РЕШЕНИЕ
Номер 90324.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 11.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело №
20203100501536 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. Рег.
№ 32008 от 29.05.2020 г., подадена от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Васил Априлов“, Булстат
*********, представлявано от адв. И.П.И. – АК Варна, с адрес за връчване на съдебни книжа
и призоваване гр.Варна, ул. „Драгоман“ № 25, ет. 3, офис 9 срещу Решение № 1337 от
13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 18424 по опис на Варненски районен съд за 2019 г. с
което, съдът е признал уволнението на И. П. И., за незаконосъобразно на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, отменил е Заповед №РД 08-844 от 13.09.2019г., издадена от Директора, с
която е прекратено ТПО на основание чл.328 ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата , с
изложен мотив „съкращаване на щата”, възстановил е И. П. И. на заеманата преди
уволнението длъжност „учител, начален етап на основното образование" в същото училище
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и е присъдил в нейна полза и в тежест на работодателя
690,00лв разноски в производството, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и 100 лева в полза на
Варненски районен съд на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
В жалбата са развити доводи неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът
избирателно е обсъждал доказателствата и така е достигнал до грешно формиране на
фактическата страна на спора и съответно приложението на материалния закон. Излага, че
са доказани всички описани в процесната заповед основания за издаване, като се поддържа
становището, че е законосъобразна. По същество ангажира съда с искане, да се отмени
обжалвания съдебен акт в неговата цялост и да се постанови решение, с което да се остави
без уважение предявените искове. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В отговор на въззивната жалба, въззиваемата И. П. И. , чрез пр. представител
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт в неговата цялост.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове за отмяна на Заповед № РД 08-844 от
13.09.2019 г. издадена от ОУ „Васил Априлов“ и признаване незаконността на уволнението
на И. П. И. , иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител –
начален етап на основно образование“ и осъдителна претенция за разноски в
производството. В исковата молба се излага, че трудовият договор на И. П. И. е прекратен
поради съкращаване на щата, но дейностите по този щат не са премахнати, защото са със
задължителен характер за функциониране на учебното заведение.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с
твръдението, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328,
ал.1 т.2 от КТ при спазване на процесуалните правила с начало на процедурата Заповед РД -
07-823:30.07.2019 г. при спазване на КТД и отчитане на обективи и субективни критерии за
законосъобразност на заповедта.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: Действително ли е
извършен подбор, като се оспорва констатацията на съда за „фиктивно извършен“ такъв;
правилна ли е била проверката на съда за съответствие на подбора с показателите за
извършване на такъв; съобразно разпределението на доказателствената тежест, доказал ли е
ответника по предявените искове, кои лица са ползвани отпуск по чл. 163 от КТ и възоснова
на какви критерии в подбора като оценяващи и оценени са участвали Стефана Бошнакова и
Р. С..
Възоснова на представените пред първоинстанционния съд доказателства, се
установяват следните факти: Между страните не съществува спор, поради което и на
основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, пръвоинстанционния съд е приел, за безспорни и
ненуждаещи са от доказване следните факти: съществувалото между страните по делото
трудово правоотношение, по силата на което ищцата Иванова към 14.09.2019г., датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е заемала длъжността „учител, начален етап на
основното образование" въз основа на сключен трудов договор и прекратяване на
трудовото правоотношение със Заповед № РД 08-844 от 13.09.2019г., издадена от директора
на ответното учебно, на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата,
считано от 14.09.2019г. От писмения документ, обективиращ заповедта се установява, че е
връчено предизвестие № АСД-589/13.09.2019г., съкращаване на щата.
При установената по делото фактология, спорните моменти между страните се
свеждат до това дали работодателят е упражнил надлежно правото си на уволнение, дали е
налице реално съкращаване на щата, в който случай единствено извършването на подбор е
негово право, но не и задължение. Дали съкращаването на щата е реално, означава да се
направи преценка дали заеманата от работника длъжност, като конкретна трудова функция
действително е съкратена, както и дали правото на подбор в случая е станало задължение на
работодателя, като част от сложния фактически състав на правото на уволнение.
Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание
на предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ и е налице при реално
премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея.
Видно от представена от ТД на НАП - гр. Варна, справка, заведена с вх.
№1510/09.01.2020г. на ВРС, към която е приложена справка за подадени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ, че 3 /три/ дни след прекратяването на трудовия договор с ищцата, на
17.09.2019г. Директора на ОУ „Васил Априлов“ е сключил трудови договори с други двама
работника С. А.М. и Р. В. Г., назначени на длъжност „учител, начален етап на основното
образование". Тези факти обуславят извода, че съкращаването на щата в училището,
одобрено със Заповед № РД-07-823 от 30.07.2019г. на Директора, на основание чл.259 ал.1
от Закона за предучилищното и училищното образование, чл.329 от КТ, във вр. с чл.7 от
Вътрешните правила за подбор на работници и служители при съкращаване на щата, е
фиктивно. Функцията на длъжността „учител, начален етап на основното образование" не е
била действително съкратена, след като непосредствено след съкращаването на двама
преподаватели, между които единия е самата ищца, се назначават други двама
преподаватели на същата длъжност. Назначаването на същата длъжност на лица, които са
изпълнявали трудовите задължения на тази длъжност по заместване, не променя фиктивния
характер на съкращаването на щата. Основанието за уволнение „съкращаване на щата“
осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници
или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват
неговата дейност.
Затова е без правно значение наименованието на длъжността, заемана от съкратения
работник или служител. Същественото е каква дейност той е изпълнявал и имало ли при
работодателя друг работник, който е изпълнявал същата или сходна дейност. Ако друг
работник е заемал макар и различна по наименование длъжност, но е имал сходни трудови
функции, работодателят съответно е имал задължение да извърши подбор.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай идентична на
извършваната от съкратения ищец трудова функция към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение са изпълнявали и други работници, при което извършването на
подбор по чл.329 КТ е било задължително. Работодателят е следвало да постави на преценка
по предварително обявени критерии - опита, правоспособността, личните качества и
характеристики на всички работници, изпълняващи сходни трудови дейности. Подборът е
следвало да извърши преди издаване на заповедта, а не да се обосновават критерии в
съдебното производство и едва с въззивнатажа жалба и да се представят доказателства за
правилността на подбора.
При уволнение по чл.328, ал. 1 т.2. (съкращаване на щата) задължение за подбор
възниква, когато за една и съща длъжност по щат съществуват няколко бройки, от които се
съкращават една или повече. Подборът следва да е по предварително установени и известни
критерии за да бъде съдебно контролиран за правилност при отговора на спорен въпрос, кой
от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре. Тези факти
подлежат на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1
КТ. При предявен такъв иск съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
В критериите, обективирани в Заповед №РД-07-824 от 30.07.2019г. на Директор на
ОУ„Васил Априлов " гр.Варна, няма нито един показател, който да удостоверява нивото за
изпълнение на работата - срочно, качествено, умения за работа в екип, дисциплинарно
минало, подадени жалби и др. Работодателят е вписал като критерии единствено такива,
които сочат трудов стаж, образование и квалификация. Затова и в съдебното производство е
недопустимо критериите да се допълват, с цел обосноваване на правилност на обжалваната
заповед. Настоящият съд приема , че при извършване на подбор, не е взети предвид
критерии за нивото на изпълнение на работата. Притежаваният стаж е без значение за
придобитата от служителя квалификация и поради това не е предвиден като критерий по чл.
329, ал. 1 КТ, като в тази насока е Решение № 52 от 15.03.2013г. по гр. д. № 963/2012 Г., Г.
К., III Г. О. на ВКС. Притежаваната от служителя квалификация се преценява в кумулативно
единство на образование и ниво на изпълнение на трудовите задължения. След като
работодателят при подбора и сравняване квалификацията на работниците, не е оценявал по-
добрата работа на сравняваните работници, той е допуснал нарушение в упражняваното от
него право на подбор по чл.329, ал.1 от КТ. В подбора не са участвали всички
педагогически специалисти от началния етап на основното образование. Изключени от
подбора са тези, които се ползват със закрилата на чл.333 ал.6 от КТ – майки на деца до 3-
годишна възраст и членове на синдикалното ръководство в учебното заведение. От
допустимите доказателства, които съдът е събрал в пъроинстанционното и във въззивното
производство, не се установиха кои са тези лица. В доклада на комисията е посочено, че
при извършените изчисления, с най-малък брой точки е преподавателя Стефана Бошнакова
– учител в начален етап на основното образование. Нейното правоотношение не е
прекратено, защото се е ползвала със закрила в качеството си на секретар на синдикалната
организация към СБУ в ОУ„Васил Априлов“, на основание чл.333 от КТ. Това решение е в
противоречие със задължителната съдебна практика, която е непротиворечива в
становището, че тези лица трябва да бъдат включвани в процедурите по подбор и едва
тогава, когато в резултат на подбора се окаже, че трябва да бъде предприето прекратяване на
трудов договор на лице, което се ползва от закрила по КТ, то тогава се пристъпва към
действия по преодоляване на съответната закрила. Извън закрилата по чл.333 ал.6 КТ, във
всички останали случаи на закрила, за работодателя е предвидена възможност да поиска
съгласие, разрешение от съответния орган за преодоляване на тази закрила и съответно за
прекратяване на трудовия договор.
В комисията за подбор, определена със Заповед №РД-07-824 от 30.07.2019г. на
Директор на ОУ„Васил Априлов" гр.Варна, участва и Р. С.. От представените по делото
писмени доказателства, се установява, че тя заема длъжността учител по общообразователен
предмет в начален етап. Участието в комисията, която е била натоварена със задълженията
да извърши подбор, опорочава решението на помощния орган по чл. 329 от КТ, опорочава
резултата от извършения подбор и обуславя незаконността на извършеното уволнение на
ищцата, довело до уважаването на предявените искове с пр. основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от
КТ. Участието на единия от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в
комисия, извършваща този подбор, поставя това лице в явен конфликт на интереси и
опорочава взетите решения. Недопустимо е арбитър да оценява сам своите професионални и
делови качества. Освен това неговото участие в тази комисия деформира и свободната
преценка на останалите членове на тази комисия при изпълнение на възложените й от чл.
329 от КТ правомощия. Наведените едва във въззивната жалба доводи, че при извършване на
подбора е предлагана друга длъжност на въввиваемата и искането за доказване на този факт
със свидетелски показания, не може да доведе до формиране на различен правен извод, тъй
като не е установен релевантен факт. Всички обстоятелства при извършване на подбора,
следва да се констатират в процедурата по подбор, а не като аргументи за неговата
правилност и законосъобразност. Разрешаването на спора по обуславящият конститутивен
иск, обуславя и изхода по спора и по обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1
КТ по претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Съобразно изхода от спора, в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени
разноските направени от въззиваемата. Съобразно представен списък размерът на
разноските е 750 лева и включва договореното адвокатско възнаграждение. В тежест на
въззивната страна следва да се присъди и размера на дължимата държавна такса за
образуване на настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1337 от 13.03.2020 г. постановено по гр.д. №
18424 по опис на ВРС за 2019 г.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Васил Априлов“ гр-Варна, Булстат *********,
ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И. с ЕГН **********, сумата от общо 700 лв., представляваща
направените разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Васил Априлов“ гр-Варна, Булстат *********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от общо
50 лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер
по 25 лева, за всеки от неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
обявяването – 25.08.2020 г., началният момент на който срок е посочен в протокол от
съдебно заседание, проведено на 11.08.2020 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________