Р Е Ш Е Н И Е
№
от 04.04.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I 12-ти
състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Ирина В., като разгледа докладваното от съдия Згуров
гражданско дело № 2097 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от „К.“ ЕООД, ЕИК ********
срещу ответниците З.И.К., К.Н.К.
и Д.Н.И. (в качеството на правоприемници по чл. 227 ГПК на Н.К.К.) и К.К.К., субективно съединени искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл.99 ЗЗД, относно осъждането на ответника К.К.К. да заплати на ищеца сумата от 212 114,64 лв., a ответниците З.И.К., К.Н.К. и Д.Н.И. сумите от по 70 714,88 лв., представляващи придобито от ищцовото
дружество по силата на договор за цесия вземане за подобрения, извършени в имот
на ответниците в периода 01.11.2007 г. – 31.12.2014г.,
дължимо поради предсрочното прекратяване на договор за наем от 16.10.2006г.,
сключен между К.К. и Н.К. като наемодатели и цедента „Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, ведно със законните лихви
върху тези суми, считано от 18.02.2016г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че на
основание договор за цесия е придобило вземане за обезщетение за подобрения,
които са извършени в недвижим имот на Н. и К. К. – изпълнени СМР и трайни
подобрения. Подобренията са извършени от „Б.С.“ ЕООД, което на основание
договор за наем от 16.10.2006 г. е получило правото да ползва имот на ответниците, представляващ магазин, заедно с галерия и
мазе. Имотът не е бил годен за ползване и съобразно договора наемателят е
извършил строително-монтажни работи в него, инсталирал е и обзавеждане и
оборудване, като общата стойност на инвестицията е 424229,27 лв. с ДДС. В
договора за наем било предвидено, че при предсрочно прекратяване или разваляне
на договора от страна на наемодателя, той се задължава да изплати на наемателя
извършената от последния инвестиция и направените разходи за трайни подобрения
в наетия имот (раздел III, т. 2). Ищцовото дружество сочи, че
наемодателите са развалили едностранно договора за наем, поради което дължат
разходите за извършените в имота подобрения от наемателя. Това вземане „Б.С.“
ЕООД е прехвърлило на „К.“ ЕООД, което го претендира в настоящото производство
от ответниците.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че
отдаденият под наем имот е предаден на наемателя във вид, съответен на
използването му по уговореното предназначение – като действащ търговски обект,
както и че не са давали съгласие за извършване на подобрения в имота. Твърдят,
че договорът за наем е развален поради виновно неизпълнение от страна на
наемателя (неплащане на наемната цена за периода 01.07.2011 г. - 23.07.2013
г.), поради което наемателят и съответно - неговите правоприемници по
договорите за цесия, не могат да претендират разходи за трайни подобрения;
позовават се на уговорка в договора за наем, съгласно която имотът се връща
ведно с извършените от наемателя трайни подобрения (чл. 5, раздел III). Оспорват да са извършени СМР, които да увеличават
стойността на имота, тъй като не са налице строителни книжа и извършените
работи влошават състоянието на имота. Сочат, че процесните
вземания са били цедирани в хода на процеса от страна
на ищцовото дружество в полза на „И.“ ЕООД, а
последното с последващ договор за цесия от 11.11.2016г. е прехвърлило същите вземания в полза на „В.**“
ЕООД, като последното е материалноправно легитимирано
да претендира тези вземания, а не ищцовото дружество.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност
на претенциите.
Предмет на делото са и релевираните
от страна на ответниците при условията на
евентуалност възражения за прихващане на претендираните
вземания с насрещните такива на ответниците,
представляващи вземания за неплатени наеми за периода от 01.07.2011г. до
23.07.2013г. или общо за сумата от 123 828 евро, както и на следващо място
дължимо обезщетение за ползване на имота след развалянето на договора за наем
за периода от 24.07.2013г. до 25.09.2015г.
в общ размер на 130 167 евро.
В съдебното заседание ищцовото
дружество се представлява от пълномощника адв.Г. и от
управителя Ц.Б.-Б., които поддържат предявените
искове, молят съда да ги уважи и претендират за разноски по делото.
Ответниците К.К., З.К., К.К.
и Д.И., не се явиха лично, те бяха представлявани от пълномощника им адв.К., който оспорва исковете, моли съда да ги отхвърли и
да присъди в полза на доверителите му разноските по делото.
След като взе предвид изложеното в
исковата молба и отговорите, събраните доказателства по делото и изявленията на
страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото
договори за цесия от 08.03.2016г. и 11.11.2016г. и
нотариални покани във връзка с тях (л.163-169), както и Решение
№260715/22.10.2020г. постановено по гр.д.№11897/2018г. по описа на СГС, ГО
10-състав, влязло в сила на 17.10.2021г.(л.457-458), след предявяването на
настоящите искове на 18.02.2016г., на 08.03.2016г. ищцовото
дружество е прехвърлило в полза на „И.“ ООД същите вземания, за което на
04.03.2016г. ответниците, съответно праводателят им са били надлежно уведомени. На 11.11.2016г. „И.“ ООД е прехвълило с
договор за цесия в полза на „В.**“ ЕООД вземанията, за което ответниците са били уведомени на 18.12.2017г.
По повод на предявени от „В.**“ ЕООД срещу ответниците в
настоящото производство искове е било
образувано гр.д.№11897/2018г. по описа на СГС, по което с влязло в сила решение
предявените от „В.**“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, срещу З.И.К., ЕГН **********, К.Н.К., ЕГН ***********, Д.Н.И., ЕГН **********
(конституирани по реда на чл. 227 ГПК в правата на първоначалния ответник Н.К.К.) и К.К.К. искове както следва:
главен иск с правно основание чл.99, вр. чл. 79, вр. чл.228 ЗЗД за сумата от 424229,27 лв., дължима разделно
(212114,64 лв. от К.К.К. и по 70714,88 лв. от всеки
от наследниците на Н.К.К.), представляваща придобито
от ищеца по договор за цесия вземане за подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. – 11.07.2013 г.,
дължимо поради предсрочното прекратяване на договора за наем и евентуален иск с
правно основание чл.99, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от
424229,27 лв., дължима разделно (212114,64 лв. от К.К.К.
и по 70714,88 лв. от всеки от наследниците на Н.К.К.),
представляваща придобито от ищеца по договор за цесия обезщетение за
подобрения, извършени в имот на ответниците за
периода 16.10.2006 г. – 11.07.2013 г. от наемател по време на действие на
договор за наем, са отхвърлени.
Действително, съгласно чл.226,ал.1 и
ал.3 ГПК при прехвърляне на спорното право в течение на производството, делото
следва своя ход между първоначалните страни, а постановеното решение
представлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Предвид тази уредба, ищцовото
дружество е процесуалноправно легитимирано да участва в процеса като ищец,
въпреки прехвърлянето на спорното право. Материалноправно
легитимираното лице по отношение на спорното право обаче е последният цесионер, който в случая е „В.**“ ЕООД. Правата на цесионера по отношение на същите вземания са отречени
спрямо същите ответници в друг приключил с влязло в
сила решение съдебен процес, решението по който, дори да не се ползва със
силата на пресъдено нещо спрямо ищеца в настоящото
производство, следва да бъде взето предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК,
защото с него спорното право е отречено с влязло в сила решение по отношение на
носителя му. Дори само на това основание, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Следва да се отбележи, че съгласно писмо
от ЕТ“С. Г.“ (л.171) за строежа „Преустройство на съществуващ ресторант“ във връзка
с издадено Разрешение за строеж №41/27.06.2007г. не са съставяни и подписвани
от тази фирма като консултант (строителен надзор) никакви актове и
протоколи по време на строителството,
съгласно Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в кориците на делото, при страните и в търговския
регистър липсват първични и вторични счетоводни документи, от които да се
установи отразени ли са в счетоводството на „Б.С.“ ЕООД разходи за извършени
строително-ремонтни работи, респективно за закупуване на материали и влагането
им в имота на ответниците. Липсват такива и за
разходи свързани с външни услуги за проектиране. По тази причина вещото лице не
е могло да даде разбивка на разходи по пера на строително-монтажните работи,
материали и външни услуги.
Назначената по делото допълнителна техническа експертиза,
допусната за установяване на твърдението на ищеца за извършване, вид и
количество на СМР, не е изготвена и приета по причина, че по делото не бяха представени
от ищцовото дружество строителните книжа за
извършените работи в имота, въпреки изричните указания за това и издадените в
тази връзка съдебни удостоверения, получени от управителя на ищцовото дружество на 25.10.2022г., както и поради не
осигурен достъп до имота на вещото лица, от представител на дружеството. Ето
защо и съобразно 154 ГПК, доколкото ищецът не установи фактите, на които се
позовава и които са възложени в негова доказателствена
тежест, съдът приема, че твърдените строително-монтажни работи не са извършени.
От тук следва, че не се установява наемателят „Б.С.“ ЕООД да е извършил
подобрения и преустройства в имота на ответниците,
поради което в негова полза не е възникнало вземане за разходи за инвестиция в
имота. Доколкото не се установява вземането да съществува, както и поради това,
че вземанията са отречени с влязло в сила решение по отношение на носителят на
материалните права по договорите за цесия, то представените договори за
прехвърляне на вземане, с които се легитимира ищеца, както и възраженията на ответниците за валидността им, е безпредметно да се
обсъждат. Не е необходимо да се коментират и останалите възражения и
доказателства по делото, както и релевираните при
условията на евентуалност възражения за
прихващане с насрещни вземания.
По изложените съображения съдът намира, че предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото. Така в полза
на К.К. следва да се присъдят 3750 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, в полза на З.К., К.К. и Д.И.
общо 5000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, а общо на всички ответници сумата от 1050 лв. представляваща заплатени
възнаграждения за вещи лице по приетите експертизи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „К.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу ответниците З.И.К., ЕГН **********, К.Н.К., ЕГН ***********, Д.Н.И.,
ЕГН ********** (в качеството на правоприемници по
чл. 227 ГПК на Н.К.К.) и К.К.К.,
ЕГН**********, субективно съединени искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл.99 ЗЗД, относно осъждането на ответника К.К.К. да заплати на ищцовото
дружество сумата от 212114,64 лв. и осъждането
на ответниците З.И.К., К.Н.К.
и Д.Н.И. да му заплатят сумите от по 70714,88
лв., представляващи придобито от ищцовото
дружество по силата на договор за цесия от 25.09.2015г. вземане за подобрения, извършени
в имот на ответниците, представляващ Търговски обект
с площ от 203,42 кв.м., находящ се в гр.София, р-н
Възраждане, в 6 етажна масивна сграда с два входа от към пл.*******и от към
ул.Св.София №2, в периода 01.11.2007 г. – 31.12.2014г., дължимо поради
предсрочното прекратяване на договор за наем от 16.10.2006г., сключен между К.К. и Н.К. като наемодатели и цедента
„Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от
18.02.2016г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на З.И.К., ЕГН **********, К.Н.К., ЕГН ***********,
Д.Н.И., ЕГН ********** и К.К.К.,
ЕГН ********** сумата от 1050 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатени възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на З.И.К., ЕГН **********, К.Н.К., ЕГН ***********
и Д.Н.И., ЕГН ********** сумата от 5000
лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на К.К.К., ЕГН ********** сумата от 3750 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд-София.
СЪДИЯ: