О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 14.05.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в закрито съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова в.ч.гр. дело № 275
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от А.М.С., ЕГН ********** ***,
с която се обжалва ЗАПОВЕД № 94 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 26.02.2019 година по ч.гр.дело № 167/2019 г. на Тетевенския районен
съд в частта за разноските.
Жалбоподателят излага, че е заплатил разпоредената
в заповедта сума в частта за главницата
и лихвата общо в размер на 826.56 лева, но до настоящия момент не е имало
открито заседание, ответната страна не се явява, нито неин представител, поради
което счита, че разпоредената сума от 180 лева за адвокатско възнаграждение е
неоснователно присъдена и следва да бъде отменена.
Моли да бъде отменена заповедта в частта досежно
присъдените разноски- 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар.
В срока по чл.276, ал.1 е постъпил отговор от
заявителя, чрез адвокат В.Г. от САК, в който моли да бъде оставена частната
жалба без уважение. Посочва, че с представеното платежно нареждане за сумата
826.66 лева длъжникът недвусмислено е признал задължението си, а съобразявайки
датата на извършено плащане се установява, че това е станало след депозиране от
заявителя на заявлението пред Районен съд Тетевен, т.е. с поведението си
длъжникът е дал основание за завеждане на заповедното производство. На следващо
място изтъква, че заповедното производство не предполага открито съдебно
заседание, в каквато насока има оплаквания в жалбата. Длъжникът А.С. е
разполагал с двуседмичен срок, в който да възрази срещу дължимостта
на вземането, но той е извършил признание, като е заплатил главницата по
заповедта за изпълнение и според страната е приложима разпоредбата на чл.76,
ал.2 ЗЗД.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2
от ГПК, поради което е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския
районен съд от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, за парично
вземане в размер на 701.44 лева главница и 125.12. лева лихви за периода от
11.05.2017 г. до 11.02.2019 година, представляващи незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 21.09.2012
година, потребени в периода от 25.11.2016 г. до
24.04.2017 г., за които операторът е издал крайна фактура №
**********/25.04.2017 г. , в едно със законна лихва от 25.02.2019 г. до
изплащане на вземането.Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни
разноски в размер на 25 лева –за държавна такси и 180 лева- адвокатско
възнаграждение.
Ловешкият районен съд е уважил искането и
постановил издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, както и за разноските.
В
заповедното производство по ч.гр.дело № 167/2019 г. на Ловешкия районен съд,
заявителят е направил изрично искане за присъждане на всички разноски. От намиращите
се в делото писмени документи- преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане
към бюджета от 18.02.2019 г., издадено от „Тексим банк”АД , се установява, че процесуалният представител на
заявителя е внесъл по сметка на Районен съд- гр.Тетевен държавна такса в размер
на 25.00 лева, а от приложения договор за правна защита и съдействие е видно,
че заявлението е подадено от надлежно упълномощен адвокат, на когото е платено
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. А според ал.2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Настоящата въззивна инстанция приема, че Тетевенският
районен съд правилно е постановил длъжникът да заплати на заявителя разноски по
делото в размер на 205 лева, включващи платената държавна такса от 25.00 лева и
адвокатско възнаграждение от 180 лева.Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 е издадена на 26.02.2019 г.
и е връчена на длъжника на 06.03.2019 година. Той е подал възражение по чл.414а ГПК на 13.03.2019 г. , а
плащането на главницата и лихвите е извършено на 15.03.2019 г., според
представеното от него платежно нареждане на Централна кооперативна банка АД-
клон Ловеч.Видно е, че плащането на задължението е извършено след издаването на
заповедта за изпълнение, а длъжникът с поведението си е дал повод за подаване
на заявлението. Заповедното производство е едностранно и заповедта се издава в
разпоредителна заседание, съгласно чл.411, ал.2 .
Съдът намира, че не са налице и предпоставките на
чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като то е
определено от заявителя в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 и ал.75 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не е
завишено.
С оглед изложеното, заповедта на Тетевенския районен
съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена в
обжалваната част.
Воден от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА в
частта за разноските ЗАПОВЕД № 94 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 26.02.2019 година, издадена по ч.гр.дело №
167/2019 г. на Тетевенския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: