№ 1620
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от Д. Г. КУРТОВ Административно наказателно
дело № 20211110208052 по описа за 2021 година
като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 20-4332-019208 от 29.10.2020 година началник група в
Отдел "Пътна полиция" към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Д. М. Б. с ЕГН **********
административните наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което
чрез своя процесуален представител адв.И. А. от АК-Перник в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна. Твърди се за извършени от административнонаказващия орган нарушения на
процесуалните правила; обжалваното НП е издадено без да е доказан субективния елемент на
деянието , не са обосновани мотиви за лишаването от правоуправление; настоява се за
немотивираност на издаденото НП, за немотивираност на санкцията.
Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 14.05.2021г видно от разписката, инкорпорирана
в НП. Жалбата е подадена чрез процесуалния представител на жалбоподателя до СРС на
19.05.201г., откъдето от АНО е изискана преписката. Жалбата е подадена в законоустановения 14-
дневен срок, изхожда от активно легитимирано за подаването й лице, поради което е процесуално
допустима.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалния си представител, не се
явява. Не се явява и самият процесуален представител.
Въззиваемата страна ОПП – СДВР – редовно призована, не изпраща представител.
В хода на съдебното следствие са разпитани като свидетели служителите на МВР (О“СПС“-СДВР)
- П. М. Г. и К. И. С. (свидетели на съставянето на АУАН), както и въз основа на останалия
доказателствен материал:
АУАН GA290015/20.10.2020г. съставен от Д. Г. И. –младши автоконтрольор при ОПП –
СДВР,
Талон за изследване № 080119, връчен в 02,00 часа на 20.10.2020г. на Д. Б. и
Докладна записка от К. С. – полицай в 02 група 02 сектор при ОСПСОВОР – СДВР до
Началника на ОСПСОВОР – СДВР от 20.10.2020г., съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
1
На 20.10.2020г. около 01,13 часа жалбоподателят е управлявал л.а.“Остън Мартин В8 Вантаж“ с
рег.№ *** в София, по бул.“Черни връх“ с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към
МОЛ „Парадайз“. Пътувал е сам в автомобила. Спрян е за проверка от свид.Г.. На Д. Б. е
позволено да слезе от автомобила. Свидетелят Г. констатирал, че при слизане от автомобила Б.
залита, говорът му не бил нормален, а провлачен. Повикан е за съдействие патрул на ОПП – СДВР,
разполагащ с дрегер за тестване на алкохола в количеството издишан въздух. С пристигането на
местопроизшествието на автопатрула на ОПП, в чийто състав бил и актосъставителят Д. И., Д. Б.
отказал да се подложи на тест с дрегера. Затова в 02,00 часа на 20.10.2020г И. С. – младши
автоконтрольор при ОПП – СДВР връчил на Д. Б. цитирания по-горе Талон за изследване, в който
му разпорежда в срок до 45 минути да се яви в УМБАЛ „Света Анна“ за даване на кръвна проба.
По преписката липсва доказателство, данни дори, дали Б. се е явил в УМБАЛ „Света Анна“ и ако
се е явил кога и дали е дал или не кръвна проба. Затова твърдението в атакуваното НП – изречение
последно на описанието на нарушението „Лицето не е дало кръв“ остава голословно – недоказано.
За съда е неясно въз основа на кое точно доказателство АНО е направил извода си, че Б. не се е
явил в УМБАЛ „Света Анна“, а това е ключов елемент от фактическия състав на твърдяното
нарушение – в случай, че действително не се е явил, изпълнителното деяние на нарушението би
било довършено с изтичане на предоставените с Талона за известие 45 минути за явяване в
УМБАЛ „Света Анна“ за даване на кръв и отказа да се даде или неявяването в този срок, т.е.
нарушението е възможно да бъде довършено едва в 02,46 часа.
Вместо да изчакат резултата от изпълнението или неизпълнението на предписаното в Талона за
изследване задължение на Д. Б., актосъставителят веднага, на място е съставил цитираният АУАН,
още в 01,13 часа на 2020г., без да констатира в описание на нарушението неявяване на Б. в УМБАЛ
„Света Анна“, а само, че му е издаден Талона за изследване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: на Д. Б. е
вменено извършването на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП (Водач на моторно превозно средство
…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство … за срок от две години и глоба 2000 лв.). Отказът от извършване
на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта не е
достатъчен, за да се приеме довършване на това нарушение. Фактическият състав на нарушението
се счита за довършено, когато водачът не допуска проверка с Дрегер и не изпълни и предписаното
му от контролния орган изследване. Едва след изтичане срока на изпълнение на даденото
предписание (което е станало с Талона за изследване в 02,00 часа) и водачът не се яви в лечебното
заведение за даване на кръвна проба, може да се приема, че изпълнителното деяние е извършено от
обективна страна. Това е видно ползваната от законодателя техника – начина на формулиране на
изпълнителното деяние на това нарушение допуска алтернативност, формулирана чрез съюза
„или“ на методите за определяне на наличието на алкохол в кръвта и неговото количество, ако се
установи такъв. Законодателят е предоставил по този начин избор на водача по какъв начин да се
доказва евентуалното наличие на алкохол в кръвта му. За да предостави на водачите този избор,
той е съобразил и обстоятелството, че алкотест Дрегер измерва и не може да служи като пряко,
непосредствено доказателство за количеството алкохол в кръвта, а само за количеството алкохол в
издишания въздух. За законодателя е от значение съдържанието на алкохол в кръвта, затова е
предоставил на водачите възможността да се съгласяват с показанията на Дрегер и да не се
подлагат на медицинско изследване, но също така чрез коментираната алтернативност на
способите е предоставил на водачите и възможността да не се подлагат на Дрегер, а директно да се
подложат на медицинско изследване. Безспорно, в случая е само това, че водачът е отказал да
тества чрез Дрегер количеството алкохол в издишания от него въздух.
Видно от показанията на свид.Гинин, жалбоподателят Д. Бадгжов е дал признаци за
употреба на алкохол. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, контролните органи следва при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
2
аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване: и тук
също, последователно, е прокаран принципа на алтернативност на методите за установяване на
алкохол у водачите: или с дрегер или по предписан от контролния орган начин на медицинско
изследване. Съгласно чл.3а, т.1 от същата Наредба, талон за изследване се издава на водача при
три хипотези, първата от която е отказът му да бъде тестван с Дрегер.
Всичко това указва, че отказът на водача да бъде тестван с Дрегер сам по себе си не е
достатъчен, за да бъде изпълнен състава на това нарушение - от обективна страна: затова от този
отказ за тестване с Дрегер за водача не следва да настъпват неблагоприятни от правна страна
последици, т.к. от този отказ възниква за контролния орган задължението да предприеме
определени действия – да връчи на водача талон за изследване – нещо, което мл.автоконтрольор И.
С. е сторил. Това, което не е следвало да се прави в случая, е да се съставя АУАН веднага след
връчване на талона за изследване, а да изчака и да се обезпечи доказателствен материал относно
главния факт на доказване – изпълнено ли е, при това в срок, предписаното с този талон за
изследване поведение (даване на кръвна проба) или не. Едва след изтичане на срока за даване на
кръвната проба и при констатирано неизпълнение на предписанието за това, изпълнителното
деяние на нарушението може да се приеме за осъществено от обективна страна.
В заключение: административнонаказателното производство е образувано прибързано, в
срока на изпълнение на предписаното с Талона задължение на водача за явяване за даване на
кръвна проба. В констативната си част АУАН не съдържа констатацията актосъставителят да е
установил неявяване или пък явяване, отказ пред лекар от даване на кръвна проба. Затова в АУАН
не се съдържа доказателство за довършване на вмененото на Б. нарушение.
АНО в обстоятелствената част на обжалваното НП е направил опит да маскира този
порок на АУАН, като е вписал цитираното изречение последно на тази обстоятелствена част:
„лицето не е дало кръв“, но както се посочи по-горе, това твърдение не е доказано, липсва
посочване дори въз основа на коое доказателство АНО прави този извод. В обжалваното НП като
единствено доказателство се сочи АУАН, а самият АУАН не твърди Б. да не се е явил в
болничното заведение или пък макар и явил се, да е отказвал пред лекар да дава кръвна проба.
Констатациите в АУАН във времеви порядък достигат само до връчването на Талона за
изследване.
Предвид горното, съдът намира, че липсва доказателство за извършено от обективна
страна нарушение, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно – при
издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
В жалбата не е направено искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление № 20-4332-019208 от 29.10.2020 година
началник група в Отдел "Пътна полиция" към СДВР, ОПП-СДВР е наложил на Д. М. Б. с ЕГН
********** административните наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4