Определение по дело №275/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 395
Дата: 14 май 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500275
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 14.05.2019 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в     закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВДА ДОЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело № 275 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

           

Подадена е частна жалба от А.М.С., ЕГН ********** ***, с която се обжалва ЗАПОВЕД № 94 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.02.2019 година по ч.гр.дело № 167/2019 г. на Тетевенския районен съд в частта за разноските.

Жалбоподателят излага, че е заплатил разпоредената в заповедта  сума в частта за главницата и лихвата общо в размер на 826.56 лева, но до настоящия момент не е имало открито заседание, ответната страна не се явява, нито неин представител, поради което счита, че разпоредената сума от 180 лева за адвокатско възнаграждение е неоснователно присъдена и следва да бъде отменена.

Моли да бъде отменена заповедта в частта досежно присъдените разноски- 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар.

В срока по чл.276, ал.1 е постъпил отговор от заявителя, чрез адвокат В.Г. от САК, в който моли да бъде оставена частната жалба без уважение. Посочва, че с представеното платежно нареждане за сумата 826.66 лева длъжникът недвусмислено е признал задължението си, а съобразявайки датата на извършено плащане се установява, че това е станало след депозиране от заявителя на заявлението пред Районен съд Тетевен, т.е. с поведението си длъжникът е дал основание за завеждане на заповедното производство. На следващо място изтъква, че заповедното производство не предполага открито съдебно заседание, в каквато насока има оплаквания в жалбата. Длъжникът А.С. е разполагал с двуседмичен срок, в който да възрази срещу дължимостта на вземането, но той е извършил признание, като е заплатил главницата по заповедта за изпълнение и според страната е приложима разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, за парично вземане в размер на 701.44 лева главница и 125.12. лева лихви за периода от 11.05.2017 г. до 11.02.2019 година, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 21.09.2012 година, потребени в периода от 25.11.2016 г. до 24.04.2017 г., за които операторът е издал крайна фактура № **********/25.04.2017 г. , в едно със законна лихва от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането.Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева –за държавна такси и 180 лева- адвокатско възнаграждение.

Ловешкият районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, както и за разноските.

 В заповедното производство по ч.гр.дело № 167/2019 г. на Ловешкия районен съд, заявителят е направил изрично искане за присъждане на всички разноски. От намиращите се в делото писмени документи- преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета от 18.02.2019 г., издадено от „Тексим банк”АД , се установява, че процесуалният представител на заявителя е внесъл по сметка на Районен съд- гр.Тетевен държавна такса в размер на 25.00 лева, а от приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че заявлението е подадено от надлежно упълномощен адвокат, на когото е платено адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. А според ал.2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Тетевенският районен съд правилно е постановил длъжникът да заплати на заявителя разноски по делото в размер на 205 лева, включващи платената държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение от 180 лева.Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 е издадена на 26.02.2019 г. и е връчена на длъжника на 06.03.2019 година. Той е подал възражение по чл.414а ГПК на 13.03.2019 г. , а плащането на главницата и лихвите е извършено на 15.03.2019 г., според представеното от него платежно нареждане на Централна кооперативна банка АД- клон Ловеч.Видно е, че плащането на задължението е извършено след издаването на заповедта за изпълнение, а длъжникът с поведението си е дал повод за подаване на заявлението. Заповедното производство е едностранно и заповедта се издава в разпоредителна заседание, съгласно чл.411, ал.2 .

Съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като то е определено от заявителя в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 и ал.75 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не е завишено.

С оглед изложеното, заповедта на Тетевенския районен съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена в обжалваната част.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските ЗАПОВЕД № 94 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.02.2019 година, издадена по ч.гр.дело № 167/2019 г. на Тетевенския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: