№ /26.03.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 408 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Н.Д.Д. *** срещу постановеното по НАХД № 284/2020 година по описа на Районен съд - Девня, Решение № 110/30.11.2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000774 от 10.09.2020 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение – противоречие в мотивите, тъй като съдът е
приел от фактическа и правна страна, че водачът на превозното средство не
притежава валидно ADR удостоверение, поради което е осъществил състава на
нарушението по чл. 103, ал. 2, т. 8 от Закона за автомобилните превози, вр. чл.
43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията
и реда за извършване
на автомобилен
превоз на опасни товари, като
впоследствие е посочил, че „констатираното нарушение е безспорно доказано и че
въззивника не притежавал валидна карта за квалификация за превоз на пътници,
която е бил задължен да притежава.“. Твърди, че въззивният съд неправилно е
приложил материалния закон, като е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че в акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не се
съдържа ясно и точно описание на нарушението. В условията на евентуалност
твърди, че са налице предпоставките по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени
наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от 17.03.2021 година излага подробните си съображения за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Ответникът не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, намира касационната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд – Девня е Наказателно постановление № 23-0000774/10.09.2020 година, издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на Н.Д.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева, на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от Закона за автомобилните превози затова, че на 24.06.2020 година, 10,30 часа, в гр. Девня е извършил превоз на опасен товар – 24 620 кг. амониев нитрат от клас 5.1 и UN2067 по маршрут гр. Девня – Вълчитрън с товарен автомобил „Скания Р 430“, категория № 3, с регистрационен № СВ ****КА с прикачено ремарке, категория 04, с регистрационен номер В4435ЕН, собственост на „Агроин Транс“ ООД, без валидно ADR свидетелство за обучение на водача.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Девня е приел за установено от фактическа страна, че на 24.06.2020 година Н.Д.Д. е управлявал товарен автомобил „Скания Р 430“, категория № 3, с регистрационен № СВ ****КА с прикачено ремарке, категория 04, с регистрационен номер В****ЕН, собственост на „Агроин Транс“ ООД. При извършената проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна е установено, че товарният автомобил превозва 24 620 кг. амониев нитрат от клас 5.1 и UN2067 по маршрут гр. Девня – Вълчитрън. При поискване водачът не представил ADR свидетелство за обучение. За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на същата дата. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 23-0000774/10.09.2020 година.
Въззивният съд е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен административен орган и при спазване на процесуалните правила. Приел е, че не са изтекли, както сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване. Приел е, че изложената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно доказана. От материалноправна страна Районен съд – Девня е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Мотивите на проверяваното решение са вътрешно противоречиви, но волята на съда – да потвърди наказателното постановление, е ясна, а съображенията – установими. Противоречието се изразява в това, че съдът, установявайки относимите факти и извеждайки, въз основа на тях правният си извод, е допуснал в мотивите на съдебното решение да остане текст, който не е относим към конкретния правен спор. Касае се за непрецизност, която не може да се квалифицира като порок на решението.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за автомобилните превози превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. В чл. 1b от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (A.) (ратифицирана със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 16 март 1995 г. – ДВ, бр. 28 от 1995 г., в сила от 12 юни 1995 г.) е посочено, че за целите на тази спогодба под „опасни товари“ се разбира вещества и предмети, които съгласно приложения А и В, са забранени за международен превоз или пък този превоз е разрешен при известни условия. В Приложения А и В изчерпателно са изброени веществата, забранени за международен превоз или пък този превоз е разрешен при известни условия. В Списък на опасните товари, специални условия и изключения, свързани с опасни товари, опаковани в ограничени количества към Приложението, част ІV са посочени UN номерата и класовете на веществата.
Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 година за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари освен документите, които се изискват по силата на други нормативни актове, при превозите на опасни товари в транспортната единица следва да се намират и при поискване от контролните органи да се предоставят превозни документи по раздел 5.4.1, глава 5.4, част 5 на Приложение A от ADR за всички опасни товари и свързаната с него информация, а когато е приложимо - и опаковъчното удостоверение за контейнер по раздел 5.4.2, глава 5.4, част 5 на Приложение A от ADR (по т. 1) и писмени инструкции по Приложение № 1А (по т. 2). Според чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредбата, освен документите по чл. 43, ал. 1, когато това се изисква по силата на A., при превозите на опасни товари в транспортната единица трябва да се намира и при поискване от контролните органи да се предостави и ADR свидетелство на водач, превозващ опасни товари, за съответния клас.
В случая не е установено по безспорен и категоричен начин какъв е превозваният товар, за да бъде квалифициран като опасен.
Въззивният съд е основал извода си за превозвания от наказаното лице
товар върху негодно доказателствено средство. Констатациите му за този
правнозначим факт почива върху приложен към административнонаказателната
преписка копие от документ на чужд език, който не е заверен за вярност.
Чл. 21, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН предвижда, че наказателното производство се води на български език, а съгласно чл. 134 от същия кодекс, когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач. Цитираните разпоредби са задължавали съдилищата по фактите да предприемат необходимите мерки за превод на документа дори и без да са изложени каквито и да било доводи от страните в тази насока. Това е така, не само защото официалният съдебен език е българският, но и защото поначало гарантираното от Европейската Конвенцията за защита правата и основните свободи право на справедлив процес, изисква наказаното лице да се запознае с доказателствата по делото на разбираем език. Само по този начин то би могло да упражни ефективно правото си на защита.
С оглед на горното съдът намира, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено чрез отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 110/30.11.2020 година, постановено по НАХД № 284/2020 година по описа на Районен съд – Девня и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.