гр.С., 31.03.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
TO, VI - 5
състав в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска
при участието на
секретаря А.С., като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 4631 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителят “М.” ООД, твърди, че е собственик на офис – сграда с магазини, подземни гаражи и трафопост „М.“, построена в УПИ № X-424, кв.8, по регулационния план на гр. С., „НПЗ – Изток“, местност „Къро“, известна под търговското наименование „М.“, с административен адрес: гр. С. 1784, Столична община, район Младост, бул. ”***********. На 14.04.2011 г. сключил, в качеството му на Наемодател, Договор за наем с “Е.“ АД - Наемател, по силата на който му предоставил за временно ползване, срещу заплащане на наемна цена, офис помещения „А“ и „В“, находящи се на четвърти етаж от посочената сграда, с наемна площ (включително дял от общите площи на сградата) от 1.217 (хиляда двеста и седемнадесет) кв.м.; 5 паркоместа в подземния гараж на сградата, ниво -1, а именно паркоместа № 42, 43, 44, 45 и 46. Наемната цена, чийто размер бил определен в чл.4.1 от Договора, следвало да бъде заплащана, ведно с дължимия за нея ДДС, авансово до 5-то число на съответния месец. В чл. 5 от договора бил уговорен и ред за нейната индексация. Уговорено било и задължение за заплащане на посочените в чл. 6 от договора режийни разходи, които Наемодателят правел във връзка с правилното функциониране и управление на сградата.. Режийните разходи, ведно с дължимия ДДС били дължими така, както и наемната цена. С Приемо – предавателен протокол от 01.12.2011 г., държането на наетите обекти било предадено, без забележки и липси.
Поради забава в плащането на наемната цена и на други дължими суми по Договора (преки и режийни разходи), с Нотариална покана с рег.№ 7210, том 2, акт № 21 на нотариус Ц.С., с рег. № 030 на НК “М.” ООД поканил “Е.“ АД да заплати дължимите към момента на изпращане на поканата (21.07.2014 г.) суми в общ размер на 179 325.56 лева. Плащане в отговор на така изпратената покана не последвало от страна на Наемателя.
Впоследствие, с Анекс № 2/23.07.2014 г. към Договора, подписан между “М.” ООД (като Наемодател), “Е.“ АД (като Наемател) и „Е.Ю.“ АД (като трета страна) било постигнато съгласие, че считано от 01.08.2014 г., „Е.Ю.“ АД встъпва и замества “Е.“ АД като Наемател по Договора, като считано от същата дата „Е.Ю.“ АД става носител на всички права и отговаря за изпълнението на всички задължения на Наемател (включително заплащане на всички непогасени до 01.08.2014г. и дължими към тази дата парични суми по договора). В същото време, по силата на т. 2 от посочения анекс, “Е.“ АД оставал солидарно задължен с новия Наемател „Е.Ю.“ АД) като „поръчител“ и отговарял към “М.” ООД за изпълнението на задълженията на новия Наемател по Договора.
Новият Наемател започнал да ползва реално посочените в чл.1.8.1 и чл.1.8.2 от договора наети площи, но въпреки това въобще не започнал да изпълнява задълженията си по него. С Нотариална покана с рег.№11602, том 2, акт 176 на нотариус с рег. № 030 на НК, “М.” ООД поканило „Е.Ю.“ АД, както и “Е.“ АД, да заплатят задълженията си с предупреждение, че при неизпълнение на натрупаните задължения в предвидения в договора (чл.12.2.) срок от 10 (десет) дни, считано от получаване на поканата, Наемодателят ще счита договора за развален. Поканата била получена от адресатите на 07.11.2014г. и поради липса на плащане на дължимите суми в рамките на предоставения с поканата 10-дневен срок, на 18.11.2014г. договорът бил едностранно развален от Наемодателя.
Неизплатена от страна на „Е.Ю.“ АД останали наемна цена и режийни разноски за месеците август 2014 г. до ноември 2014 г. в общ размер на 161 056.92 лева, за които били издадени съответни фактури, като за м. ноември 2014 г. наем и режийни разноски били начислени до 18.11.2014 г. – деня на разваляне на договора. В същото време ответникът оставал задължен и за сума в размер на 179 325.56 лева с ДДС, представляваща сбор от дължимия наем и режийни разноски за периода април 2014 г.- юли 2014 г. по посочени от молителя фактури, дължими от “Е.“ АД преди подписване на Анекса, за които ответникът се задължил да изплати.
„Е.Ю.“ АД дължало и лихва за забава съгласно чл. 4.3.5 от договора, начислена от шестия ден на забавата до 18.11.2014 г., която възлизала на 7 490.76 лева, от които 5 708.64 лева по фактурите с получател „Е.“ АД и 1 782.76 лева по фактурите с получател „Е.Ю.“ АД.
В чл. 12.2. от договора било уговорено също, че при разваляне на договора за наем при съществено неизпълнение, ще възникне задължение за заплащане на неустойка за наемателя в размер на три месечни наема и режийни разноски, ведно с начисленото върху тях ДДС. Тъй като договорът бил развален поради неплащане повече от два месеца, то за молителят възникнало и вземане за посочената неустойка, чийто размер възлизал на 135 468.43 лева.
Въпреки обстоятелството, че договорът бил развален поради виновното неизпълнение от страна на ответника, той продължил да използват неправомерно и без съгласието на Наемодателя наетите по силата на договора площи и след датата на развалянето му – 18.11.2014 г. С нотариална покана, връчена на 27.11.2014 г., молителят поканил ответника да освободи и предаде наетия имот на 09.12.2014 г., но ответникът не предприел действия по опразване на наетите помещения. Молителят сочи, че предявил иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД пред СГС, където било образувано т.д. № 589/2015 г. на 6-12 състав, по което било постановено осъдително решение.
Същевременно, съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД ответникът дължал да заплаща уговорената наемна цена и след прекратяване на договора, след като ползвал имота въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно с режийните разноски. На това основание ответникът дължал и 274 937.77 лева – обезщетение за периода 18.11.2014 г. – 30.06.2015 г. (7 месеца по 36 987.14 лева с ДДС и 16 027.76 лева за м. ноември 2014 г.), както и 60 722 лева – обезщетение за дължимите режийни разноски за периода 19.11.2014 г. – 30.06.2015 г.
Ответникът дължал още да доплати режийни разноски по фактура № 4191/31.12.2014 г. сумата 2 046.34 лева, представляващи уравнителна сума между вече начислените авансово режийни разноски и действително направените такива от наемодателя през 2014 г., съгласно чл. 6.8. от договора за наем.
Или, ответникът дължал на молителя общо 821 048.67 лева във връзка с договора за наем.
„М.“ ООД поддържа, че ответникът не е в състояние да заплати посочените изискуеми парични задължения, произтичащи от или свързани с прекратяването на договора за наем, който е търговска сделка. От направените справки относно имущественото състояние се установявало, че ответното дружество няма налично недвижимо имущество. В същото време значителна част от капитала му бил покрит от стойността на апортна вноска на патент за изобретение № 64239/05.07.2004 г. на Патентното ведомство, а останалата част от капитала бил формиран чрез оценка на чистите активи на дружеството „О.Б.“ АД, което се вляло в ответното дружество. Капиталът на това дружество отново бил формиран от същия патент. Посоченото мотивира молителя да твърди, че „Е.Ю.“ АД е и свръхзадължено дружество, считано от 06.08.2014 г.
Предвид изложеното моли съда да обяви неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Е.Ю.“ АД и да открие производство по несъстоятелност.
Ответникът „Е.Ю.“ АД е депозирал отговор на молбата, в който я оспорва. Не оспорва сключването на посочените от молителя Договор за наем и Анекс към него, като сочи, че целта на анекса е била ответникът да замести в наемното правоотношение „Е.“ АД като наемател във връзка с предвидената в договора за наем възможност за пренаемане със съгласието на наемодателя, без това да има отношение към някаква невъзможност за плащане. Поддържа, че под наем му било отдадено открито пространство на четвъртия етаж, а не офисни помещения, а това пространство не било предадено в състояние, което да отговаря на ползването, за което било наето, т.е., като офис за осъществяване дейността на дружеството наемател. Наложило се ответникът да вложи значителни средства, за да изгради вътрешни преградни стени, да постави мебелни конструкции, да направи подови настилки и окабеляване, осветителни тела, външни и вътрешни врати. Всичко това било извършено със знанието на наемодателя, който давал указания относно изпълнителите и ползваните материали. Ответникът изпратил на молителя фактура за тези разходи, която не била оспорена. По-късно обаче, когато ответникът пожелал да се уредят отношенията им чрез прихващане, молителят отказал. Именно спорът за тези разноски бил причина ответникът да не погасява задълженията, посочени от молителя, защото така щял да се окаже кредитор на молителя за значителна сума. „Е.Ю.“ АД предприело действия и по погасяване на свои текущи задължения в края на 2014 г. и началото на 2015 г., но сумите неясно защо били върнати от „М.“ АД.
На следващо място ответникът сочи, че молителят претендирал една и съща сума от него и в производството по несъстоятелност на „Е.“ АД по т.д. № 4631/2015 г. на СГС, 6-4 състав. Решението по другото дело – т.д. №589/2015 г. на СГС, 6-21 състав не било влязло в сила.
Твърди, че според
финансовия му отчет към 31.12.2014 г. задълженията са дългосрочни и предимно
към свързани лица. От друга страна дружеството имало достатъчно активи, с които
да погаси паричните си задължения, поради което не е свръхзадължено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от представения от молителя и неоспорен от
ответника договор за наем от 14.04.2011 г., сключен между „М.“ ООД – наемодател
и „Е.“ АД – наемател, че с него наемодателят е предоставил на наемателя за
временно ползване наета площ, представляваща офис помещения „А“ и „Б“ на
четвърти етаж с наемна площ, вкл. общи площи от сградата, 1 217 кв.м.,
както и пет паркоместа в подземния гараж, ниво -1№ 42, 43, 44, 45 и 46.
Наемателят се е задължил да ползва наетата площ като офиси за осъществяване на
дейността си. Срокът на договора е пет години от предаването на имота.
Уговорена е наемна цена в размер на 12 евро на кв.м. без ДДС и 55 евро за
подземно паркомясто на месец без ДДС, или сума в размер на 14 879 евро на
месец без ДДС. За първите две години от наемния период е предоставена отстъпка
от 45%. Уговорена е по-голяма отстъпка при авансово предплащане за една година.
Посочено е, че наемната цена се дължи авансово до 5-то число на всеки месец.
Уговорено е при забава да се начислява лихва в размер на тримесечния Либор плюс
7 пункта, която ще се начислява от шестия ден на забавата до извършване на
плащането. В чл. 5.1 е уговорено, че в началото на всяка година ще бъде
извършвано индексиране на наемната цена в зависимост от изменения на хармонизирания
индекс на потребителските цени на ЕС за Еврозоната за последния месец на
предходната година, публикуван в Евростат, по изрично посочена формула. В чл.
6.1. от договора е уговорено, че наемателят ще заплаща режийните разноски,
които наемодателят е направил с цел осигуряване правилното функциониране и управление
на имота, съобразно съотношението на наетата площ и общата надземна наемна площ
на сградата (за почистване, охрана и поправки, поддръжка на зелени площи,
отопление, осветление и климатик, водоснабдяване и канализация, както и
електрическа енергия в общите части, управление на сградата, застраховки,
сметоизвозване. Уговорено е, че разноските за централно отопление ще се
пресмятат в съотношение към общата отдадена под наем площ на сградата.
Режийните са платими авансово, заедно с наема. Авансово се заплащат режийни
разноски в размер на 3 евро на кв.м. без ДДС, а веднъж годишно, след получаване
на всички сметки, наемателят съпоставя платеното с действителните разходи и ще
намалява или увеличава съответно първото следващо плащане по режийните разноски
за изравняване, като не може да има доплащане с повече от 10% от начисленото. В
чл. 8.2. е уговорено, че наемателят не може да преотдава под наем имота или да
прехвърля правата си по договора без съгласието на наемодателя. Наемодателят е
дал предварително съгласие за преотдаване под наем на лица, в които наемателят
има повече от 25% от капитала. Наемателят остава отговорен за изпълнение на
задълженията по договора и при преотдаване на имота под наем. В чл. 9 от
договора за наем е уговорено, че наемателят може да променя вътрешната подредба
на наетата площ и да провежда довършителни работи до степен, необходима за
упражняване на обичайната му стопанска дейност при определени условия и на
собствени разноски. Според чл. 10.9 от договора при прекратяването му, ако има
модификации, промени или други предмети в наетата площ, същите преминават в
собственост на наемателя без допълнително заплащане. В чл. 12 от договора са
уговорени случаите на съществено неизпълнение на договора, представляващи
основание за прекратяването му от наемодателя, сред които са и неплащане на
наемна цена или други задължения за повече от два месеца
Наетият имот е предаден на 01.12.2011 г., видно от
представения приемо-предавателен протокол.
На 23.07.2014 г. е подписан Анекс № 2 към договора за наем
между „М.“ ООД, „Е.“ АД и „Е.Ю.“ АД, с който трите страни са се съгласили, че
считано от 01.08.2014 г. „Е.Ю.“ АД встъпва и замества „Е.“ АД в договора за
наем като носител на всички права и задължения по него, включително и заплащане
на непогасените до 01.08.2014 г. задължения по договора за наем, а „Е.“ АД се
освобождава от тези задължения, но ще отговаря за задълженията вече като поръчител,
солидарно с новия наемател.
С нотариална покана от 21.07.2014 г., връчена на „Е.“ АД на
29.07.2014 г. чрез нотариус Ц.С., молителят е поканил посоченото дружество да
заплати свое просрочено задължение по процесния договор за наем в размер на
179 325.56 лева, в двуседмичен срок от поканата, с предупреждение, че в
противен случай договорът за наем ще бъде развален и ще бъдат начислени
неустойки.
С нотариална покана от 04.09.2014 г., връчена на „Е.“ АД на
23.09.2014 г. е отговорено на претенциите
за заплащане на подобрения, че според договора за наем, чл. 9.7. от него,
същите са за сметка на наемателя и ако останат в наетия имот, собствеността
върху тях преминава без допълнително заплащане. Отново е отправена покана за
заплащане на просрочените задължения с предупреждение, че наемодателят може да
упражни правото си да развали наемния договор.
С нотариална покана от 06.11.2014 г. до двете дружества „Е.“АД
и „Е.Ю.“ АД, връчена им на 07.11.2014 г. чрез нотариус Ц.С., е отправена покана
за заплащане на просрочена и дължима сума по договора за наем към края на м.
октомври 2014 г. в размер на 359 762.51 лева и изпратени по-рано
нотариални покани за плащане – на 29.07.2014 г. и на 23.09.2014 г., е направено
изявление за разваляне на договора за наем, ако до десет дни от получаване на
поканата не бъдат погасени задълженията. При настъпване ефекта на развалянето,
молителят е отправил и покана до двете дружества – солидарни длъжници да
заплатят 130 469.51 лева – неустойка за неизпълнение по чл. 12.2. от
договора за наем. Отправена е покана за предаване на имота след разваляне в
състоянието, в което е получен, а ако наемателят желая да остави нещо в него, е
отправена покана за съгласуване какво наемодателят би се съгласил да остане в
имота.
Молителят е представил по делото фактурите, по които
твърди, че ответникът не е направил плащане на задължения за наем и режийни
разноски, посочени по-горе.
Ответникът е представил платежни нареждания – от 22.01.2015
г. за платена авансово електроенергия за м. декември 2014 г. в размер на 200
лева и от 12.12.2014 г. ток за м. ноември 2014 г., които суми са върнати по
банкова сметка ***, че това е недължимо платена сума.
„Е.“ АД е издало фактура № 28/01.08.2014 г. с получател „М.“
ООД на стойност 493 145.12 лева без ДДС за ремонт и трайно подобрения на
офисни площи, находящи се в гр. С., бул. „******** както и фактура №
27/01.08.2014 г. за 36 279.32 лева, представляващи данък недвижим имот за
2012 г. и 2013 г.
С писмо вх. № 138925/12.11.2015 г. на СГС НАП е уведомила
съда, че срещу „Е.Ю.“ Ад има съставен РА № 2222151400711-091-001/06.03.2015 г.,
влязъл в сила като необжалван и същият е представен. От него е видно, че за
периода 15.04.2013 г. – 31.07.2014 г. ответникът няма задължения по ЗДДС, а има
суми за възстановяване
По делото са приети ОПР и Счетоводен баланс на ответника за
2010 г., 2011 г. 2012 г., 2013 г., 2014
г и ГФО за 2014 г. и 2015 г.
С второ писмо на НАП вх. № 141330/17.11.2015 г. съдът е
уведомен, че има наложени обезпечителни мерки върху 9 002 777 броя
акции с номинал 1 лев от капитала на „Е.Ю.“ АД, собственост на „Е.“ АД, за
публично задължение на последното дружество. Не са предприети мерки по
принудително изпълнение.
С писмо вх. № 141259/17.11.2015 г. Агенцията по вписвания е
уведомила съда, че в периода 01.01.1998 г. – 03.11.2015 г. в съдебен район –
гр. С. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „Е.Ю.“ АД, а
с второ писмо вх. № 150510/04.12.2015 г. Агенцията по вписвания е посочила, че
такива вписвания или заличавания няма за територията на цялата страна.
МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е уведомило съда, че в централната
база данни на АИС-КАТ към 06.11.2015 г. няма данни за регистрирани ППС на
ответника, но същият е ползвател на един лек автомобил марка „Мини Купър“.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
след проверка на вписванията в счетоводните книги на молителя, ответника и „Е.“
АД, по делото са изслушани основно и допълнителни заключения на СФИЕ, изготвени
от вещото лице В.П., които не са своевременно оспорени от страните. В
първоначалното заключение вещото лице е определила какви са изискуемите и
непогасени вземанията на молителя по процесния договор за наем, като съдът
намира въз основа на подробните мотиви, че изчисленията са съобразени с
условията на договора. Вещото лице П. е посочила, че вземането на молителя за
наемна цена за периода август – 17 ноември 2014 г. е в размер на 131 920.80
лева, а за наем и режийни разноски за периода август – 18.11.2014 г. е в размер
на 161 056.90 лева, като от издадените за тях фактури ответникът е
осчетоводил само тези за месеците август и септември 2014 г. Дължимата лихва
върху тази сума към 18.11.2014 г. е в размер на 1 799.76 лева. Молителят е осчетоводил всички издадени фактури и е
заплатил начисленото по тях ДДС.
В същото време непогасените задължения на „Е.“ АД за
периода април-юли 2014 г. възлизат на
179 325.56 лева, като издадените за тях фактури са осчетоводени както от „М.“
ООД, така и от „Е.“ АД. Дължимата лихва за забава върху сумата до 18.11.2014 г.
е в размер на 7 644.59 лева. Размерът на дължимата неустойка по чл. 12.2
от наемния договор е изчислен на 135 468.42 лева.
За периода 19.11.2014 г. – 30.06.2015 г. са определени
дължими режийни разноски в размер на 63 797.46 лева.
Посочила е още, че средния пазарен наем на офис помещения
за декември 2014 г. до юни 2015 г. е в размер на 12 евро на кв.м. и 2.40 евро
ДДС, а наемът за едно подземно паркомясто в същия период е 70 евро на месец
плюс 14 евро ДДС. Въз основа на така посочените данни е определила среден
месечен пазарен наем на процесните офисни помещения и паркоместа за периода
декември 2014 г. – юни 2015 г. на 253 638.91 евро с ДДС за офисите и
6 782.81 евро за паркоместата. Според последната издадена фактура за наем
дължимото от ответника обезщетение за ползване на наетите имоти в периода
18.11.2014 г. до 17.11.2015 г. е 443 845.69 лева.
В.П. е установила, че „М.“ ООД не е осчетоводило фактурата,
издадена от ответника за извършени ремонти и подобрения в наетите имоти.
Във връзка с финансово икономическото състояние на
ответника, вещото лице е посочила, че към 31.12.2014 г. същият има активи по
баланс в размер на 126 161 хиляди лева, от които дълготрайни в размер на
116 039 хиляди лева (патент за вятърни генератори – 12 778 хил. лева;
акции и дялове от предприятие в групата – 103 055 хил. лева; предоставени
заеми – 29 хил. лева и 90 хил. лева – отсрочени данъци) и краткотрайни активи
10 122 хил. лева, съставени единствено от краткосрочни вземания. Акциите и
дяловете са от дружествата „Б.Е.“ АД, „С.У.П.“ АД, „Б.С.“ АД, „РНК Е.“ и Е.С.Е.“ АД. Вещото лице е
посочила, че оценката на патента от 12 778 хил. лева е инвестиционна, а не
пазарна, като пазарната се определя от разходите по регистрация на патента,
които тя е определила на 15 000 лева. Посочила е, че патентът не е
реализиран на практика (няма пазарен дебют). При тази оценка е коригирала
стойността на дълготрайните активи на общо 448 хил. лева. Намалила е стойността
на краткотрайните вземания с 67% поради просрочието им и ги е оценила на
3 340 хил. лева.
Въз основа на представените ОПР, баланси и ГФО е определила
коефициентите на ликвидност за периода от 2010 г. до 2014 г. включително по
следния начин: коефициенти на абсолютна и незабавна ликвидност съответно 1.5,
0.00001, 0.00001, 0.00006 и 0; коефициенти на обща и бърза ликвидност съответно
1.5, 0.00006, 0.1376, 0.0898, 10.8839.
Коефициентът на обща задлъжнялост за периода 2010 г. – 2014
г. е съответно 0.0008, 5.3984, 6.2857, 9.1716, 0.0090. Причината за много
добрия коефициент през 2014 г. е резкият спад на задълженията и увеличението на
собствения капитал.
Към 30.11.2015 г. вещото лице е установило наличие на
задължения по заеми в общ размер на 1 034 689.66, чийто падеж е през
2016, 2017 г. и най-вече през 2018 г.
Задълженията към доставчици са в размер на 118 708.25
лева и са от 2014 г. и 2015 г.
Нивото на платежоспособност за периода 2010 – 2014 г. е
изчислено на 1 и по-високо за целия период.
При анализ на задълженията към 31.12.2013 г. вещото лице е
установила, че 124 хил. от тях са лихви по заеми към „Е.“ АД и М.Г.;
113 591 хил. лева са задължения към предприятия от групата – 365 хил. лева
са задължения по заеми към „Е.“ АД и М.Г., 16 хил. са задължения към същите
подотчетни лица, 10 086 хил. лева са задължения по цесия и неустойка към М.Г.
и 102 124 хил. лева са задължения към „Мак Къп“ по договори за покупка на
акции на дъщерни дружество.
Установила е, че в периода 2010 – 2014 г. ответното
дружество е на загуба, с изключение на 2013 г., когато е реализирана печалба.
Вещото лице е изчислила и допълнителни коефициенти, даващи
информация за икономическото състояние на ответника.
Вещото лице е посочила, че ответникът не е осчетоводил
пълния размер на определените от нея задължения по договора за наем и във
връзка с него след развалянето му. Така за 2014 г. общият размер на
задълженията е 550 111.81 лева, от които 459 799.53 лева са
неосчетоводени от ответника. За 2015 г. общият размер на неплатените задължения
е 270 936.87 лева, изцяло неосчетоводени от ответника. След коригиране
данните за краткосрочните задължения от балансите на ответника, вещото лице е
посочила, че коефициентите на обща и бърза ликвидност стават 7.2820 за 2014 г.,
коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност за 2014 г. – 0, коефициентът
за финансова автономност е 78.8367, а коефициентът за задлъжнялост е 0.0127.
При анализа на структурата на активите за периода 2010 г. –
2014 г. вещото лице е посочила, че през периода (с изключение на 2013 г.) дълготрайните
активи на ответника са съставени около и над 90% от нематериални активи, финансови
активи и материални активи, а текущите активи са под 10 %. От своя страна
задълженията са били основно към доставчици, чийто относителен дял е под 1% и
задължения към предприятия от групата, чийто относителен дял през 2012 г. и
2013 г. е около 90%.
По инвентаризационните описи на ответника за 2014 г. вещото
лице е установила три леки автомобили с марки „Мерцедес“ и „Порше“, два
принтера, две компютърни конфигурации, два Айфона и един мобилен апарат, както
и патент за изобретение № 64239 със счетоводна стойност 12 865 хил. лева.
Същите активи са налице и в инвентаризационните описи към 30.11.2015 г., но с
балансова стойност 12 820 хил. лева. Посочила е още, че в последния
одиторски доклад по ГФО за 2013 г. е вписано, че чистата стойност на
дружеството е под размера на вписания капитал, с което е нарушен чл. 252, ал.
1, т. 5 от ТЗ.
В допълнение към основната експертиза вещото лице В.П.,
след проверка и в Патентното ведомство, е посочила, че съгласно чл. 16 ЗПРПМ
срокът на действие на патента е 20 години от датата на подаване на заявката,
т.е., от 04.06.2001 г. до 04.06.2021 г. Действието на патента обаче следва да бъде
поддържано чрез заплащане на годишни такси – чл. 33, ал. 1 ЗПРПМ. За процесния
патент е платена последна такса за 13-тата година след заявката и действието на
патента е било до 04.06.2014 г., като след тази дата това действие е
прекратено, което обстоятелство е отразено в Официалния бюлетин на Патентното
ведомство бр. 1/2015 г. от 30.01.2015 г. Посочила е, че нематериалният актив е
непаричен актив, който се проявява чрез своите икономически качества. В случая
след прекратяване действието на патента ответникът вече няма права върху него и
същият може да бъде ползван свободно. Вече не е възможно да носи права и
икономически ползи на вписания в документа притежател, лицензионните договори
за него също са прекратени, след като е прекратен патента. Ето защо, вещото
лице е определила стойност 0 на патента след прекратяването му.
В изслушаното първо допълнително заключение на СФИЕ вещото
лице В.П. е посочила, че за 2014 г. при коригирана цена на патента 15 000
лева, стойността на активите се променя от 126 161 хил. лева на
113 398 хил. лева. Пасивите също се коригират чрез увеличение с 821 хил.
лева (неосчетоводените задължения към молителя) и стават 1 861 хил. лева,
собственият капитал се намалява с 13 584 хил. лева и става 111 451
хил. лева.
Изследвана е структурата на дългосрочните финансови активи
в размер на 103 055 хил. лева в дялове и акции. Посочила е, че две от
дружествата, в които ответникът притежава акции – „С.У.П.“ АД и „Рес Е.“ ЕАД са
декапитализирани, собственият им капитал е отрицателна величина, поради което
общата пазарна цена на притежаваните от ответник акции е -100 хил. лева. „Д.Б.Е.“
АД не работи и не реализира приходи в периода 2011 г. – 2014 г., „Б.С.“ не
работи и не реализира приходи в периода 2013 г. – 2015 г., дружествата „С.У.П.“
АД, „Р.Е.“ ЕАД и „Е.С.Е.“ АД въобще не
работят, същите са декапитализирани и свръхзадължени. Предвид посоченото,
вещото лице е посочила, че оценката на този актив е -100 368 лева.
По отношение вземанията на дружеството по ГФО за 2014 г.
вещото лице е пояснила в допълнителното заключение, че 11 хил. лева са за лихви
по заеми в общ размер на 83 725 лева - необезпечени, предоставени на
посочените пет дъщерни дружества, 12 хил. лева са ДДС за възстановяване, 15
хил. лева са по споразумение с „Бург Кепитъл“ ЕАД от 20.02.2014 г. за
закупуване на остатък от акции на тези дъщерни дружества и 10 000 хил.
лева са придобито чрез цесия вземане към IFIT Advisory по договори от 05.10.2012 г., с цедент М.Г..
По отношение на осчетоводения патент, вещото лице отново е
потвърдила, че от 30.01.2015 г. дружеството не притежава такъв актив, тъй като
патентът е прекратен поради неплащане на годишна такса за поддържането му, нито
в последствие е платена такса за възстановяването му.
Съобразно оценката на актива – акции в дъщерни дружества и
нулевата стойност на патента от януари 2015 г., вещото лице е коригирала
балансите на ответника за периода 2014 г. – 30.03.2016 г., след което е
определила коефициентите на ликвидност при коригирани баланси за периода по
следния начин: коефициент на обща и на бърза ликвидност съответно 10.88, 15.96
и 13.99, при налични краткотрайни активи над 10 000 хил. лева, а
коефициенти на незабавна и абсолютна ликвидност съответно 0, 0.09 и 0.001.
Коефициентът на финансова автономност е съответно 8.84, 5.77 и 5.58, а
коефициентът на задлъжнялост съответно – 0.11, 0.17 и 0.17.
Посочено е още, че през 2014 г. текущите задължения са
превърнати в нетекущи, а нетекущите са превърнати в собствен капитал чрез
апортиране на вземания на част от акционерите.
По отношение начина на формиране на собствения капитал вещото
лице е посочила, че при учредяването са внесени 10 000 лева, впоследствие
е апортиран патент за изграждане на вятърна електроцентрала на стойност
12 517 400 лева, по-късно е апортирано вземане на М.Г. към
дружеството на стойност 10 000 000 лева, както и други вземания на
акционери към дружеството по договори за заем в размер на 103 234 014
лева, добавено е и увеличение с 261 000 лева от преоценъчен резерв.
Вещото лице П. е посочила, че дружеството не е могло да
покрива падежиралите задължения по заеми след 31.12.2013 г. с налични парични
средства.
По баланса за 2015 г. са осчетоводени машини и оборудване
на стойност 41 000 лева, които вещото лице е посочило, че се състоят от
един автомобил Мерцедес, един принтер, две компютърни конфигурации и четири
мобилни телефонни апарата.
През 2015 г. вземанията на дружеството са нараснали от
10 027 хил. лева на 10 233 хил. лева, тъй като са предоставени
няколко заема на стойност 100 хил. лева, осчетоводени са вземания по съдебни
дела, вземания за 12 хил. лева по две фактури от 2015 г. и депозит по договор
за оперативен лизинг.
През 2015 г. дружеството има 62 хил. лева по банкови
сметки, а през 2016 г. – 1 хил. лева.
През 2015 г. са намалели краткосрочните задължения към
свързани лица от 757 хил. лева на 332 хил. лева чрез преподписване на нови
дългосрочни договори за заем. През 2015 г. дружеството има нетен паричен поток
формиран от емитиране и обратно изкупуване на ценни книжа и постъпления от
заеми и предоставени заеми.
При справка в търговския регистър по партидата на ответното
дружество се установява, че при учредяването му през 2008 г. в капитала му е
апортиран патент и сключен за ползването му лицензионен договор на стойност
4 694 хил. лева. През ноември 2013 г. капиталът е увеличен при вливане на
дружеството „Олпауър Енерджи“ с чистата стойност на активите му в размер на
7 828 400 лева. През 2014 г. е вписвано увеличение на капитала два
пъти – през юни 2014 г. с апорт на вземане на М.Г. към дружеството на стойност
10 000 лева, произтичащо от договори за цесия от 2012 г., а през октомври
2014 г. капиталът е увеличен със 103 234 014 лева – апортна вноска на
вземания към дружеството от акционери.
Във второто си допълнително заключение вещото лице П. е
изследвала източника, падежите и събираемостта на вземанията на ответното
дружество по ГФО за 2014 г., 2015 г. и към 30.11.2016 г. Съставът на вземанията
към 30.11.2016 г. е почти непроменен: прибавени са вземания по нови заеми към
дъщерни дружества и вземане от 482 хил.лева по нови две фактури от 2016 г. към
физическо лице. Вещото лице П. е направила анализ на осчетоводените вземания,
като е посочила, че същите правилно са осчетоводени като краткотрайни, с
изключение на вземането, придобито по договор за цесия с М.Г. в размер на
10 000 лева. Според вещото лице, М.Г. не е имал вземане по договора с IFIT Аdvisori – инвестиционен консултант и
банкер, на когото са прехвърлени акции като инструмент за привличане на
инвестиционен капитал, което вземане да е могъл да прехвърли. Вещото лице е
изразила мнение, че това вземане всъщност е обезценено и дългосрочно, тъй като
никоя от страните по договора не е предприела действия по изпълнението му, нито
прехвърлените акции са върнати. В същото време М.Г. или ответникът впоследствие
не е предприел нищо, за да събере вземането. Тези обстоятелства обосновават
една много по-ниска цена на вземането от тази, на която е оценено при апорта
му. Липсата на заинтересованост за събиране на вземането повече от три години
след възникването му през 2011 г. и липсата на каквито и да е действия по
събиране впоследствие, са дали основание на вещото лице да приеме, че това
вземане следва да бъде отписано като несъбираемо, още повече, че от
възникването му са изтекли повече от 5 години и същото е погасено по давност. В
същото време, трето лице е поръчителствало за задължението, като е поело задължение
да го заплати до 30.06.2017 г. По тази причина „Е.Ю.“ АД не разполага с вземане
и към поръчителя, което да е падежирало, което е още една причина освен дългият
период на просрочие, това вземане, ако се приеме, че съществува, да се третира
като дългосрочно.
Във второто допълнително заключение, след корекция на
счетоводните отчети чрез изключване на цедираното вземане в размер на
10 000 лева и прибавяне на неосчетоводените задължения към молителя през
2014 г. и 2015 г., вещото лице е дала нов следващ вариант на коефициентите на
ликвидност на ответника за периода 2014 – 30.11.2016 г., а именно: коефициентите
на обща и бърза ликвидност са съответно 0.13, 0.768 и 0.559, а коефициентите на
абсолютна и незабавна ликвидност са съответно 0, 0.094 и 0.001. Коефициентът на
финансова автономност за трите години е отрицателна величина поради
отрицателната стойност на собствения капитал, отрицателна величина е и
коефициентът на задлъжнялост, което показва състояние на свръхзадълженост.
Ответникът е представил по делото Споразумение за
ексклузивно инвестиционно банкиране и консултиране от 26.05.2011 г., сключено
между IFIT
Advisory AG, Цюрих, „Е.“ Ад и М.Г., което е с
предмет ексклузивно инвестиционно банкиране и консултации, които услуги IFIT Advisory AG ще предоставя на другите две страни във връзка с
привличане на инвестиционен капитал и търгуване с акциите на дружеството „Е.“
АД. В т.2.2 от Споразумението е уговорено, че IFIT Advisory AG ще осъществи транзакция, чрез която ще запише
40 000 000 евро при цена 1.5 евро от акциите на М.Г. в Е. до
15.07.2011 г. при цена 1.5 евро с цел финансиране на Е.. Като най-добро
изпълнение на транзакцията е уговорено при 3 евро за акция. В т. 4 от План 1
към Споразумението е посочено, че трансферът на акции касае
20 000 000 от акциите на М.Г.. Инвестиционният банкер се е задължил
до ноември 2011 г. да осигури изкупуване на всички записани акции на акционера
при условие, че последният не продава акции под най-ниската цена, при която са
записани акциите (дефинирана като 1.5 евро), както и че цената на продадените
акции ще бъде превеждана на Е., на М.Г. или на дъщерните дружества на Е.,
според указанията на изпълнителния директор на Е. и според нуждите на Е.. На
05.10.2012 г. са подписани два договора за продажба на вземане между М.Г. и
съответно „Е.Б.“ АД (с ново фирмено наименование „Е.Ю.“ АД) за 37.5% от свое
вземане по Споразумението за ексклузивно инвестиционно банкиране, чиято обща
стойност е 10 000 000 лева, за 3.75 милиона лева, а на дружеството „О.Б.“
АД (което през 2013 г. се влива в „Е.Ю.“ АД) са прехвърлени 62.5% от същото
вземане при цена от 6 250 000 лева. Цената по цесиите е следвало да
се плати в срок до една година от сключването на договорите.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
625 ТЗ производство по несъстоятелност се
открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора
или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно
вземане. В настоящия случай съдът е сезиран от търговско дружество „М.“ ООД,
което твърди, че е кредитор на „Електра Юръп“ ООД по търговска сделка, и след
като кредиторите са сред процесуално легитимираните лица, които могат да искат
откриване производство по несъстоятелност,
производството е допустимо. Дали действително молителя е кредитор на
ответника по търговска сделка е въпрос на тяхната материалноправна легитимация,
съответно – на основателност на молбата.
Молителят в настоящото
производство твърди, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата
на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 2 до 4 ТЗ
законът е установил оборими презумпции за неплатежоспособност, включително при
спиране на плащанията.
Молителят е твърдял, че
ответникът е свръхзадължен, кумулативно с твърдението, че същият е изпаднал в
неплатежоспособност (посочено в исковата молба и поддържано при устните
състезания). Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако
неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Няма
пречка тези две основания за откриване производство по несъстоятелност да бъдат
разгледани кумулативно, като след направения анализ решение бъде постановено
въз основа на това от тях, чиято дата на настъпване е по-ранна и при положение,
че това състояние е налице и към датата на приключване на съдебното дирене.
Двете основания кумулативно могат да бъдат основание за откриване на
производството, само ако датите на настъпването им съвпадат. Двете могат да
съществуват паралелно, но е възможно свръхзадължеността, каквато е определена
от чл. 742 ТЗ, да е възникнала по-рано, без да е налице неплатежоспособност,
поради което е добре преди настъпване на състоянието на неплатежоспособност да
бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде дадена възможност за
оздравяване на свръхзадълженото предприятие. Възможно е и обратното съотношение
(така Решение № 201/11.12.2014 г. по т. дело № 659/ 2014 г. на ВКС, І т.о.)
За да бъде основателна
молбата за откриване производство по несъстоятелност, на което и да е от
посочените две материалноправни предпоставки – неплатежоспособност или
свръхзадълженост, необходимо е най-напред да бъде установена материалноправната
легитимация на молителя и ответника по нея - длъжникът да е търговец, а
кредиторът му да има парично вземане към него, породено от или отнасящо се до
търговска сделка (не се релевират тук публични задължения), което е изискуемо.
Достатъчно е сделката да е търговска за длъжника.
По делото се установи, че
длъжникът „Е.Ю.“ АД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество,
регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в
търговския регистър с ЕИК********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ
ответникът е търговец по правно-организационната си форма.
При преценка търговския
характер на сделката, от която кредиторът претендира да има непогасено вземане
съдът съобразява, че договорът за наем не е сред посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ
абсолютни търговски сделки. Една сделка обаче може да бъде търговска не само по
обективен критерий, но й според субектите – страни по нея. Прилагането на този
критерий следва да бъде съобразено с нормата на чл. 286 ТЗ. Според алинея първа
на тази норма търговска е сделката, ако е извършена от търговец и е свързана с
неговото занятие. Безспорно молителят е
търговец на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, тъй като е търговско дружество. Както
бе посочено, ответникът също е търговец по своята правно-организационна форма. В
същото време ищецът е сключил договор за наем като част от предмета му на
дейност (търговия и отдаване под наем на недвижими имоти). За да бъде търговска
сделка за ответника договорът за наем, необходимо е той да е сключен във връзка
с упражняваното от него занятие. Трайно се приема в съдебната практика, че това
не означава непременно сделката да е такава от кръга на регистрирания предмет
на дейност на търговеца или на друга фактически извършвана от него търговска
дейност. Достатъчно е сделката да обслужва търговското занятие на търговеца и
да е налице причинна връзка между нея и занятието на търговеца. (така напр. Решение № 127 от 05.10.2011 г.
по т. д. № 1027/2010 г., т. к., ІІ т. о.) В
случая няма съмнение, че недвижим имот е нает от ответника за организиране на
офис, който да обслужва извършваната от него търговска дейност, видно от
предназначението, което страните по договора за наем са придали на наетия
недвижим имот. При това положение, излишно е приложението на презумпцията по
чл. 286, ал. 3 ТЗ, доколкото няма съмнение за връзката между договора за наем с
молителя и занятието на търговеца-ответник. Следователно, договорът за наем е
търговска сделка и за двете страни и произтичащите от него задължения са такива
по търговска сделка.
По делото беше доказано
изискуемо парично вземане на „М.“ ООД по договора за наем срещу ответника – с
подписването на Анекс от 23.07.2014 г. към договора за наем с „Е.“ АД е
осъществена субективна новация на страната на наемателя, като е прекратено
наемното правоотношение с „Е.“ АД и е възникнало такова с „Е.Ю.“ АД. Новият
наемател е поел включително задължение да погаси неизплатените парични
задължения на „Е.“ АД. Не е спорно между страните, че молителят е предоставил
имота за ползване на новия наемател. Ответникът, чиято е тежестта да установи,
че е изпълнявал точно задълженията си по договора, включително да заплаща в
срок наемна цена и режийни разноски, не е ангажирал доказателства за това
обстоятелство.Той и не твърди да е плащал, но твърди, че е имал вземане срещу
наемателя за направени ремонти и подобрения в наетия имот, наложени от
необходимостта същият да бъде приведен в съответствие с целта, за която е нает.
По делото обаче не са представени никакви доказателства за ремонтите и
подобренията, а издадената фактура за извършването им не е приета и
осчетоводена от молителя, поради което и тя не установява такива. Насрещните
претенции на ответника са неоснователни и предвид уговорките на страните по
наемния договор, че наемателят извършва преустройства и ремонти за своя сметка,
като същите остават в собственост на наемодателя без заплащане. В случая не се
касае и до вземане за обезщетение по чл. 230, ал. 2 ЗЗД, тъй като при приемане
на имота от наемателя липсва възражение, че имотът е предаден във вид, който не
отговаря на уговореното ползване. Не на последно място следва да се отбележи и
това, че представената фактура за стойност на ремонтни работи и подобрения е
издадена от „Е.“ АД, а не от ответника, като липсват каквито и да е твърдения
или доказателства това вземане да е прехвърлено на „Е.Ю.“ АД. Предвид
изложеното, не е било налице основание за неплащане на наемните вноски поради
наличие на насрещно вземане, с което ответникът да е искал да направи
прихващане със свое вземане – такова насрещно вземане не се установява.
Следователно, установява се
вземане на молителя по договора за наем за наемни вноски и режийни разноски за
периода от април 2014 г. насетне. В договора за наем страните са приели, че
неплащането на задълженията в срок по-дълъг от два месеца е значително
неизпълнение с оглед интереса на кредитора, поради което още през м. юни 2014
г. за него е възникнало потестативно право да развали договора поради
неизпълнение задълженията за месец април 2014 г. Това право е надлежно
упражнено след даване на допълнителен подходящ срок за изпълнение, изявлението
е достигнало до ответника чрез нотариална покана и поради неизпълнение в
допълнително дадения срок развалянето е настъпило на 18.11.2014 г. Не е спорно,
че ответникът е продължил да ползва имота, въпреки отправена покана същият да
бъде предаден, като по делото има данни, че в хода на настоящия процес
държането върху него е предадено при принудително изпълнение след ноември 2015
г. Следователно, след разваляне на договора до момента на предаване на имота на
наемодателя, наемателят е дължал да изпълнява всички задължения по договора за
наем, включително да заплаща наемни вноски и режийни разноски, на основание чл.
236 ЗЗД. Точният размер на вземането на молителя по търговската сделка и във
връзка с нея не е от значение за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ,
доколкото не вземането е предмет на делото, но този размер е от значение за
преценка платежоспособността и нивото на задлъжнялост на ответника. Същият беше
установен посредством заключение на СФИЕ в общ размер на над 821 000 лева.
Следователно, молителят е не
само процесуално легитимиран в производството, но и материалноправно
легитимиран да иска откриване производство по несъстоятелност за ответника, тъй
като има срещу него изискуемо парично вземане по търговска сделка.
Материалноправните предпоставки на несъстоятелността –
неплатежоспособност и свръхзадълженост следва да бъдат установен чрез цялостен
анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството. Ако се установява
обективна и трайна невъзможност за изпълнение задълженията към кредиторите и
длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си
без опасност за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен.
При оценка на финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват
основно коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а
при необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите да обща
и бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се
формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения.
Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се
направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми.
Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да се преценяват тези от
показателите за ликвидност (бърза, незабавна или абсолютна), при изчисляването
на които участват ликвидни активи (така Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. №
685/2012 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. №
4254/2013 г. на ВКС, I т.о.)
Събраните доказателства – писмени и заключения на СФИЕ,
установяват към настоящия момент състояние на неплатежоспособност и
свръхзадълженост на ответното дружество. Краткосрочните задължения на ответника
към 30.11.2016 г. са в общ размер на 898 000 лева. Наличните краткотрайни
активи са в размер на 502 000 лева. Това означава, че коефициентите на
обща и бърза ликвидност на дружеството са 0.55 при референтна стойност 1. Те са
по-ниски от единица и за предходните две години. Това показва трайно състояние.
Съдът напълно възприема този вариант на изчисленията на вещото лице П. (по второто
допълнително заключение, прието в открито
заседание на 16.02.2017 г.), тъй като относно състава на краткотрайните
активи се установи от една страна, че ответникът не е осчетоводил задълженията си
към молителя, които са над 821 000 лева, а от друга съдът напълно възприема
посоченото от вещото лице по отношение вземането от 10 000 000 лева,
придобито по договор за цесия с М.Г.. От събраните доказателства относно това
вземане – Споразумение за ексклузивно инвестиционно банкиране и консултиране от
26.05.2011 г., сключено между IFIT Advisory AG, не се установява в полза
на М.Г. да е възникнало вземане. С това споразумение дружеството IFIT Advisory AG се е задължило да запише
20 000 000 акции, за които да осигури купувач при най-добра цена 3
евро за акция, в качеството си на инвестиционен банкер. От споразумението не
става ясно дали това задължение е поето като „твърдо“, т.е., банкерът да дължи
плащане по записаните акции независимо дали ще успее да намери инвеститор,
който да ги купи, или пък „меко“ – инвестиционният банкер плаща само това,
което е продал. Дори да е налице уговорка в първия посочен смисъл, няма данни
страните да са осъществили уговорената транзакция и дружеството да е записало
акциите на М.Г., при което записване само би възникнало и негово задължение да
ги заплати. Няма твърдения, нито доказателства да е възникнало вземане за
обезщетение за неизпълнение по Споразумението ли неговия размер. След като не
се установява парично вземане по Споразумението не е възникнало в полза на
цедента М.Г., то и договорите за цесия на такова вземане са без предмет и не
прехвърлят вземане на ответника. Освен това, в договора за цесия по никакъв
начин не е индивидуализирано прехвърляното вземане, като не е посочено дали то е
за цена на продадени акции, дали е за обезщетение или за друго. Това обстоятелство
от друга страна също прави договорите за цесия нищожни поради липса на предмет.
Напълно логични са разсъжденията на вещото лице и при хипотеза, в
която приемем, че има вземане – при положение, че никой не е предприел действия
по събиране на вземането, изтекли са повече от 5 години от възникването му,
което е и общият погасителен давностен срок, това вземане от една страна следва
да се третира като дългосрочно, а от друга дори като несъбираемо, неликвидно,
поради което същото следва да бъде извадено от състава на краткосрочните
вземания при изчисление коефициентите на ликвидност.
Съдът намира още, че при изчисление на коефициентите на
ликвидност от краткосрочните активи следва да се изключат и вземанията на
ответника към негови дъщерни дружества, в размер на 116 000 лева. Същите
не са погасени на падежа, като най-късният падеж е през 2016 г. (стр. 13 от
второто допълнително заключение), а по делото бе установено, че тези дъщерни
дружества са декапитализирани и в състояние на свръхзадълженост при липса на
каквато и да е тяхна дейност, поради което вземанията срещу тях следва да се
приемат като несъбираеми и да бъдат отписани. В този случай коефициентите на
обща и бърза ликвидност рязко спадат при съотношение краткотрайни активи в
размер на 356 000 лева и краткосрочни задължения 898 000 лева – същите са
0.396.
Следва да
бъде посочено още, че вземането към „Е.“
АД в размер на 87 000 лева също следва да бъде отписано, доколкото през
2016 г. за това дружество е открито производство по несъстоятелност по т.д. №
4632/2015 г. на СГС, а при справка в търговския регистър се установява, че
ответното дружество не е предявило вземането си в производството по
несъстоятелност нито в срока по чл. 685 ТЗ, нито в срока по чл. 688 ТЗ и
вероятно ще бъдат приложени последиците на чл. 739 ТЗ.
По същия начин следва да бъдат преизчислени коефицинтите за
обща и бърза ликвидност за предходните години, при изключване вземанията на
ответника към дъщерни дружества и към „Е.“ АД като несъбираеми. Размерът им при
това изчисление се приближава до 0.
От събраните доказателства и при справка в търговския
регистър по партидата на „Е.Ю.“ АД се установява, че голяма част от регистрирания капитал на дружеството е
формиран първоначално от апортни вноски на патент с регистров No. 105560,
заявено на 4.06.2001г., в размер на 12 522 400 лева и вземане на М.Г.
към дружеството в размер на 10 000 000 лева. Тъй като се установи, че
през януари 2015 г. правата върху патента са погасени поради прекратяването му,
то посочената стойност от капитала вече не се покрива от него. В същото време
се установи, че вземане в посочения размер М.Г. към дружеството няма. Това е
вземането по договорите за цесия, с които на дружеството е прехвърлено вземане
към IFIT
Advisori AG, но както бе посочено по-горе
такова вземане от една страна М.Г. не е имал, за да може да го прехвърли, а от
друга страна, договорите за цесия са нищожни поради липса на предмет. Съотв., с
апортирането на това несъществуващо вземане към дружеството имуществото му не се е увеличило чрез погасяване на
задължение в същия размер към М.Г., а на практика не се е променило – липсва
задължение, поради което апортът на вземането към дружеството има нулев
резултат. В същото време обаче капиталът формално е увеличен с
10 000 000 лева, тъй като увеличението му следва правилата на
Търговския закон и увеличението настъпва с вписването в търговския регистър на
апорта макар и на несъществуващо вземане. Липсата на друго имущество на такава
стойност, което фактически да покрие увеличението в капитала, е довело до
негова отрицателна стойност най-малко през годините от 2014 до 2016 г.
включително (така и според второто допълнително заключение по СФИЕ).
Дълготрайните активи на дружеството в периода 2014-2016 г.
са само патента (през 2014 г), офисно оборудване и мобилни телефонни апарати,
от три до един лек автомобил. През 2014 г. стойността им е 12 865 000
лева, през 2015 г. – около 85 000 лева (с изключване стойността на
патента, който е прекратен) и през 2016 г. – Краткотрайните активи в периода са
формирани само от вземания, част от които, както бе посочено, са несъществуващи
или несъбираеми.
Според представените ГФО и п специално балансите за
различните години, паричните задължения на ответника за 2012 г. са
27 500 000 лева, а имуществото е с балансова стойност 31 875 000
лева. За 2013 г. се наблюдават парични задължения в размер на 113 715 000
лева, а имуществото е с балансова стойност 126 209 000 лева. За 2014
г. паричните задължения са в размер на 1040 000 лева, а балансовата стойност на
активите е 126 161 000 лева. За 2015 г. размерът на паричните
задължения е 1 618 000 лева, а балансовата стойност на активите –
126 481 000 лева.
В същото време вещото лице П. е посочила, че пазарната
оценка на активите към 31.12.2014 г. е 3 788 000 лева, предвид
драстичното разминаване в стойността на патента и стойността на дяловото и
акционерно участие на ответника в сравнение с реалните им пазарни стойности.
(допълнително заключение), а задълженията му са били 1 861 хил. лева (като
тук са включени и неосчетоводените от ответника задължения към молителя (М.“
ООД). Данните за декапитализация и свръхзадълженост на дъщерните дружества са и
за 2013 г., поради което може да се приеме, че
реалната стойност на имуществото и през 2013 г. е била значително
по-ниска от балансовата, съотв. – стойността на задълженията е много по-голяма
от стойността на имуществото и дружеството още към този момент е било
свръхзадължено. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че дружеството
разчита предимно на заемен капитал през целия изследван период, като няма нетни
приходи от собствена дейност и почти през целия период реализира значителна
загуба. Реализираната през 2013 г. печалба е само счетоводна и се дължи на
вливането на дружеството „О.Б.“ АД и счетоводното превишение на имуществото над
капитала в резултат на това вливане.
Изложеното сочи, че ответното дружество е неплатежоспособно
– същото обективно не е в състояние да изпълнява задълженията си по търговски
сделки и това негово състояние е трайно. Дружеството е декапитализирано и
имуществото му не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за
интересите на кредиторите, като за обратното ответникът не представи
доказателства. Тези състояние са налице и към момента на приключване на
съдебното дирене.
При констатираните състояния на свръхзадълженост и
неплатежоспособност, следва да се установи кое от двете състояния е
настъпило по-рано. Както е посочено по-горе, състояние на свръхзадълженост се констатира
още към 31.12.2013 г. и се наблюдава и към настоящия момент.
По отношение
датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено следното: В своята трайна практика ВКС застъпва
становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа
преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност (задлъжнялост),
чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на
длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните (текущи)
активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на
последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на
причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото
състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща,
че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора.
Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер,
може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в
случаите, когато в един и същ момент падежират значима част от дългосрочните до
тогава задължения на длъжника (вкл. когато са само към един кредитор), които се
трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност
предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни
активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а
не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на
плащане (вкл. последно в темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор,
независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може
фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г.
по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
В настоящия случай се установи, че във възприетия от съда вариант на изчисления по второто допълнително заключение на СФИЕ коефициентите за ликвидност на ответното дружество са трайно под референтните стойности още от 2011 г. и насам. Установи се още, че липсва реална търговска дейност и нетни приходи от такава. Дружеството е изцяло зависимо от кредиторите си и ползва предимно заемен капитал, а собствения му капитал е отрицателна величина. В същото време обаче се установи, че до 2014 г. липсват реални кредитори със значителни вземания, освен предприятия от групата. Отношенията в икономическа група на предприятия (търговски дружества) и разплащанията между тях не могат да служат за основа на реална преценка относно икономическото състояние на ответника и възможността му да посреща задълженията си по търговски сделки, предвид сложната обвързаност на отношенията в групата и прилаганите често различни от пазарните условия по сделките между участващите дружества, както и честото отстрочване на задължения (в случая такова е констатирано от вещото лице П. през 2015 г.). Едва през 2014 г. ответното дружество е натрупало значителни по размер задължения по търговска сделка към лице извън групата - молителя, което обосновава извод, че именно възможността на ответника да плаща задълженията си към този и по-късни моменти е от значение за датата на неплатежоспособността. Ответникът не е платил нито една част от задълженията си към молителя. Предвид установеното посредством коефициентите за ликвидност негово трайно влошено финансово-икономическо състояние, спирането на плащанията към този кредитор следва да се приеме, че е в резултат на обективна невъзможност за плащане. Ето защо, съдът намира, че датата на неплатежоспособността на ответника съвпада с момента на спиране на плащанията към този кредитор – 06.08.2014 г. – датата, на която ответникът е изпаднал в просрочие да плати първото си задължение към „М.“ ООД, изискуемо на 05.08.2014 г. Както бе посочено, ответникът не ангажирал доказателства, които да опровергаят презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Тъй като приетата дата на свръхзадълженост предхожда
датата на неплатежоспособност, то при съобразяване цитираната по-горе практика
на ВКС, производство по несъстоятелност следва да бъде открито за „“Е.Ю.“ АД
поради свръхзадълженост с начална дата 31.12.2013 г.
В хода на съдебното дирене не
се установи ответникът да притежава каквото и да било бързо ликвидно имущество
и достатъчно парични средства (по счетоводни данни същите към края н а2016 г. са
около 1000 лева), които да са достатъчни за покриване началните разноски в
производството по несъстоятелност, но въз основа на определение на съда по чл.
629б ТЗ, постановено в съдебно заседание на 16.02.2017 г. молителят „М.“ ООД е
привнесъл разноски в размер на 8000 лева. Производството по несъстоятелност
следва да бъде открито предвид изложеното при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Следва да бъде назначен временен синдик в лицето на посочения от молителя адв. В.Я.В., предвид разпоредбата на чл. 628, ал. 4 ТЗ, който е представил декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ.
По разноските. При
този изход от спора молителят има право на разноски. Такива са доказани в
размер на 4700 лева - държавна такса и
депозити за вещо лице (платеният през м. 12.2015 г. депозит в размер на 400
лева не е използван). Представен е договор за правна помощ и съдействие №
0544674 от 30.07.2015 г. с адв. Ванко Митев, в който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 25 161 лева. Представени са доказателства за
изплащане на възнаграждение с основание посочения договор по банков път
(15 000 лева на 04.08.2015 г. и 15 193.20 лева на 03.12.2015 г.)
Т.е., платено е повече от уговореното, но същото е равно на уговореното с
начислен ДДС..В същото време молителят претендира заплащането му от ответника в
размер на 27 000 лева, като при съобразяване диспозитивното начало в
процеса съдът следва да присъди само исканата част от разноските.
Воден от горното и
на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ, съдът
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на "Е.Ю." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за "Е.Ю."
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез обща възбрана и запор върху
имуществото на "Е.Ю." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
НАЗНАЧАВА като ВРЕМЕНЕН СИНДИК адв. В.Я.В., гр. С.,
ул. „********, моб. тел. ********, с месечно възнаграждение в размер на 1200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на кредиторите за 11.05.2017 г. от 15.30 часа, в Съдебната палата в гр. С., бул. „********,
заседателна зала на VІ-5 състав, за когато да се обяви покана в Търговския
регистър, с дневен ред по съгласно чл. 672, ал. 1 т. 1 и 2 от ТЗ: изслушване
на доклада на временния синдик по чл. 668 т. 2 от ТЗ, избор на постоянен
синдик и предложение до съда за неговото назначаване, предлагане на съда
размера на възнаграждението на синдика.
ОСЪЖДА "Е.Ю." АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
бизнес сграда М., ет. 2, офис А, сумата
от 31 700 (тридесет и една хиляди и седемстотин) лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
Търговския регистър, на основание чл. 633, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в Търговския регистър, както и на незабавно изпълнение на
основание чл. 634 от ТЗ.
СЪДИЯ: