Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1521/2019г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по ВЖ на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ АД срещу решение №2910/28.06.2019г., постановено
по гр.дело №18444/2018г. на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения
иск на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу И.Й.П., ЕГН **********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 611.75 лв. - възнаграждение по сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, на основание
чл.79 ЗЗД. В останалата част, относно
договореното възнаграждение по договор за потребителски кредит от 28.10.2016г.
за сумата от 227.91 лева, искът е бил уважен и не е предмет на жалбата.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС в обжалваната част е неправилно като съдът неправилно и
неоснователно е прогласил за нищожна клаузата, предвиждаща дължимо
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, поради заобикаляне на чл.10а, ал.1
и ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, на основание чл.21 от същия закон.
Твърди се, че
кредитополучателя е бил предварително запознат с параметрите по кредита като се
е съгласил, вкл. с цената за допълнителния пакет услуги. Длъжникът е приел по
свободна воля и собствено усмотрение тези условия по договора. /цит.съдебна
практика на съдилища в РБ/ Твърди се, че длъжникът И.Й.П. не се е възползвал от
възможността да се откаже от договора без дължимостта на неустойка ***.7.1 от
Общите условия към договора. Поддържа се, че сключването на споразумение за
предоставяне на пакета допълнителни услуги не е било задължително за ползването
на кредита. Сключването му е опционално и зависи от волята и преценката на
длъжника. Поддържа се, че този пакет гарантира на длъжника получаването на
услуги, които не се включват в дейността на кредитодателя по кредитиране, а с
приоритетното разглеждане и отпускане на кредита, т.е. с други конкретни
условия. С подписване на споразумението длъжникът е гарантирал, че ще получи и
други възможности /благоприятни/ при ползването на кредита, вкл.при затруднение
в изплащането на месечните погасителни вноски. Поддържа се, че възнаграждението
не е цена на услугата, а е дължимо за наличието на тези услуги, т.е. за
възможността длъжникът да поиска промяна в условията по договора. Въззивникът
счита, че съгласно чл.14 от ДР на ЗЗП, не е изключено кредитодателят да предоставя
допълнителни услуги, които не са свързани с кредита. В този смисъл се твърди,
че споразумението не противоречи на добрите нрави и не е нищожно. Тъй като тези
допълнителни услуги не са задължителни при ползването на кредита, то и цената
им не се включва в размера на ГПР. Цената на този пакет не е част от общите
разходи по кредита. Тази цена се дължи отделно и независимо от цената по самия
кредит, респ. не се включва в ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК.
Въззивникът основава доводите си по жалбата и на договорната свобода между
страните. Претендира отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и
вместо това уважаване на претенцията в пълен размер, вкл. за сумата от 611.75
лева, представляваща цената на пакета за допълнителни услуги.
В
срока за отговор на въззивната жалба по чл.263 ГПК не е постъпило становище от
ответника И.Й.П., ЕГН **********,*** чифлик, получил лично преписа от жалбата.
В
съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител, но поддържа в писмена
молба жалбата си. Претендира уважаване и на предявения иск за възнаграждението
от 611.75 лева ведно с искане за присъждане на сторените разноски за въззивната
жалба и за ю.к.възнаграждение.
Въззиваемата
страна И. Й.П. не се явява и не изразява становище по въззивната жалба.
За да се произнесе по
жалбата съдът констатира, че производството е било образувано първоначално по обективно
съединени осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, предявени от „Профи Кредит
България"ЕООД, ЕИК *********, против ответника И.Й.П., ЕГН **********, за
осъждането му да заплати сумите: 227.91 лв., представляваща договорно
възнаграждение по Договор за потребителски кредит №**********/28.10.2016 г.,
както и сумата от 611.75 лв. - възнаграждение по сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В исковата молба ищецът
твърди, че на 28.10.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и И.Й.П., със следните
условия: сума на кредита 950 лв.; срок на кредита 24 месеца; размер на вноската
58.73 лв.; годишен процент на разходите 49.89 %; годишен лихвен процент 41.17
%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита: 1 409.52 лв.;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 949.92 лв.; размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 39.58 лв.; общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: 2 359.44 лв.; общ размер на вноска
98.31 лв.; дата на погасяване 10 ден от месеца.
На 28.10.2016 г. ищецът
превел сумата от 950 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. Съгласно чл. 4
от Общите условия към ДПК №********** длъжникът дължал договорно възнаграждение
за изтегления кредит, определено в погасителния план в размер на 450.52 лв.
Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер на
227.91 лв. Съгласно сключено между страните Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал
възнаграждение в размер на 949.92 лв., като оставащото неизплатено
възнаграждение по пакета от допълнителни услуги било в размер на 611.75 лв.
На 06.07.2017г. между
„ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД и И.Й.П. бил сключен Анекс № 1 към ДПК №
**********, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска
№ 7 и същата да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил и новия погасителен план като погасителните вноски се
променяли от 24 на 25 броя. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно
поетите с договора задължения и направил само 9 пълни погасителни вноски и една
непълна (с дата 28.08.2017г.), след изпадането в забава и съгласно уговореното
и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, на 21.11.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На
27.11.2017г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което той бил
информиран, че договорът е едностранно прекратен от дружеството и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. Към настоящия момент размерът на погасеното от
длъжника задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 874.44 лв. С
плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 808.01
лв. Сумата от 26.43 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита. С
плащанията си клиентът заплатил 40 лв. от начислените такси по тарифата.
В исковата молба се твърди,
че кредиторът по договора е образувал заповедно производство по ЧГД
№13081/2018г. на ВРС, по което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за част от претендираните суми, а за останалата част са му дадени указания
за предявяване на осъдителен иск по арг. от чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Предмет на предявената
искова претенция е част от общо дължима сума в размер на 1 702.51 лева, а
именно посочените по-горе две плащания: 227.91 лева и 611.75 лева. За
останалата част от задължението кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по образуваното ЧГД, а отхвърлената част от заявлението е именно
предмет на предявената осъдителна претенция по чл.79 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК
не е постъпил отговор от ответника.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът
прецени, че ВЖ е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, подадена от легитимирана страна, поради което намира същата за допустима.
Постъпилият отговор е подаден от надлежно упълномощен процесуален представител
на ответника, в срока по чл.263 ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо
е като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение,
съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност
и противоречие с материалния закон. Решението се обжалва единствено в
отхвърлителната част досежно възнаграждението по споразумение за пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит.
Страните не спорят относно подписването на договора
за потребителски кредит и усвояването на сумата, предмет на потребителско
кредитиране от страна на длъжника в размер на 950 лева. Спорна е дължимостта на
сумата от 611.75 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, за която първостепенният съд в съгласие с трайната
европейска практика за повишена потребителска защита, е установил нищожност на
споразумението, респ. неоснователност на исковата претенция. Съдът е приел, че
клаузите от споразумението противоречат на правни норми от ЗПК, а така също се
явяват неравноправни по смисъла на чл.24 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Въззивният състав достига до
идентични правни изводи по сходни на първата инстанция съображения.
Видно
е от договора, кредитополучателят е избрал да закупи пакет от допълнителни
услуги, който не е задължително условие за отпускане на кредита или за
получаването му при предлаганите условия, като възнаграждението за него е в
размер на 949.92 лева, а вноската по него – 39.58 лева. /приложен на л.9 и сл.
по делото/ При подписване на договора, в който е обективирано и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги, длъжникът е подписал и декларация
за информираност и за приемане на действащите Общи условия на кредитодателя, на
тарифата за таксите, на стандартния евр.формуляр, вкл. и разяснения както
относно предмета на договора за потребителски кредит, така и за пакета
допълнителни услуги. Самото споразумение за допълнителни услуги е приложено на
л.13 по делото и видно от същото негов предмет е задължението на кредитора да
предостави на клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията
залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги - приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; - възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; - възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; - възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Съдържанието на всяка от
допълнителните услуги е разписано в ОУ към Договора за кредит. Страните се
договорили, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300
лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга -
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, която
е разсрочена и е част от вноските по закупения пакет и се дължи и при
предсрочно погасяване. Дори при предсрочно погасяване от клиента на
задължението по договора за кредит, същият дължи и сумата по допълнителния
пакет. Независимо от опционалното уговаряне ползването на някоя от посочените
услуги, плащането им е задължително и изискуемо още към момента на подписване
на споразумението /и договора за кредит/ като по желание на длъжника
задължението се разсрочва и заплаща ведно с вноските по погасителен план.
Въззивният състав намира, че съдържанието на
допълнителния пакет услуги, по същество не представлява реално предоставяне на
клиента на допълнителни възможности или преференциални условия, от които той
/кредитополучателят/ да може да се възползва и които да носят допълнителни
ползи за него. Напротив, видно от уредбата на допълнителните услуги в Общите
условия на кредитора /чл.15 от същите/, същите касаят елементи от двустранните
отношения по повод сключването и изпълнението/съотв.неизпълнението/ на договора
за кредит. Нещо повече, в клаузите от ОУ, кредиторът въвежда специфични
изисквания за прилагане на услуги от пакета, вкл. и одобрение /разрешение/ от
него, а не безусловното им ползване. /т.15.2.2, т.15.2.3 от ОУ/
Липсва каквато и да е яснота относно услугата
„приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй като
изначално липсва регламентация какъв е срокът за разглеждане и изплащане на
кредит в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Доколкото договорът е
двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на първоначално
и последващо договаряне между страните, през който процес, всяка страна е
длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права
и вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната от
страните /икономически по-силната/ в заобикаляне на забраната по ЗПК, при това
в размер равен на предоставената в заем сума, съдът намира за неоправдано и
водещо до недопустимо неоснователно обогатяване.
Следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл.33
от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи в значителен размер.
Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не
може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните
разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, дава основание съдът да я
квалифицира като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена
престация, водещо до нищожност на клаузите в споразумението за допълнителни
услуги.
Систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 и чл.21 ЗПК, налагат извод за законодателно
въведени ограничения за кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно. Уговарянето
на цена на пакет с неясни и неоправдани предимства за потребителя, при това събирана
по идентичен на останалите плащания по договора /включени в ГПР/ начин, сочи на
предназначение на уговорките за заобикаляне на законови забрани и неоснователно
обогатяване. Доколкото, тези отношения са по релацията кредитор –потребител и
попадат в приложното поле на ЗЗП, те са и неравноправни по см. на чл.143 от
същия закон. Не на последно място, съдът намира, че дори да
се касае за действително предоставяне на допълнителни услуги във връзка с
обслужването на кредита, кредиторът не е доказал нито една от тях. Не е
установено и индивидуалното договаряне конкретно на клаузата за допълнителен
пакет услуги, респ. разясняване последиците от подписване на споразумението за
същите. Поради това, съдът достига до идентични на първата инстанция правни
изводи относно претенцията. Решението на съда следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода от спора не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2910/28.06.2019г., постановено по гр.дело
№18444/2018г. на ВРС, 19 състав, в обжалваната част, с която съдът е отхвърлил
предявения от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск срещу И.Й.П., ЕГН **********,
за заплащане на сумата от 611.75 лева, представляващи възнаграждение по
споразумение от 28.10.2016г. към Договор за потребителски кредит
№**********/28.10.2016г., за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, на
основание чл. 79 ЗЗД.
В
останалата част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: