Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2021
г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Р.
Димитров
при
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 4937
по описа за 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ .
Ищецът Г.И.Х., ЕГН ********** твърди в
исковата молба, че на 11.06.2014 г. около 06.00 часа със заповед №Зз 53/11.06.2014
г. ГД „Национална полиция“ е задържан от органите на МВР. На 12.06.2014 г. е
отведен в отдел „Следствен“ СГП, където е задържан за срок от 72 часа с
Постановление №9907/2014г. на СГП.
Въпреки поисканата от страна на
Прокуратурата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и необичайната
обстановка за разглеждане на това искане и постановяването на съдебния акт с
Определение от 14.06.2014 г. по НЧД №2614/2014г. по описа на СГС, НО, 2 състав
е оставено без уважение искането на прокуратурата,като съдът въобще е отказал
да вземе каквато и да е мярка за процесуална принуда и е постановил незабавното
му освобождаване. Въпреки това е откаран в ареста и държан в килия за още около
2 часа преди да бъде освободен окончателно.
Твърди,че от момента на задържането му
до отвеждането му в отдел „Следствен“ СГП не му е била давана вода, храна,
цигари и лекарствата му за диабет и медикаментозно контролирана артериална
хипертония, в следствие на което е колабирал в
кабинета на следователя, при повдигане на обвинението и се е наложило да
извикат линейка. Последица от задържането му е преживеният стрес, от който се е
влошило зрението му, получил е усложнения в диабета, чието лечение се е
наложило, като относителното му възстановяване е отнело няколко месеца.
Обвинението било прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.06.2014г. на
СГП, първоначално с мотив за недоказаност на обвинението на основание чл. 243,
ал.1,т.2 вр. чл. 199 НПК.Същото е отменено с
Определение №2215/2014г. на СГС, НО, 11 състав по н.ч.д. № 3168/2014г. ,като впоследствие с Определение
№293/23.09.2014г., САС, Наказателно отделение, шести състав акта на СГС е бил
отменен и по същество Постановлението от 30.06.2014г. е изменено, като е
прието, че производството подлежи на прекратяване на основание чл. 243,ал.1,т.1 НПК,поради липса на престъпление.
Ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически страдания
от незаконосъобразното му задържане под стража извършено на 11.06.2014 год.
около 07.20 ч. и продължило реално до
20.00 часа на следващия ден и претендира обезщетение в размер на 100 000
лева.
Ищецът претендира и неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от незаконното обвинение в
размер на 400 000 лева. Освен от влошаване на здравословното му състояние,вкл.
и психическо такова,ищецът твърди, че до края на живота си ще е известен в
обществото като „убиеца на П.“. Също така твърди,че притежаваното от него „М.“
ЕООД е спряло дейността си поради повдигнатото обвинение и в момента не може да
си намери работа и бива издържан от съпругата си.
Ищецът претендира осъждане на
Прокуратурата на Република България да му заплати горните обезщетения ведно с дължимата
лихва за забава на основание чл.86,ал.1 ЗЗД върху нея от датата на завеждане на
иска–11.04.2019 г. до окончателното й изплащане.Претендира разноски.
Ответникът–П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва
иска като недоказан, тъй като липсва причинна връзка между незаконното
обвинение и твърдените вреди, за които липсват и доказателства, като това е
част от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ.
Излага съображения, че досъдебното
производство е проведено в кратки срокове – от 12.06.2014г., когато е привлечен
като обвиняем до 30.06.2014г., когато наказателното производство е прекратено.
Оспорва и иска относно неговия размер, като го счита за прекомерен съобразно
характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета
на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане,
ако е настъпило такова.
Относно претенцията за обезщетение за
вреди от незаконосъобразното задържане под стража по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ се
твърди, че Прокуратурата на Република България не е пасивно-легитимирана по
отношение на този иск, защото задържането под стража в периода 11.06.2014.г до
12.06.2014г. не е станало с акт на неин орган, а на трето за спора лице, като
така оспорва иска по основание и размер.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира
от фактическа страна следното.
От представените по делото писмени
доказателства се установява следното:
На основание чл.63,ал.1,т.1. ЗМВР Г.И.Х.
е задържан под стража за срок от 24 часа на 11.06.2014 г. в 07.20 часа със
заповед № Зз 53/11.06.2014 г. ГД “Национална полиция“, която впоследствие е била
отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 07.03.2015 г. решение
№547/03.02.2015г. на АССГ, Първо отделение,12 състав.
На 12.06.2014г. с Постановление по
сл.д. №157/2014г. от отдел „Следствен“ СГП е привлечен като обвиняем в
извършването на престъпление по чл. 115,вр.
чл.20,ал.2, вр. ал.1,вр.
чл. 18, ал.1 от НК–съучастие в опит за умишлено убийство на Д.С.П. и на същия
ден е бил задържан под стража за срок от 72 часа.
На 14.06.2014г. с Определение на СГС,
НО, 2 състав е оставено без уважение искането на СГП за вземане за постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“ - Протокол от ОСЗ на 14.06.2014 г.
СГС.
С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 30.06.2014г. на СГП производството по следственото
дело е било прекратено, поради недоказаност на обвинението на основание чл.
243, ал.1,т.2 вр. чл. 199 НПК. Постановлението е било
отменено с Определение №2215/2014г. на СГС, НО, 11 състав по н.ч.д. №
3168/2014г., поради липса на престъпление, а впоследствие с окончателно Определение
№293/23.09.2014г., САС, Наказателно отделение, шести състав е изменено
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.06.2014г. на
СГП, като е прието, че производството подлежи на прекратяване на основание чл.
243,ал.1,т.1 НПК поради липса на престъпление.
Въз основа на приетото по делото
заключение от СМЕ, което съдът счита за обективно и професионално, се установява,
че ищецът страда от артериална хипертония, лекувана с бета-блокер
с недобър ефект, Захарна болест с давност три години, Пресбиопия
(старческо далекогледство). Астигматизъм и Старческа катаракта(потъмняване на
лещата). Въпросните заболявания са хронични и касаят сърдечно-съдовата система,
обмяната и зрителния анализатор. Установената от проведените изследвания
няколко дни след процесния инцидент завишена стойност
на гликирания хемоглобин говори за хронична хипергликемия през последните 2-3 месеца. Образуването на
старческата катаракта и старческо далекогледство нямат отношение към
задържането на ищеца, тъй като за формирането на тези заболявания трябва
по-дълъг период, който е по-голям от периода на провеждането на
процесуално-следствените действия срещу ищеца.
По делото са представени извада от публикация в електронен сайт А..бг и търсения в Гугъл по имената
на ищеца и това на „П.“,кактои по израза „убийството
на П.“,както и документи,че „М.“ ЕООД е
собственост на ищеца,който е и негов управител и това,че през 2017 год. не е
извършвало търговска дейност .
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани по чл.2,ал.1,т.1 и т.3 ЗОДОВ е специална деликтна отговорност.
В хипотезата на чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразното задържане под
стража, като то трябва изрично с решение на съда да бъде обявено за такова.
По чл. 2, ал.1,т.3 държавата отговаря
за вредите, причинени от правозащитните органи, когато незаконно е повдигнато
обвинение, което завършва с оправдателна присъда или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. При този вид
специална деликтна отговорност не е част от
фактическия състав вината за разлика от отговорността по чл.45, ЗЗД.
Върху ищеца тежи цялата
доказателствена тежест относно вредите и причинно-следствената връзка между
незаконосъобразното поведение на правозащитните органи и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди, които трябва да са пряка и непосредствена
последица от това противоправно поведение–чл.4 от ЗОДОВ. Като съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение на вредите се предявява
срещу органа, чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия са
причинили вредите.
Предявеният иск с правно основание
чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно
задържане под стража за срок от 24 часа със заповед №Зз 53/11.06.2014 г. ГД
„Национална полиция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на
07.03.2015г. решение №547/03.02.2015г. на АССГ, Първо отделение,12 състав е основателен,
като съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е
валиден и законосъобразен.
Съдът не приема възражението на
ответника, че в конкретния случай относно незаконосъобразното задържане под
стража за периода 11.06.2014г. до 12.06.2014г. от ГД „Национална полиция“
пасивно легитимирана не е Прокуратурата на Република България, тъй като това е
не е органът издал №Зз 53/11.06.2014г. за задържане под стража за срок от 24
часа. Съдебната практика е константна относно това, че и при трите вида
задържане под стража–за 24 часа от полицейски орган, за 72 часа с постановление
на прокурор и като наложена мярка за неотклонение от съда се засягат едни и
същи конституционно гарантирани лични права–правото на лична свобода и неприкосновеност
(чл.30,ал.1,КРБ), правото на свобода на придвижването(чл.35,ал.1,КРБ). Лицето
бива принудително отделено от социалната си среда на живот, близките си, налага
му се определен режим на поведение, следователно това не е административна
дейност. Пасивно легитимирана да отговаря е и Прокуратурата на Република
България, защото тя упражнява надзор върху разследващите органи за
законосъобразното разследване на престъпленията съгласно чл.127,т.1 от КРБ.
Същото становище е налице и в ТР №5/2015г., ОСГК,ВКС, където в мотивите е
разяснено, че по чл.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е
процесуален субституент на държавата винаги, освен
ако друго не е посочено изрично в закона. Държавата е длъжник за вземането за
обезщетение по материалното правоотношение, а правозащитните органи, каквито са
Прокуратурата на Република България и полицейските органи в случая ГД
„Национална полиция“ са процесуални субституенти,
като това, че само един орган представлява държавата не може да наруши принципа
на пълно репариране на имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането .
Предвид изложеното и вземайки предвид нормалното психическо
напрежение и стрес от незаконосъобразното задържане под стража за 24 часа,
накърняването му на свободата на придвижване и лична свобода счита, че
справедливо е обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД в размер на 500 лева.По
делото не се установиха твърденията на ищеца за лошото отношение,лошите условия
и негативни изживявания по време на 24 часовия арест,нито това,че е продължил
повече от едно денонощие.Това е факт въпреки дадената на ищеца възможност да
ангажира каквито прецени доказателства,както от следственото дело,така и извън
него.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ съдът счита, че тъй като е изпълнен
фактическият състав искът е основателен.
В обезщетението за вреди от
незаконното обвинение следва да се включат и вредите от незаконното задържане
под стража с Постановление № 9907/2014г.
на СГП за 72 часа. (в този смисъл е ТР №3/2005г.,т.13,ОСГК,ВКС).
Фактическият състав на чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ е изпълнен: налице е незаконно
обвинение–прекратено окончателно с Определение №293/23.09.2014г., САС,
Наказателно отделение, шести състав на основание чл. 243,ал.1,т.1–деянието не
съставлява престъпление, което попада в хипотезата на чл. 2,ал.1,т.3,пред.ІІІ ЗОДОВ. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни съответните действия, като в случая по отношение на
задържането под стража това е Определение от 14.06.2014г. по НЧД №2614/2014г.
по описа на СГС, НО, 2 състав, а по отношение на прекратяването на
наказателното производство това е Определение №293/23.09.2014г., САС,
Наказателно отделение, шести състав, тъй като до тогава прокурорското
постановление подлежи на отмяна или изменение ( в този смисъл е ТР
№3/2005г.,т.4,ОСГК,ВКС).
Относно размера на обезщетението на
основание чл.52 ЗЗД, който се определя по справедливост, за претърпените
неимуществени вреди от ищеца трябва да се има предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, като в случая се касае за тежко престъпление(по см. на
чл.93,т.7 НК), за което се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода
за срок от 10 до 20г. Въпреки,че ищецът не е ангажирал доказателства за вида и
размера на неимуществените вреди съдът преценява,че
при всички положения следва да бъде
отчетено и нормалното,като последица от тежкото обвинение, психическо напрежение
и стрес, което е изпитвал ищеца по време на наказателното производство срещу
него особено в първите две седмици,преди прокуратурата да прекрати
производството.
От друга страна следва да се има
предвид продължителността на наказателното производство, която е относително
кратка – 3 месеца, от 12.06.2014г. до 23.09.2014г. Не се установи по делото
това, че на ищеца не му е давана храна, вода, цигари и лекарствата му за диабет
и медикаментозно контролирана артериална хипертония, в следствие на което е колабирал в кабинета на следователя, при повдигане на
обвинението и се е наложило да извикат линейка.
Не се установи и влошаване на
цялостното здравословно състояние на Г.Х. след задължаването и повдигането на
обвинението. Според експерта-медик ищецът страда от някои хронични
заболявания,но няма данни по делото, от
които да се направи извод,че е предизвикано или усложнено от действията на
прокуратурата.
Не се събраха доказателства и относно
твърденията на ищеца,че в публичното пространство е придобил известност като
„убиеца на П.“,нито пък,че неговото търговско дружество е преустановило дейност
в следствие на горните обстоятелства.Представените по делото три разпечатки от
интернет не убеждават съда за масово разпространение на очернящи името и личността
на ищеца информация,а дори да се е отразило по някакъв начин на дружеството,то
вече става въпрос за обезщетяване на имуществени вреди,каквито по делото не са
претендирани.
Предвид горното съдът счита, че
справедливо е обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконното
обвинение и незаконното задържане под стража за срок от 72 часа е в размер на 2 500
лева, в който размер искът трябва да се уважи, а за разликата до претендираните 400 000 лева да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение размерите на
обезщетенията следва да се подчертае,че на репариране подлежат само онези
неимуществени вреди , чието настъпване е доказано с допустими доказателствени
средства,а не се предполага, допуска и т.н. В този смисъл обезщетението има
само строго компенсаторен, но не и наказателен характер, което означава,че и
при тежък деликт вредите следва да се докажат,а не да
се предполагат.
Върху уважения размер на исковете следва
да се начисли и законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД от деня следващ датата на
предявяването им–11.04.2019г. до окончателното им изплащане.
Като взе предвид горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ”*****, Съдебна палата, да заплати
на Г.И.Х., ЕГН **********, чрез адвокат Н.Х. със съдебен адрес:*** на
основание чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ сумата
от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразно задържане под стража със Заповед №Зз 53/11.06.2014г. ГД
„Национална полиция“, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на
07.03.2015г. решение №547/03.02.2015г. на АССГ, Първо отделение,12 състав ведно
със законната лихва от 11.04.2019г. до окончателното й изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания размер такъв от 100 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
П.НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ”*****, Съдебна палата, да заплати
на Г.И.Х., ЕГН **********, чрез адвокат Н.Х. със съдебен адрес:*** на
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ сумата
от 2500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното задържане под стража и повдигането и поддържането на обвинение в
извършване на престъпление по чл. 115,вр. чл.20,ал.2,
вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1
от НК ведно със законната лихва от 11.04.2019г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до претендирания такъв от 400 000 лева като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: