РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Златоград, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20235420100269 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Б. Л. О. срещу
Община Н., с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Община Н., че
ищецът от Б. Л. О. е собственик на Поземлен имот с идентификатор
53388.1.23 по КККР на гр. Н., с площ от 1496 кв.м., находящ се в област С.,
община Н., с. О., м. „К.“, вид територия - Земеделска, категория 9, НТП
Ливада, с номер по предходен план - 001023, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 53388.1.21: 53388.1.20; 53388.1.340; 53388.1.372.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на имот с идентификатор 53388.1.23, област С.,
община. Н., с От., м. К., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада,
площ. 1.496 кв. м, стар номер 001023, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18- 805/13.11.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи на имота с идентификатори 53388.1.21; 53388.1.20;
53388.1.340; 53388.1.372
Ищецът твърди, че е получил процесния имот от своя баща Л. А. О., като
от 1980 г. владее имота явно и необезпокояван от никого. Ищецът ежегодно
от 1980 г. а преди това и неговите праводатели е обработвал процесния имот
като свой, като през годините е засаждал различни селскостопански култури
заедно със семейството си, докато имотът е бил нива. Към настоящия момент
имотът бил превърнат от нива в ливада, която се почиства и коси ежегодно. В
процесния имот ищецът имал изграден водоизточник каптаж и чешма.
1
При направена справка ищецът установил, че процесните имоти били
записани като стопанисвани от Община Н. и попадат в категорията на земи по
чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че същите, никога не са били с неустановен
собственик или безстопанствени, а още по-малко Община Н. някога да ги е
управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Сочи още, че процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или
одържавен в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се съображения,
че в периода от 1980 г. до настоящия момент вкл. ищецът не е прекъсвал и не
е губил владението върху процесния имот, който постоянно, явно и
необезпокояван от никого е владеел като собствен, а преди това е владян от
неговия баща. По тези причини, ищецът счита, че Община Н. не е могла да
стане собственик на имотите предмет на спора, тъй като не са били налице
предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността,
доколкото същият никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е бил отчуждаван
и одържавяван и не са съществували пречки за придобиването му по давност.
При тези твърдения ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Община Н., че е
собственик на Поземлен имот с идентификатор 53388.1.23 област С., община
Н., с. О., м. К., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Ливада, площ
1496 кв. м. стар номер 001023, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-805/13.11.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи на имота с идентификатори: 53388.1.21: 53388.1.20; 53388.1.340;
53388.1.372.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът, не се представлява.
Ищецът редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който моли, съдът да се произнесе с решение по
реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от страна на ответната
община. Претендира разноски за производството.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощник на ответната община, който видно от представеното по
делото изрично пълномощно е нарочно упълномощен от кмета на Община Н.
при условията на чл. 34, ал. 3 ГПК, да признае иска по настоящото дело. Не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
2
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. С отговора на исковата молба, ответникът е
направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на
ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно,
доколкото не е спорно по делото, че процесните имоти са записани като
стопанисвани от Община Н. – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Поради това съдът
намира, че ответната община е дала повод за образуване на настоящото дело,
като с извънсъдебните си действия изразяващи се във включване на имотите в
категорията земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, е оспорила правото на собственост на
ищеца. Единствения ред, ищецът да защити правата си срещу съставения
титул за собственост, е именно настоящият съдебен процес, поради което
съдът приема, че общината е дала повод за завеждане на делото. Ищецът
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ
размер на сумата от 470 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 10 лв.
– такса за вписване на ИМ, 10 лв. – д.т. за СУ и 400 лв. – адв. възнаграждение
– заплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС (л. 28). Посочените
разноски са действително направени от ищеца, поради което и с оглед изхода
на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на Община Н., ЕИК ****,
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ №*, че Б. Л. О., ЕГН **********, с адрес: гр.
М., общ. М., обл. С., ул. „Я.“, бл. *, ап. *, е собственик на Поземлен имот с
идентификатор 53388.1.23 по КККР на гр. Н., с площ от 1496 кв.м., находящ
се в област С., община Н., с. О., м. „К.“, вид територия - Земеделска,
категория 9, НТП Ливада, с номер по предходен план - 001023, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 53388.1.21: 53388.1.20; 53388.1.340;
53388.1.372.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Н., ЕИК ***, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А.С.“ №*, да заплати на К. А.К.в, ЕГН **********, с адрес: с. В.,
общ. Н., обл. С., сумата в общ размер на 470 лв. (четиристотин и седемдесет
лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___В.Д.____________________
3