Р Е Ш Е Н И Е
599/14.6.2018г.
Гр.Шумен,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Бойн
при
секретаря М.Найдева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №456 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Гр.д. №456/2018 г. по описа на ШРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.143 и чл.149 от СК от ищеца Р.И.Р., като баща и законен представител на
малолетните деца Д., Д. и Д., с който се претендира
месечна издръжка в размер на по 135 лв. за всяко едно от трите деца, родени от
фактическото съжителство на страните, считано от датата на завеждане на
исковата молба и за минал период от 12.02.2017г. до датата на завеждане на иска
в същия размер.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Р.Ф.С.-майка
на децата е подала писмен отговор на исковата молба, представлявана от особен
представител. В него се излага становище относно допустимостта и
основателността на исковата молба.
От събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Страните живели
на семейни начала и са във фактическа раздяла от края на 2015г., като по
отношение на тези факти липсва спор. Видно от приложените по делото
Удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за раждане №*** от 31.07.2013г.,
№*** от 06.12.2011г. и №** от 14.01.2010г. на длъжностното лице по гражданското
състояние при Община–Шумен, страните са родители на децата Д., Д., Д.,
родени на ***г., 05.12.2011г. и съответно 13.01.2010г. След датата на
фактическа раздяла, грижите по отглеждането и възпитанието на децата се полагат
изключително от бащата, като майката живее в друга държава и не поддържа
контакт със семейството си. Това
обстоятелство дава основание на съда да приеме, че за ответника възниква
задължението да заплаща месечна издръжка на трите си деца. От доказателствата
по делото се установи, че липсват данни за размера на реализираните от него доходи,
но предвид трудоспособната му възраст следва да се приеме, че би могъл да
реализира доходи в размер на средните за страната. Според фактите, установени
от свидетелските показания и социалния доклад, които подкрепят изложеното в
исковата молба, майката живее в Република Турция. Не бяха представени
доказателства, ответникът да има други алиментни
задължения за издръжка. От страна на ищеца не бяха представени доказателства
във връзка с направени допълнителни разходи за отглеждане на децата, освен
обичайните. Ищецът е безработен и се подпомага от своята майка при грижите за
децата. С оглед на което съдът намира, че претенцията за издръжка следва да
бъде уважена за всяко едно от децата в посочения размер, който е към минималния
за страната.
Съдът като съобрази горните обстоятелства, намира че на децата,
които са с малка възрастова разлика следва да бъде определена обща месечна
издръжка в размер на по 250 лв., от които майката следва да заплаща 135.00лв.,
а останалата част следва да се заплаща от бащата, върху когото са
непосредствените грижи за неговото отглеждане. Така определеният размер на
издръжката се дължи от датата на която е била депозирана исковата молба- 12.02.2018г.
до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата.
Следва да бъде определена и издръжка за минало време,
считано до една година преди датата на депозиране на исковата молба в съда- от 12.02.2017г.
до 12.02.2018г., като размерът следва да е определения по-горе за всяко дете
или общо по 1620.00лв., понеже отчетените от съда обстоятелства са съществували
и през този период.
На основание чл.73 ал.2 от ГПК, ответникът следва да
заплати държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка- 583,20лв.
и 4% върху размерът на присъдената за минало време-194,40лв., в размер общо на **7,60лв.
В тежест на ответника следва да се възложат деловодните разноски на ищеца на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 300лв., както и
адвокатското възнаграждение на особения представител в размер на 300.00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Ф.С. с ЕГН:**********,*** да заплаща издръжка
на децата си Д. Р.И. с ЕГН: **********; Д. Р.И. с ЕГН: ********** и Д. Р.И. с
ЕГН:**********, чрез техния баща и законен представител Р.И.Р. с ЕГН:**********,***
в размер на по 135.00лв./сто и тридесет
и пет лева/, месечно за всяко от тях, считано от 12.02.2018г. ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж- първо число на месеца, за
който се дължи издръжката до настъпването на законните основания за изменение
или прекратяване на същата.
На
основание чл.149 от СК ОСЪЖДА Р.Ф.С. с ЕГН:**********,*** да заплати издръжка на децата си Д. Р.И. с ЕГН: **********; Д. Р.И.
с ЕГН: ********** и Д. Р.И. с ЕГН:**********, чрез техния баща и законен
представител Р.И.Р. с ЕГН:**********,*** в размер на по 135.00лв./сто и тридесет и пет лева/ месечно за всяко от тях, считано от
12.02.2017г. до 12.02.2018г., или общо по 1620.00лв./хиляда шестотин
и двадесет лева/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
ОСЪЖДА Р.Ф.С. с ЕГН:********** да заплати държавна такса в размер на **7,60лв./седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/
по сметка на ШРС и 300лв./триста лева/
за назначения особен представител.
ОСЪЖДА Р.Ф.С. с ЕГН:********** да заплати на Р.И.Р. с
ЕГН:********** направените деловодни разноски в размер на 300лв./триста лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание дата- 14.06.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: