О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 27.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 5518 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК *******срещу Постановление от 15.03.2019 г. по изп.дело №
20198440400678 по писа на ЧСИ С.Я., с което е отказано намаляване размера на определените
разноски за адвокатско възнаграждение и за таксата по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
Частният жалбоподател излага, че определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния
представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200
лв. Моли да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ. Претендира разноски, в това число и адвокатски
хонорар.
Взискателят по изпълнителното дело „ДЗИ
– ОБЩО З.“ ЕАД, счита жалбата за неоснователна с подробно изложени съображения
по същество. Искането му към съда е да се отхвърли искането на длъжника по чл.
78, ал. 5 ГПК, като неоснователно.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3
от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се
твърди, че разноските са доказани по размер и основание и същите са дължими. В
тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди
извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите,
изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20198440400678 на
ЧСИ С.Я., с рег. № 844 е образувано по молба на „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД – като
взискател, срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД – като длъжник, въз основа на изпълнителен
лист от 21.02.2019 г. по гр.д. № 28999/2016 г. на СРС, 37 с-в за сумата от 1 060,43
лв. – представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 44011911601524, ведно със законната лихва считано от 31.05.2016
г. до окончателното й изплащане и сумата от 815,08 лв. - разноски.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна помощ и съдействие, от който е видно, че взискателят
е заплатил по банкова сметка ***. – адвокатско възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 15.03.2019 г., в която е обективирано и постановлението за разноски е
посочено, че задължението по изпълнителното е в размер на следните суми: 1
060,43 лв. – представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 44011911601524, ведно със законната лихва
считано от 31.05.2016 г. до окончателното й изплащане, която към 11.03.2019 г.
възлиза на 299,58 лв. и сумата от 815,08 лв. – разноски по изпълнителен лист и
изпълнителни разноски в размер, както следва: 456 лв. – адвокатско
възнаграждение, 133,20 лв. – обикновена такса и 276,58 лв. пропорционална такса
към 11.03.2019 г. с вкл. ДДС.
От представените материали по изпълнителното дело се
установява, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е
извършил действия по събиране на вземането – изготвяне и изпращане на запорни
съобщения и налагане на запори на банковите сметки на длъжника ЗАД „ОЗК – З.“
АД.
На 15.03.2019 г. от длъжника ЗАД „ОЗК – З.“ АД е подадено
възражение по изпълнително дело № 20198440400678 до ЧСИ С.Я. за намаляване на
разноските за адвокатското възнаграждение, както и на начислените такси по
ЗЧСИ.
С Постановление от 15.03.2019 г. ЧСИ С.Я. е уведомил
длъжника, че оставя възражението му без уважение.
На 27.03.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело е подал
жалба с вх. № 014584 – основание за образуване на производството по настоящото
дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не
обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на
ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя – „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД,
чрез процесуалния му представител адв. Г.С.Я.– АД С.. Предвид изложеното и на
основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредбата взискателят има право на разноски за процесуално представителство
както за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. От представения договор за
правна помощ и съдействие се установи, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 456 лв., но следва да се вземе предвид, че във
връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5
от ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство и
посочване на конкретен изпълнителен способ. От същите не се установи от
процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В
тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното
от ЧСИ Я.възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200
лв.
По отношение на жалбата, в частта й, против определените
разноски в Постановление от 15.03.2019 г., като такси и разноски по т. 26 ТТР
към ЗЧСИ в размер на 276,58 лв., съдът намира следното:
От приложените към делото доказателства се установява, че
съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е извършил действия по
събиране на вземане, като преценени съобразно ТТР към ЗЧСИ са начислени
правилно и законосъобразно с изключение на тази по т. 26 от Тарифата. ЧСИ С.Я.
е начислил такса по т. 26 от Тарифата съобразно материалния интерес, като е
приел, че същият е в размер на 2 631,09 лв. Съдът приема, че в настоящия
случай пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е била неправилно изчислена
от ЧСИ С.Я., тъй като съгласно тази разпоредба за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума. Под понятието „парично вземане“ се
включва само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по изпълнението.
В противен случай, би означавало да се събират такси върху разноски, което не
отговаря на законодателната идея. Следователно материалният интерес по
изпълнителното производство е сумата, която е присъдена с изпълнителния лист, а
именно 2 175,09 лв. като към нея не може да се прибавя и сумата, която се
претендира от взискателя като разноски за адвокатско възнаграждение за самото
изпълнително производство, която в случая е 456 лв.
Предвид това и при съобразяване с разпоредбата на т. 26,
б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, следва да бъде определена на базата на сумата от 2 175,09
лв. и възлиза на 194 лв. След начисляване на 20 % ДДС (доколкото частните
съдебни изпълнители са данъчно задължени лица по см. на чл. 34, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС), дължимата от длъжника такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 232,80
лв. /с вкл. ДДС/. Следователно общият размер на дължимата такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ е 232,80 лв. /с вкл. ДДС/, поради което постановлението в частта на
дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се отмени за разликата над 276,58
лв. до определената такава в размер на 232,80 лв.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител. Предвид изложеното в това производство не се разпределят разноски
за страните.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.03.2019 г. по
изпълнително дело № 20198440400678 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с
район на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване размера на
определените разноски за адвокатско възнаграждение както и такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА до
размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя – „ДЗИ – О. З.“
ЕАД по изп.дело № 20198440400678 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 КЧСИ.
НАМАЛЯВА до
размера от 232,80 лв. /с вкл. ДДС/ пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.