Р Е
Ш Е Н
И Е № 260086
гр.Кюстендил,
29.09.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
РОСИЦА САВОВА
при секретаря В.Здравкова и с
участието на прокурора В.Пенков, като разгледа докладваното от съдия Начев внохд 611 по описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Адв.С.Г., защитник
на подсъдимите Д.А.Д. и В.А.Д.,***, обжалва присъда № 260019 от 11.11.2020г., постановена по нохд 685/ 2020г. по описа на
Районен съд Дупница, в частта с която двамата подсъдими са признати за виновни
в извършване на престъпления от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 НК, като при условията на чл.55 ал.1
т.2 НК са им наложени наказания „пробация“ с определени пробационни мерки по
чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 НК, първите две от които за срок от 1 година, а третата
– с продължителност от 200 часа за 1 година. Излага съображения за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в тази му част, като се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил изразява становище за потвърждаване на присъдата.
Адв.Р. – повереник
на частния обвинител Т.К., пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Адв.Г. поддържа
въззивната жалба и пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на двамата
подсъдими. Подсъдимите настояват да бъдат оправдани.
Окръжен съд Кюстендил, след
цялостна проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е изложена
подробно от страна на районния съд в мотивите към обжалваната присъда. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран
задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед изясняване на
фактите по делото.
На базата на възприетите
фактически обстоятелства и въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд съобразно
обвинението обосновано и законосъобразно е приел, че подсъдимите Д. и В. Д. са осъществили
от обективна и субективна страна съставите на престъпления от общ характер по чл.144
ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, съответно частично ги е оправдал, доколкото един от отправените към
пострадалия изрази не осъществява състава на изпълнителното деяние. Окръжният
съд споделя напълно извода на първоинстанционния такъв, че обвинението срещу
подсъдимите е доказано по несъмнен и безспорен начин, съответно – че описаните
в обвинителния акт деяния са престъпления по смисъла на НК и са извършени
именно от тях.
Установява се накратко от
събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимите Д.А.Д. и В.А.Д. са
съответно на 31 и 21 години. Двамата са братя и живеят постоянно в гр.К., обл.К., като обитават жилище в блок, находящ се в ****. Двамата подсъдими са
неосъждани. Д.Д. страда от сериозно хронично
заболяване - диабет.
Пострадалият Т.К. е роден през ****г.,
като заедно със семейството си живее също в **** в къща срещу блока на
подсъдимите. Синът му е със сериозни здравословни проблеми и висока степен на
инвалидност, поради което обстоятелство семейството се е преместило от гр.Б..
На 17.04.2020г. двамата подсъдими се
намирали в дома си и употребявали алкохол, като слушали музика. Тъй като
музиката била пусната силно, следобяд за това
обстоятелство бил подаден сигнал, който впоследствие постъпил в РУ МВР гр.Рила.
Около 18.00ч. двама от полицаите в управлението – св.В.С.и К.С., застъпили на
дежурство като автопатрул. След известно време двамата били изпратени от
оперативния дежурен в кв.“Завода“ на гр.К., за да проверят дали там се чува
силна музика.
След пристигането на полицейския
автомобил в квартала, двамата полицаи установили че действително от един от
жилищните блокове се чува силна музика. Насочили се към блока и пред него
забелязали подсъдимия Д.Д.. Другият подсъдим се
намирал на терасата на жилището, като вратата била отворена и от нея звучала
музиката. На полицаите им направило впечатление, че двамата подсъдими са в явно
нетрезво състояние.
С. и С. предупредили устно двамата
подсъдими да спрат музиката и те обещали да го сторят. Полицаите продължили
движението си в посока центъра на града.
Малко по – късно, след 19.30ч.,
пострадалият Т.К. отишъл с велосипед до квартален магазин. След приключване на
покупките, решил да не се прибира директно у дома, а да направи обиколка на
квартала с велосипеда. Когато преминавал покрай блока на подсъдимите, намиращ
се срещу неговата къща, забелязал че двамата седят пред сградата заедно с техен
съсед, когото К. познавал по име като ***. До тях имало паркиран лек автомобил,
собственост на последния, а върху предния му капак били поставени няколко
бутилки. Д.Д. го повикал с думите : „Ела за малко.“,
поради което К. обърнал посоката на движение на велосипеда и се насочил към
подсъдимите. Спрял на улицата, слязъл от велосипеда и двамата братя се
приближили до него, като му махнали за поздрав. Събеседникът на подсъдимите се
прибрал у дома.
По–големият от тях – Д.Д., упрекнал К. че му създава проблеми, като се обажда на
спешен номер 112 заради пусната от първия силна музика. Пострадалият отрекъл,
но този подсъдим настоял че полицаите така са му казали. Допълнил, че частния
обвинител трябва да се бие, а след въпрос с кого, уточнил че трябва да се бие с
него. В.Д. също се обърнал към К., като го обвинил че пред баща им – св.А. Д., е
говорил че двамата са боклуци.
К. предложил да повикат баща им, за да
се изясни дали и какво е говорил за двамата подсъдими. Разговарял с братята
спокойно, като се надявал да се разберат с добро. По същото време св.А. Д. се показал на улицата, идвайки от
магазина, и тримата тръгнали към него, като пострадалия бутал велосипеда.
Когато разстоянието между тях било около 10 - 15 метра, К. попитал на висок глас бащата на
подсъдимите дали пред него някога е говорил нещо за синовете му. В този момент Д.Д. извикал : „Няма какво да ми каже.“ и го ударил силно с
юмрук по главата. От удара частния обвинител изпуснал велосипеда и паднал на
улицата, като се хванал с ръце за главата.
Д.Д. го
изритали силно с крак в главата и започнал да вика : „Ще те утепам,
боклук, ще те убия! Майката ти да еба.“. Другият подсъдим скочил върху К. и
също започнал да го удря, като викал : „Ще те утепам,
боклук, ще те убия!“ и го псувал. Въпреки нанасяните му от подсъдимите удари, в
един момент пострадалият успял да се изправи и видял, че св.А. Д. бавно се
приближава към тях. Опитал се да избяга, но Д.Д. го
хванал за горнището на анцуга и го съблякъл, като му скъсал тениската. В.Д. го
ударил и К. отново паднал на земята. Започнал да вика за помощ, а двамата подсъдими
продължили да му се заканват с убийство и да го псуват.
Д.Д. паднал върху
пострадалия, но баща му го хванал и започнал да го дърпа настрани. К. успял да
избута подсъдимия и да се изправи. Понечил да избяга,
но усетил че мобилния му телефон е изпаднал. Огледал се и видял на паднал на
улицата телефон, който не бил негов. Извикал към подсъдимите да му върнат
телефона, В.Д. се навел и взел от земята мобилен телефон. Дал го на пострадалия
и се отдръпнал. Двамата подсъдими си тръгнали, а баща им се извинил на К. за
случилото се и ги последвал.
От нанесените удари лицето на частния
обвинител било окървавено, обилно изцапана с кръв била и носената от него противоепидемиологична маска. След като получил телефона
си, пострадалият подал сигнал на спешен телефон 112, като помолил на място да
бъдат изпратени полицейски автомобил и линейка. След като приключил разговора с
дежурния служител, К. изправил велосипеда и се насочил към дома си. В този
момент св.С. и С. се върнали на място с полицейския автомобил, за да проверят
дали двамата подсъдими са спазили обещанието си.
Полицаите спрели до пострадалия и
се опитали да разберат какво му се е случило. Направило им впечатление, че
лицето на К. е окървавено, същият е силно изплашен, а обясненията му не са
напълно адекватни. Първоначално обяснил че са го нападнали, както и че не знае
каква е причината за това. Впоследствие съобщил, че е пребит от двамата
подсъдими, които посочил с имена, посочил и повода - убедеността им, че той е
подавал сигнали за силна музика. Добавил, че и двамата са му се заканвали с
убийство. В този момент на полицаите се обадил дежурния в управлението служител,
като ги уведомил за пребит човек в същия район.
Двамата полицаи се опитали да успокоят
К., докато дойде линейка. След като пристигнали служители от Спешен медицински
център, С. и С. докладвали в управлението какво се е случило и получили
нареждане да задържат двамата подсъдими и да ги транспортират до полицейското
управление. Двамата полицаи изпълнили нареждането, като ги задържали и отвели в
районното управление в гр.Рила.
Междувременно Т.К. бил прегледан в
ЦСМП, Филиал гр.Р., където му била оказана необходима медицинска грижа. След освобождаването му, същият
отишъл в полицейското управление в града. Докато изчаквал да му бъдат снети
обяснения, чул подсъдимия Д.Д. да казва на полицейски
служители, че през този ден с брат му са изпили литър и половина водка.
Подсъдимият В.Д. бил задържан за
срок от 24 часа по реда на ЗМВР, а другия подсъдим бил освободен по
здравословни причини.
На 17.04.2021г. до РП Дупница било
изпратено уведомление от разследващ полицай за образуването на ДП № 33/2020г.
за извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1
НК.
В рамките на ДП, на
21.04.2020г. били изготвени и приложени
писмени сведения от двамата подсъдими.
Няколко дни по – късно, на
23.04.2020г. Т.К. *** от д-р З., ст.ординатор в СМО към МБАЛ гр.Б.. След
прегледа, д-р З. издал медицинско свидетелство № 41/2020г., в което описал констатираните
у пострадалия телесни увреждания – многобройни кръвонасядания и охлузвания по
цялото тяло, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
На 29.04.2020г. пострадалият К.
доброволно предал на полицейски служител медицинска документация, изготвена
след приемането му в ЦСМП. Същата била приложена към ДП.
Видно от комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза на в.л.П. и В., изготвена въз основа на извършено през м.юни 2020г.
освидетелстване, пострадалият К. е с нормален интелект и не страда от душевно
заболяване. Към момента на прегледа същият е със симптоми на посттравматично
стресово разстройство. Отправените му на 17.04.2020г. от двамата подсъдими
закани и нанесения побой са възбудили у него основателен страх за
осъществяването му.
Така
изложената фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от
страна на районния съд, с едно изключение. За разлика от районния съд,
въззивният такъв намира че на още една част от твърденията на двамата подсъдими
не следва да бъде давана вяра. А именно тази, в която твърдят че Д.Д. и Т.К. са се сбили, както и че преди това да се случи,
пострадалият е извикал към първия от тях : „Момчета, искате ли да стане
проблем?“. От една страна, тези им твърдения се опровергават по категоричен
начин от показанията на пострадалия Т.К.. Показанията на пострадалия са
последователни и логични, като разкриват в пълнота както действията на
подсъдимите, така и липсата на каквито и да е поводи от негова страна да бъде
нападнат, заплашван и бит. Те са в синхрон и с показанията на св.С. и С., които
са разговаряли с него непосредствено след нападението.
Не
могат да бъдат споделени съжденията на районния съд, че такава реплика
представлява „сериозна провокация“, както и че тя безспорно е изречена,
доколкото пострадалият е нападнат не веднага, а едва след нейното изричане при
движението на тримата към бащата на подсъдимите. Отправянето на такъв израз
обективно не би могло да предизвика каквато и да било негативна реакция у
адресата – същата не съдържа нито обидни, нито заплашителни послания. Още
повече, както вече бе посочено, такъв въпрос от К. към подсъдимите не е
отправян. В показанията си пострадалият посочва подробно момента на нанасяне на
първия удар от Д.Д., като и изречената от този
подсъдим реплика непосредствено преди нападението – „Няма какво да ми каже“.
Именно опитът на К. да разговаря с бащата на подсъдимите, а не отправянето на
горепосочената реплика, е предизвикало Д.Д. да
нападне частния обвинител, последвано от нанасяне на силни удари и заканване с убийство. А вторият
подсъдим се е присъединил към своя брат, също нанасяйки удари и заканвайки се с
убийство.
От
друга страна, дори първоинстанционният съд изрично е отбелязал, че не дава доверие
само на една единствена част от твърденията на св.К. – досежно присъствието по
време на инцидента и на възрастна жена. А от останалата част на показанията,
приета от първоинстанционния съд за достоверна, е видно че е имало не сбиване
между един от подсъдимите и пострадалия, а нанасяне на удари от Д.Д.. Не е била отправена и реплика от пострадалия „Момчета,
искате ли да стане проблем?“, която да е предизвикала нападението.
Изложените от адв.С.Г. в жалбата и
поддържани от нея в съдебно заседание доводи и възражения не могат да бъдат
споделени.
На първо място, обвиненията срещу двамата
подсъдими са доказани по несъмнен и безспорен начин. От показанията на
пострадалия Т.К. се установява подробно какви действия са извършили Д. и В. Д.
спрямо него на 17.04.2020г.
Не са налице причини, поради които
тези му твърдения да бъдат подложени на съмнение. Както бе отбелязано по –
горе, показанията на този свидетел са логични и последователни, в синхрон както
с показанията на други от свидетелите – двамата полицаи, така и с издаденото
медицинско свидетелство и изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза.
От друга страна, защитника
застъпва становище, че закана за убийство не е отправяна, но дори и това да е
сторено, то тя е била от такова естество, че не е могла реално да възбуди
основателен страх за осъществяването й. Този довод също не може да бъде
споделен – за да бъде осъществен престъпния състав по чл.144 ал.3 НК деецът следва
да се е заканил с убийство, като е достатъчно това заканване да е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай отправените от
подсъдимите закани за убийство са били придружени с нанасяне на силни удари по
цялото тяло на пострадалия К., а двамата са били в състояние на алкохолно
опиянение. Отправените закани с оглед на естеството си и на конкретната
обстановка не само са могли, но и реално са възбудили основателен страх за
осъществяване. И дори повече – вследствие на заканите и нанесения побой, у Т.К.
е настъпило и посттравматично стресово разстройство.
Извън горепосоченото, на
досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на
първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата. За да постанови
своя акт, районният съд е събрал в пълнота необходимите доказателства и ги е анализирал
обстойно, като с изключение на горепосоченото обстоятелство е достигнал до
верни и законосъобразни изводи. Правилно двамата подсъдими са оправдани по
частта от обвинението, визиращо заканите за убийство да са отправени чрез
изразите : „Майка ти да еба“.
При
индивидуализиране наказанията на двамата подсъдими, Районният съд е обсъдил и
съпоставил обстоятелствата по чл.54 НК, като е констатирал наличието на две
отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства. Същевременно е преценил,
че по отношение на Д. и В. Д. е налице хипотезата
на чл.55 ал.1 НК - множество смекчаващи вината обстоятелства, когато и най –
лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. Тези
обстоятелства са посочени подробно – чистото им съдебно минало, млада възраст,
добри характеристични данни и полагане на труд, родителска и семейна подкрепа
за двамата подсъдими от страна на родителите, оказаното от тяхна страна пълно
съдействие на органите на МВР и проявената добра процесуална дисциплина,
съжителството на семейни начала от страна на В.Д., и най – вече сериозната
провокация към подсъдимите от страна на пострадалия К., изразяващата се в
отправяне на въпроса „Момчета, искате ли да стане проблем?“.
При
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК на двамата подсъдими са наложени наказания
„пробация“ със следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 1 година,
„задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ с продължителност от 200 часа за 1 година.
Районният съд е застъпил становището, че именно с налагането на наказания
„пробация“ при тези пробационни мерки ще се постигнат в пълнота по отношение на
двамата подсъдими целите по чл.36 НК, докато прилагането на „лишаване от
свобода“ би имало отрицателен ефект..
Окръжният
съд намира за необходимо да отбележи, че при определяне на вида и размерите на
наказанията първоинстанционния съд незаконосъобразно е приел, че по отношение
на двамата подсъдими е налице хипотезата на чл.55 ал.1 НК.
От
една страна, част от посочените като смекчаващи вината обстоятелства неправилно
са приети за такива, други на практика не са налице, а някои не са събрани
доказателства. Така например, обстоятелствата, че подсъдимият Д.Д. е бил на 30г. към момента на извършване на
престъплението, че неговият брат живее на съпружески начала, както и че
родителите им ги подкрепят, не могат да бъдат разгледани като смекчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 НК. Напротив, би следвало като
такова да се определи отношението на двамата подсъдими към техните родители. А
от данните по делото е видно, че двамата не само извършват деянията с проява на
дързост и цинизъм, обстоятелство, което е убягнало от вниманието на районния
съд, но и са го сторили пред очите на своя баща.
От
друга, липсват данни подсъдимите да са оказали съдействие на органите на ДП за
разкриване на престъпленията / с изключение изготвянето на писмени сведения в
ДП, които са без процесуална стойност за наказателното производство/, както и
да имат добри характеристични данни. Що се отнася до полагането на труд от
тяхна страна, районният съд е приел безрезервно твърдението им при снемане на
самоличността, че работят като строители. Освен това, вече бе отбелязано че от
пострадалия не е отправяна към подсъдимите репликата : „Момчета, искате ли да стане проблем?“, както
и че дори това да е било сторено, същата по естеството си не е провокираща или
заплашваща. Още повече, да бъде приета за сериозна провокация към извършване на
престъплението и дори за смекчаващо обстоятелство.
Действително,
по отношение на Д.Д. е налице още едно смекчаващо
вината обстоятелство, а именно – същият страда от тежко заболяване. Макар и да
не е представена медицинска документация в тази насока, този факт присъства в показанията
на неговата майка и не буди съмнение.
Независимо
от наличието или не на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въззивният
съд намира че в конкретния случай не е налице и втората, кумулативно предвидена
в чл.55 ал.1 НК предпоставка, а именно - и най – лекото, предвидено в закона
наказание, да се явява несъразмерно тежко по отношение на подсъдимите. За
извършване на престъпления по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 6 години, а съгласно чл.39
ал.1 НК най – лекото такова е 3 месеца. След преценка на всички обстоятелства
по чл.54 ал.1 НК Окръжният съд намира, че в пълна степен целите по чл.36 НК по
отношение на Д. и В. Д. е могло да бъдат постигнати с налагане на наказания
„лишаване от свобода“. А след съпоставка на всички смекчаващи и отегчаващи
такива, може да се приеме че наказания „лишаване от свобода“ в минимален размер
от 3 месеца не само че не биха несъразмерно тежки, а напротив – биха се явили
занижени.
Все
пак, доколкото липсват протест на прокурора и/ или жалба на частния обвинител,
съответно на повереника, за изменение на присъдата досежно отмяна приложението
на чл.55 ал.1 НК и определяне на наказанията по реда на чл.54 ал.1 и 2 НК, Окръжният
съд може единствено да отбележи горепосочените обстоятелства в рамките на
правомощията си по чл.314 ал.1 НПК. Доколкото не са налице предпоставки за
оправдаване на подсъдимите или за редуциране броя, съответно за намаляване
продължителността на пробационните мерки, обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена.
С оглед на това и на основание чл.338
вр.чл.334 т.6 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260019 от 11.11.2020г., постановена по нохд 685/ 2020г. по описа на
Районен съд Дупница.
Решението не подлежи на протестиране и
обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да
се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено.
Председател :
Членове : 1. 2.