Р Е Ш Е Н
И Е
№
321
31.12.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 336 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Главен
юрисконсулт И. С. И. като пълномощник на ЦУ НА НАП – СОФИЯ с адрес за
призоваване: офис Кюстендил в гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ № 55 обжалва
решението по а.н.д.№715/2021г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Противоречието с материалния закон
свързва с доказано административно нарушение и правилно наложена имуществена
санкция. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
с.з. адв.Й.Т. *** като пълномощник на ответника ЕТ „Ч.З.– В.и А.“, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което е правилно и
обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №553223-0347182/31.12.2020г. на началник на отдел
„Оперативни дейност“ – София, в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Ч.З.– В.и А.“ – *** за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000лв.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че при извършена на
05.07.2020г. проверка от служители на НАП в търговски обект – „кафе аперитив“ в
гр.Кюстендил, колушко дере срещу бл.36, стопанисван от санкционирания ЕТ е
установено, че в обекта има въведено в работен режим фискално устройство
/ЕКАФП/ с посочен модел, номер на ФУ и на фискалната памет, което притежава
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Разчетената при
проверката касова наличност от ФУ била 57.70лв., а фактическата такава от
227.25лв. Положителната разлика е 169.55лв. Свидетелите са потвърдили
установената при проверката по-малка сума, регистрирана на ФУ.
От
правна страна съдът е приел доказаност на противоправното деяние, липса на
маловажност на случая, но неправилно приложена санкционна норма по чл.185, ал.2
от ЗДДС поради липса на твърдение, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи. По посочените правни доводи съдът е счел, че дължимата санкция следва
да е в минималния размер по чл.185, ал.1 от ЗДДС съгласно разпоредбата на
чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС. По посочените правни доводи съдът е изменил НП
като е намалил имуществената санкция от 3 000лв. на 500лв. и е осъдил ЦУ на НАП
да заплати на ЕТ деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
329.17лв. по компенсация.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон решението е правилно.
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона.
Правилен е извода на съда за доказано
противоправно деяние по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Съгласно посочената
правна норма, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна в
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. Нормата е част от нормативен акт по прилагане на
ЗДДС, поради което нарушаването й води до налагане на санкцията по чл.185, ал.2
от ЗДДС. В случая по делото, от ПИП серия АА №0034614/05.07.2020г. и
показанията на св.Танев и св.Славков съдът правилно е установил фактическата
обстановка по нарушението, свързана с това, че в деня на проверката касовата
наличност в обекта на регистрираното лице по опис е била в размер на 227.25лв.,
а във ФУ е регистрирана обща сума 57.70лв. Следователно, налице е положителна
промяна в касовата наличност от 169.55лв., която не е регистрирана във ФУ в
нарушение на задължението по чл.33, ал.1 от Наредбата.
В процедурата по налагане на
имуществената санкция на търговеца обаче АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, квалифицирайки деянието като такова по чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр.
с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Описанието на деянието от обективна страна покрива
санкционния състав на чл.185, ал.2 от ЗДДС – осъществено нарушение извън
случаите по ал.1, като наложената санкция е в минималния законов размер на
състава от 3 000лв. В същото време АНО е направил привръзка с чл.185, ал.1
от ЗДДС, което означава, че размерът на санкцията следва да е в границите между
500лв и 2000лв. Налице е несъответствие между посочената от АНО
административнонаказателна разпоредба и определения размер на административното
наказание. Порокът е съществен, т.к. нарушава правото на защита на
санкционирания субект и врече след себе си отмяна на НП, както правилно е
процедирал районния съд, макар и с други правни съображения. С оглед изхода от
спора, районният съд правилно е процедирал с разноските за водене на делото,
присъждайки заплатеното от ЕТ адвокатско възнаграждение по компенсация.
За пълнота на изложението, с оглед
съображенията на районния съд, касационният съд ще посочи, че по-леката
наказуемост на деянието по чл.185, ал.2, изр.последно от ЗДДС при установяване,
че същото не води до неотразяване на приходи, не е съставомерен елемент от
отговорността на дееца, а привилегия за същия поради което е задължителна за
включване в обвинението само при констатирането й от АНО с налагане на по-леко
наказание по чл.185, ал.1 от ЗДДС. АНО не е установил привилегията, поради
което не е бил длъжен да включва данни за същата в обвинението по НП. Отделно
от това, в тежест на търговеца е да установи, че разликата между фактическата и
касовата наличност по ФУ не представлява приход за него от дейността.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК
решението на районния съд ще се остави в сила.
Поради изхода от спора пред касационния
съд и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ касаторът ЦУ на
НАП дължи заплащане на ответника на деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния размер от 395лв. Разноските са доказани посредством
договора за правна защита и съдействие пред КАС и реално сторени, т.к. сумата е
заплатена в брой и в този вид документа има ролята на разписка.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №52/21.09.2021г. по а.н.д.№715/2021г. на РС –Кюстендил.
ОСЪЖДА ЦУ НА НАП – СОФИЯ да заплати на ЕТ „Ч.З.– В.И А.“ – *** деловодни разноски за касационното
производство в размер на 395лв. /триста деветдесет и пет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.