Р Е Ш Е Н И Е №……………
11. ХІІ. 2015 година,
Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на десети
ноември, две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Д.Т.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №447 по описа за 2010 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
отрицателен установителен иск за унищожение на договор,
тъй като едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение, с правно основание чл. 29, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в
част ІІ на Гражданския процесуален кодекс
С исковата си молба А.Н.П. ЕГН**********,***, твърди,
че той и съпругата му К.Г.П.са сключили с ответника И.И.Я.
ЕГН**********,***, договор за заем от 23 000.00 лева. Като гаранция за
изпълнение на договора учредили в полза на ответника договорна ипотека за
сумата от 23 000.00 лева. Ответникът предал на ищеца и съпругата му сумата
от 5 000.00 лева след учредяване на ипотеката и обещал да им заплати
остатъка от сумата до изтичането на същия месец. Ищецът започнал да изпълнява
задълженията си по договора за заем, въпреки че не получил от ответника цялата
сума. След като изплатил първата вноска от 500.00 лева, поискал от ответника да
му предаде останалите 18 000.00 лева. Ответникът отказал и заявил на ищеца
в разрез с предварителната им уговорка, че останалите 18 000.00 лева са
лихва върху получените в заем 5 000.00 лева. Ответникът инициирал срещу
ищеца заповедно производство, по което ищецът не възразил.
Искането е съдът да признае за установено, че ищецът не е
получил от ответника сумата от 23 000.00 лева, да обяви договора за
учредяване на договорна ипотека за нищожен на основание чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите или да го прогласи за унищожен на основание чл. 29,
ал. 1 от същия закон. С молба от 10. V. 2010 година ищецът уточнява, че иска
договорът да бъде обявен за нищожен, тъй като е сключен поради измама.
В проведено на 05. ІІІ. 2013 година открито съдебно
заседание като трето лице – помагач е конституирана съпругата на ищеца. В
същото съдебно заседание искането за привличане на трето лице – помагач е
оттеглено.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че същият е
недопустим и неоснователен. Между страните вече било
приключило заповедно производство, по което ищецът не възразил. Взема
становище, че няма основания за прогласяването на нищожността или
унищожаемостта на договора за учредяване на ипотека.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 21. VІІ. 2008 година между ищеца и съпругата му от
една страна и ответника от друга е сключен договор за заем, по силата на който
ответникът се задължил да предаде в собственост на ищеца и съпругата му сумата
от 23 000.00 лева, а те се задължили да върнат заетата сума в срок до 21. VІІІ.
2011 година на 36 равни месечни вноски от по 500.00 лева, всяка от които вноски
платима до 30то число на всеки месец. За обезпечаване на дадената в
заем сума съпрузите П. учредяват в полза на ответника ипотека върху собствения
им недвижим имот, находящ се в ***: поземлен имот с площ от 420.00 м2,
а по скица с площ от 407 м2, находящ се в строителните граници на
населеното място, с приложена регулация за парцела, означен на приложената по
нотариалното дело скица като парцел №Х, отреден за имот с планоснимачен №941 от
квартал 262 по плана на Велинград, при граници и съседи: от север – урегулирани
поземлени имоти №ХІ-943 и №VІІ-944, от изток – урегулиран поземлен имот №ІХ-940,
от юг – улица и от запад – урегулиран поземлен имот №ХVІ-942 ведно с
построената в северната част на описания имот жилищна сграда къща с площ от 76.00
м2, като за една стая по избор от жилищната сграда има запазена
пожизнено и безвъзмездно право на ползване на А.И.П.. В пункт ІІІ на договора
страните се съгласяват, че при неплащане на която и да е от месечните вноски
съгласно уговореното, кредиторът (ответник по настоящото дело) има право да
събере вземането си от цената на ипотекирания имот. Договорната ипотека е
учредена с приложен по делото нотариален акт №144, том І, регистрационен
№1135, нотариално дело №902, съставен на 21. VІІ. 2008 година от Н.Г.Ч., съдия
по вписванията при Велинградски районен съд на основание чл. 48, ал. 1 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност във връзка с чл. 47, ал. 2 от
същия закон.
На 18. ІХ. 2009 година във Велинградския районен съд
постъпва заявление от И.И.Я. ЕГН**********,*** против
К.Г.П.ЕГН********** и А.Н.П. ЕГН**********,***. Със заявлението се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 23 000 лева по договор за заем
от 21. VІІ. 2008 година, ведно със законна лихва от постъпването на заявлението
в съда на 18. ІХ. 2009 година до окончателното й погасяване и разноски по
делото в размер на 460 лева.
Въз основа на заявлението и на основание чл. 417, ал. 1,
т. 3 от Гражданския процесуален кодекс
Велинградският районен съд съдът образува частно гражданско дело №893 по описа
си за 2009 година и на 23. ІХ. 2009 година издава заповед за изпълнение
№560 от същата дата, с която разпорежда на длъжника (ищец по настоящото дело)
да заплати на заявителя търсената със заявлението сума.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжниците, съпрузите П., на
01. Х. 2009 година. Връчването е извършено по реда на раздел І от глава VІ на
Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Съобщения”.
Съдът установява обстоятелствата във връзка с
производството по частно гражданско дело №893 по описа на Велинградския районен
съд за 2009 година от справка за движението му, приложена по настоящото дело.
На 10. Х. 2014 година Пазарджишкият окръжен съд
постановява по НОХД №160 по описа си за 2013 година присъда, с която признава
ответника в настоящото производство за виновен в това, че за времето от месец
юли 2000 година до месец септември 2010 година включително във Велинград като
физическо лице, без съответното разрешение – лицензия, издадена от Българската
народна банка по чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 от отменения Закон за
банките, лиценз, издаден от същата банка по чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 2,
ал. 1 от Закона за кредитните институции и чл. 6 от Закона за платежните услуги
и платежните системи, е извършвал по занятие банкови сделки, за които се
изисква такова разрешение – отпускане на обезпечени с ипотека заеми срещу лихва
на физически лица от Велинград, като през месец юли 2008 година е дал заем на
ищеца в настоящото производство и третото лице – помагач сумата от
5 000.00 лева, като ищецът и третото лице му заплатили сумата от
5 500.00 лева, от които лихва 500.00 лева и на публичен търг по
изпълнително дело №482 по описа на Съдебно-изпълнителната служба към
Велинградския районен съд за 2009 година бил продаден недвижим имот с оценка
52 433.00 лева, като в резултата на дейността си им е причинил вреди в
размер на 500.00 лева лихва и пазарната стойност на недвижимия имот.
По делото са разпитани като свидетели майката на ищеца В.К.П. ЕГН**********
и съпругата му К.Г.П.ЕГН**********, и двете живеещи във Велинград на ул. *******
и братът на ответника Т. И.Я. ЕГН**********,***. Поради близкото родство на
двама от свидетелите със страните по делото и обстоятелството, че една от
свидетелките е съпруга на ищеца, съдът преценява показанията им съобразно
разпоредбата на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.
Първата свидетелка депозира показания, че за времето от
2006 година до 2009 година работила в Република Италия. По време на престоя си
там се свързала по телефона със снаха си. Последната споделила с нея, че с
ищеца са сключили договор за заем в размер на 5 000.00 лева с ответника и
срещу тях се води изпълнително производство. След като се върнала в Република
България свидетелката отново разговаряла със сина си и снаха си. Те й разказали
обстоятелствата около сключването на договора и учредяването на ипотеката. След
издаването на нотариалния акт съпругата на ищеца попитала ответника защо
учредяват ипотека за 23 000.00 лева, след като ще получат в заем
5 000.00 лева и ще платят лихва от 500.00 лева. Ответникът ги успокоил, че
няма да заплащат сумата, посочена в договора за учредяване на ипотека.
Съпругата на ищеца депозира показания, че той я уговорил
да сключат договор за заем за 5 000.00 лева с ответника. Когато бил
сключен договорът за учредяване на ипотека свидетелката забелязала, че в него е
посочена сумата от 23 000.00 лева. Попитала за разликата в сумата и
ответникът й обяснил, че става въпрос за „фиктивна сделка за по-сигурно“. След
като ответникът си тръгнал, свидетелката се скарала със съпруга си за голямата
сума. Той й казал, че е сключил договор за сумата от 5 000.00 лева, а не
за 23 000.00 лева. Известно време свидетелката и ищецът правели вноските
по договора за заем. В последствие ответникът завел при ищеца купувачи за
къщата му. Ищецът отказал да я продаде, но ответникът го заплашил, че ако
упорства няма да получи нищо за имота си.
Съдът не приема довода на ответната страна, изразен в писмена защита, че
показанията на тези свидетели не следва да се кредитират. С тях не се
опровергава самото съдържание на нотариалния акт. От тях се установява, че
ищецът е бил въведен в заблуждение, че сключения договор няма да произведе
действие и посочената в него сума е „фиктивна“.
Третият свидетел депозира показания, че ищецът посещавал
често ответника през 2008 година, за да получава от него пари. На свидетеля не
било известно брат му да дава пари в заем. Ответникът дал в заем на ищеца
сумата от 23 000.00 лева. Свидетелят не помнел подробности от случката, само,
че брат му предал на ищеца сумата от 23 000.00 лева.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Т. И.Я..
Показанията му противоречат на показанията на свидетелката К.Г.П., която
депозира показания, че при изповядването на договора за учредяване на ипотека
освен нея са присъствали само страните по делото. Показанията на свидетеля са и
недостоверни. Според него брат му не давал пари в заем, поради което от
показанията на свидетеля следва, че връчването на голяма сума пари е извънредно
събитие. От друга страна, от това събитие свидетелят си спомня единствено
връчването на сумата и никакви други обстоятелства.
С оглед на
горното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
като процесният договор бъде обявен за унищожаем на основание чл. 29, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: С определение №745, постановено
на 25. Х. 2012 година по въззивно частно гражданско дело №884 по описа за 2012
година на Пазарджишкия окръжен съд, същият съд е приел, че искът е допустим и
ищецът има интерес от предявяването му въпреки влизането в сила на заповедта за
изпълнение. Горните мотиви, изложени от въззивната инстанция са задължителни за
настоящия съдебен състав.
Ищецът след неколкократно оставяне на исковата молба без
движение, включително след указания от Пазарджишкия окръжен съд е заявил с
молба от 19. ХІІ. 2011 година, че предявява иск с правно основание чл. 424 от
Гражданския процесуален кодекс (посочва новонастъпили и новооткрити
обстоятелства). Производството по този иск е прекратено с влязло в сила
определение. Със същата молба ищецът заявява, че е предявил самостоятелна
претенция, че ответникът не му е заплатил сумата от 23 000.00 лева, като
същото обстоятелство е основание да иска унищожаване на договора на основание
чл. 29 от Закона за задълженията и договорите. Същото се твърди и в молба от
18. ІХ. 2012 година. Според чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено,
или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Обстоятелството дали ответникът
е предал на ищеца сума пари само по себе си не е нито правоотношение, нито
право. Поради горното съдът намира, че не следва да го обсъжда като
самостоятелен иск, а само като основание за обявяване на унищожаемостта на
процесния договор.
Водим от изложеното съдът намира, че е предявен отрицателен установителен иск за унищожение
на договор, тъй като едната страна е била подведена от другата да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение, с правно основание чл. 29, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, който е допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Предявен
е отрицателен установителен иск за
унищожение на договор, тъй като едната страна е била подведена от другата да го
сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение, с правно основание чл. 29, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите.
Измамата
е уредена като основание за унищожаемост на сделките в чл. 29 от Закона за
задълженията и договорите. Такава е налице, когато едната страна е била подведена
от другата да сключи даден договор чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Следователно,
за прилагането на посочената разпоредба е необходимо да са налице в кумулативно
единство следните изисквания: предявен конститутивен иск; наличие на сключен договор;
подвеждане (изпадане в заблуждение) на ищеца от ответника; умишлено предизвикване
на заблуждението от ответника; сключване на договора поради заблуждение. Характерно
при измамата е, че невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения
договор. При измамата страната съзнава напълно какво е съдържанието на договора,
който сключва, но тя действа под влияние на невярна представа, че последиците на
така сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява наличието на изброените
предпоставки. Между страните не се спори, че процесният договор е сключен между
ищеца и съпругата му от една страна и ответника от друга. От събраните гласни
доказателства се установява, че ответникът е въвел в заблуждение ищеца, и то
умишлено. Дори след сключването на договора при въпроса на свидетелката К.Г.П.защо в него е посочена различна
сума, ответникът твърдял, че сумата е „фиктивна“. От горното поведение на
ответника се установява, че същият е действал умишлено. Пак от гласните
доказателства се установява, че ищецът е действал със съзнанието, че сключва
договор за сумата от 5 000.00 лева и именно това го е мотивирало да го
сключи.
Водим от
изложеното съдът приема, че искът е основателен.
Ищецът е
направил разноски по делото в размер на 2 300.00 лева за възнаграждение на
двама адвокати. Тъй като
искът се уважен изцяло на основание чл. 78, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс на ищеца следва да се присъди възнаграждение за
един адвокат – 1 800.00 лева.
С определение от 10. VІ. 2011 година съдът е признал, че
ищецът няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.
Според чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. На основание посочената разпоредба ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 920.00 лева.
Водим от изложеното до тук съдът на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА отрицателен установителен иск за унищожение на договор, тъй като едната
страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение,
с правно основание чл. 29, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен
от А.Н.П. ЕГН**********,***, против И.И.Я.
ЕГН**********,***, и ПРОГЛАСЯВА УНИЩОЖАЕМОСТТА
на Договор за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот, сключен между А.Н.П. ЕГН********** и К.Г.П.ЕГН**********,
и двамата живеещи в ***, от една страна и И.И.Я. ЕГН**********,***,
от друга страна, обективиран с нотариален акт №144, том І, регистрационен
№1135, нотариално дело №902, съставен на 21. VІІ. 2008 година от Н.Г.Ч., съдия
по вписванията при Велинградски районен съд на основание чл. 48, ал. 1 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност във връзка с чл. 47, ал. 2 от
същия закон, поради подвеждането на едната страна да го сключи от другата
чрез умишлено въвеждане в заблуждение (измама).
ОСЪЖДА И.И.Я. ЕГН**********,***,, да заплати на:
·
А.Н.П. ЕГН**********,***, разноски в размер на 1 800.00
лева;
·
Велинградски районен съд такса в размер на 920.00 лева.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :