Мотиви на Присъда № 134/09.10.2019 г.,
постановена по ВНЧХД № 192/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ямбол
Производството
пред Окръжен съд – Ямбол е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, след като с Решение
№ ***/**.**.**** г. по НВЧХД № ***/**** г., Апелативен
съд – Бургас е възобновил ВНЧХД
№ ***/**** г. на Окръжен съд – Ямбол, отменил е изцяло постановената по
делото Присъда № ***/**.**.****
г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция.
Частния
тъжител В.И.С., чрез неговия повереник, атакува Присъда № 122/20.08.2018 г.,
постановена по НЧХД № 416/2018 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която подс. Н.Я.Н., е
признат за невиновен в това
на **.**.**** г. в гр. С.
на кръстовище между ул. „Д. Д.” и ул. „О.” да е приписал престъпление на В.И.С.,
в качеството му на длъжностно лице – младши полицейски инспектор към РУ – С.,
при изпълнение на службата му, като клеветата да е разпространена по друг
начин, чрез интернет, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
така предявеното му обвинение по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Също така ЯРС е признал подс. Н.Я.Н. за невиновен в
това по същото време и на същото място да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на В.И.С., в качеството му на длъжностно лице – младши полицейски
инспектор към РУ – С., при изпълнение на службата му, като обидата да е
разпространена по друг начин, чрез интернет, поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправдал по така предявеното му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2 и
т. 3 във вр. с чл. 146 от НК. Първостепенният съд е отхвърлил е като
неоснователен предявения от В.И.С. граждански иск срещу подсъдимия Н.Н. в
размер на 5000 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлил е като неоснователен
предявения от В.И.С. граждански иск срещу подсъдимия Н.Н. в размер на 5000 лв.
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал.1 от НК. Осъдил е частния тъжител В.И.С. да
заплати на подсъдимия Н.Я.Н. направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за
неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. Настоява се за нейната отмяна
и признаване на подсъдимия Н. за виновен по предявените му с частната тъжба
обвинения, както и за уважаване на гражданските искове за неимуществени вреди.
В съдебно
заседание въззивникът В.С., редовно призован, не се явява. Представлява се от
повереника адвокат М. *** който счита, че подсъдимият следва бъде
признат за виновен, да му бъде определено наказание в рамките на предвиденото в
чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК, а именно Глоба между минималния и средния
размер, както и да му се наложи кумулативно предвиденото наказание Обществено
порицание.
Въззиваемият Н.Н. участва в съдебно заседание лично
и със защитника си – адвокат Р. ***. Защитникът счита, че присъдата
на първоинстанционния съд, като правилна и обоснована следва да се потвърди. Намира,
че по делото не се събрани доказателства, от които да се направи извод, че
деянието е извършено от обективна страна. Твърди, че изречените думи от страна
на подсъдимия са негативна оценка към работата на свид. П., не са насочени към
тъжителя С., а полицейските служители следва да притежават по-висок праг на
търпимост, каквото задължение имат по чл. 155 от ЗМВР. В лична защита въззиваемият
Н. допълва, че той се е изнервил от държанието на свид. П..
Ямболският окръжен съд
констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и
от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната
фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващия съд, основното в която
е следното:
Въззивникът В.С. работил като младши
полицейски инспектор в РУ – С.. За времето от 08.30 до 17.30 на **.**.**** г.,
той заедно с колегата си свид. П. П., полицейски инспектор в РУ – С., били на
работа в участък „П.”, като обслужвали селата Т., К. и Г.. Около 13.45 ч. на **.**.****
г., свид. П. управлявал личен автомобил „Р.” с ДК № ** **** **, който бил без полицейско
обозначение, в гр. С. по ул. „Д. Д.” в посока гаражите на РУ – С.. Зад него се
движил въззивникът В.С. с патрулен полицейски автомобил. Когато достигали до
кръстовището на ул. „Д. Д.” и ул. „О.” движещият се пред автомобила на П. лек
автомобил „О. В.” – управляван от подс. Н.Я.Н., предприел движение на заден ход
за да промени посоката си на движение. Свид. П. подал звуков сигнал, за да се
избегне евентуално ПТП. След като завършил маневрата подсъдимият спрял до бл. *
на ул. „О.”, в тревната площ, като там спрял и тъжителят С., слязъл от
полицейски автомобил и поискал документите на подс. Н. за проверка. Там отишъл
и свид. П. като забелязал, че подс. Н. ръкомаха и говори на висок тон. Свид. П.
обяснил на подсъдимия, че му бъде извършва полицейска проверка във връзка със
спазване на правилата за движение по пътищата и помолил ч.т. С. да провери чрез
оперативния дежурен за неплатени глоби от страна на подс. Н.. След това свид. П.
влязъл в полицейския автомобил и започнал да съставя АУАН на подсъдимия. Тогава
подс. Н. казал на приятелката си – свид. И. да снима полицаите. Тъжителя С. му
казал, че не иска да бъде сниман, но подс. Н. отвърнал, че ще прави каквото си
иска и че съжалява, че не ги е снимал докато вечер спят по кръстовищата или
крадат гориво от служебния автомобил. Подсъдният извадил мобилния си телефон, започнал да снима
клип с него и го „качил” в реално време във „Ф.”. В този клип подсъдимият обвинявал
полицейските служители в тенденциозност, твърдял, че се заяждат с него, че
нямат право да го спират, че не е допуснал нарушение и че те неоснователно
задържат документите му. Насочил телефона към тъжителя С. и казал, че той е нагъл
и стои като мутра. След като съставил АУАН свид. П. го предявил на подсъдимия,
като постоянно го прекъсвал н от последния. Подс. Н. първоначално отказал да
подпише АУАН, в последствие го подписал и получил екземпляр от него, като наричал
полицаите „селянчета”, „селяндури”, „нагли полицаи” и твърдял, че се
притесняват да спират по-класни коли от неговата.
Същата вечер – **.**.**** г., С. и свид. П.
били на коледно тържество, заедно със свои колеги. На празненството някой от
колегите им показал снимания и качен в Интернет, от подс. Н., клип. На
празненството започнали коментари на отношението на подсъдимия към полицаите, а
някой подхвърлил с насмешка на ч.т. С. и свид. П., че ако „дърпат повече гориво”
да дадат и на тях. Двамата се почувствали недобре от изговореното във връзка с
тях и си тръгнали от празненството. През следващите дни тъжителят С. се бил
напрегнат и притеснен от случилото се на **.**.**** г., излязъл в отпуск и
потърсил медицинска помощ от такава от психолог.
Подсъдимия Н.Я.Н. е неосъждан.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че тази фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани от първата инстанция
доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Д., И., П., С., Ж., писменото заключение на изслушаната по делото
видео-техническа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице В.,
както и от приложените по делото писмени доказателства: График за работното
време на ПИ, Мл. ПИ и КО в участък „П.” при РУ – С. за времето от **.**.**** г.
до **.**.**** г.; амбулаторен лист ***/**.**.** г.; ***/**.**.** г., етапна
епикриза; заявление за ползване на отпуск; справка за проведено индивидуално
консултиране; докладна записка; АУАН № ****/**.**.**** г.; справка ОД МВР С.;
скица на кръстовище „О.” и „Д. Д.” с наличните пътни знаци; Решение № ***/**.**.**
г. на СлРС; справка за съдимост и от
веществени доказателства СД – диск 700 МВ.
Всички
събрани доказателства по отношение на предмета на доказване, на практика са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
правно-значимите факти по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
По отношение на обвинението по
чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
При
правилно установена фактическа обстановка, ЯРС е направил грешни правни изводи,
като е приел, че осъщественото от подсъдимия не запълва признаците на престъпния
състав по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. ЯОС счита, че от всички събрани по делото
доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият Н.Я.Н. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна, състава на това престъпление – като на **.**.****
г. в гр. С. на кръстовище между улиците „Д. Д.“ и ул. „О.“ е казал нещо
унизително за честта и достойнството на В.И.С. в качеството на длъжностно лице
– младши полицейски инспектор към РУ – С., при изпълнение на службата му, като
обидата е разпространена по друг начин – чрез интернет.
От обективна
страна обидата е престъпление, засягащо чувството на лично
достойнство на гражданите. За да е налице обида, то следва подсъдимият да е
казал в присъствието на тъжителя думи, които са годни да накърнят достойнството
му. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. В чл. 146 НК се изисква обидният
израз да се изрече в присъствието на потърпевшия, като деецът може да намери
различни форми и начини на казване на обидната фраза. Важното е фразата да е
обидна и да е казана в присъствието на лицето, за което се отнася.
Съдът
счита, че в настоящия случай изреченото от подсъдимия, което е било и разпространено
от него – публикувано („качено”) под формата на клип в интернет-пространството (в
социалната мрежа „Ф.”) и с което той отправя към полицейските служители – вкл.
и към тъжителя В.С. изрази и думи: „Какво стоите като мутри... Селяндури... Вие
сте резил за С.ските полицаи... Нагли полицаи”, в присъствието на тъжителя, е
обида. Всичко това е станало достояние и на широк кръг от хора включително и на
колегите на С.. Казаното по своята същност е унизително за честта и
достойнството на тъжителя С. и съдържа обиден смисъл, негативна оценка за тъжителя
и безспорно казаното, преценено спрямо моралните норми на човешкото общуване,
има унизителен характер, т.е. с изричането на тези думи спрямо тъжителя, подс. Н.Я.Н.
е изразил отрицателна оценка за неговото личното достойнство. Деянието е
извършено в присъствието на пострадалия, който пряко е възприел обидните думи и
изрази. Съгласно чл. 93, т. 2 от НК „орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно
управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са
натоварени с упражняването на властнически функции. Безспорно тъжителя
В.С. е полицай – служител на МВР, което е част
от изпълнителната власт, притежава качеството на длъжностно лице с властнически
правомощия, които са уредени от законодателя в ЗМВР. По делото е безспорно
установено, че тъжителят В.С., като младши полицейски инспектор към РУ – С., на
**.**.**** г. за времето от 08.30 ч. до 17.30 ч. е изпълнявал полицейските си
задължения в участък „П.” и подсъдимият Н. е осъществил състава на
престъплението „обида”, като е казал нещо унизително за честта и достойнството
на тъжителя, именно в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1, б. „а” от НК – полицай, при изпълнение на службата му, като обидата е
разпространена чрез интернет.
От субективна
страна подс. Н. е
извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл – по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият логично, като човек с достатъчен житейски опит е съзнавал, че изреченото
и разпространено чрез интернет-пространството по отношение на тъжителя е
унизително за честта и достойнството му, но е целял това да бъде възприето от
него и да го засегне. Още повече – подсъдимият е извършил и целенасочени
действия това да стане достояние на широк кръг граждани, чрез интернет.
Както
се посочи напред в изложението ЯОС намира, че от всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият Н.Я.Н. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на това престъпление и счита за
неоснователно възражението на защитата за недоказаност на това обвинение от обективна
страна. Ето защо ЯОС отмени Присъда № 122/20.08.2018 г., постановена по НЧХД № 416/2018
г. по описа на Районен съд – Ямбол, в частта с която подсъдимият Н.Я.Н. е
признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 148 ал. 1 т. 2 и т. 3
вр. чл. 146 ал. 1 от НК и вместо това го призна за виновен по това обвинение.
По наказанието
За извършеното от подс. Н. престъпление, законодателят е предвидил
наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. По
отношение на подс. Н., не са налице основания за наказването му по реда на чл.
78а от НК, тъй като е налице пряката
забрана по чл. 78а, ал. 7 от НК – престъплението е извършено спрямо орган на
власт при или по повод изпълнение на службата му.
При определяне конкретния вид и размер на наказанието, съдът прецени
смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства – чистото му съдебно минало, доброто му процесуално
поведение и оказаното съдействие при разследването, но и отегчаващите такива – това, че деянието е
извършено при упорита и явна демонстрация на незачитане на правилата за
поведение в обществото. При това положение ЯОС счита, че е неприложима разпоредбата
на чл. 55 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства, комплексно, не
може да се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия, които да дадат основание да се приеме, че и
най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Затова
съдът наложи наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства и на
основание чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК,
определи на подсъдимия минималното наказание ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА,
както и кумулативното – ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата на таблото за съобщения на Община С.. Наказанието
глоба в конкретния размер, наложено
кумулативно с общественото порицание, ще го мотивира, да осъзнае обществената
опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към
постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Република България
правов ред. Наложените на
подсъдния Н. наказания като комплекс, съдът счита за справедливи и
съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и
моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на
подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други
престъпления. Те са необходими и
достатъчни за постигане на генералната превенция с
оказване на възпитателен и
предупредителен ефект върху другите членове на обществото.
По гражданския иск
По
отношение на гражданския за причинени неимуществени вреди от престъплението чл.
148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ЯОС ще отбележи, че
основанието за ангажиране гражданска отговорност в адхезионния процес, са
разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното
увреждане. Безспорно осъщественото от подсъдимия деяние е противоправно,
извършено е виновно, в каузалитет с претърпените от пострадалия отрицателни
емоции (почувствани напрегнатост и
притеснение и свързаното с това търсене на медицинска помощ и такава от
психолог), ерго – налице са предпоставките за ангажиране и на
съответната му гражданска отговорност.
Настоящият състав счита, че в значителна степен са били накърнени
честта и достойнство на пострадалия С. като гражданин и полицейски служител, тъй
като обидата е станала на публично място и достояние и на други лица, чрез
интернет. Затова, отчитайки степента и интензитета на претърпените
неимуществени вреди, воден от принципите на справедливостта, ЯОС уважи
претенцията на пострадалия за присъждане на обезщетение за причинени
от подс. Н. с това деяние и присъди сума в размер на 1000 лв., като иска над
посочения размер до размера на 5000 лв. отхвърли като неоснователен и
недоказан. Предвид аксесорния характер и направеното искане, върху уважения размер
на този граждански иск, съдът присъди и законна лихва, считана от датата
на увреждането **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата. ЯОС осъди
подсъдимия Н. да заплати и ДТ върху уважения размер на гражданският иск – сума
в размер на 50 лева в приход на бюджета на Съдебната власт по сметка на ЯОС.
По отношения
на обвинението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал.
1 от НК
С атакуваната Присъда № 122/20.08.2018 г. по
НЧХД № 416/2018 г., Районен съд – Ямбол е признал
подс. Н.Н. за невиновен в това, на
**.**.**** г. в гр. С. на кръстовище между ул. „Д. Д.” и ул. „О.” да е приписал
престъпление на В.И.С., в качеството му на длъжностно лице – младши полицейски
инспектор към РУ – С., при изпълнение на службата му, като клеветата да е
разпространена по друг начин, чрез интернет, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправдал по така предявеното му обвинение по чл. 148, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и отхвърлил като
неоснователен предявения от С. граждански иск за причинени неимуществени вреди
от това престъпление срещу подс. Н. в размер на 5000 лева.
ЯОС споделя
изцяло и безкритично мотивите на решаващият съд в този насока. Настоящият въззивен състав ще посочи, че от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението „клевета” се изразява в разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на престъпление, които не са
извършени, като за съставомерността е необходимо клеветническите обстоятелства
да са конкретизирани – по време, място и лице. С тъжбата си В.С. е предявил
обвинение срещу подсъдимия Н.Н. за приписване на престъпление чрез израза „... не
ни е снимал през нощта, докато крадем гориво от служебния автомобил”. Съдебната
практика в тази насока е безпротиворечива и изисква позорните факти и
обстоятелства да са съобщени конкретно и ясно, а не да се извеждат, чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична
дейност. ЯОС подкрепя ЯРС в извода, че в инкриминирания израз не е насочен
директно към тъжителя – той не е посочен по име, макар и с видеоклипа да се
навежда, че това се отнася до тъжителя С. (и свид. П.). За да е съставомерно
деянието обаче, следва клевета не да се подразбира от общо формулираното
изявление, а да бъде конкретизирана по време, място, начин и обща
характеристика на извършването. ЯОС намира, че в казуса инкриминирания израз
„... не ни е снимал през нощта, докато крадем гориво от служебния автомобил”,
не съдържа твърдения за време, място и начин на извършване на престъплението,
ерго – престъплението клевета не е осъществено от обективна страна. При това
положение ЯРС правилно е оправдал подсъдимия Н.Н. по от обвинението за
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1
от НК и съответно – отхвърлил е като неоснователен предявения от В.И.С.
граждански иск срещу подсъдимия Н.Н. в размер на 5000 лв. за репарация на
причинени от това деяние неимуществени вреди.
По
изложените съображения ЯОС постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________
___________________