МОТИВИ към присъда №82, постановена на 28.09.2011г.  по НОХД № 544/2011г. на Търговищкия районен съд

НОХД № 544/2011г. по описа на ТРС е образувано след отмяна от ТОС на  присъдата постановена по НОХД № 93/2011г. на ТРС и връщане на делото за ново разглеждане.  

Подсъдимите В.М.Л., З.А.З., Г.А.Г., В.Ц.Д., В.С.И. и М.П.К. са предадени на съд с обвинение за това, че в периода от неустановен ден в началото на месец юли 2010г. до 25 - ти юли 2010г. в с. Пробуда, общ. Търговище, при условията на продължавано престъпление, след като се сговорили предварително и случаят не е маловажен, като съизвършители, чрез използване на моторни превозни средства и чрез използване на техническо средство и при условията на повторност само за обвиняемите В.И. и М.К.,  извършили кражба на чужди движими вещи,  собственост на „Керамик Транспорт” ООД, с. Пробуда, общ. Търговище с управител Р. И. Л. на обща стойност 2 705. 50 лева – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за В.М.Л., З.А.З., Г.А.Г., В.Ц.Д., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК  В.С.И. и М.П.К..

Представителят на Районна прокуратура гр. Търговище счита обвинението за безспорно доказано с оглед събраните по делото доказателства. Тъй като щетите от престъплението са възстановени пледира за преквалификация на деянието по чл. 197, т.3 във вр. с чл.195 от НК за подсъдимите В.Л., З.З., Г.Г. и В.  Д.. По отношение на З., Г., К. и И. счита, че са налице  предпоставките на чл.55 от НК. Предлага да бъдат наложени следните наказания: На подс.М.К. – 7 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде отложено за срок от 3г., на  подс. В.И. –8 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде отложено за срок от 3г., на  подс. З.З. – „пробация”, като двете задължителни мерки бъдат за срок от 1г. и 6м., както и 200ч. безвъзмезден труд в полза на обществото  за 1година.  На  Г.Г. -„пробация”, като двете задължителни мерки бъдат за срок от 1г., както и 100ч. безвъзмезден труд в полза на обществото  за 1година.  На  В.Л. – „лишаване от свобода” за срок не по-голям от 6м, което да бъде отложено за срок от 3г.  и на В.  Д. -  „лишаване от свобода” за срок не по-голям от 8м, което да бъде изтърпяно в затвор при строг режим, като на основание чл.68, ал.1 от НК да бъде приведена в изпълнение условната присъда, в чиито изпитателен срок е извършено процесното деяние.

Делото бе разгледано по реда на чл. 269, ал. 3, т.1 и т.4, б. „а” от НПК в отсъствие на подсъдимите В.Л. и В.  Д..

Подсъдимите З.З.,  Г.Г., В.И. и М.К. заявяват, че разбират в какво се състоят обвиненията срещу тях, признават вината си, изразяват съжаление за спореното. Подсъдимите З. и Г. поддържат обясненията си дадени да досъдебното производство, както и тези по НОХД № 93/2011г. на ТРС, които бяха прочетени в хода на съдебното следствие по настоящото дело. Подсъдимите И. и К.  поддържат обясненията си дадени да досъдебното производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал. 

Защитниците на подсъдимите намират делото за изяснено от фактическа страна.

Защитникът на подс.В.Л. счита, че по отношение на същия  деянието следва да се преквалифицира по чл.197, т.3 от НК и на същия да бъде  наложено  наказание  3 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде  отложено за срок от 3 години.

Защитникът на подс.В.Д. изразява становище, че по отношение на подс.Д.  деянието следва да се преквалифицира по чл.197, т.3 от НК и на същия да бъде  наложено  наказание  в размер - не повече от 6 месеца лишаване от свобода,  предвид наличието на основания за привеждане в изпълнение на условната присъда, в  чийто изпитателен срок е извършено деянието.

Защитниците на подс.З.З. пледират за преквалификация на деянието му по чл.197, т.3 от НК, както и за приложение на  чл.55 от НК, като считат, че на З. следва да бъде наложено наказание „пробация”. Считат, че същото следва да включва двете задължителни мерки за срок от 1г., както и   безвъзмезден труд в полза на обществото  - 150 часа за 1година.

Защитникът на подс.Г.Г. пледира за преквалификация на деянието му по чл.197, т.3 от НК, като счита, че по отношение на същият следва да се наложи наказание в размер на 6м „лишаване от свобода”, което да бъде отложено за срок от 3 години. 

Защитникът на подс.В.И. и подс.М.К. пледира за приложение на чл.55 от НК по отношение на всеки от тях и за определяне на минимални условни наказания.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.И. е осъждан с влязла в сила на 23. 11. 2004г. присъда по НОХД № 1212/ 2004г. на РС – Горна Оряховица за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200. 00 лева. Видно от справката на НАП /л. 103/ тази глоба не е платена, като за събирането и е образувано изпълнително производство. Това препятства погасяване на задължението по давност съгласно чл. 82, ал. 5 от НК и обуславя наличие на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК на деянието по настоящото производство.

          Подсъдимият М.К.  е осъждан с влязла в сила на 25. 04. 2003г. присъда по НОХД № 1003/ 2002г. на РС – Горна Оряховица за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3, 4 и 5 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Предвид това, че към момента на извършване на деянието по настоящото производство – м. юли 2010 г. подс.К.  е бил вече осъждан с горепосочената присъда и от изтърпяването на наложеното с нея наказание не са изтекли 5 години, то същият е действал при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.

         Шестимата подсъдими били приятели и колеги – всички работели в цеха за производство на тухли в с. Пробуда, общ. Търговище като общи работници, а подс. К. и като пекар. Този цех бил собственост на „Керамик Транспорт” ООД, с. Пробуда, общ. Търговище, с управител св. Р. Л. от гр.Пловдив, който от своя страна бил упълномощил св. И.Й. *** да го представлява и да се занимава с делата на фирмата.

         В неустановен ден в началото на м. юли 2010г. с подсъдимият В.Д. се свързал непознат за него мъж, който му казал, че търси да закупи около 2 000 тухли на изгодна цена. Подс. Д.  споделил това с останалите подсъдими и тогава всички заедно стигнали до решението да откраднат тухли от тухларната, в която работели, които да продадат на човека, а парите, които получат да си разделят. За целта подсъдимите взели от готовите тухли, изработени в тухларната и собственост на „Керамик Транспорт” ООД и ги подготвили за изнасяне, като комплектовали 10 палета от по 180 тухли четворки на обща стойност 720.00 лева, а подс. Д., който предвидливо бил взел телефонния номер на  непознатия, мъж му се обадил и му казал, че разполага с необходимите му тухли. Около 22.00 часа този мъж със свой камион отишъл в тухларния цех. Там подсъдимите му натоварили на камиона 10 – те палета с общо 1 800 тухли и му ги продали за 360.00 лева, които си разделели по равно.

 На 23. 07. 2010г. шестимата подсъдими решили да не се прибират в гр. Горна Оряховица, а да останат да нощуват в тухларния цех. Тогава разговаряйки за недостига на пари, от който всички се оплаквали, решили да нарежат на парчета и да откраднат железни вещи от намиращите се в тухларната, собственост на „Керамик Транспорт” ООД, които да продадат. В изпълнение на замисленото още същата вечер на 23/ 24. 07. 2010г.  с ъглошлайф, собственост на бащата на подс. Г.Г. шестимата подсъдими  нарязали 3 бр. метални вагона за сушене на тухли на обща стойност 1 500.00 лева, 5 бр. метални релси за вагони на обща стойност 211.50 лева, 11 бр. метални тръби по 1. 5 метра и диаметър 5 см. на обща стойност 154.00 лева и 5 бр. П – образни метални колони на обща стойност 120.00 лева. Така нарязаните метални вещи подсъдимите скрили в храстите,  срещу пещта в двора на тухларната. Междувременно обаче нощта била напреднала, подсъдимите преценили, че няма да успеят да изнесат всичко, което нарязали преди пристигането на другите работници в тухларната за дневната им смяна и се разбрали да направят това на следващата вечер, когато всички останали си тръгнат. След това подс. М.К. останал в тухларния цех да изкара дневната си смяна, а останалите петима подсъдими се прибрали в гр. Горна Оряховица. Към 02. 00 часа на 25. 07. 2010г. подс. К.  се обадил на останалите подсъдими и им казал да тръгват към тухларната, за да изнесат подготвените от тях предния ден вещи, които искали да откраднат. С два автомобила, които им били предоставени от собствениците да ползват, за да ходят на работа – „Сеат Ибиза” с рег. № ВТ 1223 АС, собственост на Д.С.В. от гр.Долна Оряховица и „Фиат Типо” с рег. № Р 8167 РА, собственост на П.М.К. от гр. Русе, петимата подсъдими – В.Л., В.Д., З.З., Г.Г. и В.И. около 03.30 часа се придвижили до тухларната в с. Пробуда, общ. Търговище, където ги очаквал подс. М.К., който им отворил вратите на портала и ги пуснал да влязат с двете коли вътре в двора на тухларната. Подсъдимите спрели двата автомобила в близост до храстите, в които били скрили нарязаните от тях предишния ден метални вещи, които искали да откраднат  и с помощта на електрокар от тухларната започнали да ги товарят първо на лекия автомобил „Сеат Ибиза”. Със себе си подсъдимите носели и ъглошлайфа на бащата на подс. Г., с който ако нарязаните преди това от тях железа не се съберат в автомобилите, с които били, да ги нарежат на по – малки парчета. Пристигането на двете коли с петимата подсъдими и техните действия по изнасянето на вещите от храстите и товаренето им в автомобилите обаче било забелязано от свидетелите Р.С. и Б.И., които по указания на шефа на цеха – св. И.Й., който имал съмнения, че някой от работниците му краде, били останали след работа в едно от помещенията в двора на тухларния цех, за да наблюдават и които виждайки какво правят подсъдимите веднага уведомили св. Й. за случващото се, а той от своя страна веднага се обадил и подал сигнал за извършващата се кражба в РУ „Полиция” – Търговище. Пристигналият своевременно в тухларната, полицейски автопатрул в състав свидетелите С.Н. и Х.П.  заварил шестимата подсъдими в процес на товарене на нарязаните от тях вагони и релси в автомобилите, с които били пристигнали. Въпреки, че били в неведение, както че действията им се наблюдават от свидетелите Р.С. и Б.И., така и за това, че същите са станали известни на началника им и на полицията, подсъдимите все пак забелязали пристигането на полицейския автомобил и двама от тях – В.Д. и Г.Г. избягали. Останалите четирима обаче били заловени на местопрестъплението, до автомобилите, в които вече били натоварили няколко скари от нарязаните вагони. Така деянието на подсъдими те останало недовършено по независещи от волята им причини.

Стойността на отнетите тухли била възстановена на ощетеното юридическо лице като и шестимата подсъдими изработили в тухларския цех сумата от 720 лева.

От заключението на изготвената по делото съдебно оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на вещите, които обвиняемите откраднали и се опитали да откраднат е 2 705.50 лева.

Горната фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимите З., Г., И. и К., дадени на досъдебното производство, които бяха прочетени в хода на съдебното следствие по настоящото дело,  както и от обясненията  на подсъдимите З. и Г. дадени по НОХД № 93/11г. на ТРС, които също бяха приобщени към доказателствения материал, от показанията на  свидетелите И.С., Р.С., Б.И., С.Н. и Х.П. дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на св.И.Й. дадени на досъдебното производство и по НОХД № 93/11г. на ТРС, които бяха прочетени, съдебно-оценъчната експертиза, както и писмените доказателства по делото. Събраните доказателства  в своята съвкупност по безспорен и несъмнен начин доказват описаната фактическа обстановка.  

При така установените фактически обстоятелства съдът прие, че на неустановен ден в началото на м. юли 2010г. шестимата подсъдими,  след като се сговорили предварително и случаят не е маловажен, като съизвършители, отнели от владение на „Керамик Транспорт” ООД, с. Пробуда, общ. Търговище, 1 800 тухли на обща стойност 720 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи били заместени, с което подсъдимите В.Л., В.Д., Г.Г. и Зл.З. осъществили от обективна страна състава на престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимите В.И. ***К., които действали и при условията на повторност – състава на  чл. 195, ал.1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.  Повторността по смисъла на чл.28, ал.1 от НК за И. и К. се обуславя от посочените  по –горе техни осъждания.  Наличието на квалифициращият признак „повторност” изключва приложението спрямо тях на чл. 197 от НК.

 Освен това в периода 23/25.07.2010 г., след като се сговорили предварително и случаят не е маловажен, като съизвършители, чрез използване на моторни превозни средства и чрез използване на техническо средство, направили опит да извършат кражба на чужди движими вещи,  собственост на „Керамик Транспорт” ООД, с. Пробуда, общ. Търговище, на обща стойност 1985.50 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от волята им причини, с което подсъдимите В.Л., В.Д., Г.Г. и Зл.З. от обективна страна осъществили състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а подс. В.И. и М.К., които действали при условията на повторност – състава на чл.195, ал. 1, т.4, т.5 и  т. 7 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл, като е налице и специфичния субективен елемент – намерението на подсъдимите противозаконно да присвоят отнетите вещи. Доказателство за това е начина на разпореждане с тях.

От обективна и субективна страна описаните по – горе деяния са извършени от подсъдимите през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като по своя характер те представляват продължение едно на друго. Ето защо съдът прие, че отделните деяния следва да се обединят в едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В случая, макар едното от деянията да е опит за кражба, съдът намира, че довършеното деяние, а не опита  е това, което се отразява значително върху цялостната престъпна дейност на подсъдимите, поради което разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК не следва да намери приложение. Двете деяния осъществяват различни състави на чл. 195, ал. 1 от НК, като при извършване на второто деяние /опита/ са използвани техническо средство и МПС. Съобразявайки разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от НК и значението на посочените квалифициращи обстоятелства, съдът прие, че подсъдимите следва да носят отговорност за цялостната престъпна дейност и по квалифициращия състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

Предвид всичко изложено дотук съдът призна за виновни подсъдимите в извършване на престъпления както следва:

Подс.В.Л.  – по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1  от НК, за което му наложи наказание 6 месеца  „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3години, считано от влизане на присъдата в сила.  

Подс.З.З.  – по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1  от НК, за което посредством приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложи наказание „пробация” със следните мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1година и 6месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1година и 6 месеца и 200часа „безвъзмезден труд в полза на обществото”, който да бъде положен в рамките на една година.

Подс.Г.Г.  – по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1  от НК, за което му наложи наказание 6 месеца  „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Подс.В.Д.  – по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1  от НК,  за което посредством приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложи наказание „пробация” със следните мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2години с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2години и 240часа „безвъзмезден труд в полза на обществото”, който да бъде положен в рамките на една година.

Подс.В.И.  – по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК,  за което посредством приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание 8 месеца  „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3години, считано от влизане на присъдата в сила. 

Подс.М.К. – по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл 26, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК,  за което посредством приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание 7 месеца  „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3години, считано от влизане на присъдата в сила. 

При определяне вида и размера на наказанията съдът обсъди всички обстоятелства, характеризиращи отговорността на подсъдимите, като счете, че по отношение на подсъдимите З., Д., И. и К. са налице многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства и определи наказанията им при условията на  чл.55 от НК. Съдът счете, че по отношение на подсъдимите Л. и Г. такива основания не са налице. При определяне вида и тежестта на наказанията, съдът взе предвид липсата на възможност за утежняване на положението на подсъдимите /с оглед вида и размера на наказанията, наложени им с присъдата по НОХД № 93/11г. на ТРС/. Отчете данните за съдимостта на всяко от лицата,  личното участие на всеки от тях в цялостната престъпна дейност, възрастта, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, самопризнанията, мотивът  за извършване на деянията, а именно – липсата на средства за препитание. От друга страна взе предвид високата стойност  на предмета на деянието. На тази база съдът наложи на подсъдимите З. и Д. наказания „пробация” с посочените по –горе мерки и срокове, като определи същите да се изпълнят от пробационната служба по настоящия адрес на подсъдимите. По отношение на подсъдимите Л., Г., И. и К.  съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, като счете, че за поправянето им не е необходимо изолирането им от обществото. Предвид това отложи изтърпяването на определените на тези подсъдими наказания за срок от три години, считано от влизане на присъдата в  сила.

С така наложените наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът се произнесе по направените разноски, като осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от  9.17 лева – разноски за вещо лице направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС гр. Търговище - сумата от  6.00 лева – разноски за вещо лице направени в съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: