РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5777/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
56601/25.04.2019 г., уточнена на 10.02.2020 г. (л. 106) и на 06.07.2020 г. (л.
118), предявена
от Д.Н.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****.
Ищецът Д.Н.М.
твърди, че с постановление от 26.08.2011 г. по досъдебно производство №
3093/2009 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр.пр. № 51052/2009 г. по описа на СРП, е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК,
както и за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за всяко от които се
предвиждало наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. Със
същото постановление, спрямо Д.Н.М. била взета и мярка за неотклонение „Подписка“.
След
предявяване на разследването, през 2011 г., Софийска районна П.внесла
обвинителен акт в Софийски районен съд и било образувано НОХД № 17201/2011 г.
по описа на СРС, НО, 2 състав.
С влязла в
сила на 29.09.2015 г. присъда от 14.09.2015 г. по НОХД № 17201/2011 г. на СРС,
НО, 2 състав, Д.Н.М. бил признат за невиновен и оправдан и по двете му
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 206, ал. 1 НК, и по чл.
209, ал. 1 НК.
Ищецът твърди, че от незаконното
обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обичайния
дискомфорт, който личността изпитвала в ситуация на водено наказателно
производство - притеснение, безпокойство, силен стрес, унижение, срам, повишена
нервност, безсъние, депресия. Той се затворил в себе си, ограничил контактите
си с близки и приятели, нямал желание да работи, бил отчаян и паднал духом,
променило се психо-емоционалното му състояние. Породил се страх, че спрямо него
може да се реализира наказателна отговорност за престъпление, към което ищецът
не бил съпричастен. През всичките тези години ищецът бил принуден да живее в
страх и несигурност за бъдещето. В резултат от наказателното производство бил
уронен и авторитетът на ищеца, пострадала и професионалната му дейност, поради
отлив на клиенти от основната му трудова дейност — ремонт на ППС. Това породило допълнителен стрес, че няма да
може да осигури средствата си за издръжка.Несправедливото обвинение накърнило и
достойнството на ищеца и увредило добрата му репутация сред приятели, близки и
познати. Ищецът станал раздразнителен и нервен, като това се отразило на
работата му, на личните му отношения и на социалните му контакти. Появило се и
чувство на вина, че именно водените наказателни дела срещу ищеца са изиграли
решаваща роля за влошаване здравето и за смъртта на бащата на ищеца. Негативните емоции от незаконното обвинение
повлияли и на отношенията с приятелката му. Влошено било и здравословното
състояние на ищеца - той вдигал кръвно, чувствал се зле, страдал от безсъние и
главоболие, имал силни болки в стомаха, повишена нервност, видимо отслабнал.
Взетата мярка за неотклонение „Подписка“ създала неудобство и
дискомфорт, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган, което от своя страна ограничило до някаква степен свободата на
придвижване и общуване. Ограничили се и социалните контакти на ищеца, като
временно преустановил и участията си в спортни прояви, а до този момент водел
активен социален и спортен живот. Като цяло, незаконното обвинение довело до
голяма промяна в начина на живот на ищеца и възприемането му в обществото.
Ищецът твърди, че от незаконното обвинение е претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени от него адвокатски възнаграждения и деловодни
разноски в размер на 1000 лева.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати:
-
сумата от 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 29.09.2015 г. до
окончателното плащане, както и
-
сумата
от 1 000 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда на 29.09.2015 г. до окончателното плащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба.
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са недопустими. Евентуално, излага
съображения, че са неоснователни и недоказани. Оспорва да са налице
кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Сочи, че по делото не
са представени доказателства, че първоинстанционната присъда е влязла в сила. Не били налице и доказателства, които да установяват
действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Представените доказателства налагали извода, че липсва пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка за ангажиране на отговорността на П.на Р.Б.. Липсвали доказателства и
представителите на държавното обвинение да са разгласявали воденото срещу ищеца
наказателно производство, поради което, око същото е станало достояние на други
лица, за това не може да бъде отговорен ответникът. Същевременно, спрямо ищеца
била прилагана най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, което обстоятелство
налагало извод за чувствително по-нисък интензитет на евентуално търпените
вреди. По отношение на твърденията за „отнемане на имущество“ и „задържани … вещи
на ищеца“, то същите били приобщени към наказателното дело с протокол за
доброволно предаване, а не били иззети против волята на ищеца. Ответникът възразява да отговаря и за вреди
от близки на ищеца, а твърденията, съображенията и доказателствата в тази
връзка, били неотносими към спора по делото.
Ответникът оспорва и размера на претенцията
за неимуществени вреди, като сочи, че по делото липсват доказателства, които да
ги установяват. Сочи и че
претенцията
е прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна
практика.
Ответникът релевира и възражение, че са
налице предпоставките на чл. 5, ал .1 ЗОДОВ, като сочи, че за продължителността
на съдебната фаза на процеса, която е била 4 години, не може да се ангажира
отговорността му.
Твърди и че ответникът е имал две предходни
осъждания, по които не е реабилитиран, което сочело на по-нисък интензитет на
търпените вреди. Спрямо ищеца имало и други неприключили наказателни
производства, с идентичен състав и фактология на процесното деяние, което
водело до невъзможност за разграничаване на търпените неимуществени вреди.
Освен това, ищецът водел и други две граждански производства за обезщетяване на
вреди от незаконно обвинение, което следвало да бъде отчетено при определяне на
справедливото обезщетение.
Относно претенцията за имуществени вреди,
ответникът сочи, че същата е недоказана, тъй като от приложения договор не
можело да се направи извод, че адвокатското възнаграждение е било заплатено.
Евентуално, релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът оспорва и предявените акцесорни
искове, като сочи, че се дължи единствено законова лихва, като в тази връзка с
позовава на Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Прави възражение за погасяване на вземанията
за лихви, поради изтичане на предвидения в закона 3-годишен давностен срок.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С постановление от 26.08.2011 г. по
досъдебно производство № 3093/2009 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр.пр. №
51052/2009 г. по описа на СРП, ищецът Д.Н.М. е бил привлечен като обвиняем за това, че на
неустановена дата в началото на месец януари 2007 г., в гр. София,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Ауди“, с рег. № ******,
на стойност 3 700 лева, която владеел – била му предоставена с цел ремонт
от св. В.Б.А.- престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години, както и за това, че на неустановена
дата, през 2008 г., в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „******, с
цел да набави за себе си имотна облага в размер на 8000 лева, възбудил у А.Л.К.заблуждение
– че ще му продаде 1 брой лек автомобил „Фиат Мареа“, 1 брой лек автомобил
„Алфа Ромео 155“ и 1 брой мотор „Ямаха Р 1“ и като не сторил това, причинил на
св. Кунов имотна вреда в размер на 8 000 лева - престъпление по чл. 209,
ал. 1, пр. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години.
С постановлението за привличане
на обвиняем от 26.08.2011 г., спрямо Д.Н.М. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Постановлението от
26.08.2011 г. било предявено на Д.Н.М. на 30.08.2011 г.
На 15.09.2011 г., Софийска районна П.внесла обвинителен
акт в Софийски районен съд за образуване на съдебно производство срещу Д.Н.М..
Въз
основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 17201/2011 г по описа на СРС, НО, 2 състав, по което били проведени дванадесет
открити заседания, на които ищецът се явявал лично.
С
присъда от 14.09.2015 г. по НОХД № 17201/2011 г. по описа на СРС, НО, 2 състав,
Д.Н.М. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр.
1 НК
Присъдата
на СРС не е била обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 29.09.2015 г.
По
делото са представени 4 бр. епикризи (л. 31 и сл.), издадени от УМБАЛ „Царица
Йоанна - Исул“ ЕАД след като, в периода от 2011 г. до 2013 г., ищецът Д.Н.М. е бил приеман за лечение в болничното
заведение. В епикризите е констатирано
увредено общо състояние на пациента, описани с направените изследвания и
резултатите от тях и е посочена водеща диагноза „Хронична обострена сърдечна
недостатъчност“. В епикризите от 2011 г. и от 2012 г. е посочено, че през 1980
г., Д.Н.М. е преживял миокарден инфаркт, че през 2007 г. е проведена СКАГ –
остиална стеноза на RCх, а през 2010 г., след хоспитализация по повод на
сърдечна недостатъчност в клиниката е проведен КТ на сърце и е била поставена
диагноза некомпактна кардиомиопатия.
Видно
от Справка от Централизираната информационна система на следствените служби
(ЦИССС), за периода от 26.08.2011 г. до 14.09.2015 г., срещу Д.Н.М. е имало и други образувани и
неприключили наказателни производства (л. 61 и сл.).
Видно
от представените преписи от искови молби, преписи от съдебни решение и справка
от Портала за достъп до съдебни дела на Интернет страницата на Софийски градски
съд, Д.Н.М. е предявил още две искови молби против П.на Р.Б., въз основа на
които са били образувани гр.д. № 16648/2017 г. по описа на СГС, ГО, 15 състав и
гр.д. № 10068/2017 г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, и двете за обезщетяване на
неимуществени вреди от незаконно обвинение, повдигнато му съответно през 2012
г. и 2010 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.И.П.. Свидетелят
заявява, че познава ищеца от 2000 г. – 2001 г. и двамата са в близки отношения.
П.„вкарвал“ коли и мотори, а ищецът се занимавал с боядисване на коли и мотори. Така двамата се запознали.
Свидетелят сочи, че знае за водени дела срещу ищеца, през периода 2011 г. –
2015 г. В периода от 2005 г. – 2006 г.,
двамата „вкарвали“ коли заедно.Свидетелят разбрал за делата от ищеца, който му
се оплакал. ИЩецът имал проблеми, започнал да се притеснява, не можел да ходи
със свидетеля, тъй като подел по дела. Това се отразило на психическото и
физическото му състояние, а и на клиентелата му. Работата „спаднала“, нямал
клиенти, тъй като се „дърпали“, започнал да се притеснява за сметките. Ищецът
започнал да вдига кръвно, боляла го
главата, пиел хапчета за кръвно. Не
искал да се вижда с хора, непрекъснато бил притеснен. През 2014 г. – 2015 г.,
ищецът започнал нова работа и се „пооправил“. Към датата на разпита бил треньор
по ски-скокове и бил в съвсем друга среда. Свидетелят не знае, че ищецът е
водил други граждански дела и сочи, че по другите наказателни производства е
бил оправдан.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П.на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди
и между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице
причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва
да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица.
В
настоящия случай се установи, че с постановление от
26.08.2011 г. по досъдебно производство № 3093/2009 г. по описа на 03
РУП-СДВР, пр.пр. № 51052/2009 г. по описа на СРП, на ищеца Д.Н.М.
е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 206,
ал. 1 НК, и за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 29.09.2015 г., присъда от 14.09.2015 г. по НОХД № 17201/2011
г. на СРС, НО, 2 състав, Д.Н.М. бил признат за невиновен и
оправдан по всички
повдигнати му обвинения.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде
ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието
на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Относно
иска за заплащане на сумата от 35 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, от които съдът приема за
доказано по делото, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 26.08.2011 г. до влизане в сила на постановената
оправдателна присъда на 29.09.2015 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата.
Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за справедливост на
обезщетение съдът следва да отчете и конкретните обстоятелства, включително
характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е. критериите за определяне на този размер
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните
в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през който е
продължило процесното наказателно производство, наказанията, предвидени за престъпленията,
за които ищецът е бил обвинен (лишаване от свобода от една до шест години),
както и възрастта на ищеца към
момента на образуване на досъдебното производство – 36 г., в която възраст
човек е трудоспособен и социално активен.
В решение № 112/14.06.2011 г. по гр.д. №372/2010 г.
на ВКС, ІV ГО е прието, че съдебното
минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на
личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е
извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, следва да бъде преценявано с оглед
конкретиката на случая. Обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно
обвинение обаче не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, защото съдебното минало на лицето няма отношение към законността на
действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна
отговорност и осъществената спрямо него процесуална принуда. Обремененото
съдебно минало на обвиняемия не може да е основание за извод, че лицето не
търпи никакви вреди от друго обвинение, което е признато за незаконно. (решение
№ 3/29.01.2014 г. по гр. д. № 2477/2013 г. на ВКС, ІV ГО).
Следва
да се отчетат, обаче, и другите наказателни производства, водени срещу ищеца,
за две от които има висящо дела за обезщетение по ЗОДОВ. Без съмнение
неблагоприятните последствия, настъпили в патримониума на ищеца, са общ
резултат от всички наказателни преследвания, проведени срещу него, без да могат
да се поставят ясни граници от кои производства какви вреди са настъпили. Съобразно
задължителните разяснения, дадени с т. 11 от Тълкувателно решение № 3/2004 на
ОСГК на ВКС, в случаите на незаконно
обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало
наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем,
причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички
обвинения. Това е прието и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. №
1393/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО, в
което е посочено още, че изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на
делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването
на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не
са повдигнати в едно, а в множество отделни дела (а също и в решение №
883/15.04.2019 г. по гр.д. № 5063/2018 г. на САС, ГК, 7 състав).
При
отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 2 000 лева.
Този размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. За разликата до пълния предявен размер от 35
000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Посочената
сума е дължима, ведно със законната лихва, която е дължима от увреждането, а то
е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната
присъда – 29.09.2015 г.,
до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи изпадат в
забава (в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно
иска за заплащане на сумата от 17 800 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за
адвокатско възнаграждение.
Както
беше посочено, по делото се установи, че са налице първите две от
предпоставките за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране
на отговорността на ответника, остава да бъде установено извършването на
разходите, представляващи имуществени вреди, както и наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, което не е извършено от ищецът. В т. 11 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г по т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
За
процесуално представителство и адвокатска защита в разглежданото наказателно
производство, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева (л. 30). Този разход е
направен именно във връзка с незаконното обвинение, порадие което и е налице
пряка причинна връзка между така претърпяната от ищеца имуществена вреда и
незаконното обвинение. Възраженията на ответника в тази връзка са
неоснователни.
Неоснователно
е и възражението на ответника за прекомерност на уговореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В настоящия случай, съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на предмета по наказателното производство, броя на проведените открити
съдебни заседания, включително и тяхната продължителност, вида и обема на
събраните доказателства и доказателствени средства, предвидените наказания за
престъпленията, за които ищецът е бил обвинен, приема, че възнаграждението не следва
да бъде намалявано.
Следователно,
искът следва да се уважи за предявения
размер - сумата от 1000 лева. Сумата
е дължима ведно със законната лихва от – 29.09.2015 г., до окончателното й погасяване.
Частично
основателно е възражението на ответника за погасяване на вземанията за лихва,
поради изтекла погасителна давност.
Вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност съгласно
чл. 111, б. ”в” ЗЗД, считано от деня, от който е изискуемо вземането - 14.05.2012 г.
В случая искът е предявен на 25.04.2019 г.
след повече от три години от началната дата на възникване на вземането за
лихви, която е 29.09.2015 г. Ето защо,
акцесорните вземания за лихва следва да се считат погасени за периода от
29.09.2015 г. до 25.04.2016 г., т. е. за
периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба. За
останалата част от периода – от
26.04.2016 г. до датата на исковата
молба 25.04.2019 г. – възражението за давност е неоснователно.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди
сумата от 52 лева – адвокатско възнаграждение (650 х 0.08). Ищецът е
представил доказателства и за платена държавна такса в размер на 10 лева,
която, на основание чл. 10, ал. 3, изр. І от ЗОДОВ, ответникът му дължи изцяло.
Общо на ищеца следва да се присъди сумата от 62 лева – разноски по делото.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*****, да заплати на Д.Н.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***:
-
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 2
000 лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
причинени на ищеца от незаконните му обвинения в извършване на престъпление по ДП
№ 3093/2009
г. на 03 РУП-СДВР, пр.пр. № 51052/2009 г. на СРП, за които е
оправдан с влязла
в сила присъда по
НОХД № 17201/2011 г. на СРС, НО, 2 състав, ведно със
законната лихва, считано от 26.04.2016 г.
до
окончателното плащане,
-
на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 1 000 лева –
главница, представляваща обезщетение за имуществените вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, причинени на ищеца от незаконните му
обвинения в извършване на престъпление по ДП № 3093/2009 г. на 03 РУП-СДВР, пр.пр. №
51052/2009 г. на СРП, за които е оправдан с влязла в
сила присъда по
НОХД № 17201/2011 г. на СРС, НО, 2 състав, ведно със
законната лихва, считано от 26.04.2016 г.
до
окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3, изр. І и изр. ІІ ЗОДОВ, сумата 62
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата
над 2 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди - като неоснователен, както и претенция за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за периода от 29.09.2015 г. до 25.04.2016 г. – като погасена по давност.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: