и че в разглеждания случай не
са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл. 28 ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, каквото е
изискването според легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ по § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН. Това е така, тъй като обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. С други
думи целта на тази застраховка е да се осигури равна защита на всички пострадали лица.
Сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ има за цел да покрие
отговорността на собствениците и водачите на моторни превозни средства за причинени от
3
тях телесни увреждания и/или смърт, както и материални щети на трети лица при
възникнали пътнотранспортни произшествия. Именно целта на изискването по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ предопределя особения санкционен охранителен режим, под който е поставен,
респективно неизпълнението на това изискване разкрива по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с други нарушения на правилата за движение на МПС по пътищата.
Следователно, специфичният характер на извършеното деяние не може да го определи като
маловажно. Колкото до факта, че веднага след съставянето на акта за установяване на
административно нарушение са представени доказателства за сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което се установява от
показанията на свидетеля С., следва да се има предвид, че сам по себе този факт (ако не е
съчетан с други обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 28 ЗАНН) не може да
обоснове наличието на маловажен случай. Обратното би довело правната логика до
неприемливото положение, че всеки нарушител би могъл да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в деня на съставянето на акта за установяване
на административно нарушение сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № /08.05.2024 г., издадено от началник
сектор „П п“ при ОДМВР – П, с което на Р. Н. Е., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. „В“
№ , на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4