Р Е Ш
Е Н И
Е
№63
гр. Добрич, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на
единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 18/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Въззивно
търговско дело № 18/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по
въззивна жалба на „***“ ЕАД гр. София срещу Решение № 1126/25.10.2019 г. по
гр. д. № 1012/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.
С
атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил исковете „***“ ЕАД гр.
София срещу К.К.К. с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК, за
установяване дължимостта сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5001/2018 г. по описа на
Районен съд – Добрич: 2 600.00 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем; 289.27 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.11.2017
г. – 11.05.2018 г. и 200.51 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 11.11.2017 г. – 10.12.2017
г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
като излага доводи за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, като претендира решаване правния спор от въззивната инстанция по
същество, която да отмени атакувания съдебен акт и уважи исковите претенции в
цялост.
Ответната
страна, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител,
излага доводи за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като
моли за неговото потвърждаване от въззивната инстанция.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на
основание чл. 269 ГПК, като се съобрази с предмета на въззивното производство,
очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Правомощията
на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК, когато първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, въззивният решава спора по същество.
Контроверстния
въпрос по делото е относно следното: Надлежно ли е уведомен длъжникът за
извършената цесия, ако уведомлението му е получено от назначен по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, доколкото към исковата молба е приложено
като доказателства такова уведомление ?
В литературата
и практиката е възприет възгледът, че уведомлението за цесията може да се връчи
на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК като нов факт, настъпил в хода на делото. Съобщаването
на цесията поначало следва да се извърши от стария кредитор, но последният може
да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от
новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, е валидно и
поражда правно действие.
Съобщението
за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията,
връчено на особен представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не поражда действие. Особеният представител има ограничен кръг права за
целите на процеса и не може да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването на цесията – чл. 34, ал. 3 ГПК.
В
конкретния казус, последиците на извършената цесия не са настъпили по отношение
на длъжника, поради което искът по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо
повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и
тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл.
272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание
чл. 47, ал. 6 ГПК на особения
представител на ответника следва да се присъди адвокатсско възнаграждение в
размер на сумата от 440.00 лв.
Воден
от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1126/25.10.2019 г. по
гр. д. № 1012/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА “***“
АД ГР. София, бул. ”***” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК ***, да
заплати на адвокат К.А.Д. – особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, сумата от 440.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.