О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6/24.4.2023 г. гр. Ямбол
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април 2023г.
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
ВАНЯ БЯНОВА -НЕЙКОВА
при секретар Велина Митева
прокурор Димитринка Георгиева
Като разгледа докладваното от
председателя ЧКАНД № 38
по описа за 2023 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава тринадесета от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр.
второ от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр.
чл. 143 от АПК, вр.
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Касационно анд
№ 38/2023г. е образувано по жалба на „РОСТЕР" ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Смолян, **, представлявано от Р. Т. -
управител, чрез процесуалния представител - адвокат С.Х. *** против
Определение № 39/02.02.2023 г. по анд
№ 20222310200042 по описа за 2022 г. на Районен съд Елхово.
С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от „РОСТЕР“
ООД, молба с правно основание чл. 248,
ал.1 от ГПК с искане за изменение на Решение № 49 от 04.06.2022г.
по анд № 20222310200042 /2022г. на ЕРС, в частта за разноските като се
присъдят такива на дружеството-жалбоподател за адвокатско възнаграждение
пропорционално на намалената част от наложената му имуществена санкция.
В жалбата се сочи, че
определението на ЕРС е неправилно, поради противоречие с процесуалния
закон и необоснованост. Оспорва се извода на първоинстанционния
съд, че в производството по ЗАНН жалбоподателят има право на разноски само ако
НП бъде изцяло отменено, но не и в случаите когато бъде изменено, като се
твърди, че този извод е плод на буквалистично
тълкуване на правната норма, противоречащо на духа на закона и базовите принципи
на справедливостта. Прави се искане
за отмяна на обжалваното определение и присъждане на
„РОСТЕР" ООД на направените в първоинстанционното производство разноски, пропорционално
на намалената част от наложената имуществена санкция, както и на разноски
направени в настоящото производство.
Ответната страна, ДНСК-София, чрез
процесуален представител в писмен отговор ангажира становище за неоснователност
на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Ямбол, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
Производството
по анд №
20222310200042 по описа на
Районен съд – Елхово е образувано по жалба от „РОСТЕР"
ООД,
чрез процесуален представител, срещу Наказателно
постановление № Я-11-ДНСК-127 от 22.12.2021г. на Началника на ДНСК София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25
000 лева на основание чл.237, ал. 1, т.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, за нарушение на чл. 137, ал.З, предл.2 и чл.
148, ал.1 от ЗУТ. С постановеното по делото решение ЕРС е изменил процесното
наказателно постановление като е намален размера на имуществената санкция на 8
000/осем хиляди/лв. и е потвърдил същото в останалата му част. С решението е
осъдено „РОСТЕР“ ООД да заплати на ДНСК –
София направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решение № 49 от 04.06.2022
г. в частта му за разноските е било обжалвано с частна жалба, по която е
образувано КАНД № 128/2022 г. по описа на
Административен съд – Ямбол.
С Определение № 60/18.10.2022 г. втори касационен състав на Административен съд
– Ямбол е оставил без разглеждане касационната жалба, прекратил производството
по делото и върнал същото на Районен съд – Елхово за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по същата, възприета
като подадена молба относно изменение на Решение № 49 от
04.06.2022г. по анд № 20222310200042 по описа на ЕРС в частта относно разноските.
В
проведено на 02.02.2023 г. закрито заседание, Районен
съд – Елхово е постановил обжалваното определение, като е изложил съображения,
че основанията за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН са визирани в чл. 143 от АПК и там не е включена
хипотезата на изменение на административния акт чрез намаляване на наложено
административно наказание. ЕРС е приел,
че действително чл. 144 от АПК регламентира приложение на ГПК за неуредените в
АПК въпроси, но това субсидарно приложение на ГПК в
административното производство е редно да се отнася за онези хипотези, които са
идентични и съответстващи по своята същност с уредените в ГПК, но нямат изрична
регламентация по АПК, а не и за хипотеза, чиято съотносимост
е само частична и се извлича единствено чрез аргументи за приложение по
аналогия.
Определение № 39/02.02.2023
г. по анд № 20222310200042 по описа за 2022 г. на
Районен съд Елхово е връчено на представител на „РОСТЕР“ ООД на 17.02.2023г., като частната жалба, по която
е образувано настоящото производство, е подадена на 06.03.2023 г. в Районен съд
– Елхово, където е регистрирана с вх. № 1212 от същата дата.
При
тези установявания ЯАС приема, че частната жалба е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е
депозирана от надлежна страна и в законовия срок от получаване на обжалваното определение. В тази връзка следва да се
посочи, че датата на входиране на частната жалба е
първия работен ден след последователните три неработни такива през които изтича
14 дневния срок за обжалване на определението. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна
по следните съображения:
В настоящия случай са
приложими разпоредбите на чл. 63а-63д от ЗАНН, обнародвани Държавен вестник бр.
109 от 22.12.2020 г., които са в сила
от 23.12.2021 г.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН сочи, че в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От така установената
нормативна уредба следва, че за първоинстанционния
съд по административно наказателни дела е налице задължение, при наличие на
визираните в чл. 143 АПК предпоставки, да се
произнесе с решението за възлагане на разноските. Съобразявайки посоченото ЕРС
е изложил в оспореното определение подробни мотиви, направил е разграничение
между производствата по обжалване на НП уредени в ЗАНН и исковите производства
провеждани по реда на ГПК и е достигнал до правилния извод, че в случая липсва
законово основание за приложение на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК за присъждане на разноски съразмерно
на уважената или отхвърлена част от предявен иск, чрез препращащата разпоредба
на чл. 144 АПК. Настоящият касационен
състав
възприема изцяло мотивите и
крайния извод на ЕРС, поради което счита за ненужно да преповтаря същите
дословно.
Следва единствено да се отбележи, че въпроса за отговорността за
разноски проведени по реда на АПК, с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН е уреден от законодателя
в разпоредбата на чл.143 от АПК, т.е. не се касае за неуреден по смисъла на чл.
144 от АПК въпрос, за да е налице
законово основание за приложение на разпоредбите на ГПК. Това е така с оглед
специфичния характер на производствата
по ЗАНН, чиито предмет както правилно е посочил ЕРС е наличието, респективно липсата на осъществено административно
нарушение и законосъобразността на санкционирането на конкретно лице за
съответното нарушение. В случая не е налице хипотезата на чл. 143, ал.2 от АПК при който възниква
задължение на административния орган да възстанови направените по делото разноски
от страна на жалбоподателя, тъй като обжалваното наказателно постановление не е
било отменено изцяло, нито частично, а единствено е намален размерът на
наложената санкция. Не е налице и хипотезата на ал.2 от същия текст, тъй като
наказателното постановление не е оттеглено, същото е влязло в сила(виж т.2 от диспозитива на Решение № 49 от 04.06.2022г., в която
част същото не е обжалвано от страните) и
с него е санкционирано неправомерното и виновно поведение на дружеството.
С оглед изложеното частната
жалба се явява неоснователна и обжалваното определение като правилно следва да
бъде оставено в сила.
Направените искания от процесуалните представители и на двете страни за
присъждане на разноски в настоящото производство са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Настоящото определение не е акт, с който се разрешава спора
по същество, а произнасянето на съда е по оспорване на съдебен акт относно
разноските, поради което производството няма самостоятелен характер и в него не
се носи отговорност за разноски.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН
, Ямболският административен съд, втори
касационен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 39/02.02.2023 г. по
анд № 20222310200042 по описа за 2022 г. на Районен
съд Елхово.
НЕ УВАЖАВА искането
на „РОСТЕР" ООД и ДНСК –София за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: п /не се чете/
ЧЛЕНОВЕ:1.п /не се чете/
2.п /не се чете/