№ 256
гр. П., 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200507 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.Д.” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.П., улица „А.З.“ №26 представлявано от управителя П. П.
П., ЕИК: ********* против НП № 13 - 2200439 от 30.01.2023 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ и за нарушение на
чл.152 от КТ, на дружеството, в качеството на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 300лв. /триста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и
процесуална незаконосъобразност на НП. Твърдят се съществени
разминавания между АУАН и НП, без да се конкретизира в какво се
изразяват същите. Твърди се необоснованост на НП досежно това защо не
е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, която според жалбоподателя
трябва да се приложи от съда.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява
процесуален представител.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и е на
1
становище същата, като неоснователна да се остави без уважение.
РС – П. след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че към
07.11.2022 год., при извършена проверка на фирмената документация в
сградата на Дирекция „ИТ”-П. било констатирано, че „П.Д.” ЕООД в
качеството на работодател, не е осигурил на Г.П.А. –барман,
непрекъсната междудневна почивка не по - малко от 12 часа, което било
установено от графика за явяването/неявяването на работа за м.септември
2022 год., видно от който Г.П.А. е бил на работа на 14.09.2022 год. до 23,
00 часа, а на 15.09.2022 год. е започнал работа в 10, 00 часа, т.е. имал е 11
часа междудневна почивка.
Всичко това съставлявало нарушение по чл.152 от КТ, от което не
били настъпили вредни последици.
За констатираното нарушение бил съставен е АУАН от свид. В. Д.,
въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Последното е било връчено на пълномощник на дружеството на
02.03.2023 год., видно от отбелязването в него, а жалбата била подадена
от процесуалния представител на наказаното лице, посредством
изпращането й по пощата на 16.03.2023 г. При това положение следва да
се приеме, че жалбата е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосътавителя - свид.
В. Д., които са абсолютно непротиворечиви, а и не се оспорват от
жалбоподателя.
При така установеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на
извършеното нарушение по чл.152 от КТ, поради обстоятелството че
графика за явяването/неявяването на работа, от който е установено, играе
2
ролята на присъствена форма, тъй като е за минал период. Освен това,
както вече бе посочено, нарушението не се оспорва и от пълномощника на
дружеството-жалбоподател.
При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана
обективната административно наказателната отговорност на дружеството
по реда на привилегирования състав на чл.415в от КТ, доколкото от
нарушението не са били настъпили никакви вредни последици за
работника.
При определяне на санкцията обаче АНО не е спазил разпоредбата
на 27 от ЗАНН, т.к. е определил наказанието в максималния предвиден в
нормата на чл.415в от КТ размер, обосновавайки го с това че в хода на
проверката били установени редица други нарушения на трудовото
законодателство. За тези нарушения обаче, видни от протокола за
извършена проверка, жалбоподателят носи самостоятелна, отделна
отговорност, поради което не следва да се имат предвид при определяне
размера на имуществената санкция, наложена с обжалваното в настоящото
производство НП. От значение е конкретното нарушение, като АНО е
следвало да отчете че междудневната почивка на работника е била
нарушена само с 1 час, което определя неизпълнението с ниска степен на
обществена опасност.
При това положение съдът намира, че НП ще следа да се измени като
размера на наложената имуществена санкция се намали до предвидения в
закона минимум, с което ще се постигнат целите на наказанието по чл.12
от ЗАНН.
Що се касае до възраженията за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни предвид обекта на закрила,
свързан с правата на трудещите се. Към същите работодателите трябва да
проявяват особено внимание, като неизпълнението следва да бъде
санкционирано съответно. Както вече се каза, в случая съответна на
неизпълнението на трудовото законодателство е минималния размер на
санкцията, предвиден в привилегирования състав на чл.415в от КТ.
От страна на жалбоподателя не се претендират разноски.
Пред въззивната инстанция наказващият орган беше представляван
от юрисконсулт, който направи своевременно искане за присъждане на
3
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, доколкото
Дирекция "Инспекция по труда"- П. е структурно звено към ИА и няма
статут на самостоятелно юридическо лице. Възнаграждението следва да
бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида
и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН,
според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се
разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, като същото
е с ниска правна и фактическа сложност, поради което съдът определя
размер на юрисконсултско възнаграждение 80 лева. Разноските под
формата на юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени по
съразмерност, съответно на размера на санкцията, до която се намалява
определената от АНО такава, а именно 26,67 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН
във връзка с чл.63, ал.7, т.4 от ЗАНН, РС – П.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 13 - 2200439 от 30.01.2023 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с което на „П.Д.” ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.П., улица „А.З.“ №26, представлявано от
управителя П. П. П., ЕИК: *********, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
връзка с чл.415в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.152 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева, като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „П.Д.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.П.,
улица „А.З.“ №26, представлявано от управителя П. П. П., ЕИК: *********,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат:
*********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център,
гр.София, сума в размер на 26,67 лева (двадесет и шест лева и 67 ст.) -
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд П. в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5