Р Е Ш Е Н И Е
Номер 368 06.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на четвърти март две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 3167 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 172, ал.
5 от ЗДвП и е
образувано по жалба на М.Щ.В. ***, с ЕГН ********** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0304-000138/28.04.2019г. на началник
Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър П.И.К., с която временно е отнето свидетелството
му за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се иска да бъде отменена.
Делото е изпратено по подсъдност от Районен
съд –Несебър.
В съдебно заседание жалбоподателят изрично уточнява,
че обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0304-000138/28.04.2019г. на началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър П.И.К.,
както е посочено в петитума на жалбата, а не наказателното постановление. Поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Не ангажира доказателства. Пледира за
отмяна на заповедта.
Ответникът – Сектор към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър П.И.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен съд - Бургас, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена на В. на
14.10.2019г., видно от отбелязването върху самия акт. Жалбата е подадена на
23.10.2019 г. от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието
на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, в законоустановения срок за обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0304-000138/28.04.2019г. на началник Сектор към ОДМВР
Бургас, РУ Несебър П.И.К., на М.В. е наложена принудителна административна
мярка – временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП. Основание за издаване на заповедта е съставения АУАН №
203395/28.04.2019г. против В., за това,
че на 28.04.2019г., около 00.50 часа, в гр.Несебър на ул.“Без име“, управлява
лек автомобил „Рено еспрейс“, с рег.№ ****, като водача управлява след употреба
на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7410 № 0325, което е отчело
1.13 промила. Данните са показани на водача и е издаден талон за медицинко
изследване №0065583. Към преписката е приложен цитирания АУАН, в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. На
водача е издаден и талон за изследване, в който последният собственоръчно
записал, че не желае кръв за анализ.
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият
съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. Процесната заповед отговаря на изискванията
за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН №203395/28.04.2019г.,
като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът счита, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в
текста са посочени фактите и обстоятелствата относно извършеното деяние, както
и материалноправното основание за прилагане на принудителната административна
мярка. Посочено е в заповедта, че се издава на основание чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, като водачът не желае да даде кръв за анализ.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган.
Заповедта е съобразена с материалния закон и
неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Предпоставка за
издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява
официална констатация за извършеното деяние, като описаните фактически
обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната
ПАМ. Както бе посочено и по-горе в случая са налице предпоставките по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ – управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, като водачът не желае да даде кръв за
анализ. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен по
надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има
доказателствена сила. Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, в случаите по чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача.
Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните
предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна –
приложена е за определен срок, а именно до решаване въпроса с отговорността на
водача. При наличието на визираните материалноправни предпоставки, в условията
на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената в
закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната заповед.
По изложените съображения съдът приема, че
жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал.
2 от АПК,
Административен съд- Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Щ.В. ***, с ЕГН **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0304-000138/28.04.2019г. на началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър П.И.К.,
с която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно
средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: