РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2772
27.12.2019 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на седемнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна
Георгиева като разгледа докладваното АД № 1282
по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Ж.М.“
ЕТ, с ЕИК *********, с адрес по чл.8 от ДОПК: гр. Първомай,***, представляван
от Ж.Я.М., депозирана чрез адвокат К.Т., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-214-0412226 от 18.04.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл.
186, ал.1, т.1, б.“Г“ от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 186, ал.3 от ДДС е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция, находящ
се в с. Градина, община Първомай, ул. „Христо Ботев“ №1, стопанисван от Ж.М.“ ЕТ, с ЕИК *********, и забрана за
достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на
материалния закон. Излага подробни съображения в жалбата и в допълнително
представена писмена защита. Претендира се отмяната на оспорения административен
акт и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че от доказателствата по
делото е видно, че не са представени актуални данни по установената
дистанционна връзка от 25.12.2018г. до 10.04.2019г., така като изисква закона.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално
допустима, видно от датата на връчването на атакуваната заповед – 22.04.2019г.
/л. 91 по делото/ на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред Административен съд-Пловдив – 02.05.2019г.
/л. 4 по делото/.
Жалбата е подадена от имаща право и интерес от обжалването
страна.
От фактическа страна Съдът установи следното:
Извършена е оперативна проверка от П. И. - служител с
месторабота ГДФК, отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП и от Б. С. -СИП с
месторабота отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП на 10.04.2019г., в 10.20
часа, на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
бензиностанция, находящ се в с. Градина, общ. Първомай, ул. „Христо Ботев"
№1, стопанисван от „Ж.М." ЕТ, с ЕИК *********. Да на проверкта е
установено, че търговецът, в качеството си на задължено лице, по чл. 3, ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин на МФ, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, не е спазил изискванията на чл. 3, ал. 3 от
цитираната наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП
актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обекта, за периода 25.12.2018 г. до датата
на проверката- 10.04.2019г.
Проверяващите са
установяват, че в обекта са налични 4 /четири/ броя резервоари за съхранение на
гориво с вместимост съответно-резервоар от №1 до №3-по 25000 литра всеки за
дизел, бензин и газ, както и №4 - 16000 литра, който е празен. Към същите са
свързани четири броя бензиноколонки с по един
пистолет, от които се извършват зарежданията на течните
горива: дизел, бензин и газ. Регистрирана е ЕСФП ОЙЛ СИС 1.0Д-КЛ Датекс
FP550-KL с ИН на ФУ OS004194 и ИН на ФП58004194. Установено е, че ЕСФП изпраща
по изградената дистанционна връзка данни за получените в обекта горива по вид и
количество, изпраща данни за номер на акцизен данъчен документ /АДД/, но не
изпраща данни за отчетени продажби, данни от нивомерната
измервателна система /НИС/ за наличните количества горива в края на работния
ден, както и данни от електронните броячи /Z отчети/ от въведеното и
регистрирано за обекта фискално устройство.
Извършена е от
проверяващите служебна справка в информационния масив на НАП-програмен продукт
„ФУДВ", за периода 25.12.2018г. до момента на проверката-10.04.2019г.
Констатирано е, че предаваните данни на НАП по установената дистанционна връзка
са непълни/актуални, а именно не се изпращат данни за отчетени продажби, данни
от НИС за наличните количества горива в края на работния ден, както и данни от
електронните броячи /Z отчети/ от въведеното и регистрирано за обекта ЕСФП.
Резултатите от проверките са
обективирани в протоколи, съставени на основание чл.110, ал.4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК - ПИП сер.
АА №0412226/10.04.2019г. ведно със събраните доказателства към него.
Установено е, че „Ж.М."
ЕТ, не е спазил реда и начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в Национална
агенция за приходите, с което е нарушен съставът на чл. 3, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
На основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“Г“
от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ДДС е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект:
бензиностанция, находящ се в с. Градина, община Първомай, ул. „Христо Ботев“
№1, стопанисван от Ж.М.“ ЕТ, с ЕИК
*********, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186,
ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице А.К.,
неоспорена от страните, която Съдът кредитира, ведно с приложенията, като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвена и в съответствие с
доказателствата по делото.
Вещото лице посочва, че в базите данни на НАП са открити данни за отчетени продажби, данни от нивомерната измервателна система /НИС/ за наличните
количества горива в края на работния ден
и данни от електронни броячи от въведеното и регистрирано за обекта фискално
устройство.
Всички данни в НАП относно процесното ЕСФП за
периода от 25.12.2018г. до 10.04.2019г. са
постъпили в НАП по дистанционна връзка на 10.04.2019г. в периода от 16:21:36
часа до 17:11:23 часа.
В съдебно заседание, проведено на 17.12.2019г,
вещото лице дава подробни обяснения относно изпращането на всички Z-отчети: В
Приложение 1 на заключението, в таблицата, е посочена причината за
изпращане. Причината за изпращане на всички Z-отчети е код „2“, което означава,
че изпращането е инициирано от фирмата, която поддържа касови апарати. Когато в
таблицата се запише код „1“, това означава, че информацията е изпратена в НАП от оператор в деня на приключване.
При код „2“ има намеса на сервизен специалист,
който е задействал системата на изпращане, тъй като не е изпратена информация с
код „1“.
Пловдивският административен съд, въз основа
на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на
основание чл. 169 АПК, намира следното: волеизявлението за прилагането на
принудителна административна мярка /ПАМ/ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. ПАМ по своя характер е
вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност по
ЗАНН.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетата оправомощителна Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 84 по делото/, с която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че
заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая,
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на
ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.
В заповедта е посочено правното основание за
издаване на акта - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са
посочени Протокол за извършена проверка сер. АА №0412226/10.04.2019г. ведно със събраните
доказателства към него и АУАН № F483276 от 22.04.2019г., описана е фактическата
обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна
норма на чл. 3 във вр. с чл. 3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр.
с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени фактически и правни
основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената
форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
По отношение съответствието на оспорения акт
с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл. 118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по
ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Съгласно чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип
се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
В Приложение №1 от Преходни и Заключителни
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. на МФ, - Функционални изисквания-раздел IIIб.,
точка 3, буква „А" и буква „Б" са посочени видовете данни за
определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по
установената дистанционна връзка, а именно: „данни от нивомерната
система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани
автоматично от нивомерните системи или ръчно
въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната
система)", както и „данни за продадените количества горива от сумарните
броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от - електронните
броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на
електронни броячи)".
В случая от доказателствата по делото и от
приетата съдебно-техническа експертиза безспорно се установи, че всички данни в
НАП относно процесното ЕСФП за периода от 25.12.2018г. до 10.04.2019г. са
постъпили в НАП по дистанционна връзка на 10.04.2019г. в периода от 16:21:36
часа до 17:11:23 часа., което означава, че след извършената проверка от
приходните органи на 10.04.2019г в 10.20 часа, са предприети мерки от
жалбоподателя за предоставяне на данните в НАП.
За проверявания период от 25.12.2018г. до
10.04.2019г не са постъпвали данни в НАП, съгласно изискванията на чл.3, ал.3
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, така както правилно е установил
приходният орган.
В съдебно заседание, проведено на 13.06.2019г,
Съдът е дал указания на страните да ангажират доказателства относно подавани
сигнали в НАП за прекъсната дистанционна връзка.
В съдебно заседание, проведено на
19.09.2019г страните заявяват, че нямат документи удостоверяващи подадени
сигнали в НАП за прекъсната дистанционна връзка.
Субект на нарушението по чл. 3 от Наредба
Н-18/2006г., респективно адресат на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейност в търговски обект. В случая безспорно, от
доказателствата по делото, се установи, че е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, който в момента на проверката
осъществява търговска дейност и е стопанисван от собствения на жалбоподателя
едноличен търговец. При проверката
е установено, че предаваните данни на НАП по установената дистанционна връзка
са непълни/актуални, а именно не се изпращат данни за отчетени продажби, данни
от НИС за наличните количества горива в края на работния ден, както и данни от
електронните броячи /Z отчети/ от въведеното и регистрирано за обекта ЕСФП.
При това положение Съдът намира, че
действително жалбоподателят е осъществил нарушение на изискванията на чл. 3,
ал.3 във вр. с чл. 3, ал.2 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.6 от ЗДДС.
За този род нарушения, разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до 30 дни.
Прилагането на мерките за административна
принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна.
Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да
предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните
последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са
предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и
продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки
са насочени към отстраняване на вредните последици от административни
правонарушения.
В случая предмет на запечатване е обект, в
който, към момента на издаване на оспорената заповед, се извършва търговска
дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с
основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК - административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива
интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за
засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.
Мярката запечатване на търговски обект в
случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС има за цел да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или
преустанови административното нарушение.
В случая
тази цел може да бъде осъществена, тъй като в търговския обект – бензиностанция
има 4 броя резервоари за съхранение на гориво и към тях има свързани 4 броя бензиноколонки с по един пистолет, от които се извършват
зареждания на течни горива: дизел, бензин и газ, което означава, че ако не се
предприемат превантивни административни мерки може да се наруши сериозно
фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения
интерес.
Съдът намира, че административният орган е изложил обстоятелствени
мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна
мярка. Изложени са мотиви относно задължението на търговеца да отразява реално
извършените продажби, което е в пряка връзка с правилното определяне на
дължимите налози. В деня на проверката е установена липсата на информация
относно наличните количества горива в резервоарите за съхранение, което
действително препятства контролната дейност и не позволява да се установи кога
и как се извършват зареждания с гориво и дали същите съответстват на
закупеното, респективно на продаденото
гориво.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая
продължителността на ПАМ е 30 дни, като Съдът намира, че същата е съобразена с
целената от административния орган превенция за преустановяване на
незаконосъобразната практика в проверявания обект. Срокът е съобразен с това
търговецът да организира своята дейност
така, че да спазва фискалната дисциплина.
С оглед на гореизложеното Съдът намира
оспорената заповед за правилна и законосъобразна.
От процесуалния представител на ответника е
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което се установи в размер на 500лв. /петстотин лева/, съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата й редакция/, която сума жалбоподателят дължи в
полза на ответника.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Пловдивският административен съд, петнадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ж.М.“ ЕТ, с ЕИК *********, с адрес по чл.8 от ДОПК: гр.
Първомай,***, представляван от Ж.Я.М., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-214-0412226 от 18.04.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА „Ж.М.“ ЕТ, с ЕИК *********, с адрес по чл.8 от ДОПК:
гр. Първомай,***, представляван от Ж.Я.М.,
да заплати в полза на Национална
агенция за приходите сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен
срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.
Административен съдия: