№ 7087
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110115203 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Н. Ж. Ж., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Д., срещу Г. П. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез адв. Й..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, представляваща частичен иск от общата сума в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
вреди от неимуществен характер, причинени му вследствие на публично
разпространени от страна на ответника неверни твърдения, обиди и клевети
по време на интервю, дадено пред Дарик и dsport, обективирано в статия от
16.01.2024 г., публикувана на уебсайта „dsport.bg“ със заглавие „Г.:
присъствието на Н. Ж. в екипа на . е пагубно“, а именно: „По мое мнение аз
лично свързвам с черното тото в България“; „…присъствието на Н. Ж. в
екипа на . е пагубно …Когато говорим за морален компас, трябва да се
разграничава точно от такива хора, за да убеди хората, че моралният му
компас гледа в правилната посока. ….Не съм съгласен с присъствието на
една определена личност в екипа, която за мен е деструктивна и няма място
в екипа. … Става въпрос за Н. Ж.. Това е лицето. Аз намирам, че неговото
присъствие в екипа на . е пагубно. Той създава интриги, сее раздор сред
1
клубовете, видял съм го с очите си. Имам и доказателства. Неговото
присъствие в екипа на ., както и в онзи УС, който посочи, е огромна грешка.“,
както и в статия със заглавие „Г. Г. пред Nostrabet: Кандидатирам се, защото
клубовете не вярват на екипа на .“, публикувана на уебсайта „nostrabet.com“ на
17.01.2024 г., съдържаща следните твърдения, а именно: „Става дума основно
за Н. Ж., който е много деструктивна личност и навсякъде, където ходи, сее
раздори. Такива хора нямат място в българския футбол, доказан интригант.
Щом се държи такъв човек, значи и останалите са такива. По приятелите
ще ги познаеш, както се казва.“. Претендира сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че на 16.01.2024 г., в уебсайта
„dsport.bg“, била публикувана статия със следното заглавие, а именно „Г.:
присъствието на Н. Ж. в екипа на . е пагубно“, представляваща интервю,
дадено от страна на ответника пред съответната медия.
На 17.01.2024 г. на уебсайта nostrabet.com, била публикувана статия със
заглавие „Г. Г. пред Nostrabet: Кандидатирам се, защото клубовете не вярват на
екипа на .“, представляваща интервю на Г. Г. пред съответната медия.
Ищецът твърди, че в двете горепосочени интервюта, от страна на
ответника са били изнесени неверни, обидни и клеветнически твърдения по
негов адрес, с които се накърняват честта, достойнството и доброто име, с
което ищецът се ползва сред близките си и в обществото.
По отношение на статия със заглавие „Г.: присъствието на Н. Ж. в екипа
на . е пагубно“, публикувана на 16.01.2024 г., ищецът изразява своето
несъгласие със следните клеветнически думи и изрази, използвани от страна
на ответника по негов адрес, а именно: „По мое мнение аз лично свързвам с
черното тото в България“, както и със следните обидни думи и изрази: „…
присъствието на Н. Ж. в екипа на . е пагубно …Когато говорим за морален
компас, трябва да се разграничава точно от такива хора, за да убеди
хората, че моралният му компас гледа в правилната посока. ….Не съм
съгласен с присъствието на една определена личност в екипа, която за мен е
деструктивна и няма място в екипа. … Става въпрос за Н. Ж.. Това е лицето.
Аз намирам, че неговото присъствие в екипа на . е пагубно. Той създава
интриги, сее раздор сред клубовете, видял съм го с очите си. Имам и
доказателства. Неговото присъствие в екипа на ., както и в онзи УС, който
2
посочи, е огромна грешка.“
Във връзка със статия със заглавие „Г. Г. пред Nostrabet: Кандидатирам
се, защото клубовете не вярват на екипа на .“, публикувана на уебсайта
„nostrabet.com“ на 17.01.2024 г., ищецът заявява, че счита за обидни следните
думи и изрази, казани по отношение на него от страна на ответника, а именно:
„Става дума основно за Н. Ж., който е много деструктивна личност и
навсякъде, където ходи, сее раздори. Такива хора нямат място в българския
футбол, доказан интригант. Щом се държи такъв човек, значи и останалите
са такива. По приятелите ще ги познаеш, както се казва.“
Твърди, че изнесената информация отразява неистински, обидни и
клеветнически твърдения, които не почиват върху действителни и проверени
факти и обстоятелства. Счита, че по този начин ответникът поставил под
съмнение личностните качества и професионализма на ищеца в сферата на
спорта. По отношение на твърдението на ответника, обективирано в статия от
16.01.2024 г., касаещо евентуалното наличие на връзка между ищеца и
„черното тото“, последният заявява, че същото не отговаря на истината.
Твърди, че същият е радетел за просперитета на българския футбол и никога
не би отстъпил от своите ценности и убеждения.
Налице е твърдение, че изнесените позорни и неистински факти и
обстоятелства дълбоко наранили ищеца. Сочи, че горепосочените изрази са
били насочени срещу личността на ищеца, неговата оценка на добър
професионалист и успял човек, нравствените му качества и добродетели, с
наличието на които се гордее. Заявява, че в резултат на посочените действия
на ответника, ищецът е изживял множество терзания, интензивни и
продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв,
съпроводени с влошаване на физическото здраве и психическата му
стабилност, поради което се затруднили и контактите му с близките и с
околните. Сочи, че тези твърдения нарушили душевното равновесие и
здравето му, като се отразили неблагоприятно както върху ежедневието и
контактите му с близки и приятели, така и върху почивката и
работоспособността му. Твърдяните обстоятелства довели до безсъние и
постоянно силно главоболие, вследствие на което ищецът станал
раздразнителен и много чувствителен. Наложило се да отменя срещите си и да
избягва всякакво общуване, защото дълго време си мислел, че всички го
3
възприемат като безнравствената и неморална личност, описана в тези
интервюта. Изпитвал тревога по отношение на близките си, които страдали от
насочените срещу него обиди и клевети.
В допълнение, заявява, че неверните твърдения за позорни
обстоятелства създали смут сред познатите и приятелите му, като същите се
отразили неблагоприятно върху авторитета му и върху доверието, градено с
години и спечелено с изключителни усилия и лишения. Изнесените
унизителни факти, касаещи личността му, довели до настъпването на тежки
последици за него както в личен и професионален план, така и с оглед
общественото мнение за него. Счита изнесената информация за невярна,
позорна, унизителна и абсурдна, целяща да бъде изграден един изцяло
отрицателен образ пред обществото, да бъдат опозорени името и
професионалните качества на ищеца, като същите са неподкрепени с никакви
доказателства и реални факти.
Въз основа на изложените основания, за установяване на твърдяното
обстоятелство за причиняването на неимуществени вреди, настъпили в
резултат на действията на ответника, имущественият еквивалент на които е
претендиран в исковата молба от страна на ищеца, последният прави искане за
разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника Г. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., чрез
адв. Й., с който отговор оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за
неоснователен. Уточнява, че посочените в интервю от 16.01.2024 г. изказва,
които са свързани с черно тото, не са били отправени към ищеца, а касаят
лицето .. Твърди, че останалите изявления по отношение на ищеца
представлявали оценъчни съждения относно последния от страна на
ответника, с когото се познавали от 20 години и за този период от време
ответникът е имал възможност да изгради мнение за ищеца.
Ответникът заявява, че след оттеглянето на последния от екипа на . ., по
време на самостоятелната му кампанията за президент на Българския
футболен съюз (БФС), ищецът започнал непрестанно да изпраща
клеветнически и обидни статии срещу ответника в общата група на екипа в
4
мобилното приложение „Телеграм“.
Налице е твърдение, че на 15.12.2023 г. в сайта narod.bg била
публикувана статия по негов адрес със заглавие „Сигнал до Narod.bg:
Измислен адвокат, изгонен от БФС, смуче финанси в спорта – поредната
жертва е плувецът .“, съдържаща множество клеветнически твърдения по
отношение на ответника, като същата била изпратена на 16.12.2023 г. от
страна на ищеца на множество членове на екипа на . ., основната цел на което
действие било да урони престижа на ответника и да настрои останалите
членове на екипа срещу него.
В отговора на исковата молба, ответникът твърди, че не са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че
ищецът, в качеството му на обществена личност, следва да проявява по -
висока степен на толерантност, да бъде готов да представлява обект на оценка
и критика в по - висока степен от частните лица, в каквато насока е и
практиката на ЕСПЧ. Оспорва наличието на вреди от неимуществен характер,
претърпени от страна на ищеца, като оспорва и техния размер.
С оглед установяване на твърдените в отговора на искова молба
обстоятелства, ответникът формулира искане за разпит на един свидетел при
режим на довеждане. Възразява срещу направеното искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза от страна на ищеца, доколкото твърдяните
изказвания са възпроизведени текстово в приложената към исковата молба
статия, поради което направеното доказателствено искане се явява ненужно.
Предвид изложените от него аргументи, ответникът моли за отхвърляне
на иска и обективира искане за присъждане на сторените деловодни разноски
в полза на същия.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложената с исковата молба по делото статия от 16.01.2024
г., същата е била публикувана на уебсайта „dsport.bg“ със заглавие „Г.:
Присъствието на Н. Ж. в екипа на . е пагубно“ /л.16-л.21 от делото/. От така
5
представената статия се установява, че съдържанието й представлява интервю
с ответника, дадено пред посочената медия, касаеща въпроси във връзка с
кандидатурата на ответника за президент на Българския футболен съюз и
неговото мнение относно екипа на . ., от който ответникът е бил част преди
обявяването на своята кандидатура. В обективираното в процесната статия
интервю, ответникът е споменал името на ищеца, като в тази връзка е посочил
следното, а именно: „Става въпрос за Н. Ж.. Това е лицето. Аз намирам, че
неговото присъствие в екипа на . е пагубно. Той създава интриги, сее раздор
сред клубовете, видял съм го с очите си. Имам и доказателства. Неговото
присъствие в екипа на ., както и в онзи УС, който посочи, е огромна грешка.“
По делото е приложена статия със заглавие „Г. Г. пред Nostrabet:
Кандидатирам се, защото клубовете не вярват на екипа на .“, публикувана на
уебсайта „nostrabet.com“ на 17.01.2024 г., /л.9-л.15 от делото/, представляваща
друго интервю на ответника, дадено пред медията, в която ответникът е
споделил причината за своята еднолична кандидатура за президент на съюза, а
именно своето недоверие към част от хората в екипа на . ., назовавайки
имената на Н. Ж., ищец в настоящото производство, . и . П.. По отношение на
ищеца, ответникът е посочил, че смята същия за „много деструктивна
личност и навсякъде, където ходи, сее раздори.“. Освен това, в статията се
съдържа и следното твърдение, касаещо ищеца, а именно: „Такива хора
нямат място в българския футбол, доказан интригант. Щом се държи
такъв човек, значи и останалите са такива. По приятелите ще ги познаеш,
както се казва.“.
С оглед твърдението в исковата молба за наличието на обидни и
клеветнически твърдения, отнасящо се до обективираните в посочените
статии изказвания на ответника относно лица, свързани с черно тото, съдът
намира, че единствените изявления от страна на ответника в двете статии в
тази връзка са следните, а именно: „По мое мнение аз лично свързвам с
черното тото в България“, обективирано в статия от 16.01.2024 г.,
публикувана на уебсайта dsport.bg, както и „Най-малкото Мадански е
единственият, който досега е бил хващан с чанта с пари за уреждане на
мачове. Това е факт, който не може да се промени. Няма как да потвърдим,
че с времето се е променил...“, видно от статия от 17.01.2024 г., публикувана
на уебсайта „nostrabet.com“. Предвид формулираното от страна на ответника
възражение, че горепосочените изказвания се отнасят за лицето ., в контекста
6
на изложеното цялостно съдържание на процесните статии, съдът счита, че не
може да бъде изведен категоричен извод, че посочените твърдения в статия от
16.01.2024 г. касаят личността на ищеца, а по отношение на изявлението,
посочено в статия от 17.01.2024 г., съдът приема, че същото касае трето
неучастващо в настоящото производство лице, поради което конкретните
изявления не биха могли да причинят твърдените вреди от неимуществен
характер на ищеца.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и статия от
15.12.2023 г., публикувана на интернет страницата на медията „Narod.bg“ със
заглавие „Сигнал до Narod.bg: Измислен адвокат, изгонен от БФС, смуче
финанси в спорта – поредната жертва е плувецът .“, /л.69-л.72 от делото/, за
която ответникът твърди в отговора на исковата молба, че същата съдържа
множество клеветнически твърдения по негов адрес и била умишлено
изпратена на 16.12.2023 г. от страна на ищеца на множество членове на екипа
на . . с цел уронване престижа на ответника.
С протоколно определение от проведено на 27.11.2024 г. открито съдебно
заседание, съдът е допуснал формулирано от страна на ответника искане на
основание чл. 176 от ГПК за задължаване на ищеца да даде обяснения по
поставени въпроси, касаещи предмета на делото. В тази връзка, с оглед
обективираните в горепосочения протокол отговори на ищеца, по делото е
установено, че страните в настоящото производство са били част от екипа на .
. по време на кампанията му за президент на Българския футболен съюз
(БФС), в който период ответникът е напуснал екипа. Ищецът е заявил, че след
настъпването на това обстоятелство, всички членове на екипа са разменяли
помежду си определена информация от различни източници с цел
запознаване. По отношение на въпрос, касаещ представената от страна на
ответника статия от 15.12.2023 г., публикувана на интернет страницата на
медията „Narod.bg“ със заглавие „Сигнал до Narod.bg: Измислен адвокат,
изгонен от БФС, смуче финанси в спорта – поредната жертва е плувецът .“,
/л.69-л.72 от делото/, ищецът е заявил, че не помни какво е изпращал в
посочения период, но целта му не е била да злепостави ответника пред
неговите бивши колеги.
В рамките на настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели.
7
От разпита на свидетеля ., явяващ приятел на ищеца, се установява, че
същият е запознат с интервю, дадено от страна на ответника, в което били
споменати имената на ищеца и други неучастващи в процеса лица. Твърди, че
в процесното интервю, ответникът е заявил, че ищеца няма място във футбола
и в екипа на . ., както и че същият бил част от т.нар. „черно тото“. Твърди, че
цялото интервю било насочено срещу гореспоменатия екип и с цел същият да
бъде компрометиран. Заявява, че е чул, че ищецът е бил наречен
„деструктивна личност“ от страна на ответника, което не отговаря на
истината, тъй като ищецът е уважавана личност със семейство и бизнес в
сферата на футбола. Заявява, че след като ищецът е разбрал за интервютата,
дадени от ответника по негов адрес, бил много силно афектиран, а
впоследствие потиснат, което се забелязало и в дългосрочен план в
общуването му със свидетеля и с техни общи приятели, с които ограничил
контактите си с тях. Твърди, че ищецът е много чувствителен и след
случилото се, той не е същият човек.
От разпита на свидетеля . явяващ приятел на ищеца, се установява, че
същият е в близки отношения с ищеца, но е усетил промяна в поведението
през последната година, като счита, че това обстоятелство се дължи на статии
от края на януари 2024 г., с които свидетелят е запознат. Твърди, че в интервю,
дадено от страна на ответника пред уебсайта „dsport.bg“, последният е заявил
по отношение на ищеца, че същият нямал място в екипа на . ., всявал раздор
между клубовете, занимавал се с черно тото и бил интригант. Твърди, че
подобни твърдения са били изнесени и в друг сайт, а именно „nostrabet“.
Заявява, че тези твърдения са неверни, тъй като ищецът е прям човек, който
държи на истината и отстоява своята позиция. Твърди, че след като ищецът
разбрал за изнесените твърдения по негов адрес, същият се затворил в себе си,
не отговарял на обаждания и това емоционално състояние продължавало и
към настоящия момент.
В хода на настоящото производство е разпитан и свидетелят . явяващ се
познат и на двете страни, от чиито показания се установява, че е разбрал от
медиите за напускането на екипа на . . от страна на ответника и не знае
причината. Твърди, че ищецът е изпратил статия от уебсайта „Narod.bg“, която
е била негативна спрямо ответника и в която пишело, че последният се
разделял с екипа. Твърди, че има група, създадена в телекомуникационния
канал „Вайбър“, в която участват членове от екипа, но не знае дали ищецът е
8
част от нея и дали процесната статия му била изпратена от страна на ищеца в
лично съобщение, или е била изпратена в общата им група.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищцата е следвало да установи при условията на
пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
наличието на вреди от неимуществен характер и техния размер, причинната
връзка между настъпилите за него вреди и деянието на ответника, неговата
противоправност, като вината се предполага, а ответникът е следвало да
проведе насрещно доказване с оглед твърденията си в отговора на исковата
молба, както и да обори презумпцията за вина.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
виновно причинени другиму. Вината на прекия причинител се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Според правната теория, а и съдебната практика обидата се изразява в
казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго. При нея засегнатото лице трябва да е възприело като чуе или види
обидните думи или действия. Законът не посочва конкретно по какъв начин
следва да бъде отправена обидата, като това може да стане чрез думи –
ругатни, епитетите, псувни, сравнения и квалификации или чрез действия. В
същото време според практиката на Върховния съд /Решение № 664 от
30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о./, може да има обида и тогава, когато
лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и телевизията, види обидните действия по телевизията, прочете
обидните действия от изпратено до него писмо и др.
Клеветата, от своя страна, се приема като действие по довеждане до
знанието на трето лице на неистинско позорно обстоятелство, отнасящи се до
пострадалия, или му се препише неизвършено престъпление. Приема се, че
тези факти и обстоятелства следва да бъдат обективно съобщени, твърдени, а
не да се подозират, изхождайки от индивидуално собствени въображение.
От изложеното следва, че при преценка основателността на предявения
иск на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат
да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са
9
неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те
не представляват конкретни факти от обективната действителност. По
отношение на оценките /мненията/, макар същите да не подлежат на проверка
за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, могат да ангажират деликтната отговорност само ако
представляват обида.
Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да отстоява
свое мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата
на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 КЗПЧОС. Пределите,
до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е
очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в
частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява
информация е правомерно, т.е. не е обидно или клеветническо. Сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода
на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство
при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното
достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на
свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от
Конвенцията (в този смисъл Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251/2012
г., III г.о. на ВКС).
С оглед представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 16.01.2024 г., в статия, публикувана на уебсайта „dsport.bg“ със заглавие
„Г.: Присъствието на Н. Ж. в екипа на . е пагубно“ /л.16-л.21 от делото/,
съдържаща интервю с ответника, дадено пред посочената медия, ответникът е
използвал следните думи и изрази по адрес на ищеца: „По мое мнение аз
лично свързвам с черното тото в България“; „…присъствието на Н. Ж. в
екипа на . е пагубно …Когато говорим за морален компас, трябва да се
разграничава точно от такива хора, за да убеди хората, че моралният му
компас гледа в правилната посока.; „….Не съм съгласен с присъствието на
10
една определена личност в екипа, която за мен е деструктивна и няма място
в екипа.; „Става въпрос за Н. Ж.. Това е лицето. Аз намирам, че неговото
присъствие в екипа на . е пагубно. Той създава интриги, сее раздор сред
клубовете, видял съм го с очите си. Имам и доказателства. Неговото
присъствие в екипа на ., както и в онзи УС, който посочи, е огромна грешка.“
Видно от приложена статия със заглавие „Г. Г. пред Nostrabet:
Кандидатирам се, защото клубовете не вярват на екипа на .“, публикувана на
уебсайта „nostrabet.com“ на 17.01.2024 г., /л.9-л.15 от делото/, представляваща
друго интервю на ответника, дадено пред медията, в която ответникът е
посочил по адрес на ищеца, че смята същия за „много деструктивна личност
и навсякъде, където ходи, сее раздори“. Освен това, в статията се съдържа и
следното твърдение, касаещо ищеца, а именно: „Такива хора нямат място в
българския футбол, доказан интригант. Щом се държи такъв човек, значи и
останалите са такива. По приятелите ще ги познаеш, както се казва.“.
По отношение на конкретните обстоятелства по предявения иск и
отправените в двете процесни статии, съдържащи интервюта с ответника,
публикувани на 16.01.2024 г. и от 17.01.2024 г., обиди и клевети - ищецът е
бил квалифициран от страна на ответника като „много деструктивна
личност“, „доказан интригант“, като е посочено, че същия „навсякъде,
където ходи, сее раздори“, „създава интриги, сее раздор сред клубовете“,
както и че “неговото присъствие в екипа на . е пагубно“. Използваните от
ответника в горепосочените интервюта изрази, а именно „много
деструктивна личност“ и „доказан интригант“, следва да бъдат
квалифицирани като обидни за лицето по отношение на лицето към което са
насочени, а именно ищецът, тъй като същите представляват оценъчни
твърдения, които засягат чувството на лично достойнство и самооценката на
лицето.
Във връзка с останалите твърдения по адрес на ищеца, а именно, че
същият „навсякъде, където ходи, сее раздори“, „създава интриги, сее раздор
сред клубовете“, както и че “неговото присъствие в екипа на . е пагубно“,
съдът приема, че същите следва да бъдат квалифицирани като клеветнически,
тъй представляват позорящи твърдения и носят негативен подтекст за
упражнено от страна на ищеца недобросъвестно поведение в сферата му на
дейност с цел да бъде засегнато доброто име на лицето в обществото. Съдът
11
приема, че тези твърдения по своето съдържание засягат честта и
достойнството на ищеца, неговото положение в обществото и приятелският
му кръг. Изнесени са пред неопределен кръг от хора, като използваните
епитети и думи са унизителни и накърняват самооценката на ищеца като
личност. При съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че по делото не се установи по безспорен начин истинността на
горните твърдения. Напротив, от показанията на изслушаните по делото
свидетели, а именно св. ., се установява, че ищецът се е ползвал с добро име
сред колегите си, описват го като уважавана личност със семейство и бизнес в
сферата на футбола и прям човек, който държи на истината и отстоява своята
позиция.
По отношение на използваните от ответника изрази, а именно: „По мое
мнение аз лично свързвам с черното тото в България“; „Когато говорим за
морален компас, трябва да се разграничава точно от такива хора, за да
убеди хората, че моралният му компас гледа в правилната посока.; „….Не
съм съгласен с присъствието на една определена личност в екипа, която за
мен е деструктивна и няма място в екипа.; „Неговото присъствие в екипа на
., както и в онзи УС, който посочи, е огромна грешка.“ и „Такива хора нямат
място в българския футбол“, видно от представените по делото
доказателства, въпреки че поотделно взети някои от думите биха могли да
покрият изискванията за нанасяне на обида и са морално укорими, ответникът
не отправя горепосочените думи конкретно и лично по отношение на ищеца
по делото. До този извод се стига, чрез по-тясното тълкуване на изречените
думи, а именно че не се посочва конкретно ищеца по делото като адресат на
обидите, а се изброяват и други хора или се говори генерално за членовете на
горепосочения на екип на . . към онзи момент.
Във връзка с изказванията на ответника в двете процесни статии
относно лица, свързани с черно тото, съдът намира, че единствените
изявления от страна на ответника в двете статии в тази връзка са следните, а
именно: „По мое мнение аз лично свързвам с черното тото в България“,
обективирано в статия от 16.01.2024 г., публикувана на уебсайта dsport.bg,
както и „Най-малкото Мадански е единственият, който досега е бил хващан
с чанта с пари за уреждане на мачове. Това е факт, който не може да се
промени. Няма как да потвърдим, че с времето се е променил...“, видно от
статия от 17.01.2024 г., публикувана на уебсайта „nostrabet.com“. Предвид
12
формулираното от страна на ответника възражение, че горепосочените
изказвания се отнасят за лицето ., в контекста на изложеното цялостно
съдържание на процесните статии, съдът счита, че не може да бъде изведен
категоричен извод, че посочените твърдения в статия от 16.01.2024 г. касаят
именно личността на ищеца, а по отношение на изявлението, посочено в
статия от 17.01.2024 г., съдът приема, че същото касае трето неучастващо в
настоящото производство лице, поради което конкретните изявления не биха
могли да причинят твърдените вреди от неимуществен характер на ищеца.
От своя страна, ответникът в настоящото производство е посочил, че
след оттеглянето на последния от екипа на . ., по време на самостоятелната му
кампанията за президент на Българския футболен съюз (БФС), ищецът
започнал непрестанно да изпраща клеветнически и обидни статии срещу
ответника в общата група на екипа в мобилното приложение „Телеграм“. В
подкрепа на наведеното твърдение, ответникът е представил статия от
15.12.2023 г., публикувана на интренет страницата на медията „Narod.bg“ със
заглавие „Сигнал до Narod.bg: Измислен адвокат, изгонен от БФС, смуче
финанси в спорта – поредната жертва е плувецът .“, /л.69-л.72 от делото/, за
която твърди, че съдържа множество клеветнически твърдения по негов адрес
и била умишлено изпратена на 16.12.2023 г. от страна на ищеца на множество
членове на екипа на . . с цел уронване престижа на ответника. В тази връзка,
по делото са изслушани обясненията на ищеца, както и показанията на св.
Гроздев, който заявява, че ищецът е изпратил статия от уебсайта „Narod.bg“,
която е била негативна спрямо ответника и в която пишело, че последният се
разделял с екипа, като уточнява, че имало група, създадена в
телекомуникационния канал „Вайбър“, в която участвали членове от екипа, но
не знае дали ищецът е част от нея и дали процесната статия му била изпратена
от страна на ищеца в лично съобщение, или е била разпространена в общата
им група.
След анализ на събраните по делото доказателства в тази връзка, съдът
намира, че не може да бъде формулиран категоричен извод за намерението на
ищеца при предприемане на съответното действие, а именно изпращането на
публично достъпна статия, касаеща ответника, на други членове от екипа на .
., от което да се приеме, че същото е извършено с цел уронване престижа на
последния, поради което счита наведеното твърдение за недоказано същото не
следва да се вземе предвид при постановяване на крайния акт по делото.
13
Предвид гореизложеното, следва да се отбележи, че в случаите на
причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани
обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време,
обезщетението се определя глобално. Ищецът не е длъжен да разграничи
какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните
деяния. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от
всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да
е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна
връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той
дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания
ефект от отделните деяния. (в този смисъл Решение № 204 от 12.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о., ГК).
С оглед събраните по делото гласни доказателства се установи
интензитета и характера на болките и страданията, претърпени от страна на
ищеца, в резултат на процесните статии. Съобразно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, обезщетението за претърпени неимуществени вреди, се определя от съда
по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на посочения член не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирайки същите като
съвпадащи и взаимно допълващи се. От показанията на разпитаните
свидетели, а именно св. ., се установи, че същите са познавали в достатъчна
степен ищеца, в проекцията на личните им, в т.ч. и колегиални
взаимоотношения, като по несъмнен начин са отчели настъпилите промени в
емоционалното състояние и поведението на същия, както и обстоятелството,
че същите са настъпили именно в резултат на публикуваната статия. Съдът
съобрази и обстоятелството, че към момента на публикуване на процесните
14
статии, ищецът е бил публична длъжност, предвид което обстоятелство
същият е следвало да бъде наясно с повишения обществен интерес и отзвук от
публикуваната за него, информация. Съдът съобрази и естеството на
публикуваната информация, като намира, че видно от съдържанието на
същата става ясно, че интерпретира актуална в публичното пространство
тематика, касаеща промени в ръководството на Българския футболен съюз
(БФС) и отношенията между водещи в сферата на футбола лица.
В тази връзка, съдът приема, че ищецът в действителност е претърпял
неимуществени вреди от изложените в двете процесни статии изявления от
страна на ответника. Преценявайки посочените обстоятелства и
съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/68 г., съдът намира
предявеният иск за частично основателен, поради което счита, че същият
следва да бъде уважен за сума в размер на 3 000 лв.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 137,93 лв., представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи разноски съгласно
отхвърлената част на иска, в размер на 700 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .,
чрез адв. Й., да заплати на Н. Ж. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ., чрез адв. Д., сума в размер на от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него вреди от неимуществен характер,
причинени му вследствие на публично разпространени от страна на ответника
неверни твърдения, обиди и клевети по време на интервю, дадено пред Дарик
и dsport, обективирано в статия от 16.01.2024 г., публикувана на уебсайта
„dsport.bg“ със заглавие „Г.: присъствието на Н. Ж. в екипа на . е пагубно“,
15
както и в статия със заглавие „Г. Г. пред Nostrabet: Кандидатирам се, защото
клубовете не вярват на екипа на .“, публикувана на уебсайта „nostrabet.com“ на
17.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5 000 лв.,
предявен като частичен иск от общата сума в размер на 15 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .,
чрез адв. Й. да заплати на Н. Ж. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ., чрез адв. Д., сума в размер на 1 137,93 лв., представляваща разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .,
чрез адв. Д. да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ., чрез адв. Й., сума в размер на 700 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16