№ 1136
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500793 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260108/06.12.2021 г., постановено по т. д. № 56/2021 г. по описа на
СОС, ТО, 5 състав, частично е уважен предявеният от Х. Г. П. срещу Гаранционен фонд
осъдителен иск с правна квалификация чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на сумата от 90000 лв. (този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 120000
лв.), ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното й заплащане. Изцяло е
уважен и предявеният иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3620,60 лв., представляваща компенсаторно
обезщетение за причинените имуществени вреди от настъпване на процесното увреждащо
събитие, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното й заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорните материални права юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 90000 лв., а причинените от процесното увреждащо събитие имуществени вреди е
в размер на 3620,60 лв., като те не следва да бъдат намалени поради неустановеното по
несъмнен начин своевременно наведено материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат – неизползването на предпазна каска от пострадалата, респ. че
неизпълнението на това правно задължение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на противоправните последици (първоинстанционният съд не е разгледал
второто въведено възражение за съпричиняване, а именно че ищцата е притежавала
субективни представи за неправоспособността на виновния водач на процесния
мотоциклет).
1
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1
КЗ за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди е уважен
над сумата от 25000 лв. до присъдения размер от 90000 лв. Въззивникът поддържа, че то е
необосновано в обжалваната част, тъй като присъденото заместващо обезщетение за
настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на
изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Навежда правен
довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд, тъй като „дори не е разгледал в мотивите си направеното
възражение за съпричиняване”, изразяващо се в съгласието на пострадалата да пътува на
процесния мотоциклет при субективната представа, че неговият водач не е бил
правоспособен водач („с когото се познавали отпреди деня на ПТП“). В този смисъл,
поддържа, че приносът от това противоправно поведение на ищцата е тъждествен с този на
делинквента за настъпване на вредоносните последици. Не релевира довод за
необоснованост на първоинстанционното решение в частта, в която първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че наведеното материалноправно възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищцата (пътник на мотоциклет
без поставена предпазна каска) е неоснователно, поради което въззивният съд не следва да
го разглежда - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, като счита, че
при определяне на дължимото заместващо обезщетение СОС правилно е приложил
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, като законосъобразно е достигнал до
правния извод, че ищцата няма принос за настъпване на вредоносния резултат - чрез своето
противоправно поведение.
Въззиваемият - трето лице-помагач на ответника, не е подал отговор на въззивната
жалба, не изразява становище за нейната основателност, като не се явява и не изпраща
процесуален представител в проведеното пред САС на 07.06.2022 г. о. с з.
Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният иск за заплащане
на заместващо обезщетение е отхвърлен за разликата от 90000 лв. до пълния му предявен
размер от 120000 лв., а от ответника - в частта, в която този иск е уважен до размера от
25000 лв., респ. в частта, в която искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за
причинените имуществени вреди е уважен изцяло – до предявения размер от 3620,60 лв.,
поради което в тези части то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СОС, ТО, 5 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния
2
причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение
на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена
връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при
ПТП, при което е участвал водач на МПС без сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените
имуществени и неимуществени вреди.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени
исковете за заплащане на заместващо и компенсаторно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди при настъпване на процесното увреждащо събитие на
13.11.2020 г. – за сумата от 90000 лв., респ. за сумата от 3620,60 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със
сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение, както и дали пострадалата чрез своето противоправно
поведение е допринесла в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в
обективната действителност за настъпване на процесния вредоносен резултат, а ако това
частично правоизменящо материалноправно възражение е основателно, какъв е конкретният
принос на съпричиняването.
При определяне размера на заместващото обезщетение е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - края на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,400 млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура на диафазата на
лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение; двустранно счупване на двете
рамене на срамната кост и контузия на главата. От СМЕ, изготвена въз основана
представената по делото медицинска документация, се установява, че е проведено
3
оперативно лечение, при което е поставена метална остеосинтеза за възстановяване на
фрактурата на лявата бедрена кост. След 2 месеца отново е извършена оперативна
манипулация за отстраняване на остеосинтезните средства. Вещото лице изяснява, че
общият лечебен и възстановителен период е продължил около 9 месеца (фрактурата на
лявата бедрена кост е причинило трайно затруднение на движението на левия крайник за
срок от около 8-9 месеца; фрактурата на срамната кост двустранно – трайно затруднение на
движението на долните крайници за срок около 2 месеца, а контузията на главата е
причинила единствено болки и страдания), като първоначално ищцата е изпитвала силни, а
впоследствие с намаляващ интензитет болки и страдания. Изяснява се, че след приключване
на възстановителните процеси при физическо натоварване на долните крайници и при
промяна на времето ще се наблюдава болка, като това състояние ще продължи до края на
нейния живот. Установява се категорично, че пострадалата изцяло се е възстановила от тези
травматични увреждания, като функцията на крайника е в пълен обем, но в областта на
външната повърхност на лявото бедро са останали ръбци, които обективно загрозяват
външния облик и могат да бъдат причина за потиснато състояние.
При обсъждане на приетите като компетентно изготвена СМЕ настоящият съдебен
състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От показанията на свидетеля Г. П., баща на ищцата, се установява, че първоначално
неговата дъщеря е останала в болничното заведение около 10 дни, където била извършена
операция за поставяне на импланти в лявото й бедро (четири броя). След като била
изписана, се наложило около 2 месеца да бъде обездвижена – „Тя не можеше да се движи,
беше в тежко състояние – на памперси, съпругата ми се грижеше за нея близо два месеца,
като сменяше памперсите, къпеше я”. Свидетелства, че след този период 3-4 месеца се е
придвижвала с патерици, което я е потискало. Според неговите субективни възприятия и в
момента дъщеря му накуцва.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля (с изключение на
факта, че пострадалата накуцва – установява се от неоспореното заключение на СМЕ, че е
налице възстановяване на функцията на крайника в пълен обем), тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние
и психиката на ищцата и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са
непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че за
установените в процеса на доказване травматични увреждания заместващото обезщетение
на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 60000 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени
вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492,
т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
4
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2020
г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания (фрактура на диафазата на лявата бедрена кост, наложило оперативно
лечение; двустранно счупване на двете рамене на срамната кост и контузия на главата,
като лечението е било оперативно, изразяващо се в поставянето на остеосинтеза, която след
проведена втора оперативна манипулация е премахната; при пълно възстановяване на
функцията на крайника - в пълен обем, но до края на живота й при физическо натоварване
на долните крайници и при промяна на времето ще се наблюдава болка; при трайни белези в
областта на външната повърхност на лявото бедро - ръбци, които обективно загрозяват
външния облик; при общ лечебен и възстановителен период за около 9 месеца), настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 60000 лв. САС, при
съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при
настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла изключително силен
стрес, шок, уплаха при падане от мотоциклет.
Разгледано по същество, поддържаното и пред настоящата съдебна инстанция от
ответното застрахователно дружество правонамаляващо материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалата
(арг. чл. 51, ал. 2 ЗЗД) се явява обаче неоснователно, а именно че пострадалата като пътник
на мотоциклета е притежавала към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие субективни представи за факта, че водачът на мотоциклета е бил неправоспособен
водач - за тази категория МПС. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно
правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 148/25.11.2020 г., съставен
от компетентно длъжностно лице по контрола на движението по пътищата по
законоустановения ред и форма (притежаващ обвързваща съда материална доказателствена
сила като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК), се
изяснява, че делинквентът е притежавал СУМПС, валидно до 03.06.2024 г., но не и за
категорията, към която спада управляваният от него мотоциклет.
Следователно, правният извод за принос на пострадалия в този съвкупен
съпричинителен процес (субективна представа за този факт) не може да се основе на
житейски презумпции, на предположения и вероятности, в какъвто смисъл са изцяло
доводите на въззивника-ответник в тази насока („В хода на делото се установи, че
пострадалата се е съгласила да пътува на мотора с неправоспособен водач, с когото се
познавали отпреди деня на ПТП”). Напротив, фактът, че делинквентът е притежавал
5
свидетелство за управление на МПС, опровергава недоказаното твърдение, че пострадалата
е знаела, че той е неправоспособен водач именно на тази категория мотоциклет (не може да
се изисква от пътника да знае дали водачът притежава документ за управление на всяка
категория МПС, когато той е бил правоспособен водач за друга категория МПС). В този
смисъл е съдебната практика на ВКС, формирана със следните решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: Решение № 154 от 31.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1751/2017 г., II т. о.,
ТК – „Не са ангажирани доказателства, че пострадалата З. И. е знаела, че виновният водач
не е бил правоспособен и въпреки това се е съгласила да бъде превозвана от него,
поставяйки се в риск. От събраните по делото гласни доказателства за установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява, че ищцата и семейството й са
поддържали близки отношения с пострадалата и са живеели в едно домакинство, но това
обстоятелство само по себе си, при липса на други доказателства, не може да установи по
категоричен начин, че пострадалата е знаела, че виновният водач, с когото дъщеря й е
живеела на съпружески начала, не е правоспособен водач… Поради това и с оглед
формираната постоянна практика, според която изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да бъде основан
на категорични доказателства за конкретно поведение на пострадалия, се налага извод за
недоказаност на направеното от ответника възражение”; Решение № 99/8.10.2013 г. на ВКС
по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169/2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г.,
II т. о., ТК и пр.
При така изяснените правнорелевантни факти предявеният иск за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при настъпване
на процесното увреждащо събитие трябва да бъде уважен до размера от 60000 лв., поради
което първоинстанционното решение трябва да бъде отменено над сумата от 60000 лв. до
присъдения размер от 90000 лв., като този иск следва да бъде отхвърлен в тази част.
При този изход на спора, определението, обективирано в обжалваното решение, с
което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Я. Д. от САК е присъдено
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство над сумата от
2059,82 лв. до размера от 3339 лв., в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищцата съдебни разноски над сумата от 308,80 лв. до
размера от 450 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83,
ал. 2 ГПК в полза на бюджета на СГС е присъдена държавна такса над сумата от 2544,82 лв.
до размера от 3745 лв., трябва да бъде отменено.
Съобразно уважената и отхвърлената част от предявената въззивна жалба на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника трябва да се
присъди сумата от 600 лв. - заплатена държавна такса за въззивното обжалване, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК – с оглед
на отхвърлената част от въззивната жалба, в полза на въззиваемата трябва да се присъди
сумата от 1076,92 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260108/06.12.2021 г., постановено по т. д. № 56/2021 г. по
описа на СОС, ТО, 5 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Х. Г. П. срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 60000 лв. до присъдения размер от 90000 лв., представляваща
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 13.11.2020 г.
увреждащо събитие, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното й
заплащане; в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е
осъден да заплати адв. Я. Д. от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство над сумата от 2059,82 лв. до размера от 3339 лв.; в частта, в
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Х. Г.
П. съдебни разноски над сумата от 308,80 лв. до размера от 450 лв., както и в частта, в
която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е
осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на СОС над сумата от 2544,82 лв. до
присъдения размер от 3745 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл.
***, вх. „А”, ет. 4, ап. 14 срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 иск с правно
основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпило на
13.11.2020 г. увреждащо събитие над сумата от 60000 лв. до присъдения размер от 90000
лв., ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Х. Г. П. да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата от 600 лв. - съдебни разноски пред САС, както и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати на Х. Г. П. сумата от 1076,92 лв. – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – С. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8