Мотиви към присъда по НОХД № 629/21г. по
описа на СГС, НО, 10 състав
От
СГП е внесен обвинителен акт по обвинението на подсъдимия К.К.Ц. за извършено от него
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр.4 и пр.5 вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че на 20.01.2020г. в гр. София в
условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, без надлежно разрешително съгласно /изискващо съгласно
разпоредбата на чл.73 ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и чл. 3 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП/ разпространил и държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества, включени в Списък I-
Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина - приложение № 1 към чл. 3 ал. 1 от „Наредбата за реда
за класифициране на растения и вещества като наркотични ” - амфетамин с нетно
тегло 1,29 грама на стойност от 38,70 (тридесет и осем лева и седемдесет
стотинки) лева и метаамфетамин, с нетно тегло - 1,14 гр. на стойност 28,50
лв./двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, всичко на обща стойност 67,20 лева
/ шестдесет и седем лева и двадесет стотинки/ както следва:
1. нa 20.01.2020г. около 16.50 часа, в гр. София, ж.к. „******“
на паркинга пред бл.** без надлежно разрешително, съгласно „Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите“ /включени в Приложение 1 към чл. 3,
ал.2 от ЗКНВП/, разпространил като продал за сумата от 20 лева на свидетеля Д.Й.Х.
високорисково наркотично вещество- амфетамин, с нетно тегло -1,29 гр., с
процентно съдържание на активно действащ компонент - амфетамин - 5 % /пет процента/, на
стойност 38,70 лева /тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, като
амфетаминът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за упойващите
средства на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България и по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в Държавен
вестник, бр. 30 от 1999г. - Приложение 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, където
амфетамина е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“;
2. На 20.01.2020г. около 17.00 часа, в гр. София, гр.
София, ж.к. „******“ на паркинга пред бл.** без надлежно разрешително, съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /включени в
Приложение 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП/, държал у себе си в дрехите с които е
бил облечен /с цел разпространение високорисково наркотично вещество/ -
метамфетамин, с нетно тегло - 1,14 гр., с процентно съдържание на активно
действащ компонент метамфетамин - 67 % /шестдесет и седем
процента/, на стойност 28,50 лв./двадесет и осем лева и петдесет стотинки/,
като метамфетаминът подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за
упойващите средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от Република България и по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в
Държавен вестник, бр. 30 от 1999г. - Приложение 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП,
където метамфетаминът е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.
След проведено разпоредително
заседание и във връзка с дадено и одобрено от съда съгласие по чл. 372, ал.3
вр. с чл.371, т.1 НПК е проведена диференцирана процедура по гл. ХХVII НПК. Съдът
на осн. чл. 373, ал. 1 НПК вр. чл. 283 НПК и във връзка с постановеното
определение по чл. 372, ал. 3 НПК е приобщил към доказателствения материал протоколите за
разпит на свидетелите, по отношение на които е одобрено съгласие да не бъдат
призовавани за разпит. По същия ред са приобщени всички експертни заключения от
досъдебното производство. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие са
събрани и други доказателства, като са проведени действия, които не са били
обхванати от одобреното съгласие по чл. 372, ал.3 НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението по предявенатa в досъдебното производство правна квалификация. Предлага
на съда да постанови осъдителна присъда спрямо подс. Ц., доколкото от събраната
по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява освен
държането, така и разпространението на високорисково наркотично вещество. Прави кратък
доказателствен анализ, като намира показанията на полицейските служители за
обективни и намиращи подкрепа в други доказателствени източници. Предлага съдът
да не кредитира показанията на св. Х., като счита същите за субективни и
депозирани в опит за прикриване на деянието на подсъдимия. Касателно
обясненията на подсъдимия, намира същите за житейски и логически необосновани,
с оглед на което счита, че последните също не следва да бъдат кредитирани от
съда. По отношение показанията на св. Г. излага съображения относно тяхната
достоверност и корелация с останалия доказателствен материал. В заключение
намира обвинението за доказано по един категоричен начин, вкл. целта за
разпространение на наркотични вещества, с оглед на което моли съдът да признае
подс. Ц. за виновен по така повдигнатото му обвинение. По отношение на
наказанието намира, че същото следва да бъде „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години,
като кумулативно на подсъдимия бъде наложена и „глоба
в размер на 5000лв.
Защитата на подсъдимия – адв. П. - намира така повдигнатото обвинение за
основаващо се единствено на показанията на св. Г., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство. След анализ на заявеното от свидетеля намира, че
изнесената от него информация не може да обуслови категоричния извод за
предаване или разпространение на наркотично вещество от страна на подзащитния
му. На следващо място акцентира на показанията на св. Х., като намира същите за
логични и предлага на съда да изградени фактическите си и правни изводи,
доверявайки се именно на тях. Намира обвинението по първия пункт на ОА за
разпространение на наркотични вещество амфетамин за недоказано, с оглед на
което предлага подс. Ц. да бъде оправдан по това обвинение. Досежно втория
пункт на обвинението намира, че деянието следва да бъде преквалифицирано в
ракова по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 НК, тъй като е налице маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Моли съдът, ако приеме, че е налице маловажен случай, то подзащитният му
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
В правото си на лична защита подс. Ц. поддържа заявеното от
своя адвокат.
В правото си на последна дума
подсъдимия заявява, че няма какво да добави към казаното.
От фактическа страна:
Подсъдимият К.К.Ц., с ЕГН:**********, е роден на ***г***, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно
образование.
На 20.01.2020г. свидетелят Д.Х. заедно
със св. З.Г. минали през работното място на св. Х., където св. Д.С. (колега на
св. Х.) му услужил със сумата от 20 лева. Свидетелят Х. и св. Г. се насочили
към ж.к „******“, където св. Х. използвал така дадената му назаем сума, за да
си закупи наркотично вещество (амфетамин) от неустановено по делото лице от
мъжки пол. Разхождайки се из квартала, двамата свидетели минали около бл.** и се
засекли с подс. Ц..
На 20.01.2020г. полицейските
служители към 01 РУ-СДВР Т.Г.и Н. М., назначени като АП-81 за времето от 07:00
до 19:00 на същия ден, обхождайки маршрута на паркинга пред бл. ** в ж.к. ******,
забелязали 3 (три) лица от мъжки пол и ги спрели за проверка, а именно – подсъдимия, св. Г. и св. Х.. В този
момент св. Х. изхвърлил от джоба си едно пакетче с вещество, което впоследствие
предал с протокол за доброволно предаване и чието съдържание било установено
като амфетамин с нетно тегло 1,29гр. на стойност 38,70 лева. Двамата полицейски служители Г. и М. проверили самоличността на
свидетелите Х. и Г., но поради липсата на документ за самоличност у подсъдимия
към момента на проверката, успели да установят последната едва при отвеждането
му в районното управление. На подсъдимия бил направен личен обиск, по реда,
предвиден в ЗМВР, при който не била установена никаква сума пари. С протокол за
доброволно предаване подсъдимият предал намиращо се у него наркотично вещество
– метамфетамин, като посочил, че последното е за лична употреба. Личен обиск по
този ред бил извършен и по отношение на св. Х., у когото били намерени мобилен
телефон, както и сумата от 5 лв.
От
заключението на изготвената физикохимична експертиза се установява, че
предаденото от подсъдимия с протокол за доброволно предаване вещество
представлява метамфетамин, с нетно тегло от 1,14 гр. и 67% съдържание на
наркотичния компонент. Предаденото от св. Х. вещество било установено като
амфетамин с нетно тегло 1,29 гр. и 5% съдържание на наркотичния компонент.
Съгласно
заключението от изготвената съдебно оценителна експертиза стойността на
изследваните наркотични обекти е както следва: 1,29гр. амфетамин – 38,70лв., 1, 14гр. метамфетамин – 28,50лв., общо
възлизаща на 67,20лв.
Съгласно заключението от изготвената
комплексната съдебно психиатрична и психична експертиза подсъдимият Ц. е
психично здрав, но страда от синдром на зависимост към канабидоиди и
пристрастеност към алкохол. Към момента на изготвяне на експертното заключение
се е намирал в терапевтична ремисия. Към момента на извършване на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
От
заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза по писмени данни се
установява, че подсъдимият Ц. не страда от тежко заболяване, което би попречило
на последния да участва пълноценно в наказателното производство.
От
06.07.2020г. до 16.11.2020г. подсъдимият участвал доброволно в програма на
Рехабилитационен център от резидентен тип за лечение на пълнолетни лица,
зависими от ПАВ и хазарт.
На
04.09.2020г. подсъдимият претърпял операция по повод тумор на левия тестис.
Гореописаната
фактическа обстановка съставът на СГС намира за категорично изяснена
посредством събраните в хода на наказателното производство, протекло по реда на
чл.371, ал.1 от НПК, доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Т.Г.(л.35-36
и л.**-57 от ДП), на Н. М. (л.33-34 и л.58-59 от ДП), на С.Д. (л.63 от ДП), на З.Г.
(л.116-120 от СП), както и приобщените по реда на чл.281, ал.1 от НПК (л.88-89
от ДП), на основание чл.281, ал.5 от НПК (л.37 и л.83 от ДП) и тези, приобщени
на основание чл.281, ал.4 от НПК (л.82 от ДП); на Д.Х. (л.120-122 от СП), както
и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.61 от ДП), на Д.С. (л.122
от СП), обясненията на подсъдимия Ц. (л.122-124 от СП); писмени
доказателства: протоколи за личен обиск по чл.80 от ЗМВР (л.29 и л.51 от
ДП), протоколи за доброволно предаване (л.31 и л.53 от ДП), Акт за установяване
на административно нарушение от 20.01.2020г. (л.54 от ДП), справка за съдимост
на подсъдимия (л.70 от ДП), служебна бележка от Центът „Жива“ (л.80 и л.155 и
л.163 от ДП), медицинска документация за подс. Ц., както и от способите за доказване: заключението от
изготвената физикохимична експертиза (л.98-100 от ДП), заключението от
изготвената съдебно оценителна
експертиза (л.107-108 от ДП),
заключението от изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.111-117 от ДП),
заключението от изготвената съдебно-медицинска експертиза (л.241-247 от ДП).
В
началото на своето изложение и доказателствен анализ съдът намира за необходимо
да отбележи следното: в случаи като процесния, когато са налице
взаимоизключващите се твърдения на две или повече лица - т.нар. „дума срещу
дума”, изясняването на обективната истина по делото налага събирането на
доказателства за множество контролни по отношение на главния факт на процеса
обстоятелства с оглед извършването на преценка за достоверност на
противостоящите версии в свидетелските показания, респ. обяснения на
подсъдимия, като априори не може да бъде изключена правдивостта на което и да
било от тях. Предвид изложеното съдът счете за необходимо да изследва както
характерът и динамиката на взаимоотношенията между подсъдимия и свидетелите Г.
и Х. към инкриминираната дата, така и съответствието на застъпената от всеки от
тях версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им
правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от наличието или липсата на
последователност и логични несъотвествия. При анализа на преките и първични
доказателства съдът ще използва и събраните косвени и производни доказателства,
с цел да бъдат съпоставени с първичните такива с цел тяхната проверка.
Еднопосочна е доказателствената маса
относно деня, мястото и присъствалите лица, както и относно липсата на документ
за самоличност от страна на подсъдимия към момента на извършване на
полицейската проверка. В тази насока са както свидетелските показания на Х., Г.,
Г., М., така и обясненията на самия подсъдим. Първоначалната невъзможност за
установяване самоличността на подсъдимия поради факта, че не е носел у себе си
лична карта, кореспондира и с констатациите на съставения акт за установяване
на административно нарушение, видно от който на 20.01.2020г. подс. Ц. е нарушил
разпоредбата на чл.6 от ЗБДС, като при извършена полицейска проверка не е
предоставил никакъв документ за самоличност. От свидетелските показания както
на полицейските служители, така и на свидетелите Г. и Х. се установява, че
самоличността на подсъдимия е била установена едва след откарването му до
полицейското управление.
Съществените противоречия в доказателствения материал касаят естеството и
развитието на осъществената между подсъдимия и свидетелите Х. и Г. среща на
20.01.2020г., вкл. наличието/отсъствието
на размяна на парични средства и наркотични вещества между подс. Ц. и св. Х..
За да отсее спорните и взаимоизключващи се елементи от главния предмет на
доказване, настоящият съдебен състав подложи на анализ депозираните свидетелки
показания ведно с дадените обяснения и ги съпостави с останалата
доказателствена съвкупност.
Настоящият състав подходи внимателно
към свидетелските показания на Х. и Г., защото и двамата свидетели излагат
непосредствени си впечатления, доколкото пряко са възприели факти и
обстоятелства от главния предмет на доказване, както и защото са разпитвани няколко
пъти в различните фази на процеса. Освен това, обстоятелство, което следва
самостоятелно да бъде преценено, са и поддържаните приятелски отношения с
подсъдимия, както и фактът, че и двамата свидетели на свой ред също са
употребявали наркотични вещества.
Съдът подходи с особена предпазливост към твърденията
на св. Г., относими към възприятията му относно комуникацията между подсъдимия
и св. Х.. Твърдението му, че подс. Ц. е
дал на св. Х. пакетче с наркотично вещество, а последният в замяна му е дал
сумата от 20лв. следва да бъде проверено с описаните по - горе способи, тъй
като се явява единствена основа на обвинението за участието на подсъдимия в
дейност по разпространение на високорискови наркотични вещества. Показанията на
св. Г. относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние се
дискредитират на собствено основание поради вътрешни неясноти и разминавания,
както и поради липса на корелация в основните им за предмета на доказване части
с останалите доказателства. На първо място, съдът при проверката на показанията
на този свидетел отчете обстоятелството, че същият е разпитван и в хода на
досъдебното производство, вкл. пред съдия, както и в хода на съдебното следствие,
като заявените от него факти и обстоятелства в различните фази са противоречиви
и нехомогенни. Така в досъдебната фаза на процеса при разпита си пред съдия по
реда на чл.223 от НПК свидетелят е категоричен, че подс. Ц. е дал на св. Х.
„едно топче“, а св. Х. от своя страна му е дал сумата от 20 лв. На следващо
място св. Г. в същата група показания е твърдял, че в деня на деянието се е
срещнал със св. Х., с когото заедно отишли да се срещнат с подсъдимия. Така
изнесените факти изцяло противостоят на съобщеното от него в хода на съдебното следствие
пред настоящия съдебен състав, че св. Х. не се е снабдил от подсъдимия с топче
амфетамин, както и че св. Х. действително изхвърлил топче амфетамин при
задържането му от полицейските служители, но не знае дали го е взел от
подсъдимия или преди това се намирало у него. Самият подсъдим е идентифициран в
показанията на св. Г. в съдебното производство с личното име „К.“, поради което няма никакво съмнение, че
св. Г. описва именно инкриминирания случай (л.116, СП).
В разпита си пред разследващ орган от
20.01.2020г. св. Г. е заявил, че е видял как св. Х. подава паричната сума от 20 лева на
подсъдимия, но не и последният да му е дал амфетамин, като така изнесената
информация съвпада с показанията, дадени от същия свидетел на 15.07.2020г.
отново пред разследващ орган. Обстоятелството, че свидетелят Г. е възприел изхвърлянето
на пакетче на земята от страна на св. Х. малко преди извършването на полицейска
проверка и субективната му увереност, че преди срещата си с подсъдимия, св. Х.
не е държал у себе си никакви наркотични вещества не е тъждествена на извода,
че изхвърленото от св. Х. наркотично вещество му е било дадено именно от
подсъдимия Ц.. Още повече, че така поднесените факти се оборват на показанията
на същия този свидетел, депозирани пред настоящия съдебен състав, в които съобщава,
че срещата между него, св. Х. и подсъдимия е била уговорена посредством негова
приятелка, както и че не е видял подсъдимият да подава нещо на св. Х..
В хода на съдебното следствие във
възпроизведените от св. Г. факти и обстоятелства липсва детайлен разказ за
случилото се, а при прочитане на част от дадените от свидетеля показания в хода
на досъдебното производство и въпрос на съда кое от заявеното поддържа,
свидетелят Г. демонстрира предпазлива нагласа към това, което съобщава, като
отдава разминаванията в липсата на спомен поради изминалия времеви дискурс.
Така пред съда свидетелят заявява, че не е възприел даване на нещо от подсъдимия
на св. Х., а единствено подаването на 10 – левова банкнота от св. Х. на
подсъдимия, както и последващото изхвърляне на пакетче от страна на св. Х.
(л.116, стр.2 СП). В действителност тази част от показанията на св. Г.,
относима към получени от подсъдимия парични средства, е напълно опровергана от а прочетените показания,
дадени от св. Х. в ДП. В тях се твърди, че той самият е разполагал с една
банкнота от 20 лева. (л.121, СП, л. 62, ДП). Следователно, обективно не би
могъл да предаде на подсъдимия банкнота от 10 лева.
Действително,
разпитите на св. Г. по време на
досъдебното производство са проведени в близък времеви интервал след инкриминираното деяние и би трябвало да
отразяват непосредствената и неподправена версия на свидетеля относно стеклите
се събития, без възможност за тяхното обективно компрометиране и напасване с
останалите свидетелски показания. Но обстоятелството, че св. Г. е разпитван в досъдебната фаза, вкл. пред
съдия по реда на чл.223 от НПК и то в момент, близък до инкриминирания, не може
изначално да мотивира решаващия орган да кредитира именно тези показания само
на това основание. Съпоставяйки заявеното от Г. с всички останали доказателствени
източници, вкл. изготвени експертни заключения, писмени доказателства:
(протоколи за личен обиск, протоколи за доброволно предаване; протоколи за
задържане; съставен АУАН) и свидетелски показания, настоящият съдебен състав
също намира, че заявеното от Г. при разпита му в съдебната фаза на процеса
отразява действителния ход на събитията, тъй като намира доказателствена опора
в независими едни от други доказателствени източници.
С оглед вътрешните противоречия в
изнесената от св. Г. информация, настоящият съдебен състав
кредитира само онази част от нея, която кореспондира с други доказателствени
източници, а именно – съдът дава вяра на показанията в частта относно осъществена
между него, св. Х. и подсъдимия среща на инкриминирания ден и място - това му
твърдение изцяло кореспондира със заявеното от самия подсъдим, като
същевременно се подкрепя и от показанията на св. Х.. Намира корелация и в показанията на
полицейските служители Г. и М., както и в наличните писмени доказателства. На следващо
място съдът се довери и на изнесената от свидетеля информация относно
извършената полицейска проверка на място, изхвърлянето на пакетче с наркотично
вещество от страна на св. Х. на земята, отвеждането на тримата мъже (свидетелите
Х. и Г., заедно с подсъдимия) до районното управление и относно установената
там самоличност на подсъдимия. В тази си част показанията му съдът намира за
обективни, нетенденциозни и ненадградени във времето при различните разпити,
както и кореспондиращи си с редица доказателства – свидетелските показания на Х.,
Г., М., изготвените протоколи за личен обиск и АУАН, протоколи за доброволно
предаване и назначени експертизи. От друга страна, твърденията на св. Г. в
разпит пред съдия, че св. Х. и подсъдимият си разменили паричната сума от 20
лева и топче, установено по-късно като амфетамин, са възпроизведени само и единствено в този
източник на доказателства, като са напълно изолирани в тази част от всички
останали гласни доказателства, вкл. и от
показанията на св. Г. пред разследващия орган, приобщени чрез прочитане, както
и от показанията на същия свидетел пред настоящия съдебен състав. Извод в тази
насока се обосновава именно от разказа на св. Г. в съдебното производство, в
което същият заяви, че поддържа едновременно взаимноизключващи се твърдения –
това, че е възприел действия на разпространение (с оглед прочетените показания,
дадени пред съдия-л.116, стр.2 СП) и това, че не е възприел такива действия ( с
оглед коментара в разказа му пред настоящия съдебен състав относно прочетените
показания, дадени от него пред разследващия орган в досъдебното производство –
л.118, стр.2 СП).
Във връзка с противоречията в
доказателствения материал съдът намира, че следва да бъдат подложени на отделно
обсъждане и показанията на св. Х.. Съдът счита показанията на този свидетел са
обективни, информативни и стабилни във времето.
Разказът му относно инкриминираното деяние и фактите, които е възприел,
е житейски издържан и се намира в унисон с безспорно кредитирани от съда
доказателства. На първо място съдът прие
с доверие изнесената от свидетеля информация относно това, че е получил сумата
от 20 лева на заем от страна на св. С. преди състоялата се между него, св. Г. и
подсъдимия среща. Тази част от показанията на св. Х. в производството пред съда
кореспондира напълно с показанията на самия св. С., а косвено е потвърдена и от
прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св.
Х. в ДП (л.119, стр.2, л.83, ДП).
Отделно от това, показанията на св.
Х. са достоверен източник на доказателства за пристигането на полицейски
служители и последвала проверка, задържане и обиск на присъствалите лица, както
и относно закупуването на наркотично вещество (амфетамин) малко по-рано същия
ден от неустановено по делото лице от мъжки пол. Потвърдени от останалия
доказателствен материал са и показанията на св. Х. за изхвърленото от него самия пакетче с
наркотично вещество, а именно – амфетамин. За да приеме с доверие така
посочените показания, съдът прецени, че същите намират доказателствена опора
както в устни доказателствени средства: показанията на св. Г., С., че не се
опровергават от показанията на св. М. и Г. и са в синхрон с обясненията на
подсъдимия. Те кореспондират и с писмените доказателства (протоколи за
задържане и обиск, протоколи за доброволно предаване). Не без значение е и
фактът, че в съдържателен план показанията на Х. са в съответствие както с тези
на св. С. относно заемането на сумата от 20лв., с обясненията на самото
подсъдимо лице относно засичането им на улицата, спирането им от полиция и последвалото
задържане, както и относно личното му участие при предаване на наркотично
вещество амфетамин.
Софийски
градски съд изцяло кредитира показанията
на свидетелите Г. и М. като обективни, безпристрастни, взаимодопълващи се и
изцяло корелиращи си с останалите, проверени от съда доказателствени източници.
Показанията и на двамата свидетели служат за проверка на заявеното от
свидетелите Г. и Х., съпоставено и с версията на подсъдимото лице. Така от
депозираните показания се установява, че след извършена проверка на 3 лица от
мъжки пол, свидетелите Г. и М. са установили свидетелите Г. и Х., а
самоличността на подсъдимия Ц. е била установена по-късно в районното
управление поради липса на личен документ. В тази си част показанията им са в
унисон както с останалите свидетелски показания, така и с наличните писмени
доказателства. На следващо място възпроизведените от свидетелите Г. и М.
обстоятелства, касаещи изхвърлянето на полиетиленово топче от страна на св. Х.,
което впоследствие последният доброволно е предал на свой ред, също е в
корелация с останалия доказателствен материал.
По отношение на подсъдимия и неговото поведение двамата свидетели в
показанията си излагат факти единствено досежно липсата на документ за самоличност
към момента на полицейската проверка, довело до необходимостта подсъдимият да
бъде отведен до районното управление, както и до образуването на
административно наказателно производство за това нарушение и съставянето на
АУАН. В съдържателен план показанията на М. и Г. се явяват и производно доказателство,
доколкото съдържат споделена им от самия подсъдим информация, а именно – че у
себе си има „кутийка „Пико“, което доказателство обаче намира опора както в
обясненията на самия подсъдим, така и в изготвените писмени доказателства, но
не е достатъчно да обуслови извод относно субективния състав на престъпление по
чл.354а, ал.1, пр. 4 НК, а именно – да е държал високорискови наркотични вещества
с цел разпространение и да е разпространил такива.
Не на последно място съставът на СГС
се довери на обясненията на подсъдимия Ц..
Те внасят информация, интересуваща
процеса, не единствено като средство за защита, но и като годно доказателствено
средство. Този доказателствен източник се характеризира със своята двойствена
природа, която а приори не може да доведе до игнориране на споделеното от
привлеченото към наказателна отговорност лице. Доказателствената годност на
обясненията следва да се преценява при внимателна оценка на тяхната
последователност, вътрешна безпротиворечивост, логичност и житейска
издържаност, както и при съпоставка с целия събран по делото доказателствен
материал. Преценявайки годността им, съдът следва да съобрази и доказателствените
правила, според които обясненията на подсъдимото лице, за да бъдат определени
като средство за защита, следва да бъдат опровергани от доказателствения
материал или да съдържат житейски неправдива и невъзможна версия. Подсъдимият Ц. е категоричен, че нито той е давал нещо
на св. Х., нито последният му е давал каквото и да е било, вкл. пари, както и
че у себе си подсъдимият е имал наркотично вещество (впоследствие установено
като метамфетамин) за лична употреба. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия в тази си част, макар
логично да излагат възможна защитна теза, пресъздават една житейски възможна
ситуация, като същевременно не противоречат на събраните
по делото доказателства, в частност на показанията на св. Х., както и на
проверените показания, дадени от св. Г. в досъдебното производство пред
разследващия орган. Изложената
от подсъдимия Ц. версия търпи надлежна
проверка при съпоставка с останалия доказателствен материал (свидетелски
показания, вкл. тези на Х. относно целта на срещата и липсата на каквато и да е
размяна на вещи между тях); с писмените доказателства: протокол за личен обиск по
ЗМВР и доброволно предаване, видно от които у подсъдимия не са намерени вещи,
вкл. пари, индициращи за осъществена продажба на наркотици от страна на
подсъдимия на св. Х. и получаването на парична сума. Видно от протокола за
доброволно предаване подс. Ц. сам е предоставил на разследващите органи
намиращата се у него кутийка, съдържаща наркотично вещество (метамфтемин), като
изрично е посочил, че веществото е негово и е за лична употреба.
На
следващо място, за да приеме тази част от обясненията на подсъдимия като годно
доказателствено средство, съдът съобрази и обстоятелството, че те се намират в
корелация и с протокола за доброволно предаване от св. Х. (той също е
предал намиращото се у него наркотично
вещество, посочвайки, че е за лична употреба, а видно от извършения обиск на св.
Х. по реда, предвиден в ЗМВР, у него са намерени единствено мобилен телефон и
сумата от 5 лв.). Това обстоятелство подкрепя тезата на подсъдимия, както и
версията на св. Х., че намиращото се у св. Х. наркотично вещество не му е
продадено от подсъдимия за сумата от 20 лева, дори и само защото такава сума не
е открита при обиск на подсъдимия веднага след задържането му. Тази част от
доказателствата дава убедителна опора на казаното от св. Х., че е закупил
подхвърленото наркотично вещество на инкриминираната дата, но не от подсъдимия,
а от неустановено по делото лице. Това
обстоятелство от друга страна обяснява факта, че при задържането на св. Х.,
въпреки дадения от св. С. паричен заем с цел да бъде закупено наркотично
вещество, у него е открита само сумата от пет лева, но и сумата от 20 лева.
На
следващо място, с оглед обсъдените по-горе доказателства обвинителната теза не
може да предложи разумно обяснение на факта, че задържането на подсъдимия е
осъществено незабавно от полицейските служители, още в хода на осъществилата се
среща със св. Г. и Х., като същият не е разполагал с обективна възможност да
промени фактическото състояние на вида, количеството и обема от вещи, които е
държал у себе си. Въпреки това при обиск по реда, предвиден в ЗМВР, у
подсъдимия не са открити никакви парични средства, вкл. и въпросната банкнота
от 20 лева, описана в прочетените показания на св. Х.. Не са открити и банкноти
от по 10 лева, за които колебливо пред настоящия съд споменава св. Г.. Вярно е,
че обискът по ЗМВР поначало обслужва нуждите на задържането, а не е средство за
събиране на доказателства съгласно НПК. От друга страна всички официално
съставени от органите на МВР документи за извършените от тях действия,
притежават удостоверителна стойност за тези действия и в този смисъл
протоколите за обиск по ЗМВР могат да бъдат ползвани като писмени
доказателства.
В хода на
съдебното производство не бе установено извън всяко разумно съмнение дали
подсъдимия е държал в себе си наркотични вещества освен за лична употреба, но и
такива, които е целял да разпространява и е разпространявал. В тази връзка,
както беше изложено по-горе, показанията на св. Г.,
депозирани както в досъдебното, така и в съдебното производство са неясни и
нехомогенни, а съпоставени помежду си - и противоречиви. Количеството
инкриминирано ВНВ, открито у подсъдимия е малко, а видът на веществото е
различен от това, от което се е
освободил св. Х. при задържане от полицейските служители. Решаващо
значение при съпоставката на гласните доказателствени средства оказа
съпоставката им с данните от протоколите
за личен обиск по ЗМВР, с тези за доброволно предаване на веществени
доказателства, както и със становищата на извършените експертизи. С оглед изложеното настоящият
съдебен състав не се довери на доказателствени средства, които съдържат
информация извън възможната причинно-следствена последователност.
Практически
относно държането на високорискови
наркотични вещества с цел разпространение, както и самия акт на разпространение
на високорисково наркотично вещество (амфетамин) в лицето на подс. Ц., за което
е ангажирана наказателната му отговорност, е налице оскъден и колеблив доказателствен
материал и не е пресилено да се каже, че в конкретния случай единствено
свидетелските показания на св. Г., дадени по реда на чл. 223 от НПК и
обстоятелството, че у св. Х. е намерено наркотично вещество непосредствено след
срещата му с подсъдимия пред бл.** в ж.к ******, са довели до ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Ц.. Те обаче на общо основание подлежат
на проверка за достоверност, вкл. и относно значението им за субективния състав
на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. С оглед наличните противоречия в събраната и проверена
доказателствена маса и съобразявайки това обстоятелство в контекста на твърденията,
съдържащи се в показанията на свидетеля Г., както и с оглед значението на изготвените протоколи за доброволно предаване
и обиск на лица, настоящият съдебен състав счита, че авторството на извършеното
престъпление, така както е повдигнато в обвинителния акт от страна на подс. Ц.,
не е доказано по безспорен начин. При констатацията, че съответното гласно
доказателствено средство в по-голямата си част противоречи или остава изолирано
и неподкрепено от други доказателствени материали, съдът го отхвърли и не го е
използва за достоверен източник на информация за престъпната деятелност на
подс. Ц. по обвинението за разпространение
и държане с цел разпространение на високорисково
наркотично вещество с цел разпространение.
Видът и количеството на държаното по
подсъдимия наркотично вещество се установяват от физико-химична експертиза. Оценката
на същото е определена от вещото лице, изготвило съдебно оценителната
експертиза съгласно ПМС № 23/1998 г. от 29.01.1998 г. за определянето на цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като се установява,
че се касае за 1,14 гр. метамфетамин на стойност 28.50 лева. Другото вещество -
обект на експертиза (доброволно предадено от св. Х.) е установено като 1,29 гр.
амфетамин на стойност 38,70 лв.
Съдът възприема като компетентно и
безпристрастно изготвеното на досъдебното производство заключение на СППЕ,
съгласно което към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е бил психично
здрав, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, като при него е налице синдром на зависимост към канабиноиди и
пристрастеност към алкохол. Вещите лица са заключили, че към момента на
изследването (03.09.2020г.) подс. Ц. е в период на терапевтична ремисия.
Съдебният състав кредитира като
компетентно и обективно и заключението от изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни.
От правна страна:
В рамките на установената и
доказателствено обезпечена фактология настоящият съдебен състав приема, че
инкриминираното поведение на подс. Ц. се
субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл. чл.
354а, ал. 5, във вр. ал. 3, пр. 2, т.1 от НК, а не под този, посочен в
обвинителния акт, а именно – чл.354а,
ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Предмет на престъплението е
високорисково наркотично вещество, каквото в настоящия случай се явява метамфетаминът.
Съгласно легалната дефиниция, визирана в § 1, т. 11 ДР ЗКНВП наркотично
вещество е „всяко упойващо
и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в
приложения № 1, 2 и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на
зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната
нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм.“
За съставомерността на деянието по
този член от НК, който урежда престъпление на просто извършване, е необходимо
единствено деецът да държи предмета на престъплението - наркотично вещество или
негов аналог, без да притежава необходимото съгласно /ЗКНВП/ разрешително. С
поведението си подсъдимият К.Ц. е
осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, във вр. с, ал. 3, пр.
2, т.1 от НК, а именно: на 20.01.2020 г. в
гр. София, ж.к „******“, на паркинга на бл.** без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал
в себе си (в дрехите си) високорисково наркотично вещество – метамфетамин с
нетно тегло 1,14 гр., с процентно съдържание на активния компонент 67% на
стойност 28,50 лева. По делото безспорно е установено, че предметът на престъплението
се е намирал във фактическата власт на
подс. Ц. към момента, когато същият е бил спрян за проверка от
полицейските служители, което впоследствие доброволно е предал с протокол за
доброволно предаване. Видно от протокола за доброволно предаване от
20.01.2020г. 1 бр. пластмасова кръгла кутия с вещество (чието съдържание с
установено като метамфетамин посредством назначената физикохимична експертиза)
е предадено именно от подсъдимия, който е потвърдил, че така посоченото
вещество е негово и е за лична употреба. Държането на наркотично вещество е
извършено, без за това подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на
чл. 73 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
За да приеме, че подсъдимият Ц. е
държал в себе си един вид високорисково вещество, а именно – метамфетамин с
нетно тегло 1,14гр. на стойност 28,50 лв., и за да го оправдае за разликата от
67,20 лева до 28,50 лева, настоящият съдебен състав съобрази липсата на
противоречия в доказателствената съвкупност за изясняване на възможната връзка
между подсъдимия и инкрминираните високорискови наркотични вещества, а именно:
видно от протокола за доброволно предаване подс. Ц. е предал 1 бр. кутия с вещество,
чието съдържание и цена впоследствие са установени посредством заключенията на
физикохимичната и съдебно оценителна експертиза, а именно като метамфетамин на
стойност 28,50 лв. Другото изследвано наркотично вещество е приобщено към
материалите по делото чрез св. Х. и представлява амфетамин с нетно тегло 1,29 гр.
на стойност 38,70 лева. От обективна страна не е установена фактическа връзка
между ВНВ, от което се е освободил при задържане св. Х. и личността на
подсъдимия. От обективна страна не е установен конкретният източник, от който
св. Х. се е снабдил с едно от инкриминираните ВНВ – това, което по-късно отново
е взел у себе си след подхвърляне и което в хода на разследването предал с
протокол на полицейските служители, като
от друга страна не са опровергани и неговите твърдения в производството пред
съда, че този източник е неустановено по делото лице, а не подсъдимият. С оглед
така изложените съображения и липса на категорични доказателства, обвързващи
подс. Ц. с продажбата на ВНВ, от което първоначално се освободил при задържане
св. Х., а впоследствие в присъствието на полицейските служители взел у себе си
и предал доброволно, подс. Ц. следва да бъде признат за виновен единствено по
обвинението за държане на високорисково наркотично вещество на стойност 28,50
лева, т.е. за държането на това ВНВ, което е било приобщено чрез протокол за
доброволно предаване при негово лично участие в съответното действие. Самостоятелно
от количеството на ВНВ – метамфетамин не се извеждат основания за наличието на специална
цел то да се разпространява. Такава цел не може да бъде обоснована и от
наличието на друго обвинение за разпространение, доколкото по него подсъдимият
е оправдан.
В
заключение съдът намира, че доказателствата по делото не подкрепят обвинителната теза, че държаното от подсъдимия
Ц. високорисково наркотично вещество
метамфетамин, инкриминирано по втори пункт от обвинението, се свързва
с цел разпространение. Известно е, че
специалната цел относно предназначението на наркотичното вещество за
разпространение е изводима и се доказва не само от количеството на държания от
дееца наркотик, но и от вида, начина на разпределение, опаковане, мястото
където е открит и други. Въз основа на това разбиране и анализирайки
доказателствата, настоящият съдебен
състав приема, че наличието на изискуемата от закона специална цел за разпространение,
както и действие по разпространение не са доказани, с оглед на което и оправда
подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4 и пр.5 от НК.
От
обективна страна не е доказано и участието на подсъдимия в действия на
разпространение на ВНВ нито по отношение на св. Х., нито по отношение на друго
лице. След като не е установена фактическа връзка между личността на подсъдимия
и факта на разпространение на такова вещество по отношение на св. Х., са налице
основанията на чл.304 НПК подсъдимият да бъде оправдан изцяло по първи пункт от
обвинението, а именно, че е разпространил ВНВ – амфетамин, като го е продал за
сумата от 20 лева на този свидетел.
Доколкото настоящият съдебен състав
от фактическа и правна страна прие, че в процесния случай се касае за едно
деяние и подс. Ц. от обективна страна не е осъществил две или повече самостоятелни
деяния на едно и също престъпление, намира, че подсъдимият следва да бъде
оправдан и по обвинението да е участвал в продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление изисква да са
осъществени поотделно един или различни състави на едно и също престъпление при
наличие на останалите предпоставки по ал. 1 на чл. 26 от НК,
което в случая не е налице, тъй като безспорно по делото е доказано единствено
държането като инкриминирано деяние (втори пункт от обвинението).
За да приеме, че е налице
маловажност по смисъла на чл.93, т.9 от НК за деянието, за което подсъдимият е
признат за виновен, настоящият съдебен състав съобрази освен фактите по случая,
така и практиката на ВКС, съгласно която преценката за маловажност следва да
бъде конкретна и да премине през съобразяване на спецификите на конкретния
случай, относими към неговата тежест (обстоятелства, при които е извършено
престъплението, особености на неговия механизъм, характеристики на предмета,
евентуални вредни последици от извършеното, подбуди и др.), от една страна и
към личността на подсъдимия, от друга страна. При преценката дали е налице
маловажност, съдът изхожда не само от липсата или незначителност на вредните
последици, с оглед на които случаят се отличава с по-ниска обществена опасност,
но и с оглед личната опасност на дееца. В конкретния случай у подсъдимия е намерено
един вид високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 1,14 гр.
Следва да се отчете и обстоятелството, че посоченият наркотик от обективна
страна е обслужвал личните нужди на подсъдимия, както и че стойността му не е
висока – в пъти под минималната работна заплата за страната. Подсъдимият Ц. е предал доброволно инкриминираното
количество, очевидно е положил усилия да
промени живота си, като посещава програма на Рехабилитационен център от
резидентен тип за лечение на пълнолетни
лица, зависими от ПАВ и хазарт, които индицират промяна в мисленето и
поведението, осъзнаване на проблема и желание за промяна. Данните за личността
му, преценени редом с тези за деянието, очевидно сочат към по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид, с
оглед на което съдът квалифицира деянието като маловажен случай по смисъла на
чл.354а, ал.5 от НК.
От субективна страна подс. Ц. е
извършил деянието при пряк умисъл. Той е знаел, че без надлежно разрешение
държи високорисково наркотично вещество, като е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им. Той е имал представа, че държаното от него
вещество (метамфетамин) представлява
висикорисково наркотично вещество, както и че държането му е забранено от закона.
По наказанието:
В
случая са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подс. Ц. от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание предвид императивния характер на разпоредбата.
При индивидуализация на конкретния
размер на наказанието „глоба“ съдът съобрази разпоредбата на чл.78, ал.5 от НК,
съгласно която, когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или
друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. Видно от разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК
предвиденото наказание е глоба до 1000 лева, следователно административното
наказание, което може да бъде наложено на обвиняемия по реда на чл. 78а НК не
може да надвишава този размер – т.е. не може да е над 1000 лева. В същото време
за съда не съществува възможност съдът да определи глоба и под установените в чл. 78а, ал. 1 НК минимални
граници“, т.е. да определи глоба, различна от 1000 лева. Ето защо е напълно
безпредметно да бъде обсъждан въпросът за наличието или липсата на отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът на основание чл.
354а, ал.6 НК отне в полза на държавата неизразходваната от експертните
изследвания част от наркотичните вещества, приобщени като веществени
доказателства по делото.
По разноските:
С оглед на обстоятелството, че
подсъдимият К.Ц. бе признат за виновен и
в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия Ц. да заплати направените по делото разноски –
сумата от 652, 91 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: