Р Е Ш Е Н И
Е № 261036
гр. Пловдив, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 17928 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
на искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.
чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ от ЗК „Лев Инс”
АД срещу В.Р.Б., като се претендира да бъде признато за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница в размер от 280,
20 лв., представляваща изплатено обезщетение на пострадалото лице по щета № ********,
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ********, със срок на валидност от **** г. до **** г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 12.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 13215 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III - ти гр.с. Претендира се присъждане на сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищцовото дружество поддържа, че за
лек автомобил марка и модел „Опел Корса” с рег. № ******** е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обективирана в полица № ********, със
срок на валидност от ************ На дата ***** г. около **** ч. в гр. ****, на
ул. „********” № ****, ответникът В.Б., като водач на горепосоченото МПС, при
движение на заден ход ударил паркирания зад него лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Голф” с рег. № ********. При така реализираното ПТП настъпили
материални увреди по МПС рег. № ********. Същите били оценени на 270, 20 лв.,
като с платежно нареждане от **** г. посочената сума била изцяло изплатена на
пострадалата К.В.Г.. Било установено, че виновният водач- ответникът Б., към
датата на настъпване на ПТП е неправоспособен водач. Във връзка с обработването
на документацията, касаеща щетата и превеждане на сумата били сторени от
ищцовото дружество и ликвидационни разноски в размер от 10лв. Предвид това,
претендира се сума в общ размер от 280, 20 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
09.08.2019г./, до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от адв. **** - назначена за особен
представител на ответника. Изтъква, че така предявеният иск е допустим, но го
оспорва по размер.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 13215/ 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, III- ти гр.с, образувано по повод на депозирано от ЗК
„Лев Инс” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите предмет на настоящото дело, е издадена заповед № ****/ 12.08.2019 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК / чрез
залепване на уведомление/, поради което с разпореждане на съда от 19.09.2019 г.
е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по
чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното
предявеният иск е допустими.
От
фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че спрямо МПС рег. № ******** е налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № ********, със
срок на валидност от ************ при ЗАД „Лев Инс” АД / л. 15/.
От
приетото по делото свидетелство за регистрация част II- ра № ********/ *********** / л. 16/ се изяснява, че
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф” рег. № ******** е собственост на
лицето К.В.Г..
От
приобщените по делото Протокол за ПТП № ***** от *****г. /л.6/, АУАН бл. № ***
от *****г. / л. 63/ и Наказателно постановление № ************/ л. 61- влязло в
законна сила на 01.02.2018г., като връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН/ се
установява, както следва: на дата *****г. около ***** в гр. ****** на ул. „********”
№ ****3, ответникът В.Р.Б. управлявал МПС рег. № ********. При движение на
заден ход с посоченото МПС, водачът Б. ударил намиращия се зад него лек
автомобил с рег. № ********, собственост на К.Г.. При сблъсъка между двете МПС
настъпили материални увреди по МПС рег. № ********, за което бил съставен
Протокол за ПТП № ***** от *****г.
От
приобщената към делото справка за нарушител/ водач от централизираната система
на с-р „Пътна полиция” / л. 65/ се установява, че ответникът В.Б. никога не е
придобивал правоспособност за управление на МПС.
От
представените по делото Уведомление за настъпило застрахователно събитие / л.
7/, Доклад по щета № ******** /л. 11/, Сравнителна експертиза по щета /л. 13/,
Опис- заключение по щетата / л. 14/ и платежно нареждане от ****г. / л. 8/ се
установява, че на лицето К.Г. е изплатена сума в размер от 270, 20 лв.,
репарираща претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на реализираното
на *****г. от ответника Б. ПТП. Следва да се посочи, че от Доклад по щета № ********
/ л. 11/ се изяснява и че са сторени от ищцовото дружество обичайни
ликвидационни разноски по щетата в размер от 10 лв.
От
показанията на св. Г. /л. 70 гръб/ се изяснява, че през м. декември 2015г. е
бил в своя дом, когато е чула трясък и звука от алармата на личното си МПС рег.
№ ********. Св. излязла навън и видяла, че друг лек автомобил се е ударил в
предната на част собственото й МПС. На място пристигнал патрулен автомобил,
като било установено, че водачът на другото МПС е неправоспособен. Бил съставен
акт на неправоспособния водач, след което органите на реда си тръгнали. След
това, св. отишла за оглед на щетите, като впоследствие й била преведена сума от
около 300лв.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката, като счита че поднесената от нея
информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива
От
приетото по делото заключение на в. л. по назначената автотехническа експертиза
/ л. 74- 78/ се установява, че е налице пряка причинно- следствена връзка между
извършваната от ответника маневра- „управление на лек атомобил на заден ход” и
настъпването на удар с МПС рег. № ********. Възстановителната стойност на
настъпилите увреди по МПС рег. № ******** възлиза на 319, 64 лв. Съдът
кредитира заключението на в. л. в неговата цялост, като счита същото за
обективно, пълно и обосновано.
По правните аспекти на спора.
Правната
квалификация на заявения регресен иск е чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./. Съдът счита
за нужно да посочи, че с доклада е предоставена правна квалификация по чл.
213,ал. 1 КЗ / отм./, уреждащ общата хипотеза на регрес на застрахователя по
имуществена застраховка. Предвид това, то следва да се прецизира правното
основание на иска, като се посочи специалната норма на чл. 274, ал. 2 КЗ,
третираща хипотеза, при която застрахованото лице по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е причинило ПТП и е управлявало
МПС, без за целта да бъде правоспособно. Съдът счита за нужно да акцентира
върху обстоятелството, че подобно прецизиране на правната квалификация е
напълно допустимо да бъде осъществено с акта по същество, доколкото подлежащите
на доказване факти и доказателствената тежест е правилно разпределена с доклада
по делото. Процесният случай е именно такъв, като съдът в своя доклад е
разпределил в пълнота доказателствената тежест и относимост на всеки релевантен
факт към пораждане на спорното право ( в
тази връзка са и разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1 от 2013г. на ОСГТК на
ВКС; Решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д. № 476/ 2009г., по описа на ВКС, IV- то г.о.; Решение № 362 от 21.11.2013г., по гр. д. №
93/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о.).
Предвид
гореизложените принципни разяснения, то за да се породи в правната сфера на
ищцовото дружество срещу ответника, регресно вземане по смисъла на чл. 274, ал.
2 КЗ /отм./, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни
предпоставки: да е възникнало по надлежен ред застрахователно првоотношение по
повод на сключен договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
ответникът да е застраховано лице по този договор и в периода му действие да е
предизвикал ПТП с увреди, влизащи в обхвата на покрития застрахователен риск;
застрахователят да е репарирал увреденото лице за претендираната сума;
застрахованият да е управлявал МПС, без да бъде правоспособен водач.
При
така изясненото от фактическа страна, то съдът счита, че отвъд всякакво
съмнение се установява, че в полза на ищцовото дружество се поражда регресно
вземане срещу ответника за заплатеното обезщетение на пострадалото лице К.Г..
Застрахователна полица № ******** е със
срок на валидност от ************, като застраховател е ищцовото дружество ЗК
„Лев Инс” АД. Посочената полица се отнася за МПС марка и модел „Опел Корса”,
рег. № ********- към датата на сключването на полицата, посоченото МПС не е
притежавало валидна регистрация, но същото е индивидуализирано посредством
номер на шаси. Впоследствие, МПС е получило регистрационни плаки, като не
съществува съмнение, че именно МПС рег. № ******** с водач ответника Б., е
причинило ПТП на дата *****г. В тази връзка, в съставения Протокол за ПТП № *****
/л. 6/, съвсем ясно е посочен номерът на рамата на управляваното от Б. МПС,
който съвпада с този по застрахователната полица ( ************). Не съществува и
съмнение, че на дата *****г., именно ответникът Б. е управлявал МПС рег. № ********
( извършвал е активни действия с уредите и приборите на МПС), като е причинил
ПТП с материални щети. Бидейки водач на МПС на посочената дата, то ответникът Б.
се смята за застраховано лице по застраховката „Гражданска отговорност ( в тази връзка са и разясненията, дадени в т.
8 от ТР от 23.12.2015г. по ТД № 1 от 2014г. на ОСТК). Същевременно,
застрахованото лице Б., който е и водач на МПС на процесната дата е
неправоспособен – никога не е придобивал квалификация за управления на МПС под
каквато и да било категория.
По
отношение размера и обхвата на вредите: доколкото причинените по МПС рег. № ********
увреди не водят до заключение за наличие на „тотална щета”, то меродавна за
определяне размера на обезщетението ще е т. нар. „възстановителна стойност”.
Това е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (не се
прилага корекционен коефициент за овехтяване). В конкретния случай, ищецът е
заплатил на увреденото лице сума в размер на 270, 20 лв., като е сторил и
ликвидационни разноски в размер от 10 лв. ( последните представляват обичайни
разходи за документалното изписване и оформяне на преписката по заведената
щета). Предвид това, сумата от 280, 20 лв. се явява и пределът, до който може
да се разпростре регресното му вземане срещу ответника. Съобразно заключението
на вещото лице, материалните увреди върху МПС рег. № ********, към датата на
настъпване на застрахователното събитие, възлизат на 319, 64 лв. Посочената
величина е над реално изплатеното от ищеца на пострадалото лице, предвид което
искът следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 280, 20 лв. (
включващ възмездяване на щетата в размер от 270, 20 лв. и ликвидационни
разноски в размер от 10 лв., които са описани в доклада за процесната щета- л.
11 ).
Съобразно
гореизложеното, така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в своята цялост.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответнкът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 670
лв., представляваща сторени разноски в рамките на заповедното и исковото
производство. В посочената сума за разноски се включва платена д.т. за
заповедното и исковото производство в размер от 50 лв., депозит за САТЕ в
размер от 150лв., депозит за свидетел в размер от 20 лв., депозит за особен
представител в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв. за заповедното и 100лв. за исковото производство.
Ответникът не е извършил разноски в настоящото
производство, предвид което на същия не се дължат такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Р.Б., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 КЗ / отм./, сума в размер на
280, 20 лв. / двеста и осемдесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща изплатено обезщетение на пострадалото лице
по щета № ************, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ********,
със срок на валидност от ************, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № ***/ 12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 13215, по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, III - ти гр.с.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК В.Р.Б., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, сума в размер на 670
лева /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща сторени разноски в рамките
на исковото и заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна
жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ