Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр. Габрово, 4.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от
петнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар – Елка Станчева, като разгледа
материалите по адм. дело № 236 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1501 от 24.08.2021 г., подадена от ЕТ „******
– Н.М.“***, ЕИК ******, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 07/312/02338/3/01/04/03 от 7.06.2021 г. за определяне размера на
подлежаща за възстановяване финансова помощ по договор № 07/312/02338 от
22.05.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 - „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от програма за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013, подкрепена
от Европейски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФЗСЗ/, издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.
С процесния ИАА на жалбоподателя
се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер
на 30 408. 40 лв. за неизпълнение на заложени в бизнес плана /БП/ към този
договор приходи, както и за неизпълнение на същия по отношение на заявени нови
работни места. Този размер е определен въз основа на т. 30 и т. 18 от Правила
за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013.
Производството по издаване на
процесния АУПДВ е започнало по повод констатации, направени при проверка
изпълнението на Договор № 07/312/02338 от 22.05.2012 г. и подадени от ЕТ заявки
за плащане от 14.08.2012 г. и 25.11.2013 г. по мярка 312 и във вр. с Решение №
5585 от 13.05.2021 г. по адм.д. № 922/2018 г. на ВАС. Същото е открито не по
повод установяване на нарушение /такова е било вече установено с влязъл в сила
ИАА от 2017 година/, а само за определяне размера на подлежащата на
възстановяване финансова помощ. Неизпълненията са по повод така цитирания
договор и неизпълнен БП за 2014 г., 2015
г. и 2016 г., като средно за 2014 г. и 2015 г. за първото нарушение то е 21.17%-
непостигане на договорената икономическа жизнеспособност на инвестицията;
неизпълнение на 50% за същите две години, както и за 2016 г., на БП по отношение
заложената устойчива заетост. По тази причина е определена сума, изплатена на
ЕТ въз основа на сключения договор, за възстановяване. На посоченото в АУПВ
основание санкцията за две и повече нарушения при изпълнението на един и същ
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с подадена заявка за
плащане до 1.01.2015 г., се определя размер за възстановяване, съответстващ на
най-големия размер на дължимата помощ, изчислен за всяко от нарушенията.
В депозираната от ЕТ жалба се
сочи, че е налице разминаване между приетата за установена фактическа обстановка
и мотивите на ИАА, като се въвеждат такива, които не са били предмет на спора
по адм.д. № 139 от 2017 г. на АС – Габрово. Не е съобразена СПН по цитираното
решение на ВАС, като е прието, че е налице основание за налагане на финансова
корекция, но не и правилно определяне на нейния размер, като е отчетено
обявяването на нищожност на Методиката за определяне на санкции след плащане по
проекти по ПРСР за 2007 – 2013 г. В АУПДВ директорът на ДФЗ е изложил допълнително
мотиви, извън изложените такива от съда.
Неизпълнението на бизнес-плана
съставлява неизпълнение на одобрени индикатори, поради което е налице основание
за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСЕФ, за която следва
да се издаде решение по чл. 73 от същия закон. Административният орган се
мотивира с неизпълнение на поет договорен ангажимент, като в този случай
дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само при наличието на
основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, като не органът избира вида на акта и
процедурата на издаването му. Акт от типа на процесния се издава само при
липсата на основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 –
9 от ЗУСЕСИФ. В случая на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на
подлежащата на възстановяване финансова помощ е следвало да се установи с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ по реда на ДОПК, т.к. е налице основанието по чл. 70, ал.
1, т. 7 от същия нормативен акт.
Гореизложеното обосновава извод
за нищожност на процесния АУПДВ, като издаден извън пределите на СПН,
определени с Решението на ВАС от 13.05.2020 г., поради което жалбоподателят
намира, че следва да се прогласи такава.
Жалбоподателят акцентира и на
това, че според него е налице неспазване на правилата за определяне размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ. Изпълнителният директор на Фонда
е оправомощен да издава посочените Правила за определяне размера на подлежащата
за възстановяване сума, но не и да дефинира понятия, за които се ползват
наличните такива в Регламент 640/2014 г., като в чл. 35 от него са дефинирани
понятията степен, тежест, продължителност и системност на неизпълнението.
Жалбоподателят е посочил разминаване в дефинирането им съгласно утвърдените от
ответника Правила и Регламента. Прилагането на първите с приоритет пред вторите
е незаконосъобразно и съставлява самостоятелно основание за отмяна на процесния
ИАА.
С подадената до съда жалба се
иска прогласяване на нищожност, алтернативно - отмяна на процесния АУПДВ.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. М. ***, който
поддържа депозираната жалба. Прилага и писмена защита по съществото на спора.
Ответната страна не изпраща
представител. Депозира молба-становище, с която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Процесният ИАА е издаден от
компетентен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
Между страните изложените в ИАА
факти не се спорят, а и същите се доказват от съдържанието на преписката по
делото.
На 22.05.2012 г. е сключен
Договор № 07/312/02338 между жалбоподателя, наричан „ползвател“ и Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/, по силата на който ползвателят получава безвъзмездна
финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от търговеца
разходи, свързани с осъществяването на проект № 07/312/02338 от 9.12.2011 г. Одобрената помощ е на
стойност 304 476.20 лв., от която 50% авансово плащане. Предвидената
инвестиция, която следва да се реализира от ползвателя, е със срок на
извършване до 24 месеца. Съгласно т. 8.1 от договора, в случай, че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след получаването
й, разплащателният орган /РА/ може да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя, като приложение намират нормите на чл. 46 и 47 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.
Приложен е и одобреният Бизнес
план за изграждане на микропредпиятие „Сладкарска работилница и стаи за гости в
УПИ II – **** кв. 32 по плана на гр. Трявна, с предвидена сума на инвестицията –
419.774.30 лв.
Във връзка с този договор е
изготвено Уведомително писмо за одобрение № 769/312 на зам. изпълнителен
директор на ДФЗ, с което търговецът е уведомен за извършено окончателно плащане
по неговата банкова сметка ***. 91 лв. на 20.12.2013 г., след авансовото такова
от 2012 г.
С Решение №
07/312/02338/3/01/04/01 от 10.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за
налагане на финансова корекция на ползвателя е определена такава в размер на 30 408.40 лв. за неизпълнение на
задължения по Бизнес плана. В това Решение, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП
и чл. 46 от Наредба № 29 от 2008 г. е прието, че ЕТ не е изпълнил свои
задължения по горецитирания договор /БЗ към него/, а именно: 1. Неизпълнение на
БП за две последователни години – 2014 г. и 2015 г. по отношение на непостигане
на заложените в него финансови резултати, като общото изпълнение за тези две
години се равнява на 21.17%. 2. Неизпълнение на БП по отношение създаването на
работни места за 2014 г., като изпълнението е по-малко от 50%. Налице е
недоказана жизнеспособност на инвестицията. Отклоненията са по-големи от 50% и
за двете нарушения. Корекциите за двете нарушения е изчислена на основание т. 1
и т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР
2007 – 2013. Заявката за плащане е подадена преди 1.01.2015 г.
С Решение № 07/312/02338/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция на ЕТ е определена такава в размер на 15
204.20 лв. за допуснато нарушение на Бизнес плана.
Решение № 07/312/02338/3/01/04/01
от 10.04.2017 г. на ответника е обжалвано и с Решение № 125 от 3.11.2017 г. по
адм .д. № 139 от 2017 г. АСГ е отменил цялостно оспорения ИАА. Съдебният акт е
обжалван и по касационната жалба е образувано адм. д. № 922 от 2018 г. на ВАС.
С Решение № 5585 от 13.05.2020 г.
първоинстанционното решение е било частично отменено в частта, с която е отменено
Решение № 07/312/02338/3/01/04/01 за отпускане на финансова помощ по мярка 312
на изпълнителния директор на ДФЗ, относно установено нарушение от ЕТ „****** – Н.М.“
по Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и по договор за отпускане на финансова помощ
от 22.05.2012 г. ВАС отхвърля жалбата на ЕТ против Решението в тази му част. Съдът
е приел, че ЕТ е осъществил двете нарушения на сключения договор, респективно –
налице е неизпълнение на заложени показатели в Бизнес плана и Наредба № 29 от
11.08.2008 г. Приел е, че в процедура по проверка на сключен договор и при
приложение разпоредбите на Наредбата са осъществени проверки на бенефициента.
За 2014 г. в решението на административния орган е отразено изпълнение на
заложените по план приходи в размер на 16.87%, а според назначената по делото
експертиза това изпълнение се равнява на 14.04%, като неизпълнението по
показателя приходи се равнява на 85.95%. Също така за 2015 г. според решението
изпълнението се равнява на 25.47%, а според експертизата – на 21.43%, съответно
– неизпълнението е 78.57%. Налице е усреднено изпълнение на плана от 21.17% за две поредни години, както и неизпълнение по
отношение създаването на работни места. В случая отпуснатата помощ е за
създаване на микропредприятие - инвестиция за изграждане и оборудване на три
нива с два самостоятелни подобекта за създаване на условия за предоставяне на
туристическа услуга и малък семеен бизнес, както и за производство и
осигуряване на работни места – производство на захарни изделия. В Бизнес плана,
който е част от сключения договор, са заложени очаквани резултати след
завършване на проекта по изграждането на обектите, сред които и създаването на
нови работни места, като цялостната инвестиция следва да е на стойност 459
224.30 лв., от които 20% собствени средства, 60% кредит и 20% други приходи. Обектът
е ползван по предназначение и активите, обект на инвестицията, са налични в
него и функционират, но дейностите – обект на подпомагане, не съответстват на
одобрения проект. Направен е извод, че не е постигнат очаквания икономически
ефект, а от там – че инвестицията не се ползва съобразно плана. Непостигането
на заложените в БП финансови показатели води до „отмяна на финансовата помощ“.
Неизпълнението влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и
непостигане целите на Наредба № 29/2008 г.
Методика за определяне на санкции
след плащане по проекти от ПРСР 2007 – 2013 на изп. директор на ДФЗ е обявена
за нищожна. По тази причина в тази част Решението е отменено и се връща на
административния орган за ново разглеждане, при което са дадени указания, че следва
да се вземе предвид нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008, в която
изрично е предвидено, че РА определя размера на средствата, които трябва да
бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като вземе предвид вида, степента
и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение зависи от
последиците за дейността като цяло, а продължителността - от времето, през
което траят тези последици и възможността за отстраняване по приемлив начин.
Размерът на финансовата корекция следва
да се изчисли отново и да се съобрази с Наредбата.
Процесният АУДВ е издаден въз основа
на това решение на ВАС. Актът е правно мотивиран с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от
ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и фактически обоснован с
горепосоченото решение на ВАС. С Писмо от 9.03.2021 г. ДФЗ е открил
производство по издаване на АУПВ на така посочените основания. За настоящия
правен спор е от значение, че е решен със СПН въпросът за наличие на две нарушения
по един и същ договор от горепосочения вид, извършени от жалбоподателя, поради
което на същия следва да се определи финансова корекция, която да се изчисли
според указанията, дадени от ВАС в горепосоченото съдебно решение с нов
административен акт. За да бъде издаден процесният АУПДВ не са правени нови
проверки, не са съставяни нови документи, не са правени нови установявания, нито
са прилагани нови доказателства, с оглед факта, че нарушенията са установени по
несъмнен начин. Налице е неизпълнение на БП за две поредни години, съответно
изпълнението му за 2014 г. е 16.87%, а за 2015 г. – 25.47%, средно за двете –
21.17%. През същите години е налице и 50% неизпълнение на залегнатото в плана разкриване
на нови щатни бройки. Допълнително е посочено, че и през 2015 г. и 2016 г. не е
постигната заложената в БП заетост. Не са изпълнени заложените финансови
параметри в същия, осигуряващи икономическа жизнеспособност на предприятието и
субсидираната инвестиция. Създаването на нови работни места в микропредприятия
за неземеделска дейност в селските райони е една от целите на мярка 312 и е
указана в чл. 2, т.1 от приложимата Наредба № 29/2008 г. Непостигането на
основната цел на мярката, която е част от одобрения договор от 22.05.2012 г.,
съставлява неспазване на договорни и нормативни ангажименти от страна на
бенефициента.
По делото не се спори, че
плащанията по договора са вече направени.
С писмо изх. № 01-6500§14 от
9.03.2021 г. на ползвателя е предоставена възможност да представи възражения в
14-дневен срок. Такива са представени с писмо-отговор на 1.04.2021 г. по
откритото производство по издаване на АУПВ, като изпълнителния директор на ДФЗ
не приема изложените във възражението мотиви.
Относно изчислението на дължимата
за възстановяване сума административният орган се е позовал на разпоредбата на
чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. и „Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 – 2013 г.“ /ДВ
бр. 69/30.08.2019 г./, в изпълнение на задължителните указания, дадени от ВАС.
Така по т. 1 от констатираните
неизпълнения – непостигане на заложените в БП приходи от субсидирана дейност,
осигуряващи икономическа жизнеспособност на инвестицията, съгл. т. 30, предл.
първо от Приложение към раздел Първи, изчислени средно аритметично за всички
проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените
приходи, съгл. одобрения БП, изчислени за същия период, нарушението е отчетено
като такова със сравнително ниска тежест. Нарушението е продължило две
финансови години, поради което помощта, подлежаща на възстановяване, е в размер
на 10% от изплатената такава, а именно – 30 408.40 лв.
По т. 2 от констатираните
неизпълнения /несъздадени, но заложени в БП работни места/, съгл. т. 18, предл.
първо от Приложение към раздел първи, когато неизпълнението е равно или
по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения БП параметри по отношение на
устойчива заетост се приема, че неизпълнението не засяга подпомаганата дейност
в цялост. Когато е продължило над две финансови години, размерът на подлежащата
на възстановяване финансова помощ е 10% от предоставената такава, а именно – 30
408.40 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Раздел
втори, когато при осъществяване на контрол относно спазването на критерии за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъде установено повече от едно нарушение при изпълнение на един
и същ договор за предоставяне на помощта, какъвто е настоящият случай, когато
заявката за плащане е подадена преди 1.01.2015 г., първо се налага
административната санкция по чл. 30, §.1, ал. 3 от Регламент 65/2011 – за
нарушенията, за които това е изрично посочено в приложението, след което се
пристъпва към определяне размера на подлежащата на възстановяване финансова
помощ, който е равен на най-големия размер на дължимата помощ, изчислен за
всяко едно от допуснатите нарушения. Общият размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ е 30 408.40 лв. Цитираните в процесния ИАА
Правила не са основание за налагане на корекцията, а само метод за изчисляване
на нейния размер. С тях не се вменяват нови задължения на ползвателите, а само
се унифицира подходът на РА при определяне размера на подлежащата на
възстановяване финансова помощ при неспазване на еднотипни задължения от
ползвателите на финансова помощ по мерките от ПРСР.
В основата на правния спор стои
възможността за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК, вместо Акт за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и ако е налице подобно
нарушение, то до колко същото се явява съществено и следва ли това да доведе до
отмяна на процесния ИАА.
АСГ взе предвид, че преди
издаването на процесния ИАА Решение № 07/312/02338/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция е влязло в сила по отношение на установените с него
нарушения, изразяващо се в „неизпълнение на заложените в бизнес плана
показатели.“, след призната за законово проведена процедура. Нарушенията са две
и те са същите, посочени както във влязлото в сила Решение, така и в процесния
АУПДВ, в който са послужили като описание на фактическата обстановка и
основание за неговото издаване, като база за изчисляване на размера на
финансовата корекция. В тази връзка съдът не намира, че е налице нарушение на
обективните предели на СПН на Решението на ВАС – административният орган се е
произнесъл с диспозитива на процесния ИАА досежно този размер и е изложил
обосновката си относно начина на изчисленията, направени от него - Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установяване на нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗПХ по мерките на
ПРСР 2007 – 2013 г. Основанието за налагане на корекцията са нарушенията,
установени с вече влязлото в сила Решение, а Правилата обосновават само и
единствено начина, по който се изчислява този размер. В този смисъл и
процесният АУПДВ се издава на основание влязлото в сила Решение от 2017 г. на
същия административен орган, с който нарушенията са установени, в частта му, потвърдена
с решението на ВАС, без процедурата по установяването на нарушенията да е
стартирала отново, от самото начало, тъй като няма смисъл и повод за това.
Връщането на преписката е само от етап изчисляване размера на корекцията,
съобразно действащото към момента на това изчисление законодателство в
изпълнение нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК и решението на ВАС.
Отмененият частично ИАА от 2017
г. е Решението за налагане на финансова корекция, което е отменено само в
частта, в която е индивидуализирана тя. Жалбоподателят намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, според която норма финансова
подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция на посочените основания за
неизпълнение на одобрени индикатори. Решението за налагане на
корекцията се издава по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън
основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на ДОПК. Основанията по ал. 6, които
изключват приложението на ДОПК, са нарушения на
ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, които представляват основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, като те се установяват с издаването на решение за налагане на финансова корекция
по реда на чл. 73 от същия закон или в случая приложим е ЗУСЕСИФ, а не ДОПК. Съдът следва да се съобрази с
решението на ВАС, според което „заложените в БП финансови показатели са индикатори
за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна на финансовата
помощ.“. Съответно - налице е основание за отмяна на финансовата подкрепа чрез
извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. При това
положение следва да се вземе предвид, че според разпоредбата на чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а не по реда на ДОПК с издаване на АУПДВ.
АСГ взе предвид, че дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е вече установена с влязлото в сила Решение от април,
2017 година- установени са основанията за вземането по вече започнала още
тогава процедура, приключила с издаването на този ИАА и влизането му в сила. С
решението на ВАС то се отменя само в частта относно определяне размера на
корекцията, като преписката е върната на ответника, но не за да стартира административното
производство от самото начало, а за де се изчисли само този размер: „…изпраща
делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне –
определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение“. В този конкретен
случай АСГ намира, че наименованието на ИАА е без значение, най-малкото той
може да има погрешно наименование, но това не следва да влияе върху неговата
законосъобразност, в случай, че е издаден от компетентен орган, с издаването му
е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на
процедурата. А процедурата е била вече развита и приключила по реда на ЗПЗП и
ЗУСЕСИФ, като ВАС е счел в цитирания по-горе негов съдебен акт, че макар и
процедурите по двата закона да са „смесени от страна на административния орган“,
то нарушението не е съществено и това не следва да доведе до отмяна на
Решението от 10.04.2017 година в съответната негова част на това основание. В
случая и по отношение на процесния ИАА е от значение дали корекцията е
изчислена законосъобразно, а начинът на нейното изчисляване не се съдържа нито
в ЗУСЕСИФ, нито в ЗПЗП, нито в ДОПК, а в горепосочените Наредба и Правила, към
които препраща в мотивите си и решението на ВАС.
Следва да се вземе предвид и това, че производството по издаване на
настоящия ИАА е започнало през 2017 година, с писмо за откриване на
производство по налагане на финансова корекция
с изх. № 01-6500/720 от 6.02.2017 г., а Решението за налагане на такава е
издадено на 10.04.2017 г. – преди приемането и влизане в сила на чл. 27, ал. 6
и 7 от ЗПЗП. Съгласно действащата през 2014 г. – 2019 г. норма на чл. 27, ал. 5
/ал. 4 през 2009 г./от закона вземанията на РА,
които възникват
въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на ДОПК. Установяването на публични държавни вземания се е развивало по реда на
ДОПК, а що се отнася до събирането – не това е обектът на настоящия правен
спор. Такъв АА е налице при издаването на процесния АУПДВ –Решението на изп.
директор на ДФЗ от 2017 година в потвърдената част. Предвид нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП започналите производства по издадените
до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките
от ПРСР за периода 2007- 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от
ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг. На основание §.1, т. 2, б. А от
Правилата, „Мониторингов период" е период за договори,
сключени преди 1 януари 2015 г. – пет години считано от датата на сключването
им или в случая този период изтича
на 22.05.2017 г.
Указанията, дадени в съдебното решение на ВАС, се състоят в това: „при
новото определяне размера на дължимата финансова корекция следва да бъде
съобразена нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г., в която изрично
е предвидено, че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като вземе предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението.“. ВАС е указал, че АО следва да вземе
предвид същността на тези институти, съобразно изр. второ от тази правна норма
– „След като в самата Наредба … има заложени критерии за преценка, те следва да
бъдат съобразени от касационния жалбоподател при определяне на дължимия размер
на наложената финансова корекция.“.
В заключение съдът намира, че при издаването на процесния ИАА не са налице
съществени процесуални нарушения, които следва да доведат до неговата отмяна.
На жалбоподателя е дадена възможност отново да вземе участие в процедурата,
като с писмо-уведомление от 9.03.2021 г. и писмо от 25.03.2021 г. заявителят на
помощта е уведомен, че производството е вече открито с констатациите, направени
при проверка изпълнението на договора от 22.05.2012 г. за предоставяне на
финансова помощ и при проверката на място след направено плащане по проект №
07/312/02338 от 9.12.2011 г. в периода от 18.07.2016 г. – 25.07.2016 г.;
последваща проверка в периода 16.05.2017 г. – 22.05.2017 г. и извършени
допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на нормативни
и договорни задължения от страна на ползвателя по договора, състоящи се във
вече установените по безспорен начин две нарушения. Нови констатации не са
налице, а той е запознат с тогава направените такива. Фактическите
установявания са вече направени, без да е нужно да се преповтаря процедурата по
установяването на нарушенията. В писмото си от 2021 г. административният орган
е уведомил адресата на какво основание и по какъв начин изчислява размера на
предвидената за налагане финансова корекция. Това са одобрените Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на
ПРСР 2007 – 2013 г. Следва да се подчертае, че самите правила са приложими по
еднакъв начин както при актовете по ал. 6, така и за тези по ал. 7 на чл. 27 от
този закон, поради което АСГ на още едно основание намира, че в случая
наименованието на ИАА, с който се определя размера на корекцията, в случая е
без значение – процедурата и основанието за определяне на този размер са едни и
същи. Правилата са издадени от Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция и са
обнародвани в ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от
30.08.2019 г., изм., бр. 77 от 1.09.2020 г. Те се
прилагат за
нарушения, установени от ДФЗ– РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган,
произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения
на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна
финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.
Против писмото ползвателят е подал писмени възражения от 1.04.2021 г.
Оспорена е основата, върху която се изчислява размерът. Възразява се против
това, че в чл. 1, ал. 2 от ЗЕСУСИФ в приложимата редакция към 22.12.2015 г.
основата за налагане на корекцията са единствено средствата от ЕСИФ, но не и тези, отпуснати
от националния бюджет и частното финансиране. Плащането по договора е станало
по силата на тази редакция дори и преди да бъде приет ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 5 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярката е предвидено, че финансова помощ се
предоставя в рамките на наличния бюджет по ПРСР, като не е предвидено
финансиране от страна на държавата. По тази причина като основа за корекцията следва
да се вземат предвид одобрени и реално извършени разходи по договора,
финансирани от ЕЗФРСР – единствените финансови средства, върху които ДФЗ може
да определи финансова корекция, а не върху цялата отпусната за подпомагане
сума.
В резултат е издаден процесният АУПДВ, в който АО се позовава на Решението
от 2017 г., влязло в сила досежно установените нарушения. Приложима в случая е
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. Според нормата на чл. 46 от
същата в случаите по ал. 1 /нормативни и договорни нарушения/ РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността
за отстраняване на тези последици по приемлив начин. АСГ не намира, че в Наредбата и Правилата са налице несъответствия на
понятията „вид“, „степен“ и „продължителност“ на нарушенията, в сравнение с Регламент
/ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година. Според чл. 35, т. 3 от него при вземането на решение относно размера на отказ или
оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други
задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента,
продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за
подпомагане, посочени в параграф 2. Тежестта на неспазването зависи
по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите
на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Степента на
неспазването зависи по-специално от въздействието му върху операцията като
цяло. Продължителността зависи по-специално от времетраенето на въздействието
или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. Дефинициите са общи и не
противоречат на приетото в Правилата от 2019 година. В Регламента е посочено
също така, че системността на неспазването
зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия
бенефициер и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните
четири години или през целия програмен период 2014—2020 г., или при подобна
мярка през програмния период 2007—2013 г. В случая не е обсъждан въпросът за извършени преди това нарушения, поради
което е прието, че не са налице такива и обект на преценка са само установените
два вида на процесния договор от 2012 година.
Правилно първото нарушение е
подведено под хипотезата на т. 30 от Правилата – ползвателят не изпълнява
одобрения проект - не са постигнати нивата на финансовите показатели,
предвидени в БП – залегналите в него приходи за две последователни години /2014
г. и 2015 г./, като неизпълнението е повече от 50% както за всяка от тях, така
и за двете средно. Изпълнението е обаче над 20%. Тежестта на нарушението е
определена като сравнително ниска, като се отчита, че целите на предоставеното
подпомагане могат да се постигнат и нарушението не засяга подпомаганата дейност
в цялост. Продължителността на нарушението е две години /вече посочените/. За
такова нарушение е предвидена корекция от 10% от предоставената финансова
помощ.
По второто нарушение отново
правилно е определен видът му, съобразно т. 18 от Правилата – ползвателят по
мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения БП по отношение на
устойчивата заетост – не е разкрил нови и/или не е запазил налични работни
места. За разглежданата в потвърденото Решение от 2017 г. на изп. директор на
ДЗФ 2014 година е налице неизпълнение на БП по-малко от 50%. В процесния ИАА е прието,
че неизпълнението е продължило над 2 финансови години, като за 2014 година е
налице заетост от 2,67 души, а за 2015 г. – 4,33 души /или средно за двете
години – 3,5 души/ на база 7 работни
места, като в случая неизпълнението е 50%. За 2016 г. също е налице
неизпълнение по този показател, като числеността на персонала е 6.08 души при
заложени в БП 7 броя, като неизпълнението е отново по-малко от 50%. Прието е,
че нарушението не засяга в цялост субсидираната дейност. АСГ намира за
допустимо установяването на брой години в неизпълнение по начин, различен от
отразяването им в Решението от 2017 г., т.к. то е необходимо за изчисляване
размера на корекцията с оглед новите Правила, които не са били в сила към 2017
година, когато е била в сила Методиката, прогласена за нищожна от ВАС. Това не
е ново обстоятелство – както бе посочено по-горе нарушенията са установени и
квалифицирани като вид с влязъл в сила ИАА, но за целите на издаване на
процесния ИАА е било необходимо да се установи продължителността на
нарушението, с което се изпълняват указанията на ВАС по горецитираното решение.
Правилата предвиждат, че при този вид и тази тежест на нарушението, когато то
трае повече от две години, какъвто е случаят, корекцията да е също 10% от
отпуснатата субсидия.
Ако се приеме, че следва да се вземе
предвид единствено резултатът за 2014 г., разгледан в Решението за налагане на
ФК от 2017 г., то тогава корекцията за второто нарушение следва да се определи
в размер на 5%, съгласно Правилата, но поради правилата за кумулиране на
корекции при повече от едно нарушение ще се приложи корекцията за по-тежкото
такова или отново ФК общо от 10%. АСГ намира, че АО е имал правото и
задължението да обследва продължителността на нарушението при издаването на
настоящия ИАА, т.к. според дадените от ВАС указания той следва да изчисли
отново размера на корекцията, като вземе предвид именно тежестта и
продължителността на нарушенията съобразно новите Правила. С решението на ВАС
двете нарушения са установени като вид, но не и като продължителност със СПН.
За да се приложат Правилата и да се направи новото изчисление, то следва АО да
изложи нови мотиви, отнасящи се само до определяне размера на корекция, което
включва и продължителност на нарушението, поради което АСГ намира, че в случая
правилно ответникът е преизчислил тази продължителност и въз основа на нея е
определил размера на корекцията през 2021 г.
В случая са налице две отделни корекции,
за две нарушения. В Правилата е предвидено кумулиране на размера на подлежащата на
възстановяване финансова помощ и налагане на административни санкции. Съгласно чл. 3, ал. 2 от тези Правила когато при осъществяване на контрол
относно спазване на критерии за допустимост, ангажименти или други задължения
от страна на ползвателите на финансова помощ бъде установено повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане до 1 януари
2015 г., какъвто е случаят, първо се налага административната санкция по чл. 30, § 1, ал. 3 от Регламент 65/2011 (за
нарушенията, за които това е изрично посочено в приложението, каквито са и двете), след което се пристъпва към определяне на
конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, който е
равен на най-големия размер на дължимата помощ, изчислен за всяко едно от
допуснатите нарушения. В случая двете нарушения се „санкционират“ с една
и съща по размер корекция, поради което съгласно тези правила за кумулиране се
определя обща корекция в размер на 10%, както е направил изчисление и АО.
Следва да се вземе предвид и
това, че финансовата
корекция не е административна санкция, по смисъла на член 5 от Регламент № 2899/95, а
административна мярка по смисъла на член 4 от същия. С оглед на това за нея е
неприложим важимия за всяка административна санкция принцип на приложимост на
закона, който е действал към датата на извършване на административното
нарушение. В случая приложение следва да намери нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК и за
определяне размера на ФК да се вземат предвид правните норми, които са в сила
към издаване на настоящия ИАА. Като е взел предвид действащите нормативни
правила за определяне на основата и коефициента за изчисляване на корекцията,
АО се е произнесъл със законосъобразно и мотивирано съдебно решение, което
следва да се остави в сила.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски с молба-становище,
подадена от упълномощен юрисконсулт Десислава Колева. С оглед изхода на правния
спор тя се явява основателна и следва да се уважи. Разноските за ответната страна, видно от доказателствата по
делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на
което съдът определя на 100, 00
лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като се взема
предвид, че по делото не се е явил процесуален представител в проведеното
о.с.з., а страната е представила кратка молба–становище, в която не се е
спирала подробно на възраженията на жалбоподателя и с това се изчерпва
участието й в процеса. В настоящия спор не се разглежда въпроса за наличието на
нарушения, същите са вече установени. Спорът е изцяло от правно естество, без
по него да се е наложило събиране на нови доказателства и не е налице
фактическа сложност на делото.
Въз основа на гореизложеното и на
така посочени фактически и правни основания Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх.
№ СДА-01-1501 от 24.08.2021 г., подадена от ЕТ „****** – Н.М.“***, ЕИК ******,
на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
07/312/02338/3/01/04/03 от 7.06.2021 г. за определяне размера на подлежаща за
възстановяване финансова помощ по договор № 07/312/02338 от 22.05.2012 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 - „Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от програма за развитие на селските райони за периода 2007
– 2013, подкрепена от Европейски фонд за
развитие на селските райони /ЕЗФЗСЗ/, издаден от изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА ЕТ „****** – Н.М.“***,
ЕИК: ****** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – София разноски по делото,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 /сто/ лв.
Препис от решението да се изпрати
на страните в едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/