№ 614
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000503375 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 4763 от 06.08.2020 г., постановено по гр. д. № 9144/2018 г. Софийският
Градски съд е отхвърлил предявения от Л. М. Б., действащ чрез неговата майка и законен
представител М. Б. Л., срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за
заплащане на сумата от 90 000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди от ПТП,
настъпило на 20.02.2018 г., в гр. Тетевен, като неоснователен и недоказан.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Б. чрез процесуалния му
представител адвокат Б., в която излага доводи за неправилност и необоснованост на
обжалвания акт. Поддържа, че при погрешни фактически констатации съдът неправилно е
формирал извод за липса на установен механизъм на произшествието. Счита, че наличието
на причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане, извършено от виновния
деликвент, и настъпилите увреди, е доказано. Отделно от горното първоинстанционният съд
не се е произнесъл относно болките и страданията на ищеца вследствие на увреждането.
Като аргументира становище, че не следва да се търси съпричиняване на вредоносния
резултат от невръстно дете, на 8 години, което не е в състояние да прецени скоростта на
1
движещия се мотоциклет, моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковата
претенция - уважена.
Въззиваемата застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва жалбата и моли съдът да
потвърди обжалваното решение като правилно.
Третото лице - помагач П. П. Д. не ангажира становище.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните
правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - гр. София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от Л. М. Б., чрез неговата майка и
законен представител М. Б. Л., против ЗК “Лев Инс” АД, за присъждане на обезщетение в
размер на 90`000 лв. - неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.02.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от настъпване на събитието до окончателното изплащане на
сумата.
От фактическа страна не е спорно, че на 20.02.2018 г. около 12:50 ч. в гр.***, на ул.
“Димитър Благоев” около № 38, е настъпило транспортно произшествие, при което
мотоциклет Ямаха 125, с рег.№ ***, управляван от третото лице-помагач П.П. Д.,
застрахован при ответната застрахователна компания по застраховка ГО на
автомобилистите, при предприемане на маневра за заобикаляне на спрели микробуси в
неговата лента за движение, при скорост от около 17 км/ч, се ударил в пешеходеца Л. М. Б.,
който по същото време бил предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това
място, с посока от дясно на ляво, считано по посока на движение на мотоциклета. От удара
тялото на детето е отхвърлено напред и в дясно и с ротация е паднало на мястото на терена.
Този механизъм се потвърждава и от приетата по делото автотехническа експертиза.
Експертът е дал заключение, че в случая водачът на мотоциклета не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара чрез своевременно предприемане на маневра за
аварийно спиране, докато пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме
движещия се мотоциклет и да не предприеме пресичане на пътното платно на разстояние,
по-малко от опасната зона за спиране на мотоциклета.
От произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания, констатирани и от
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза: контузия на мозъка – лека степен на
тежест; счупване на основата на черепа в лява слепоочна базална област – средна черепна
ямка в ляво; множество охлузвания по челото, дясна буза и отток на горна устна;
кръвотечение от левия ушен канал; разкъсно-контузна рана на лява ушна мида; лицево-
челюстна травма изразяваща се в счупване на корона на зъб 31-1/2 и луксация на 21-II
степен. От тях, множеството охлузвания по челото, на дясната буза, както и отока на горната
2
устна и разкъсно-контузната рана на лявата ушна мида са оздравели за период до две
седмици; При личния преглед вещото лице е установило, че няма остатъчни белези от
произшествието, с изключение на белега на лявата ушна мида, с дължина от 3 см.;
Възстановителният период за мозъчната контузия е до една година, като при ищеца той е
протекъл без отпадна неврологична симптоматика; При последния преглед е установено, че
Б. е в добро общо състояние, в ясно съзнание, със запазена сила, скорост и обем на
движенията в четирите крайника, съответни на неговата възраст, походката е самостоятелна;
Не е установена затруднена двигателност или нефунционалност на опорно-двигателния
аппарат; По отношение на зъбите до момента не е направена консултация със стоматолог и
не е проведено лечение.
За установяване на търпените от ищеца Б. неимуществени вреди в производството пред
първата инстанция са събрани и гласни доказателства чрез разпита на неговия дядо Б. Л. Б..
При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав напълно споделя извода на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск. Основателността на
претенцията с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ на пострадалия срещу
застрахователя на гражданската отговолност на причинителя на вредите, предпоставя
установяването на две групи юридически факти: от една страна наличие на елементите от
състава на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното; от друга страна, валидно застрахователно правоотношение
позастраховка «гражданска отговорност на автомобилистите» между делинквента и
ответника.-застраховател, с период на покритие, ключващ датата на настъпване на
събитието. В настоящия случай липсва деликт, тъй като липсва противоправно деяние от
страна на водача на мотоциклета. По делото липсват доказателства, които да обосноват
извод, че при настъпване на произшествието водачът на мотоциклета е нарушил което и да е
от правилата за движение по пътищата. Напротив, от приетата САТЕ се установява по
категоричен начин, че причината за настъпването на процесното ПТП е единствено
поведението на пострадалия, който е предприел внезапно пресичане на необозначено за това
място на платното за движение, при наличие на техническа възможност да възприеме
движещия се мотоциклет и да остане извън опасната му зона за спиране.
Действително, според чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движение да се съобразяват с конкретните пътни условия, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Внезапното излизане на
ищеца Б. на пътното платно пред мотоциклета в никакъв случай не може да бъде
определено като „предвидимо препятствие", защото водачът на мотоциклета нито е бил
длъжен, нито е могъл да предвиди този факт, а както се установи от САТЕ, не е могъл и да
го предотврати. Механизмът на произшествието сочи на случайно събитие по смисъла на
чл.15 от НК, при което липсва вина у лицето, причинило увреждането. В тази връзка
настоящият съсав на Апелативния съд в София съобрази, че съобразно постановките, дадени
3
в т.5, б. "б" от Тълкувателно решение № 106/1982 г. на ВС, ОСНК, водач на моторно
превозно средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на
моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността. В същия
смисъл са и указанията, дадени в т. 5 на Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ВС, ОСНК,
където изрично е посочено, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за
движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй
като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Ето защо и предвид липсата на
виновно неправомерно поведение от страна на водача на мотоциклета, претенцията на
ищеца Б. срещу ЗК «Лев Инс» АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на
застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата ЗК «Лев Инс» АД следва да се присъдят разноски
за въззивната инстанция в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4763 от 06.08.2020 г., постановено по гр. д. № 9144/2018 г., по
описа на СГС
ОСЪЖДА Л. М. Б. с ЕГН:**********, действащ чрез неговата майка и законен представител
М. Б. Л., с адрес: гр.***, ул. *** №12, ет.1, да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от
ГПК на ЗК “Лев Инс” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. “Симеоновско шосе” №67 А, сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4