Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. Елена, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на тридесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Пейо
Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 144 по описа за
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, а в условията на евентуалност е предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Постъпили са е искова молба и молба от „А.С.В.” ЕАД гр. София, представлявано
от Д.Б.Б., чрез старши юрисконсулт И.С.С., против М.В.А. ***. В същите са
изложени подробно обстоятелствата, на които се основава предявения установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника М.В.А. ***, че дължи на ищеца „А.С.В.” ЕАД гр. София,
представлявано от Д.Б.Б., следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГрД № 73/2019 г. на PC – Елена,
а именно: сумата 3000.00 лв. – представляваща главница на неплатените месечни
погасителни вноски, с падежни дати от 20.06.2017 г. до 20.03.2020 г., по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда; сумата 1713.60 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 20.06.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.03.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано
от дата 20.07.2017 г.; сумата 657.28 лв. – лихва /обезщетение/ за забава,
дължима от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД гр. София претендира да му се присъдят направените разноски
по ЧГрД № 73/2019 г. на PC – Елена.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове, предявени
срещу М.В.А., се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М.В.А. *** да заплати на ищеца „А.С.В.”
ЕАД гр. София, представлявано от Д.Б.Б., следните неизплатени по процесния
договор суми, а именно: сумата 3000.00 лв. – представляваща главница на
неплатените месечни погасителни вноски, с падежни дати от 20.06.2017 г. до
20.03.2020 г.; сумата 1713.60 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.06.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2020 г.; сумата 657.28 лв. – лихва
/обезщетение/ за забава, дължима от 21.07.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /20.05.2019 г./ до окончателно погасяване на
дълга.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД гр. София претендира да му се присъдят направените разноски
по делото.
Ответникът М.В.А.
*** не е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД гр. София, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. Същият е подал молба, с която поддържа подадената искова
молба. Моли съда да се произнесе с решение съобразно признанието на ответника
на предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендират разноски по делото, вкл. и тези по
заповедното производство.
Ответникът М.В.А. ***, редовно призован, се явява в съдебно заседание.
Същият признава изцяло предявения от ищеца „А.С.В.” ЕАД гр. София иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ответникът взема
подробно становище, че иска е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Съдът прие за установено следното:
Представени са: договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-14635315/20.03.2017 г.; приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК –
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 20.03.2017 г.; медицински въпросник за приемане за застраховане от
20.03.2017 г.; сертификат № PLUS-14635315/20.03.2017 г. ведно с общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“;
сертификат № CARD-14635315/20.03.2017 г. ведно с общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“; рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.; приложение №
1/13.12.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г.; писмено потвърждение от 13.12.2017 г.; пълномощно № 3196/2017
г.; пълномощно рег. № 01173/25.01.2018 г. на нотариус Валентина Благоева;
уведомително писмо изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14635315/21.02.2019 г.; писмо от
21.02.2019 г.; известие за доставяне с бар код PSSDTSOOСS2JW; пощенски плик с
отбелязване – клеймо от 06.03.2019 г.; уведомително писмо изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14635315/03.05.2019 г.; писмо от 03.05.2019 г.;
товарителница № 68349576 на „Лео Експрес“ и обратна разписка към товарителница
№ 68349576 на „Лео Експрес“; пълномощно; пълномощно; 2 бр. справки от ТР от
01.07.2019 г.и 2 бр. справки от 02.07.2019 г.; ч. гр. д. № 73/2019 г. на ЕлРС.
Констатира се, че ответникът М.В.А. *** признава предявения от ищеца „А.С.В.”
ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД гр. София на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК прави искане
съдът да се произнесе с решение съобразно признанието на ответника на
предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че следва да се постави решение по реда на чл. 237 от ГПК.
Не са налице пречките, визирани в чл. 237, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това
са следните:
Въз основа на доказателствата по делото се установи безспорно, че
вземането на ищеца „А.С.В.” ЕАД гр. София против ответника М.В.А. ***, във
връзка с което е издадена Заповед № 75/05.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 73/2019 г. по описа на РС – Елена,
съществува.
С оглед изложеното следва да се постанови решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца съществува, а
именно М.В.А. *** дължи на „А.С.В.” ЕАД гр. София, представлявано от Д.Б.Б.,
сумата 3000.00 лв. – главница, представляваща дължима по договор за
потребителски кредит № PLUS-14635315/20.03.2017 г., рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и приложение № 1/13.12.2017 г.
към него, сумата 1713.60 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.06.2017 г. до 20.03.2020 г., сумата 657.28 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.07.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3000.00 лв., считано от 05.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, по ЧГрД № 73/2019 г. по
описа на Районен съд –
Елена, по което е издадена Заповед № 75/05.09.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Така постановеното решение се основава на признанието на иска.
Признанието на иска се подкрепя от събраните по делото доказателства.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 157.42 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 73/2019 г. по описа на Районен
съд –
Елена, и сумата 457.42
лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 144/2019
г. по описа на Районен съд – Елена.
С оглед уважаване на предявения установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът не се произнася по предявен в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на М.В.А. с ЕГН ********** ***, че
дължи на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1335, район „Л.”, ж. к. „Л. –
ОСЪЖДА М.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1335, район „Л.”, ж. к. „Л. –
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: