Присъда по дело №559/2011 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 559 ПО ОПИСА ЗА 2011 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

На 21.04.2011 год. във Варненският окръжен съд е внесен обвинителен акт № 36 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимите Д.П.Н., Н.Х.М. и Г.К.М., по който е образувано производство пред първа инстанция, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.123, ал.1 НК както следва:

По отношение на подсъдимия Д.Н. за това, че на 12.04.2010 год. в гр. Варна на строителен обект, находящ се в ПИ № 833 по плана на местност „Акчелар" - гр. Варна, с изпълнител „Строител 65" ООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност -шофьор на товарен автомобил и оператор на автобетонпомпа, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на О.А.Ю., като не спазил техническите и технологичните правила за здравословни и безопасни условия на труд и при работа с тежката машина - автобетонпомпа не използвал правилно машината според инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа, тъй като не е използвал второ лице, което да сигнализира за спазването на безопасното разстояние на работа спрямо електропровода и не спазил минималната дистанция от пет метра на рамото на автобетонпомпата при изливане на бетон спрямо намиращия в зоната на СМР, надземен високоволтов електропровод, с което нарушил разпоредбите на:

  чл. 126 т. 5, 6 и 11 от Кодекса на труда „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителя е длъжен

- да спазва техническите и технологичните правила;/изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 год./

- да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

- да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;"

чл. 34 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;"

чл. 194 ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в сила от 09.01.2000 год. „Всички операции, извършвани с работно оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа".

Инструкция за експлоатация и поддръжка на автобетонпомпа:

„По време на движението на рамото на оператора трябва да се държи под пряк визуален контрол всички операции. Ако липсва такъв контрол е необходимо да има лице, което да указва правилните маневри за изпълнение.

Нужно е да има лице, което да сигнализира, когато операторът не може да контролира наблюдаваните разстояния поради неточността на перспективата.

- Минималната дистанция на рамото спрямо надземните електропроводи трябва да е 5 метра."

 

ІІ. По отношение на подс.Г.М. за това, че на 12.04.2010 год. в гр. Варна, като на строителен обект находящ се в ПИ№833 по плана на местност Акчелар-гр.Варна, с изпълнител"Строител 65"ООД, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност - технически ръководител към „Строител 65"ООД на обект ПИ№833 по плана на м-ст"Акчелар", представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на О.А.Ю. като :

Не изпълнил и контролирал спазването на здравословни и безопасни условия на труд и напуснал строителната площадка, без да осигури лице със съответната квалификация, което да изпълнява неговите задължения, с което нарушил чл.26, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:

„Чл. 26 Техническият ръководител: изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ".

ІІІ. По отношение на подс.Н.М. за това, че на 12.04.2010 год. в гр. Варна, като управител на фирма „Строител 65" ООД при извършване на строителство на обект, находящ се в ПИ № 833 по плана на местност „Акчелар" - гр. Варна, представляващо строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на тази правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на О.А.Ю., като не осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, не изместил на безопасно разстояние от района на строителната площадка съществуващите въздушни електропроводи, не изключил напрежението в тях, не поставил бариери /ограждения/ или знаци и сигнали, така че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите, както и подходящи предупредителни устройства и висящи защити за преминаващите под тях превозни средства с което нарушил от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както следва:

„Чл. 6 Възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по ч л. 7 и 11.

Чл. 16 т. 1 б. Б Строителят

1. осигурява:

б/ /доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 год./ комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.

Чл. 54. Преди началото на СМР за съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:

1.  изместване на безопасно разстояние от района на строителната площадка;

2.            изключвана на напрежението в тях;

3.     при невъзможност за изключване се поставят:а/ бариери /ограждения/ или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите;

б/ /изм. ДВ, бл. 102 от 2006 год./ подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства.

 

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението по отношение на подсъдимите Н. и М., моли същите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им се наложат наказания към минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, изтърпяването на които с оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде отложено с минимален изпитателен срок. По отношение на подс.М. прокуратурата не поддържа обвинението.

Защитникът на подсъдимият Н. излага становище, че неговият подзащитен не е допуснал вменените му нарушения, а инцидента е резултат на случайно събитие.

Защитниците на подс.М. и М. излагат твърдения, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което следва да бъде постановена оправдателна присъда.

По време на съдебното следствие подсъдимия Н. се признава за виновен и моли за минимално наказание. Подсъдимите М. и М. не се признават за виновни. Молят за оправдателна присъда.

В с.з. са приети за разглеждане граждански искове от наследниците на пострадалия Ю., с които претендират за сумата от 50000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от тях болки и страдания. Иска е предявен срещу подс.Н. и гражданския ответник „КМ 71” ООД, негов работодател. Същите са конституирани като частни обвинители и граждански ищци. Процесуалния им представител моли съда да уважи изцяло предявените искове, по отношение на наказанията се присъединява към поисканото от представителя на прокуратурата.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2008 год. на „Паралакс –Груп” ООД с управител П.Л. било издадено разрешение за строеж № 486, с което бил одобрен проект на обект "Жилищен комплекс ПАРАЛАКС ПАРК" в ПИ 833, по плана на м-ст Акчелар гр. Варна, включващ в себе си изграждането на две жилищни сгради.

С договор от 20.10.2008 год. "Паралакс груп" ООД, представлявано от П.Л. възложил на „Строител 65"ООД, с управител подс.Н.М., извършването на груб строеж по одобрения вече проект на обект "Жилищен комплекс ПАРАЛАКС ПАРК" в ПИ 833, по плана на м-ст Акчелар гр. Варна. По силата на този договор „Строител 65" ООД следвало да изпълни грубия строеж на сградата, като осигури работната сила, а възложителя следвало да осигури необходимите материали и техника.

На обекта на длъжността „техник строителство" бил назначен подс.Г.М.. Като технически ръководител на обекта той провеждал начален, ежедневни и периодични инструктажи. Като такъв той имал задължението да изпълнява и контролира спазването на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, вменени му със Заповед № 25 от 25.11.2009 год., издадена въз основа на разпоредбата на чл.26 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

На 06.01.2010 год. в гр. Варна пострадалия О.А.Ю. сключил трудов договор с управителя на фирма „Строител 65" ООД - Н.Х.М. на длъжност „работник строителство". Започнал работа на строителен обект находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар" № 833 по време на изграждането на втората сграда от строителното разрешение. При започването на работа Ю. подписал и длъжностната си характеристика.

На 12.04.2011 год. О.Ю. започнал работа на горепосочения строителен обект около 08.00 часа. Там в същото време бил и подс.М. в качеството му на технически ръководител на обекта. Там били и останалите трима работници на „Строител 65"ООД, които участвали в изграждането на сградата - св. Р.И., Г.М. и Б.М..  На работниците бил проведен ежедневния инструктаж, те се подписали в книгата за инструктаж и им било разяснено, че този ден ще се приема конструкцията на третата плоча на кота +5.60 и след това ще се лее бетона на същата.

По време на изпълнението на първата сграда при необходимост от бетон, М. се обаждал на възложителя Л., които поръчвал необходимото количество бетон, но с оглед изграденото доверие между участниците в строителството, при изграждането на втората сграда М. направо се обаждал в бетоновия възел, с който Паралакс Груп имала сключен договор и заявявал необходимото му количество бетон.

На датата 12.04.20110 год. М. отново се обадил в бетоновия възел и заявил осигуряването на автобетон помпа и 12 куб.м. бетон за строежа, които ще му трябват за деня след 9.30 часа. След това напуснал обекта, като отишъл до офиса на фирмата. Около 09.30- 10.00 часа на обекта пристигнала бетон помпата, която била управлявана от подс.Н.. Същият бил назначен на трудов договор от 04.08.2009 год. в „КМ 71 "ООД на длъжността шофьор на товарен автомобил и съгласно длъжностната си характеристика е бил длъжен да познава нормативните актове и вътрешните инструкции, свързани с ЗДП, устройството на МПС и изискванията на производителя за неговата експлоатация.

При пристигане на автобетонпомпата, шофьорът й Д.Н. я позиционирал на 6-7 метра от сградата и предприел работата по подготовка за изливането на бетона. При разгъването на стрелата, рамото на автобетонпомпата преминало на малко разстояние над електропроводи със средно напрежение 20 КW, който минавал в непосредствена близост до строящия се обект. При пристигането на мястото на Н., работниците О.Ю., Р.И., Г.М. били на обекта върху плочата, като извършвали довършителни работи където се налагало по арматурата на плочата, която следвало да се приеме от конструктора и пиели и кафе.Там се качил и Н., който преди това разпънал стрелата на бетон помпата и с помощта на дистанционно управление я насочил на необходимото място за леенето на бетон. Подсъдимият по никакъв начин не се уверил, че всичко е готово за полагането на бетона, нито пък разговарял с техническия ръководител за това /последното нямало и как да се случи, доколкото М. не се намирал на строежа/. Н. бързал да изпълни тази поръчка защото в 12 часа следвало да изпълни още една заявка, при която трябвало да откара бетон в гр.Девня. Макар и да заявява, че не е бързал, съдът не дава вяра на това, доколкото времето, с което разполагал за изпълнение на тази поръчка и за отиване на мястото на следващата е по-малко от два часа, през които трябвало да излее бетона на този обект, да отиде до бетоновия възел, да зареди бетон помпата с необходимото му количество бетон и да отиде до гр.Девня.

Без да попита никого на обекта, Н. започнал до излива бетона на плочата. Когато от маркуча потекло първото количество бетон, Ю. го взел и го придържал, като насочвал изливането на първия бетон върху стълбището, тъй като винаги началното количество, което се изливало било с по-ниско качество. Св.И. бил зад него като държал крива лопата, с която следвало да изравнява излетия бетон, а св.Г.М. се приготвил да запълва образувалите се дупки с шпертплат, каквато била практиката. Ю. бил с лични предпазни средства – каска, гумени ръкавици и гумени ботуши, с такива били и останалите работници на обекта. Малко след започване на леенето на бетона, между стрелата на бетоновоза и високоволтовите проводници прескочила дъга, предвид обстоятелството, че при леенето на бетон стрелата се движи нагоре- надолу и съответно разстоянието до проводниците намаляло, стрелата се офазила, маркуча на бетон помпата гръмнал и от отвора му започнал да излиза огън. Ю., който държал гумения накрайник на стрелата и изливал бетон, попаднал под напрежение и между ръцете му и левия му крак се затворила верига на протичащ ток с високи показатели. Тогава Ю. изпуснал маркуча, а ударната вълна го изхвърлила на стълбището на долния етаж. След настъпването на злополуката, колегите на Ю. го пръскали с вода, качили го в един от техните автомобили и св.Г.М. го отвел до спешна помощ в МБАЛ"Св.Марина" гр. Варна, където след направените опити за неговото спасяване била констатирана смъртта му. Останалите двама работници се качили да заравнят излетия бетон. Междувременно подс.Н. след злополуката без да каже нищо, прибрал стрелата на автобетонпомпата, изсипал останалото количество бетон до обекта и заминал от там.

Видно от заключението на изготвената СМЕ, при огледа и аутопсията върху трупа на О.Ю. се установили типични знаци от местното действие на електрически ток по пръстите на двете ръце и по долната повърхност на лявото стъпало, картина на бързо настъпила смърт - обилни послесмъртни петна, течна тъмна кръв, остър венозен застой на вътрешните органи, единични точковидни кръвоизливи под плеврите и епикарда, оток на мозъка, ограничен кръвоизлив в левия надбъбрек, липса на следи от други механични увреждания, липса на ЛРВ, в т.ч. и етилов алкохол.

Причината за смъртта на О.Ю. се дължи на удар от електрически ток с високи показатели, който е довел до спиране на дишането и парализа на жизненоважни центрове в мозъка. Това се доказва от находката при аутопсията и от предварителните данни при изготвяне на експертизата.

 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Г.М., Б.М., Р.И., П. Младенов, К.М., П.Л., в.л.Д.Р., Б.Б., Н.А., както и всички доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се.

 

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното:

С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.123, ал.1 от НК за това, че на 12.04.2010 год. в гр. Варна на строителен обект, находящ се в ПИ № 833 по плана на местност „Акчелар" - гр. Варна, с изпълнител „Строител 65" ООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност -шофьор на товарен автомобил и оператор на автобетонпомпа, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на О.А.Ю., като не спазил техническите и технологичните правила за здравословни и безопасни условия на труд и при работа с тежката машина - автобетонпомпа не използвал правилно машината според инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа, тъй като не е използвал второ лице, което да сигнализира за спазването на безопасното разстояние на работа спрямо електропровода и не спазил минималната дистанция от пет метра на рамото на автобетонпомпата при изливане на бетон спрямо намиращия в зоната на СМР, надземен високоволтов електропровод, с което нарушил разпоредбите на:

  чл. 126 т. 5, 6 и 11 от Кодекса на труда „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителя е длъжен

- да спазва техническите и технологичните правила;/изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 год./

- да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

- да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;"

чл. 34 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;"

чл. 194 ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в сила от 09.01.2000 год. „Всички операции, извършвани с работно оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа".

Инструкция за експлоатация и поддръжка на автобетонпомпа:

„По време на движението на рамото на оператора трябва да се държи под пряк визуален контрол всички операции. Ако липсва такъв контрол е необходимо да има лице, което да указва правилните маневри за изпълнение.

Нужно е да има лице, което да сигнализира, когато операторът не може да контролира наблюдаваните разстояния поради неточността на перспективата.

- Минималната дистанция на рамото спрямо надземните електропроводи трябва да е 5 метра."

За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.123, ал.1 НК съдът прецени следните обстоятелства:

Подс.Н. е бил назначен на длъжност шофьор и оператор на автобетонпомпа във фирма „КМ 71” ООД. На датата 12.04.2010 год. той трябвало да изпълни заявка за доставка на бетон на строителния обект на Паралакс груп ООД, находящ се в м.Акчелар. Подсъдимият пристигнал на обекта между 9.30 и 10.00 часа, видял че работниците се намират на плочата на сградата /като се установи от показанията им те дооправяли арматурата на конструкцията, която следвало да бъде приета и пиели кафе/ , спрял машината срещу сградата и започнал да разпъва рамената, чрез които се стабилизирала бетон помпата. След това Н. разпънал нагоре три от рамената на стрелата, а четвъртото се разпъвало само настрани. Качил се на плочата на сградата и от там с дистанционното на машината премостил кабелите с високото напрежение, след което започнал да подава бетон без изобщо да  разговаря с никого за това. Виждайки работниците на плочата, той решил, че те го чакат и не е необходима да разговаря с техническия ръководител на обекта. Когато бетона потекъл пострадалия О. хванал маркуча на стрелата и го насочил към стълбището /тъй като първия бетон е с по-лошо качество/. Няколко минути след началото се чул трясък, видяла се светкавица и маркуча, от който се изливал бетона се спукал и от него излязал пушек. В същия момент пострадалия О. бил отхвърлен от плочата от ударната вълна и паднал на междинната стълбищна площадка. При него веднага отишли св. Г.М. и Р.И.. Опитали се да дадат първа помощ на пострадалия, пръскали го с вода, но след като установили, че състоянието му е тежко го натоварили в автомобил и св.Г.М. и един работник на Паралакс груп го откарали в болнично заведение, където установили смъртта на О..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия излага становище, че Н. е спазил всички правила, вменени му с нормативните актове при изпълнение на трудовата си дейност.

Съдът не споделя това твърдение поради следните съображения:

На първо място подс.Н. е отишъл на обекта и е започнал изливането на бетона без изобщо да разговаря с някого, без да вземе разрешение за започването на тази дейност.Вярно е, че Н. заявява, че подс.М. е бил на обекта, когато той е пристигнал и работниците са го чакали да започне леенето, както и че да започва му е казал някакво лице, което в обясненията си определя като бригадир, но заявява, че това лице не е сред подсъдимите и свидетелите по делото. Тези твърдения на Н. се опровергават по категоричен начин от събраните по делото доказателства и съдът ги приема за защитна теза.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че по време на инцидента подс.М. не е бил на строителния обект, а се е намирал в офиса на „Строител 65” ООД. Това обстоятелство се потвърждава по категоричен начин от обясненията на останалите двама подсъдими и от разпита на свидетелите М.М., Р.И. и Б.М.. На следващо място се установява, че нито до този момент, нито след него е имало случай на строителния обект да се лее бетон и това да не е ставало под надзора на М..

Не отговаря на истината и твърдението, че подс.Н. е започнал изливането на бетона след разговор с някакъв бригадир, за който твърди, че не се намира сред лицата разпитвани по делото. Също така от разпита на посочените по-горе лица се установява, че на обекта са полагали труд подс.М., пострадалия Ю. и още трима работника – братята М. и И.. Други лица не е имало на тази сграда и не е било възможно както твърди Н. да му е дадено разрешение за започване на изливането на бетона от това неустановено лице, още повече, че всички работници са знаели, че техническия ръководител М. отива в офиса, че не е приета конструкцията на плочата и че бетона трябва да се лее, но след като това стане.

Вярно е, че работниците са се намирали на плочата при пристигането на бетонпомпата, но от разпита на св.Г.М. се установява, че те са пиели кафе там и са дооправяли арматурата, докато са чакали пристигането на М. и конструктора – св.Младенов. Подс.Н. не е разговарял с тях изобщо, а направо е започнал да укрепва мишината, след което е разпънал стрелата и е започнал изливането на бетона.

От разпита на св.К. Митов, съдружник в КМ-71 ООД, се установява, че при отиването на място на заявено изливане на бетон, същото не може да започне докато операторът на машината/който в много от случаите е и шофьор на бетонпомпата/ не се увери, че конструкцията е приета и не му бъде разпоредено от техническия ръководител да започне изливането, като за позиционирането на машината и разпъването на стрелата и самото изливане отговаря единствено неговия работник. Св.М. заявява, а и това е отразено в инструкцията към бетонпомпата, че операторите на машината са длъжни да спазват правилата за безопасност и в случай, че са налице някакви рискове, то не следва да се извършва изливането на бетона.

В конкретния случай са били налице именно такива рискове за живота и здравето на работниците до колкото в близост до сградата, която се е изграждала се намира далекопровод за високо напрежение от 20 КV. Още при сключване на договорите за доставка на бетон се установява, че обекта е бил посетен от управителя на КМ-71 ООД Т.Д., който заедно с собственика на мястото – св.Л. е посетил обекта и те са определили на кое място да се позиционират машините при изливането на бетона и по какъв начин да стане това. Към този момент безспорно мястото, на което това е можело да стане е било до далекопровода, но от разпита на свидетелите се установява, че впоследствие от едната страна на сградата е бил направен път, от където вече това е ставало. Също така по делото се установи, че фирмата –превозвач на бетона е разполагала и с машини с по-дълги стрели, които при съществуващата опасност е можело да използва за този обект, така че в случая е налице безотговорно поведение и на тези две лица – Т.Д. и П.Л., които са пренебрегнали съществуващата опасност.

Но така или иначе е налице грубо нарушение на правилата за безопасност и от страна на подс.Н.. За него е съществувало задължението при премостването на кабелите с високо напрежение стрелата на машината да се намира на минимум 5 метра от тях. Н. не се е съобразил с това изискване при извършваната от него работа. Той заявява, че според него това е станало, като той е преценил това разстояние „на око”, но тези негови твърдения по-категоричен начин се опровергават от назначената по делото техническа експертиза. От същата по безспорен начин се установява, че поради по-ниската височина на стрелата на бетонпомпата се е получила волтова дъга или стрелата е допряла някоя от жиците на восоковолтовия далекопровод, вследствие на което по нея е протекъл високоволтов ток, който е преминал през тялото на Ю. и е предизвикал смъртта му. Заключението на експертизата се потвърждава и от свидетелските показания на работниците присъствали на инцидента, които обясняват, че са чули силен гръм, видели са „светкавица” между стрелата и жиците, маркуча на стрелата се е спукал като от него е излязал дим и едновременно с това тялото на Ю. е било изхвърлено на стълбищната площадка. Също така от разпита на работниците се установява, че при работа на бетонпомпата стрелата не стои неподвижно, а се движи нагоре-надолу. Това обстоятелство също е следвало да бъде съобразено от подсъдимия при премостването на далекопровода, тъй като той изрично е бил инструктиран, че стрелата не следва да се намира на разстояние по-близко от 5 метра именно поради опасност от токов удар, а самият Н. в обясненията си заявява, че му е било известно, че по тези жици преминава високоволтов ток и този ток не е спрян по време на изливане на бетона.

Именно това свое задължение е изпълнил немарливо подсъдимия и това негово неизпълнение е в  пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Ю..

В своя защита подс.Н. се опитва да обясни, че работника не е имал защитно облекло и това е една от причините да настъпи вредоносния резултат. Това негово твърдение по категоричен начин се опровергава от събраните по делото доказателства.

На първо място свидетелите Г.М., Р.И. и Б.М. са категорични, че и четиримата са имали предпазни ръкавици, каски и гумени ботуши към момента на инцидента, а и преди това, тъй като за носеното на предпазно облекло стриктно е следял подс.М. и е изисквал от тях да ги носят. На следващо място по делото е приложен фотоалбум, от който се вижда останалата на земята каска на мястото, на което е паднал пострадалия. На последно място по делото като ВД са приложени и ръкавиците на Ю., на които ясно личат следите от токовото изгаряне.

От разпита на вещото лице по делото се установява, че въпреки, че е бил с необходимото предпазно облекло, изисквано за работа на строеж, то това облекло не би могло да предпази пострадалия от токов удар с такъв висок волтаж, тъй като не притежава свойство за това /а и това е напълно нормално, тъй като не се предполага, че при извършване на груб строеж на сграда работниците ще са изложени на опасност от високоволтов ток/.

При тези установени фактически обстоятелства по делото съдът намира, че по безспорен начин се доказва вмененото от страна на прокуратурата нарушение на подс.Н.. То се доказва и от обясненията, които той е депозирал по време на съдебното следствие. Той обяснява, че след като е извършил всички действия по укрепване на машината, е разпънал нагоре 3 от рамената на стрелата, а четвъртото -настрани, след което се е качил на плочата и от там чрез дистанционното управление е завъртял стрелата, като е премостил жиците. При това положение съвсем безотговорно е била извършена преценката на изискуемите 5 метра отстояние на стрелата от високоволтовите жици. При условие, че Н. се е намирал вече на плочата, безспорно той е бил на една равнина с машината, която е стояла срещу него, но при това положение преценката за минималните 5 метра отстояние е нямало как да бъде направена адекватно, доколкото тази перспектива е липсвала за подсъдимия. Той е наблюдавал стрелата в дълбочина, доколкото тя е била срещу него, но не е могъл да види разстоянието на всяко от рамената на стрелата до високоволтовия далекопровод и дали са налице задължителните 5 метра. Просто това разстояние няма как да бъде преценено от плочата на строежа, това може да стане само от земята, доколкото от там перспективата е различна, а отделните рамена на стрелата се намират под различен ъгъл и съответно на различно разстояние от жиците..

Именно и поради липсата на постоянна видимост за това обстоятелство съдът намира, че се доказва и това нарушение от страна на Н..***. стана ясно, че той е управлява по-нов модел машина, която е снабдена с дистанционно управление, но от разпита на св.М. се установява, че не е необходимо второ лице в случаите, когато има добра видимост към машината и към мястото, на което се полага бетон. Макар в случая Н. да е виждал машината и плочата за полагане на бетона, то той не е можел да наблюдава едно много важно обстоятелство, а именно отстоянието на стрелата от високоволковите кабели. При предходното леене на бетон преди инцидента именно поради тази причина заедно с Н. е имало и оператор на бетонпомпата /макар той да отрича това, но този факт по безспорен начин се установява от разпита на работниците на обекта/. Също така там се е намирал и подс.М., който заявява, че е следял именно работа на бетонпомпата и разстоянието между високоволтовия далекопровод и стрелата на помпата, освен полагането на бетона на колоните и противоземетръсните шайби.

Именно поради невъзможността на шофьора да следи правилното функциониране на бетонпомпата при по-специфични условия на труд /каквито безспорно са били настоящите/  Наредба № 7/1999 год. е вменила в задължение при такива случаи да присъства второ лице.

Подс.Н. е подходил немарливо към това свое задължение и е станал причина за настъпилия вредоносен резултат.

В пледоарията си по съществото на делото защитникът на подс.Н. заявява, че не може да се приеме, че подзащитния му е отишъл на обекта и самоволно е започнал да лее бетон, тъй като той е изпълнявал трудовите си задължения, тъй като съответното количество е било заявено от подс.М., а след като е било заявено, то за Н. не остава нищо друго освен до отиде и да го разтовари на обекта, като не му е необходимо да установява чрез разговори с когото и да било дали всички дейности предхождащи изливането на бетон са осъществени. Самата поръчка за бетон за него е била достатъчна за да приеме, че с отиването си на мястото трябва незабавно да започне изливането на бетона.

Съдът не споделя това твърдение на защитата, тъй като от разпита на св.М. се установява, че многократно се е случвало машина на фирмата му да отидат на някой строителен обект след като е поръчан бетон и там да престояват по няколко часа преди да започнат леенето, тъй като е трябвало да се довършат работи по конструкцията преди леенето. Така,че и в случая не е била налице някаква извънредна ситуация с това, че се е налагало машината с бетона малко да изчака за приемането на конструкцията и едва след това да започне леенето. Също така от разпита на този свидетел се установява, че неговите шофьори са били инструктирани да се убедят, че всички документи по приемането на конструкцията са наред и едва след това да започне леенето на бетона.

От разпита на св.Младенов също се установява, че е обичайна практика конструкцията да се приема непосредствено преди изливането на бетона на съответната плоча. Също така се установява, че не се е случвало нито на този обект, нито на друг, на който е работил свидетеля да бъде излята плоча без той да е приел преди това конструкцията. Така, че се установява и това вменено от страна на прокуратурата нарушение, а именно, че не е съгласувал работата си с останалите работници на обекта и в частност с техническия ръководител.

С оглед тези доказателства съдът намира възраженията на защита на подс.Н. в тази насока за неоснователни. Донякъде се потвърждават твърденията на процесуалния представител на частното обвинение, че подс.Н. е бързал да изпълни тази поръчка, тъй като е имал следваща. Това се доказва от обстоятелството, че този обект се намира в м.Анчелар, над Военна болница. Там е трябвало да бъде излято едно не малко количество бетон и след като приключи работата на този обект, подсъдимия да отиде до бетоновия възел, който се намира м гр.Аксаково, там да зареди друго количество бетон /макар и малко/ и да отиде до заводите в гр.Девня. Това е значително разстояние, което трябва да измине /с оглед скоростите, които развиват този род машини/ за време около 2 часа, в което време влиза и времето по изливането на плочата на обекта на Паралакс груп.

При тази съпоставка на необходимото време за извършване на работата и придвижването на машината, и времето за което това е трябвало да стане, се намира резон в твърдението на частното обвинение, че подс.Н. е бързал да приключи този ангажимент за да може своевременно да изпълни и следващия, като това бързане донякъде е допринесло и за пренебрегването на превилата за безопасност при извършване на работата от страна на Н..

 

Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за това, че подс.Н. е извършил вмененото му престъпление по чл.123, ал.1 НК като е нарушил разпоредбите на чл.126, т.5, 6 и 11 КТ, чл.194, ал.2 Наредба № 7/1999 год. и Инструкцията за експлоатация и поддръжка на автобетонпомпи, поради което и го призна за виновен.

 

По отношение на останалите двама подсъдими М. и М. съставът на ВОС намира, че те не са осъществили от обективна и субективна страна съставът на вменените им престъпления по чл.123, ал.1 НК:

По отношение на подс.Г.М. за това, че на 12.04.2010 год. в гр. Варна, като на строителен обект находящ се в ПИ№833 по плана на местност Акчелар-гр.Варна, с изпълнител"Строител 65"ООД, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност - технически ръководител към „Строител 65"ООД на обект ПИ№833 по плана на м-ст"Акчелар", представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на О.А.Ю. като :

Не изпълнил и контролирал спазването на здравословни и безопасни условия на труд и напуснал строителната площадка, без да осигури лице със съответната квалификация, което да изпълнява неговите задължения, с което нарушил чл.26, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи:

„Чл. 26 Техническият ръководител: изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ".

По отношение на подс.Н.М. за това, че на 12.04.2010 год. в гр. Варна, като управител на фирма „Строител 65" ООД при извършване на строителство на обект, находящ се в ПИ № 833 по плана на местност „Акчелар" - гр. Варна, представляващо строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради немарливо изпълнение на тази правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на О.А.Ю., като не осигурил комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, не изместил на безопасно разстояние от района на строителната площадка съществуващите въздушни електропроводи, не изключил напрежението в тях, не поставил бариери /ограждения/ или знаци и сигнали, така че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите, както и подходящи предупредителни устройства и висящи защити за преминаващите под тях превозни средства с което нарушил от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както следва:

„Чл. 6 Възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по ч л. 7 и 11.

Чл. 16 т. 1 б. Б Строителят

1. осигурява:

б/ /доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 год./ комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.

Чл. 54. Преди началото на СМР за съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:

1.  изместване на безопасно разстояние от района на строителната площадка;

4.            изключвана на напрежението в тях;

5.     при невъзможност за изключване се поставят:а/ бариери /ограждения/ или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите;

б/ /изм. ДВ, бл. 102 от 2006 год./ подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства.

От събраните по делото доказателства по отношение на тези подсъдими се установява следното:

На 12.09.2008 год. на Паралакс груп ООД е издадено разрешение за строеж по одобрен инвестиционен план за изграждане на две жилищни сгради в ПС № 833 по плана на м.Акчелар, гр.Варна. В него изрично е посочено при какви условия трябва да се изпълни строежа, както и задълженията на лицето, упражняващо строителен надзор, каквото се изисква според това разрешение.

На 20.10.2008 год. е сключен договор между Паралакс груп ООД и Строител-65 ООД с управител подс.М. по силата, на който вторият се задължавал да изгради в груб строеж одобрените 2 жилищни сгради. Стоител-65 ООД трябвало да престира само труд, за който да получи сумата от 37 000 лв., а Паралакс груп ООД трябвало да осигури всички необходими за строителството материали, инструменти и техника.

Подс.М. назначил като технически ръководител на обекта подс.М.. Първата от двете сгради била изградена и предадена на Паралакс груп, след което Строител-65 започнал изглаждането на втората сграда от ободрения инвестиционен план. Към датата 12.04.2010 год. на обекта освен М. работили св.Г.М., Б.М., Р.И. и О.Ю.. Същите били назначени на трудови договори със Строител-65. По време на работа им били извършване всички изискуеми по закон инструктажи. Било им осигурено и необходимото облекло и предпазни средства- ботуши, каски и ръкавици.

Сутринта на 12.04.2010 год. около 08.00 часа подс.М. отишъл на обекта. Там били изброените четирима свидетели. М. извършил ежедневния инструктаж, работниците положили подписи в книгата за инструктаж, след което подсъдимият им каза, че работата им за деня ще бъде изливане на плочата на кота +5.60. Казал им, че отива до офиса на фирмата, а те трябва да го чакат на обекта докато се върне с конструктора за приемане на конструкцията и след това ще бъде излят бетона.

М. се обади на бетоновия възел в гр.Аксаково и заявил необходимото му количество бетон, което трябвало да пристигне след 9 часа и тръгнал към офиса на фирмата, където не смятал да се бави.

От представения по делото договор от 05.01.2010 год. се установява, че същият е със страни Паралакс груп оод и „Милкос инженеринг” ООД. От този договор и от разпита на св.Л. се установява, че действително Паралакс груп е договаряла кои да са доставчиците на необходимите за строежа материали. Строител-65 е трябвало да работи с тази доставчици, които са определени от възложителя. Св.Л. в показанията си пред съда обяснява, че само той е можел да поръчва необходимите материали и само той е можел да избира кои да са фирмите, от които да се доставят. При изграждането на първата сграда М. му се е обаждал и е казвал какво количество материал му е необходимо за съответната извършвана дейност, но с оглед изградените отношения на доверие при изграждането на втората сграда той се е разбрал с него направо да се обажда и да заявява в определената от него фирма необходимото му количество бетон.

По делото е представен договор на Милкос инженеринг ООД и КМ-71 ООД, по силата на който вторите били задължени да превозват бетоновите смеси на бетоновия възел до посочените от него обекти.

От разпита на св.М. се установява, че при обслужването на всеки обект от неговите транспортни машини в началото е ходил човек на фирмата превозвач, които заедно със собственика на терена правили оглед на мястото и преценявали къде точно трябва да бъдат поставени автобетонпомпите при изливането на бетона. За този конкретен обект се установило, че единственото възможно място било това в близост до високоволтовия далекопровод. На огледа присъствал и подс.М., но от разпита на свидетелите се установява, че той не е лице, което може да определя позиционирането на бетонпомпите, а единствено следвало да бъде уведомен къде трябва да стоят те. Подс.М. не можел да определи и каква бетон помпа трябва да обслужи съответната поръчка /с оглед големината на стрелата/, а това също се определяло от договорните отношения между Паралакс груп и КМ-71.

На инкриминираната дата подс.Н. пристигнал с автобетонпомпа с дължина на стрелата 28 м., която се оказва средна по големина. Укрепил машината, разпънал рамената на стрелата, премостил кабелите за високо напрежение и започнал изливането на бетона.

По същото време подс.М. бил в офиса на фирмата и изчаквал подс.М. да се освободи, за да му докладва каква работа е била извършена през изминалите 10 дни, през които управителят на фирмата не бил в града. В с.з. М. заявява, че е искал да потърси и съдействието на М. за да се свърже със св.Младенов, който трябвало да приеме конструкцията, преди да бъде излят бетона. Дали М. е успял да се свържа с Младенов преди да отиде до офиса или след това по делото остава неизяснено, но така или иначе от разпита на св.Младенов по категоричен начин се установява, че той е знаел че трябва да отиде да приеме конструкцията на този обект същата сутрин и е цял на направи това веднага след като изпълни друг свой ангажимент. Междувременно на обекта се е случила злополуката с Ю. и това негово задължение е отпаднала за деня.

По отношение на подс.М. прокуратурата е приела, че той е нарушил задълженията да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците на обекта и при напускането му не е определил лице, което да го замества по време на отсъствието му, с което е станал причина за инцидента на обекта и последвалата смърт на Ю..

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, намира, че от страна на подс.М. не са допуснати нарушения на посочените в обвинителния акт разпоредби.

По делото е представена Заповед № 25/2009 год., с която на М. от страна на управителя на Строител-65 се възлага изпълнението на разпоредбите на закона, касаещи безопасни и здравословни условия на труд. Съдът намира, че нарушение от страна М. на визираната заповед и на разпоредбите на закона не са допуснати. По време на изпълнение на служебните си задължения той е изпълнявал всички вменени му отговорност. Следял е за спазването на изискванията на закона, редовно е осигурявал необходимото предпазно облекло на работниците и не само го е осигурявал, но е следил те да го носят /от разпита на св.Г.М. се установява, че М. им е правил забележка, в случай че някой от тях е без предпазно облекло/. Освен това са им правени инструктажи, в това число и ежедневния, при който винаги са запознавани с предстоящата за деня работа и с опасностите, които са свързани с нея. Тези обстоятелства се доказват от разпита на свидетелите, които са били назначени за работници на обекта.

Не е налице и нарушение относно задължението за определяне на лице, което да замества М. при отсъствието му на обекта.

На първо място на обекта са работили само 4 работника, за които законът не изисква назначаването на бригадир. Вярно е, че св.И. назовава като бригадир Г.М., но в показанията си разяснява, че работниците помежду си са го избрали за такъв, без реално това да има някакво правно значение.

На второ място М. не е следвало да определя лице, което да го замества при отсъствието му, тъй като реално работниците не е трябвало да извършват никаква работа до неговото завръщане.

Вярно е, че е създадена организация за изливането на бетона на кота + 5.60, бил е проведен инструктажа, поръчан е бетона от бетоновия възел, уведомен е конструктора, който трябвало да приеме конструкцията, но от разпита и на тримата св.Г.М., И. и Б.М. се установява, че при напускането на обекта М. им е казал, че отива до офиса на фирмата и след като се завърне ще бъде излята плочата. Съдът намира, че по делото не съществуват каквито и да било данни, които да го мотивират да игнорира тези свидетелски показания. Вярно е, че към деня на инцидента тримата са били в трудово правни отношения със Строител-65, но към днешна дата братята М. не са в никакви отношения с подсъдимите по делото. Св.И. отново е назначен на работа в същата фирма, но въпреки това не са налице доказателства, от които да се направи извод, че показанията на тримата свидетели са били манипулирани по някакъв начин. Дори напротив, в с.з. се установи, че пострадалия е родственик на братята М. и това още повече би следвало да ги мотивира да дадат правдиви показания да се изясни обективната истина по смъртта на Ю..

На следващо място са показанията на същите свидетели, в частта им в която заявяват, че по време на строителството и на двете сгради не е имало случай да бъде излята плоча без да е приета конструкцията и без на обекта да се е намирал техническия ръководител. Съдът намира тези техни показания за добросъвестни, още повече че те по категоричен начин се подкрепят от свидетелските показания на Младенов. Последният е човекът, който е следвало да отиде на обекта и да приеме конструкцията. Той заявява, че е знаел за този свои ангажимент и е потвърдил възможността да го изпълни по-късно същата сутрин. Младенов разяснява процедурата, по която се извършва приемането на конструкцията. Той отива на строителния обект, взима строителните книжа /изготвения от него проект/ и извършва проверка на място дали всичко е изпълнено така, както е било проектирано. Този свидетел заявява, че е невъзможно да се извърши изливането на бетона преди той да е приел конструкцията, което се извършва в присъствието на техническия, най-малкото защото при последвали дефекти той като конструктор носи лична имуществена отговорност. Съдът намира тези свидетелски показания за обективни и неманипулирани, тъй като този свидетел не се намира в никакви отношения със Строител -65. Той е нает от възложителя Паралакс груп, от последния получава своето възнаграждение и дори нещо повече, той е нает именно с цел да упражнява контрол върху изпълнението на работата от страна на Строител -65, поради което и е невъзможно последният да му окаже някакво въздействие.

При тези условия съдът намира, че по категоричен начин не може да се приеме, че М. не е изпълнил това свое задължение. За него не е съществувало задължение да определи лице, което да го замества при отсъствието му, тъй като по време на това отсъствие той е разпоредил на работниците да го чакат и изрично им е казал, че бетона ще се излива едва след приемане на конструкцията. След като не е трябвало да извършват каквато и да било работа, то не е имало и задължение да бъде определено лице което да ги ръководи, поради което и съдът намира, че от страна на подс.М. не е извършено нарушение, което да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което и същия следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение.

По отношение на подс.М. прокуратурата е възвела като нарушени няколко разпоредби от Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както следва:

„Чл. 6 Възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по ч л. 7 и 11.

Чл. 16 т. 1 б. Б Строителят

1. осигурява:

б/ /доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 год./ комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.

Чл. 54. Преди началото на СМР за съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:

1.  изместване на безопасно разстояние от района на строителната площадка;

6.            изключвана на напрежението в тях;

7.     при невъзможност за изключване се поставят:а/ бариери /ограждения/ или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите;

б/ /изм. ДВ, бл. 102 от 2006 год./ подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства.

В с.з. прокуратурата изразява становище, че не поддържа обвинението с оглед представената Заповед № 25 от 25.11.2009 год., по силата на която на подс.М. е възложено изпълнението на разпоредбите за здравословни и безопасни условия на труд и по тази причина намира, че М. е изпълнил задълженията си по закон, поради което не следва да носи наказателна отговорност за вмененото му престъпление по чл.123 НК.

Съдът намира, че това не е единственото обстоятелство поради което по отношение на подс.М. следва да бъде постановена оправдателна присъда.

От събраните по делото доказателства се установява, че св.Л. като управител на Паралакс груп наема представляваната от подс.М. фирма за извършване на грубия строеж по двете сгради включени в разрешението за строеж. Договореността между тях е била от страна на М. да бъде престиран единствено труд, а всички необходими материали следва да бъдат осигурявани от възложителя. От разпита на св.Л. се установява, че единствено той е имал правото да определя кои да са фирмите доставчици на различните материали и само той е имал правото да ги поръчва. При изграждането на втората сграда, с оглед изграденото доверие, вече подс.М. е можел да поръчва необходимите му материали, но задължително това ставало от определените от Л. доставчици. От разпита на същия свидетел се установява, че изграждането на ел., ВиК и т.н. инсталациите на сградата са били извършвани от други определени от него фирми, а не от представляваната от подс.М..

При това положение съдът намира, че по отношение на подс.М. е неприложима вменената като нарушена разпоредба на чл.6 от Наредба № 2/2004 год. Това е така тъй като това е действаща разпоредба по отношение на възложителя или на упълномощено от него лице. В случая безспорно възложител е Паралакс груп, подс.М. не може да се приеме, че е упълномощено от него лице, тъй като в чл.5 на същата наредба изрично е посочено, че възложителят трябва да определи координатор по безопасност и здраве, винаги когато има повече от една фирма- подизпълнител на обекта. Настоящият случай е именно такъв, тъй като всеки отделен етап на строителството е извършван от различна фирма, с която възложителят е сключвал отделен договор. Дори в деня на инцидента на строителния обект са се намирали работници на три отделни фирми, които са изпълнявали договорните си отношения с възложителя – Строител 65, КМ-71 и Милкос инженеринг. Именно заради такива случаи законът е предвидил изрично в тежест на възложителя да определи лице –координатор, което да съблюдава безопасните условия на труд, тъй като нито едно от натоварените с тези задължения лица в съответната фирма не разполага с правомощия да разпорежда или задължава работниците на останалите фирми. Неизпълнението именно на това задължение от страна на възложителя е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – в случай, че това задължение беше изпълнено, то определеното лице щеше да следи именно за безопасното извършване на различните строителни дейности на обекта от различните фирми-подизпълнители, поради което и подобно нарушение не може да бъде вменено на подс.М..

По отношение на вменената като нарушена разпоредба на чл.16, т.1, б.Б от Наредба №2/2004 год., то съдът намира, че реално не е налице и такова нарушение от страна на подс.М.. По силата на тази разпоредба той е трябвало да осигури комплексни ЗБУТ на своите работници при извършване на СМР. От събраните по делото доказателства се установи, че реално това задължение е било изпълнено. На работниците са осигурени необходимите предпазни средства, извършвани са им периодичните и ежедневни инструктажи, назначено е лице – подс.М., на което е вменено в задължение със заповед спазването на необходимите ЗБУТ, така че реално подс.М. е изпълнил всичко зависещо от него за спазването на това негово задължение. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че е налице някакво неизпълнение на безопасните условия на труд от страна на М., което да е в пряка причинни следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

При преценка на материалите по делото не се установяват и вменените на подс.М. нарушения на чл.54 от Наредба №2. Безспорно по делото е, че фирмата, управлявана от този подсъдим е била наета да извърши грубия строеж на мястото според ободрения инвестиционен план. Това обаче е станало след като е била открита строителната площадка, дадена е строителна линия и т.н. Чл.53 от същата наредба изрично посочва, че съществуващите на строителната площадка преди откриването й инсталации, мрежи и съоръжения се идентифицират, ясно означават, проверяват и контролират. След като това трябва да се направи преди откриването на строителната площадка, то това е задължение за възложителя, тъй като към този момент фирмата Строител 65 все още не е имал никакво участие към този обект. Чл.54 от наредбата също изброява мерките, които следва да бъдат взети и посочва, че това трябва да стане преди началото на СМР, което означава, че тези мерки също са в тежест на възложителя. В нарушение на подс.М. са възведени като нарушени всичките посочени мерки в този текст на закона. Тъй като прокуратурата не е посочила коя точно от тези мерки е нарушена, то за съда остава да ги разгледа всички последователно. Първата от тях е изместване на въздушните електропроводи на безопасно разстояние от района на строителната площадка. Това обективно не може да бъде сторено, доколкото се касае за стълбове за високоволтово напрежение, които са част от система, непозволяваща преместването им. Втората мярка е изключване на напрежението на въздушните електропроводи. Това съща не може да бъде вменено в задължение на подс.М., тъй като неговите права са ограничени от договора, който е подписал с Паралакс груп и той може да се разпорежда единствено с правомощията, дадени му по силата на този договор, а това не е сред тях. Възложителя е присъствал при огледа на мястото от представител на КМ-71 и двамата заедно се решили какъв да бъде начина на изливане на бетон. В случай, че трябва да се търси отговорност от някого за небрежно изпълнение на задълженията им, то това са именно тези две лица, които са разполагали с необходимите знания за да преценят опасността и да предприемат мерки за нейното отстраняване, тъй като именно управителя на Паралакс груп е този, който може да поиска спиране на напрежението по електропровода и съответна да заплати необходимата такса това. Третата посочена мярка е предвидила в случай на невъзможност да бъде спряно електрозахранването на проводниците, то да се поставят бариери, ограждения и знаци, за да се осигури безопасно разстояние да електропроводите или висящи защити и предупредителни устройства, ако под тях ще преминават превозни средства. Това също е предвидено да се направи преди започване на СМР, което определя, че е в задължение на възложителя, тъй като другите фирми-участници в процеса на строителството се появяват на по-късен етап на обекта. Не на последно място последната мярка е предвидена в случаите, в които превозни средства ще преминават под електропроводите, а настоящият казус не е такъв, тъй като реално бетонпомпата не е преминавала под електропровода, а същият е бил премостен със стрелата при изливането на бетона.

С оглед всичко изложено до момента съдът намира, че и при преценката на тази разпоредба не е налице нарушение от страна на подс.М., което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – можело е да бъде спряно напрежението на електропровода, но това може да стори само възложителя /той единствено си е запазил правото за взема решения по дейностите на строежа/, но дори това не е било необходимо, тъй като при спазване на отстоянието от 5 метра между рамото на стрелата и жиците на електропровода, не е съществувала опасност за работниците на строежа.

 

Като прецени, че двете вменени на подсъдимите М. и М. деяния са несъставомерни от субективна и обективна страна, съдът счете, че следва да постанови оправдателна присъда, тъй като чл.303 НПК визира, че никой не може да бъде осъден на базата на предположение и обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин.

В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения, релевантни за установяване на фактите, включени в предмета на доказване, съдът изчерпа всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективна истина по делото.

Съдът като изпълни задължението си да изясни, обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, намира че в настоящият процес не са събрани доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен начин, поради което и на осн.чл.304 НПК оправда подсъдимите Н.Х.М. и Г.К.М. по възведените и обвинения по чл.123, ал.1 НК.

 

Съдът на осн чл.36 НК и след като прецени степента на обществена опасност на подс.Н. и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера на наказанието на подсъдимия установи следното:

- смекчаващи отговорността обстоятелства- съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, млада възраст;

- отегчаващи отговорността обстоятелства – не се установиха в хода на съдебното следствие.

За престъпление по чл.123, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от 1 до 6 години. Безспорно е, че престъпния резултат е тежък с оглед настъпилата смърт на Ю., но предвид обстоятелството, че съдът счита, че за този резултат отговорност носят и лица, които не са обвиняеми по делото, то следва да бъде съобразена конкретната отговорност на подс.Н.. С оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е неосъждан към настоящия момент, съдът намира, че следва да отложи изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок също в минимален размер, а именно 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът прецени, че с оглед личността на подсъдимия и целите на индивидуалната и специалната превенция наказанието, наложено в определените размери би осъществило целите си.

 

В съдебно заседание са предявени граждански искове от наследниците на пострадалия –Г.М.Ю. и Х.О.А. срещу подсъдимия Н. и солидарно срещу работодателя му КМ-71 ООД в размер на по 50 000 лв., ведно със лихвата от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Посочената сума представлява причинените им в резултат на деянието неимуществени вреди.

С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимият Н. е признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление и събраните доказателства, че гражданските ищци са наследници на починалия, съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че Н. е изпълнил немарливо работата си по разпъване на стрелата на бетонпомпата, по премостването на жиците на електропровода, за който е знаел, че е с високо напрежение и същото не е било спряно и като не е спазил изискуемите 5 метра отстояние от електропровода до рамото на стрелата е станал причина за прехвърчането на високоволтова дъга, която е непосредствената причина за смъртта на Ю., който е държал гумения накрайник на рамото на стрелата, през който се е изливал бетона. По делото са налице доказателства, че подс.Н. е назначен на трудов договор към КМ-71 ООД, поради което и същите са конституирани като граждански ответници по делото и носят солидарна отговорност с подсъдимия.

Съдът намира, че предявените граждански искове са доказани и по размер. Този свой извод направи като съобрази следните обстоятелства:

По делото показания е депозирал св.Танер Юсуф. Същият обяснява, че семейството на пострадалия е изградило много добри отношения на любов и разбирателство. Основно за издръжката и прехраната се грижел О.Ю.. След неговата смърт реално семейството се е разбило. Синът му Х. се е наложило да смени местоживеенето си и да отиде при родителите на майка си в друго село. Станал е затворен, нямал приятели. Положението на Г. Юсуф също било много тежко. Тя също напуснала къщата, която преди това купили заедно със съпруга си. Наложило се да се премести да живее в гр.Варна, тъй като в селото не можела да си намери работа, а нямало кой да издържа семейството й. След инцидента се наложило жената да посещава множество лекари, вчастност психиатри, да приема медикаменти, тъй като изпаднала в депресия. Състоянието й и към настоящия момент не се е подобрило.

Останалите разпитани по делото свидетели обясняват, че пострадалия бил добър работник и добър човек, което съвпада и с твърденията на неговите роднини.

Изложеното мотивира съда да приеме, че предявените граждански искове са доказани и по размер, като се вземат предвид преживените болки и страдания на неговите наследници, които са останали без своя баща и съпруг в един сравнително ранен етап от живота си, поради което и следва да бъде уважен в пълен размер.

В с.з. защитникът на подс.Н. излага твърдения, че предявените искове са завишени по размер, предвид обстоятелството, че с работодателят на пострадалия е сключено споразумение за по-малка сума.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Няма никакво значение какво споразумение е сключено между гражданските ищци и работодателя на техния наследодател – това са отношения между тях, които нямат нищо общо с предмета на настоящото дело. В случая съдът следва да прецени какви са претърпените от тях болки и страдания и какво обезщетение следва да им присъди за тях и в случая прецени, че справедливо би било сумата да е в размер на 50 000 лв. за всеки от тях, като им се присъдят и лихвите от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

Съдът възложи на подсъдимият Н. направените деловодни разноски, съгласно чл.169, ал.2 от НПК, както и дължимата д.т. върху уважените граждански искове.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: