Р Е Ш Е Н И Е
№ / 04.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и трети март, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Детелина Витанова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 644
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е
искова молба вх№ 2778/ 10.06.2019г. от „Банка ДСК” ЕАД град София,
представлявана от Виолина Спасова, Дияна Митева, чрез пълномощник Ж.Ж. против М.Б.М.,
ЕГН – ********** ***, с която молят да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че същата им дължи заплащане на сумите : 2790.49лв. – главница,
619.25лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.03.2017г. до 12.02.2019г.,
157.38лв. обезщетение за забава за периода от 27.02.2017г. до 12.02.2019г.,
33.33лв. дължими заемни такси и разноски и законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, като задължението произтича от сключен между
ищеца и наследодателя на ответницата Б. Тефик Шабан, поченал на 20.03.2017г.
Договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2014г. Претендират и
разноските по делото. В условията на евентуалност срещу ответницата е предявен
и осъдителен иск за същите суми. В исковата молба се разказва, че на
наследодателя на ответницата е отпуснат кредит за сумата от 10000.00лв., срещу
поето задължение за издължаване за срок от 120 месеца. При допуснато просрочие
е установено, че лицето е починало, като са били издиране неговите наследници.
Протекло е производство по чл.51 от Закона за наследството. Двама от
наследниците са приели наследството, един от тях е загубил правото за
наследяване и спрямо ответницата производството е прекратено, тъй като не е
била установена на известния в България адрес за призоваване. Било е заведено
заповедно производство – ч.гр.дело № 105/ 2019г. по описа на РС – Дулово, в
което е разпоредено ответницата М.М. да заплати описаните по-горе суми. При
връчване на заповедта е установено, че лицето го няма в България, като
уведомяването е извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това
обстоятелство на кредиторът е указано предявяване на иск за установяване на
вземането, което той е сторил с исковата молба сложила началото на настоящото
производство. По изложените съображения
„Банка ДСК” ЕАД молят исковете да бъдат изцяло уважени. Представят
писмени доказателства, които молят да бъдат приети. Имат искане за назначаване
на експертиза – искане, по което съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпили писмен отговор от
назначеният особен представител по отношение на ответницата М.Б.М. адвокат С.Д..
Същата счита искът за допустим. По основателността намира, че страната която
представлява следва да носи отговорност за сумата до размера на наследствената
си идеална част. Не възразява да се приемат писмените доказателства на ищеца.
Не възразява срещу искането за експертиза.
В
съдебно заседание ищецът депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа
исковата претенция и моли същата да бъде уважена по същество.
В съдебно заседание особеният
представител назначен по отношение на ответницата заявява становище за неоснователност
на исковата претенция, тъй като наследството останало от наследодателя на
ответницата не е било прието от нея по законоустановеният ред. Алтернативно
моли за присъждане само на чистата стойност на кредита, предвид установеното че
шрифтът на договора не отговаря на законовите изисквания.
Съдът, след като се запозна с
представените към исковата молба писмени доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка : Ответницата е наследница по закон – дъщеря на Б. ***
починал на 20.03.2017г. клиент на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на сключен между
тях Договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2014г. по който банката е
отпуснала на Шабан сума в размер на 10000.00лв.
На 25.07.2017г. било образувано
ч.гр.дело № 339/ 2017г. по описа на Районен съд – Дулово с
предмет чл.51 от Закона за наследството, в което Банка ДСК поискала на
наследниците на кредитополучателя да се определи срок да заявят дали приемат
наследството останало им от техният наследодател Б. Шабан. Процедурата е
протекла по отношение на наследниците Макбуле Шабан, Ърфан Тефик и Рейхан
Тефик. По отношение на ответницата М.Б.М. Дуловски районен съд е приел, че
производството следва да бъде прекратено, тъй като лицето не е било открито на
известните адреси в Република България и е било невъзможно да бъде призована в
съдебно заседание, за да заяви становище по чл.51 от Закона за
наследството. В произнесеното Определение № 441/ 09.10.2017г. по ч.гр.дело № 339/ 2017г. по описа на
Районен съд – Дулово липсва изричен диспозитив за прекратяване на
производството по отношение на тази страна.
Предвид настъпилата смърт на
кредитополучателя и необслужване на кредита банката е депозирала Заявление за
издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу наследниците на Б. Шабан
– Макбуле Бекир Шабан, Рейхан Б. Тефик и М.Б.М.. Било образувано ч.гр.дело №
105/ 2019г. по описа на Районен съд – Дулово, по което на 15.02.2019г. съдът
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 56 срещу
тримата наследника на кредитополучателя. Ответницата М. не била установена на
известните адреси в Република България и по отношение на нея била проведена процедура
по връчване на съдебни книжа по чл.47, ал.1 от ГПК, поради което на кредитора
било указано предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането
по отношение на този наследник.
Искът по чл.422 от ГПК е предявен
срещу ответницата М.М. на 10.06.2019г., за което е образувано гр.дело № 353/
2019г. по описа на Районен съд – Дулово. С определение № 310/ 05.07.2019г.
делото е препратено по подсъдност на Районен съд – Исперих предвид установения
адрес на ответницата.
В образуваното гр.дело № 644/ 2019г.
по описа на Районен съд – Исперих ответницата е била представлявана от особен
представител адвокат С.Д. ***. По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза със задачи поставени от ищцовото дружество, която е дала следните
отговори : 1. Банката е отпуснала на наследодателя на ответницата кредит в
размер на 10 000.00лв. със срок на погасяване 120 месеца – 10 години.
Сумата е постъпила по сметка на кредитополучателя на 12.08.2014г.; 2. Кредитът
е погасяван в периода 06.09.2014г. – 07.03.2017г. На 06.04.2017г. била погасена
сума 0.27лв.; 3. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение дълживмите суми по кредита са както следва : 8371.47лв. –
Главница, 1857.75 – договорна лихва за периода от 06.03.2017г. до 12.02.2019г.,
100.00лв. – незаплатена заемна такса; 120.00лв. – разходи при изискуеми
кредити; 472.13лв. – обезщетение за забава за периода 06.03.2017г. до 12.02.2019г.;
3. Делът на М.М. бил 1/ 3 от общото задължение, а именно : 2790.49лв. –
главница, 619.25лв. – договорна лихва за периода от 06.03.2017г. до
12.02.2019г.; 33.33лв. – незаплатена заемна такса; 40.00лв. – разходи по
изискуеми кредити, 157.38лв. – обезщетение за забава за периода 06.03.2017г. –
12.02.2019г. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост –
23.01.2019г. размерът на вземането се определял по действалия до ътози момент
погасителен план, според клаузите на договора преди изменението му. За периода
след настъпването на предсрочна изискуемост вземането се определяло в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
/главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост -23.01.2019г. до датата на
плащането.
По делото е изслушано и заключение
по назначена съдебно-техническа експертиза, което сочи че отпечатания текст в
договор за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД и Б. Тефик Шабан от
12.08.2014г. е на кирилица, по вид
серифен, формат Times New
Roman. Договорът е с
размер 12, а приложението с размер 11. Документите съответстват по вид и формат
на чл.10, ал.1 от закона за потребителския кредит, но не и по размер, който по
изискване е не по-малък от 12.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани. Кредитът се явява задължение, което е част от
наследството на починал кредитополучател. Съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците
на починалото лице за негови задължения, е необходимо те да са приели
наследството. Съгласно чл.48 ЗН, наследството се придобива с приемането му,
което може да стане по указания в чл.49 ЗН ред – изрично приемане с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се
вписва в особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършване на
действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме
наследството. Според ППВС № 4/64 г., мълчаливо приемане е налице, когато от
действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме
наследството. В конкретният случай по делото са налице безспорни доказателства, че по
отношение на ответницата М. не е протекла процедура по приемане на наследството
по чл.51 от Закона за наследството, както и че ответницата не е осъществявала
каквито и да било конклудентни действия за приемане на наследството. Лицето не
е открито на известния в България адрес и точно по тази причина Дуловският
районен съд е формирал извод, че по отношение на ответницата процедурата по
чл.51 от Закона за наследството следва да бъде прекратена. Макар и да не е
оформил този извод в изричен диспозитив в Определение № 441/ 09.10.2017г. по ч.гр.дело № 339/ 2017г. по описа на
Районен съд – Дулово това не променя факта, че ответницата не е приела
наследството на своя наследодател – кредитополучател нито изрично, нито с
конклудентни действия. За развилите се производства пред Районен съд – Дулово и
Районен съд – Исперих лицето изобщо не е в известност. По делото няма доказателства, за приемането
на наследството от страна на ответницата. Когато наследството не е
прието, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с
възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали
приемат наследството или се отказват от него – чл.51 ЗН. Когато има заведено
дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
Такова искане до решаващия съд заинтересованият в настоящия спор кредитор не е
заявил. Видно от разпоредбата на чл.51 ЗН, производството по определяне на срок
за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на надлежно
искане, но не и служебно от съда.
С оглед липсата на данни по делото за приемането на
наследството на Б. Шабан, част от което е задължението по процесният
кредит, от страна на ответницата М.М., настоящите искове предявани
срещу нея се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Банка ДСК” ЕАД град София, представлявана от Виолина Спасова,
Дияна Митева, чрез пълномощник Ж.Ж. против М.Б.М., ЕГН – ********** *** искове да бъде признато за установено по отношение
на ответницата М.Б.М., ЕГН – ********** ***, че същата им дължи заплащане на
сумите : 2790.49лв. – главница, 619.25лв. договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 06.03.2017г. до 12.02.2019г., 157.38лв. обезщетение за забава за
периода от 27.02.2017г. до 12.02.2019г., 33.33лв. дължими заемни такси и
разноски и законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, като
задължението произтича от сключен между ищеца и наследодателя на ответницата Б.
Тефик Шабан, починал на 20.03.2017г. Договор за кредит за текущо потребление от
12.08.2014г., както и в условията на евентуалност ответницата М.Б.М. да бъде
осъдена да им заплати 2790.49лв. – главница, 619.25лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода от 06.03.2017г. до 12.02.2019г., 157.38лв. обезщетение за
забава за периода от 27.02.2017г. до 12.02.2019г., 33.33лв. дължими заемни
такси и разноски и законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, като задължението произтича от сключен между ищеца и наследодателя
на ответницата Б. Тефик Шабан, починал на 20.03.2017г. Договор за кредит за
текущо потребление от 12.08.2014г. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :