Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………
гр. Варна, …........................
2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Светла Великова и прокурора Владислав Томов, разгледа докладваното от съдия Станислава
Стоева КАНД № 2853/2022 г.
по описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Производството е образувано по жалбата на А.К.О.,
чрез адв. Ц.М. – ***, против Решение № 1247/20.09.2022г., постановено по АНД № 2322/2022
година на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №
5659246, издаден от
ОД на МВР Варна и е осъден настоящият касатор да заплати на ОД на МВР Варна
сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. С обжалвания
пред РС – Варна електронен фиш, на касатора е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.
С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно. Сочи се, че съдът не е упражнил контрол върху спазването на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение. На следващо място се поддържа, че ЕФ не е изготвен по реда на нормативните правила за неговото изготвяне, недопустим е като електронно изявление при заснемане на нарушения с мобилни камери, поради което не може да бъде приет за годно електронно изявление, доказващо нарушенията на жалбоподателя. Според касатора съдът не може да преодолее тези нарушения в хода на съдебното производство и следва само на тези основания съдът да отмени ЕФ. Искането е да се отмени решението на решението на РС – Варна и да бъде решено делото по същество, като се отмени ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. К.Л.А., с писмени бележки настоява, че касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена скоростта, е от одобрен тип и е преминало метрологичен контрол. Изрично се посочва, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211 ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба от А.К.О. срещу Електронен фиш Серия К № 5659246, издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП на О. – ползвател на автомобила, е наложено на административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Нарушението, според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) CORDON – М2 № MD1194 и се състои в следното: На 20.10.2021 г., в 10:22 часа, в област Варна, община Аксаково, по път втори клас – 22 от гр. Варна в посока гр. Добрич на км. 8+300м, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/h., обозначено с пътен знак „В-26“ и поставена допълнителна табела „Т2-1900м.“, с МПС Рено Клио, с рег. № *** е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта 60 км/h, е установена стойност на скоростта 86 км/h, т. е. превишената стойност на скоростта е 26 км/h. Като административнонаказателно отговорно лице - ползвател, съгласно декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП от собственика на МПС.
За да потвърди процесния електронен фиш, РС - Варна приема следното: Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
При издаване на ЕФ е съобразена нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, регламентираща изчерпателно отделните реквизити от съдържанието на ЕФ, както и утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, поради това възраженията относно неговото съдържание, дата и начин на издаване и др. са неоснователни.
Предвид писмените доказателства по делото, безспорно се установява извършването на процесното нарушение.
Нарушението е установено с АТСС, което е одобрен тип за измерване, преминало съответните проверки, а и нарушението е документирано със снимка.
Не са споделени възраженията, свързани със съдържанието на протокола, съставен при използване на АТСС, доколкото в него са направени относими към конкретното място и начин на проверка отбелязвания, като изискването за посочване на начало и край на участъка е относимо към случаите на измерване в режим "движение", а в случая режимът на измерване е стационарен, а и на "гърба" на протокола за използването на АТСС е снимка на разположението на системата. За неоснователни са приети и възраженията, свързани с начина на разположение на използваната система за измерване, като съдът се позовава на изискванията към конкретното техническо средство, които са били спазени, респ. правилно е експлоатирана системата и производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез издаване на ЕФ се е развило при спазване на процесуалните правила.
Доколкото на самата снимка, върху конкретния автомобил има поставен маркер, удостоверяващ именно неговата измерена скорост на движение, нарушението е прието за безспорно доказано, а възраженията в тази насока – за неоснователни.
Правилно е приложена санкционната норма, като е приспаднат допустимият толеранс от +/- 3% (отразената в снимката скорост на движение е 89 км/ч, а в ЕФ - 86 км/ч), предвид и фиксирания в закона размер на глобата.
С обжалваното решение в полза на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.
Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС. Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН).
При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.
По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189 ал. 4, изр. второ ЗДвП.
Измерената скорост в случая се установява, че е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км/ч. Не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно установената техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство. В ЕФ се посочва установената скорост и стойността на превишението. В случая е съобразено изискването на чл. 16 ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на допустимата грешка - измерената скорост е 89 км/ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 86 км/ч, а не 89 км/ч, като превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 26 км/ч.
По доводите на касатора за неправилност на въззивното решение:
Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на въззивния съд по отношение законосъобразността на ЕФ. Неоснователно е и твърдението на касатора за необсъждане от въззивния съд на възраженията срещу ЕФ и изискванията, на които следва да отговаря, което да представлява основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Съдът не установява наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от РС – Варна доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Следва решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 221 ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1247/20.09.2022г., постановено по АНД № 2322/2022 година на Районен съд - Варна
ОСЪЖДА А.К.О., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.