№ 758
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260899/29.10.2020 г. по гр.д. № 17237/2018 г. на СГС, І-17 състав е
осъдено ЗД „Бул инс“АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на В. П. Б.
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 13.03.2018 г. в гр. София, като искът е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лева; сумата от 2 493.20 лева обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечения на уврежданията, получени при ПТП на
13.03.2018 г.
Ищецът В. П. Б. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която искът му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен. Жалбоподателят поддържа, че СГС
нарушил принципа на справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, като не съобразил
установените за това критерии, както и съдебната практика. Липсвали конкретни и
ясни мотиви по приложението на чл. 52 ЗЗД и съдът вложил в понятието
справедливост различно от установеното значение. Решението създавало впечатление
за необоснованост и правна несигурност. Не били взети предвид вида на травмата,
неудобствата, които търпял пострадалият, дългия възстановителен период, както и
сегашното състояние на ищеца. Определеното обезщетение се явявало прекомерно
занижено. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение в
отхвърлителната му част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В. П. Б. е твърдял в исковата си молба, че на 13.03.2018 г. претърпял
ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *** – В. К.
И.., който нарушил разпоредби на ЗДвП – не пропуснал преминаващия по платното за
движение пешеходец В.Б.. Сочил е, че му била оказана спешна медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. На 14.03.2018 г. претърпял операция за лечение на
фрактура на латералния тибиален кондил и главата на фибулата. Фрактурата била
стабилизирана със заключваща L-плака. На 20.03.2018 г. на В.Б. се наложило да бъде
извършена втора оперативна интервенция поради вторично разместване.
Следоперативният период протекъл гладко и на 26.03.2018 г. бил изписан с дадени
препоръки за хранително-диетичен режим и назначени контролни прегледи.
В хода на възстановяването и лечението ищецът извършил разходи за метални
остеосинтези, потребителска такса и лекарства.
Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД. На 20.04.2018 г. ищецът сезирал застрахователя с молба
за изплащане на застрахователно обезщетение. С нова молба от 23.08.2018 г.
пострадалият представил на застрахователя допълнително изискани документи. До
датата на завеждането на исковата молба плащане от ответника не постъпило.
Искал е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и
обезщетение за претърпените имуществени вреди, свързани с лечението му в размер на
2 493.20 лева.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, в който е
заявил, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение със сочения като
виновен водач, но е оспорвал предявените искове и механизма на произшествието.
Сочи, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП имал ищецът, който
навлязъл внезапно на пътното платно и на място, което не било предвидено за
пресичане. Това направило ударът непредотвратим за водача В. И.. Направил е
възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца, който излязъл внезапно и
непредвидено на пътното платно. Оспорвал е и иска за имуществени вреди.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
2
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на В. И. – водач на л.а.
„Форд“, модел „Фокус“ с ДК № ***, наличието на негова валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, увредите на
жалбоподателя и причинната им връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и
са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като не се поддържа в
настоящото производство възражението за съпричиняване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани свидетелски показания, писмени доказателства – медицинска документация и
е изслушано заключение на СМЕ.
Въз основа на представената по делото медицинска документация е изготвено
заключение на съдебно-медицинската експертиза от вещото лице д-р К. С., неоспорено
от страните. От него се установява, че при ПТП В.Б. е получил счупване на големия
пищял на лява подбедрица в горната й част, което е причинило затруднение в
движенията на левия долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Непосредствено след
произшествието се провело двукратно оперативно лечение за открито наместване на
счупването с плака и винтове, а в последствие чрез поставяне на метална остеосинтеза.
Около година след получаване на травмата се извършила нова операция за
отстраняване на остеосинтезата. При нормално протичане на лечебния процес
периодът на възстановяването бил около осем месеца. Търпените от ищеца болки били
с по-голям интензитет три месеца след първата операция и 30 дни след втората.
На 25.02.2020 г. вещото лице д-р С. е извършил преглед на В.Б. и установил
накуцваща походка на пострадалия. Придвижването се извършвало с помощта на
бастун. В лява колянна става са наблюдавал ограничен обем на движение – при
свиване 90 градуса при норма 130 градуса. По външна страна на лява колянна става се
установил белег с дължина 22 см. Въпреки липса на данни за настъпили усложнения,
според вещото лице ограниченията в обема на движение на колянната става щели да
останат за постоянно. Счупването на големия пищял в горния край на лявата
подбедрица е засегнало колянната става и е увредило ставния хрущял. Това
предполагало с течение на времето да се развият дегенеративни промени, водещи до
болки и ограничения в движението. С експертно решение на ТЕЛК от 24.01.2019 г. на
В.Б. били определени 40% трайно намалена работоспособност за псевдоартроза на
тибия след фрактура.
По делото е разпитана свидетелката И. Ж., която е посочила, че след като две-
три седмици бил в „Пирогов“ ищецът останал при нея, тъй като тя живеела сама.
Грижела се за него около три месеца. Първият месец той бил постоянно на легло. Тя му
помагала за обличане, събличане, включително за физиологични нужди. На втория
месец започнал да се придвижва с патерици, но никъде не ходел сам, тя винаги го
придружавала. Патерици използвал 4-5 месеца, след което започнал да ходи с бастун е
3
това продължавало и повече от година след ПТП. Трудно му било, непрекъснато бил на
обезболяващи. Кракът му видимо имал изменение и никога нямало да възвърне
предишната си походка, куцал. Освен това станал изнервен и напрегнат. Бил боязлив и
стресиран. Вече не ходели заедно на разходки, особено на места, където трябва да се
стои дълго или да се изкачват стъпала.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 64 г. – възраст, която все още се характеризира с
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищецът
било променено за период от не по-малко от три месеца, от които един месец
предимно на легло, при което е имал нужда от чужда помощ; обстоятелството, че е
претърпял три операции, като три месеца след първата операция и 30 дни след втората
операция е изпитвал интензивни болки; обстоятелството, че основният
възстановителен период е бил около осем месеца, като ищецът не се е възстановил
напълно към момента, придвижва се с помощта на бастун, накуцва, лявото му коляно
има ограничение при свиване до 90 градуса, има оперативен белег от 22 см.; че
травмата в лявото коляно е предпоставка за засилено развитите на дегенеративни
промени в него; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите
условия в страната към 2018 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 30 000 лева.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение различен от този, до който е достигнал първоинстанционния съд,
4
въззивната жалба относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди е основателна, а присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е занижено, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сума над
20 000 лева до претендираните 30 000 лева и на ищецът да бъдат присъдени още 10 000
лева.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има жалбоподателя. Той не е сторил такива, но е бил представлявана от
адвокат безплатно и неговото възнаграждение следва да бъде определено по реда на
чл. 38, ал. 2 ГПК. Неоснователно е възражението на адв. М., че жалбоподателят е
разполагал със средства и не е имал необходимост от безплатно процесуално
представителство. Договор за такова представителство е представен по делото и съдът
не може да проверява защо той е сключен.
При защитаван интерес в размер на 10 000 лева, на Адвокатско дружество „В.,
У. и партньори“ следва да бъдат присъдени 830 лева.
За първата инстанция на адвокатското дружество се дължат още 72.25 лева.
На В.Б. се дължат за първата инстанция още 100 лева – разноски.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
застрахователя са присъдени разноски в размер на 800 лева.
ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати по сметка на САС 200 лева – държавна такса
и по сметка на СГС – още 400 лева – държавна такса.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260899/29.10.2020 г. по гр.д. № 17237/2018 г. на СГС, І-17
състав в частта, с която е отхвърлен иска на В. П. Б. против ЗД „Бул Инс“ АД по чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
претърпяно на 13.03.2018 г. за сума над 20 000 лева до претендираните 30 000 лева,
както и в частта, в която на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски в размер на 800
лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на В. П. Б. , ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № 6Б, ет. 4 сумата 10 000 лева,
допълнително към вече присъдените му от СГС 20 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 13.03.2018 г., както и
допълнително 100 лева – разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“ с БУЛСТАТ *********, гр. ***, площад *** 1, сграда
на ***, сумата 830 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА, както и сумата 72.25 лева – допълнително адвокатско
възнаграждение пред СГС.
5
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София сумата 200 лева –
държавна такса, както и по сметка на Софийски градски съд сумата 400 лева –
допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6