Р Е Ш Е Н И Е № 112
гр. Сливен, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на втори септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на
секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо Куков, като
разгледа докладваното от председателя
касационно административно-наказателно дело № 86 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 1736 по описа на Сливенски Районен съд за 2019 година и се
движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 141/17.03.2020 г. по АНД № 1736/2019 г. на
Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 3005862
издаден от ОД МВР гр. Сливен, с който
на И.А.Т. ***, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател И.А.Т., който го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Заявява, че обжалваното решениe е немотивирано. Твърди, че издаването на електронен фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, както и задължение те да работят на
автоматичен режим без обслужване от контролен орган. В случая не било
конкретизирано какво средство е използвано, като в случай, че използваното техническо
средство било мобилно, то административно-наказателната му отговорност била
неправилно ангажирана. Счита, че при установяване
на нарушения с мобилни АТТС не следва да се издава електронен фиш, а е приложим
общия ред по ЗАНН за съставяне на АУАН. Твърди, че издаденият електронен фиш не
съдържа необходимите реквизити съгласно изискванията на подзаконовите актове по
прилагане на ЗДвП. В тази връзка счита, че електронния фиш е издаден при
съществени нарушения на установената процедура и са неправилни и необосновани
изводите на Районния съд за неговата законосъобразност. Моли съда да отмени
атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява.
В съдебно заседание ответникът по касационното обжалване –
ОД на МВР Сливен редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. При установяване на
нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати нарушения нито на
материалните, нито на процесуалните правила, в която връзка били правилни
изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 03.09.2019 г. в 11:21 часа на път І-6, км. 363+500 в
района на Община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас, с моторно
превозно средство „Нисан Кашкай”
с рег. № ………….. било извършено административно нарушение за скорост, установено
и заснето с техническо средство № TFR1 -M и радар 584 собственост на
ОД на МВР Сливен, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост
от 91 км/ч при разрешена за извън населено място 60 км/ч. На основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер.
К № 3005862 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 300,00 лева на
собственика на МПС И.А.Т. за нарушение
по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към
доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция и Клип № 10761,
Протокол № 5-44-18/09.11.2018 г. за съответствие на одобрения тип на мобилната
система за видеоконтрол, Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система № TFR1 -M 584 с дата на
използване 03.09.2019 г. и място за контрол път път
І-6, км. 363+500.
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е приел, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е
извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички
представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в
която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел и
че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При
такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на
Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 03.09.2019 г. в 11:21 часа на път І-6, км. 363+500 в
района на Община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас, моторно превозно
средство „Нисан Кашкай” с
рег. № ………….. е управлявано със скорост от 91 км/ч. Това обстоятелство е
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 - M 584, видно от представения по делото снимков материал.
Скоростта на движение на процесния автомобил е
отчетена в рамките на извън населеното място при ограничение от 60 км/ч, което
налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в
нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 2, вр.
чл.21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява
забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да
превишават определените стойности сигнализира с пътен знак. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал
лекия си автомобил със скорост над определената за извън населено място – 60
км/ч. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от
допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на
електронния фиш и несъобразяване с относимите материалноправни норми, които доводи не се споделят от
настоящата касационна инстанция. На първо място, касационният състав преценява
като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че издаването на електронен фиш е възможно само
в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства,
които да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган. Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани
технически средства и системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП,
това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат както стационарни, така и мобилни; последните са прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Следователно, в разглеждания случай не е допуснато нарушение при
провеждане на административнонаказателната процедура.
С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015
г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на
ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на
наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази
разпоредба е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн.
ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните,
така и мобилните АТСС. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е предвидено, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В
следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага изводът, че към
датата, посочена в електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В конкретния
случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1 - M 584. Контролът е осъществен
с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало последваща проверка. В преписката се съдържа и Протокол от
проверка на Автоматизирано Техническо средство или Система, съобразно
изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Следователно процесното
АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, и
е технически изправно, поради което административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по горепосочения
специален ред.
Не се споделя и довода на касационния жалбоподател, че не
може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да се санкционират с
електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. На първо място не се споделя
направеното тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно – че електронен фиш
се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие на контролен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, при
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Следователно, вложеният от законодателя
смисъл в тази норма касае процедурата по издаване на санкционен акт,
провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител
и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на
нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида
на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде стационирано с цел експлоатация. Още повече, че
присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с техническо
средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на
административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. Както
се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят не
прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или
стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването
на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира
по този ред на санкциониране.
Преценява се като неоснователно и твърдението на
жалбоподателя, че електронният фиш не съдържа необходимите за изясняване на
фактическата обстановка реквизити. Задължителните реквизити на електронния фиш
са изчерпателно визирани в нормата на чл.189, ал.4 от Закон за движението по
пътищата, като видно от съдържанието на процесния
електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият
санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма и
съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема,
че обжалваното решение не е постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение,
за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 17.03.2020
г., постановено по АНД № 1736/2019 г. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :