МОТИВИ към Присъда N 260013/10.09.2020г.,
постановена по НОХД № 2608/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.
с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.Г.Р. – родена
на ***г. в гр.С., живуща ***, ****, българско гражданство, неграмотна,
безработна, разведена, осъждана, ЕГН **********, за това, че за
периода от средата на м.април 2018г. до 21.05.2018г. в гр.П.и в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с М.В.П. –
като извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК -
като свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно
да потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, както следва:
- в
средата на м.април 2018г. в гр.П.в съучастие като извършител с М.В.П. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че на
29.12.2017г. е правила доброволно секс с лицата С.А.С.и С.Е.Г., без последните
двама да са използвали принуда или да са я поставили в безпомощно
състояние
- на
21.05.2018г. в гр.П. в съучастие като извършител с М.В.П. – като извършител е
подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като свидетел по ДП №
652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да потвърди неистина
пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че не е била изнасилена от
лицата С.А.С.и С.Е.Г. – престъпление по чл. 293 ал.1, вр.
чл. 26 ал.1, вр чл. 20 ал.2, вр.
ал.1 от НК;
Със същия
обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение и срещу
М.В.П. – родена на ***г***, ****, българско гражданство, основно образование,
неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********, за това, че за периода от
средата на м.април 2018г. до 21.05.2018г. в гр.П.и в гр.Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с Е.Г.Р. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, както следва:
- в
средата на м.април 2018г. в гр.П.в съучастие като извършител с Е.Г.Р. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че на
29.12.2017г. е правила доброволно секс с лицата С.А.С.и С.Е.Г., без последните
двама да са използвали принуда или да са я поставили в безпомощно
състояние
- на
21.05.2018г. в гр.П. в съучастие като извършител с Е.Г.Р. – като извършител е
подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като свидетел по ДП №
652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да потвърди неистина
пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че не е била изнасилена от
лицата С.А.С.и С.Е.Г. – престъпление по чл. 293 ал.1, вр.
чл. 26 ал.1, вр чл. 20 ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Производството
е проведено по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатите срещу подсъдимите
обвинения, като счита последните за доказА.по
категоричен начин. Не се спира на фактическата обстановка, която се признава от
подсъдимите, като единствено се спира на наказанията, които следва да се наложат.
Предлага на Съда да освободи от наказателна отговорност подс.Е.Р. и на осн. чл.78а от НК да й наложи
административно наказание глоба, тъй като са налице материално правните
предпоставки за това. За подс.М.П.
предлага на Съда да й наложи наказание „пробация“, с
оглед съдебното й минало. Прокурорът предлага наказанията да са в минимален
размер.
Защитникът
на подс.Е.Р. и М.П.
– адв.Б. е съгласен с
прокурора по отношение на обвинението, което се подкрепя от самопризнанията на
подсъдимите. Защитникът моли Съда да не налага наказание „пробация“
по отношение на подс.П.
и също иска това наказание да е глоба, тъй като подс.П. се е устроила в чужбина и работи, като
наказанието „пробация“ ще й попречи да изкарва
прехраната си. В този смисъл моли Съда да наложи и на двете подсъдими минимално
наказание глоба.
Подс.Е.Р. се признава за виновна, признава
фактическата обстановка в обвинителния акт и заявява, че искрено съжалява за
стореното. Моли Съда за минимално наказание.
Подс.М.П. също се признава за виновна и е
съгласна изцяло с обвинението. Моли Съда за минимално наказание, като съжалява
за стореното.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Е.Г.Р. е родена на
***г. в гр.С., живуща ***, ****, българско гражданство, неграмотна, безработна,
разведена, осъждана, ЕГН **********.
М.В.П. е родена на
***г***, ****, българско гражданство, основно образование, неомъжена,
безработна, осъждана, ЕГН **********.
Към 2017г. св.Х.И.Г.
работела като сервитьор в заведение в кв.„Кючук Париж“ в гр.Пловдив. През
почивните дни в края на 2017г. по празниците отишла в гр.Т., а последният ден
се прибрала отново при баща си в с.И., обл.Пазарджик. При него стояла до късно вечерта на
28.12.2017г. На 29.12.2017г. трябвало да започне работа сутринта от 07.00 часа
и решила да се прибира в гр.Пловдив. Тъй като нямала нито шофьорска книжка,
нито превозно средство решила да се придвижи на автостоп. На
28.12.2017г. срещу 29.12.2017г. тръгнала за гр.П.със свой приятел на име М.,
който от своя страна отивал на дискотека в Пазарджик. Приятелят й я оставил на
кръговото кръстовище, намиращо се на изхода на гр.П.на пътя за гр.Пловдив. От
това място св.Г. продължила пътуването си на автостоп до гр.Пловдив. Тя успяла
да спре преминаващ лек автомобил марка „Мерцедес“, комби, черен на цвят, управляван от лице от мъжки
пол на видима възраст около 45 години. Мъжът й споделил, че можел да я остави в
близост до кръговото кръстовище на 6-ти километър в началото от западната
страна на гр.Пловдив, тъй като пътувал за гр.Асеновград и трябвало да завие в
тази посока. Св.Х.Г. се съгласила и се качила в превозното средство. По пътя от
гр.П.до гр.Пловдив двамата почти не си говорили, като мъжът не й поискал пари
за превоза, но я предупредил да внимава и да се пази, защото има много опасни
хора през нощта. Около 01.30ч. сутринта на 29.12.2017г. мъжът пристигнал до
кръговото кръстовище на околовръстен път – Пловдив и пътя П.– Пловдив, където
св.Г. слязла. Мъжът с лекия автомобил продължил пътя си, като завил по посока
гр.Асеновград. Св.Х.Г. се придвижила пеша от кръстовището към гр.Пловдив. След
няколко минути откъм гр.Пловдив срещу нея в съседното платно за движение се
появил движещ се червен автомобил. Първоначално тя помахала с ръка на товарен
автомобил – тир, който се движил в нейната посока към гр.Пловдив, но през това
време червеният на цвят автомобил направил обратен завой и спрял до
нея. Автомобилът бил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.*****, в който на предните седалки били
пасажерът, установен по-късно като С.Е.Г. и водачът С.А.С.. Пътникът С.Г.,
който се намирал на предна дясна седалка на автомобила, я попитал накъде е,
като св. Г. му обяснила, че пътува за града, но не уточнила конкретно място
където да я оставят. Двамата я поканили да се качи в превозното средство, за да
я закарат. Св.Х.Г. влязла и седнала на задна дясна седалка. След това
превозното средство потеглило, като шофьорът и пасажера се уговорили помежду си
на неразбираем за момичето език да я изнасилят и ограбят. След като изминали
около 100-200 метра и влезли в гр.Пловдив, водачът на автомобила веднага спрял
за кратко, през което време С.Г.влязъл от задна дясна врата и се преместил на
задната седалка до момичето. С влизането си през вратата я избутал с ръката си
навътре, а през това време шофьорът С.С.заключил
с ръка задна лява врата. Х.Г. се притеснила и започнала да вика за помощ.
Въпреки нейното несъгласие, двете лица осъществили по насилствен начин полов
акт с нея и й отнели, чрез употреба на сила, мобилния телефон. За случая било
образувано досъдебно производство №652/2017 г. по описа на ІІІ РУ на МВР –
Пловдив и били предприети незабавни действия по установяване на извършителите и
тяхното задържане. Св.Х.Г. била разпитана в качеството си на свидетел по
посоченото наказателно производство. Спрямо лицата С.Г.и С.С.били предявени обвинения за престъпления по чл.152
ал.3 т.1, вр.ал.1 т.2 от НК, както и за престъпление
„грабеж“ по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. С.Г.и
С.С.имали наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, с определение по ЧНД №1/2018 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив.
В началото на 2018г., с
оглед повдигнатите обвинения и наложената мярка за неотклонение, подсъдимите
М.П., към онзи момент живуща на семейни начала със С.С., и майка му – подс.
Е.Р., решили да се свържат със св.Х.Г. и да я мотивират да промени своите свидетелски
показания в насока, че осъщественият полов акт е бил доброволен и не е била
изнасилена от С.Г.и С.С.. В
тази насока подсъдимите М.П. и Е.Р. започнали активно да издирват
местонахождението на св.Х.Г., като същите установили нейната месторабота към онзи
момент, установили къде живее на квартира в гр.Пловдив, установили адреса на
св.Г. в гр.Пазарджик. Двете подсъдими посетили посочените места, с цел да се
срещнат със св.Х.Г., но не могли да я намерят. В средата на месец април
2018г. подс.М.П.
успяла да се свърже със св.Х.Г. чрез социалната мрежа Фейсбук. Подс.П.
използвала профил, озаглавен „Rita“.
Тя изпратила покана за приятелство на св.Х.Г.. Последната не знаела кое е това
лице, но въпреки всичко приела поканата. Още същия ден по Месинджър подс.П. осъществила контакт със
св.Х.Г., в който контакт поискала да се срещнат и да поговорят. Тя се
представила, че е „жената“ на С., който бил в ареста заради изнасилването. В
този разговор подс.П.
попитала св.Г. дали могат „да се оправят работите“, при което получила отговор
от страна на последната, че няма такава възможност. Няколко дни по-късно, в
средата на месец април 2018г., чрез мобилно приложение Вайбър подс.П.
отново се свързала със св.Г. и поискала от нея да се срещнат в гр.Пазарджик,
като й посочила, че е заедно с подс.Е.Р..
Уговорката била да се срещнат близо до Районното полицейско управление в
гр.П.около 11:30 часа на същия ден. Св.Х.Г. отишла на посочената среща и там я
чакали подсъдимите М.П. и Е.Р.. Подсъдимите лица започнали да уговарят св.Г. да
промени свидетелските си показания, като потвърди неистина, а именно, че не е
била изнасилвана от лицата С.С.и
С.Г., като по този начин обвиненията срещу тях да отпаднат. Двете подсъдими, с
цел да мотивират св.Г. към лъжесвидетелстване, й предложили да й заплатят за
това и сумата от 5000 лева. Св.Г. отказала, а двете подсъдими започнали да
увеличават сумата, като последно й предложили сумата от 25 000 лева. Св.Г. се
съгласила. Въпреки това св.Г. не отишла при разследващите органи, водещи
наказателно производство №652/2017 г. по описа на ІІІ РУ на МВР – Пловдив, за
да даде лъжливи свидетелски показания. В края на месец април 2018г. подс.П. отново се свързала по
мобилно приложение Вайбър със
св.Х.Г., като й казала, че трябва да дойде до гр.Пловдив, за да подпише
декларация. На 30.04.2018г. св.Х.Г. ***, като в близост до съдебната палата в
града се срещнала с подсъдимите П. и Р., които пък от своя страна били
придружени от техни близки родственици.
Те завели св.Г. в адвокатската кантора на адв.Е.И. – М., където с помощта на Р.Р. – асистент, била изготвена Декларация от името на св.Г.,
със съдържание, че е правила доброволен секс с лицата С.С.и С.Г.. След като била изготвена декларацията,
подсъдимите лица завели св.Г. в кантората на нотариус П., където декларацията
била нотариално заверена. Оригиналът на декларацията останал у подс.М.П., а св.Г. си тръгнала.
В средата на месец май
2018г. подс.П., отново
чрез мобилно приложение Вайбър,
се свързала със св.Х.Г., като двете се уговорили да се видят в гр.Пловдив. На
21.05.2018г. св.Г. *** и се срещнала с подсъдимите М.П. и Е.Р.. Двете отново
започнали да уговарят св.Х.Г. да излъже пред разследващите органи, че не е била
изнасилена, като в тази насока я завели в адвокатска кантора на адв. Е.И. – М.. Там, с помощта на асистента Р.Р. св.Г. изготвила молба
до Районна прокуратура – гр.Пловдив към №11058/2017г. за това, че
желае да бъде разпитана отново и да даде показания в качеството си на пострадала
и че първоначално депозираните от нея показания са били дадени под влиянието на
афект и силно раздразнение за това, че лицата С.Г.и С.С.не са й върнали мобилния телефон и затова е
казала, че е била изнасилена от тях. Св.Р.Р. завел св.Г. до Районна прокуратура – гр.Пловдив,
където последната внесла изготвената молба.
По отношение на
обещаната парична сума от страна на подсъдимите Р. и П., същите, при нито една
от срещите, не са предавали пари на св.Г., за да промени показанията си и да
потвърди неистина.
Св.Х.Г. не дала пред
разследващите органи показания, различни от първоначално депозираните такива, а
напротив, съобщила на разследващите органи, че подсъдимите М.П. и Е.Р. я
склоняват да излъже, с цел разколебаване на обвинителната теза по отношение на
изнасилването. В тази насока, с постановление на наблюдаващия прокурор са били
разделени материали от наказателно производство №652/2017 г. по описа на ІІІ РУ
на МВР – Пловдив в ново досъдебно производство за действията на двете
подсъдими, довело до образуване на настоящото наказателно производство.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
самопризнанията на подс.Е.Г.Р.
и М.В.П., направени по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите Х.И.Г., А.П.И., Е.Й.Т., Б.Н.Р., С.Х.П.,
Е.Г.И. – М., Р.Н.Р., К.С.С.
и Г.И.И.. Съдът кредитира
изцяло показанията на посочените свидетели като обективни, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и изясняващи изцяло посочената по-горе фактическа
обстановка.
При така
установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът стига
до извода, че подсъдимата Е.Г.Р. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.293 ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК за това, че за периода от средата на м.април 2018г. до 21.05.2018г. в
гр.П.и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като извършител с М.В.П. – като извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление
по чл.290 ал.1 от НК - като свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП –
Пловдив устно съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта –
*******, както следва:
- в
средата на м.април 2018г. в гр.П.в съучастие като извършител с М.В.П. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че на
29.12.2017г. е правила доброволно секс с лицата С.А.С.и С.Е.Г., без последните
двама да са използвали принуда или да са я поставили в безпомощно
състояние
- на
21.05.2018г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с М.В.П. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че не е
била изнасилена от лицата С.А.С.и С.Е.Г..
От обективна страна се
събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.Е.Р. е подбуждала св.Х.Г. да
потвърди неистина пред надлежен орган – ******* за факти и обстоятелства, които
е знаела, че не са истина – престъпление по чл. 293 ал.1 от НК. Предмет на
обвинението са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите –
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили обществено
опасни последици. Подс.Е.Р.
е съзнавала, че върши престъпление, като е целяла да убеди св.Г. да потвърди
неистина, с цел две лица да избегнат наказателно преследване, като в замяна на
това е обещавала и пари. По този начин подс.Е.Р. е целяла настъпването на вредоносния
резултат, като е извършила престъплението и в съучастие като извършител и
с подс.М.П..
За
извършване на престъпление по чл.293 ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация. Видно от представеното свидетелство съдимост
на подс.Е.Р.,
последната не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Поради това са налице материално правните предспоставки за приложение на чл. 78А ал.1 от НК, тъй ката подсъдимата в с чисто минало, не е освобождавана от наказателна
отговорност и от деянието не са налице съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване. Ето защо Съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.78А ал.1 от НК като освободи от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ подс.Е.Р. като й наложи
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. Това е предвидения в
закона минимален размер и е съобразен с характеристичните данни на подсъдимата,
продължителния период от момента на деянието до постановяването на присъдата и
семейното положение.
При така
установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът стига
до извода, че подсъдимата М.В.П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.293 ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК за това, че за периода от средата на м.април 2018г. до 21.05.2018г.
в гр.П.и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като извършител с Е.Г.Р. – като извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление
по чл.290 ал.1 от НК - като свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП –
Пловдив устно съзнателно да потвърди неистина пред надлежен орган на властта –
*******, както следва:
- в
средата на м.април 2018г. в гр.П.в съучастие като извършител с Е.Г.Р. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че на
29.12.2017г. е правила доброволно секс с лицата С.А.С.и С.Е.Г., без последните
двама да са използвали принуда или да са я поставили в безпомощно
състояние
- на
21.05.2018г. в гр.Пловдив в съучастие като извършител с Е.Г.Р. – като
извършител е подбуждала Х.И.Г. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК - като
свидетел по ДП № 652/17г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив устно съзнателно да
потвърди неистина пред надлежен орган на властта – *******, а именно, че не е
била изнасилена от лицата С.А.С.и С.Е.Г..
От обективна страна се
събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.М.П. е подбуждала св.Х.Г. да
потвърди неистина пред надлежен орган – ******* за факти и обстоятелства, които
е знаела, че не са истина – престъпление по чл. 293 ал.1 от НК. Предмет на
обвинението са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите –
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили
обществено опасни последици. Подс.М.П.
е съзнавала, че върши престъпление, като е целяла да убеди св.Г. да потвърди
неистина, с цел две лица да избегнат наказателно преследване, като в замяна на
това е обещавала и пари. По този начин подс.М.П. е целяла настъпването на вредоносния
резултат, като е извършила престъплението и в съучастие като извършител и
с подс.Е.Р..
За
извършване на престъпление по чл.293 ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация. При определяне на наказанието Съдът следва, да
отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно младата
възраст на подсъдимата, продължителния период от извършване на деянието до
постановяване на присъдата, както и материалното и семейното й положение. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете съдебното й минало.
Предвид и на това, както и продължителният период от момента на извършване на
деянието до постановяване на съдебния акт, Съдът счита, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 57 ал.1 вр. с чл.54 от НК като
избере по-лекото от предвидените две наказания и последното да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно „ПРОБАЦИЯ“ при
следните пробационни мерки:
на осн.чл.42А ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес
*** N 23 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност за явяване и
подписване пред пробационен служител
два пъти седмично.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По този
начин превантивната цел на наказанието, визирана в чл. 36 от НК ще изиграе
своята роля върху дееца. Същата ще осъзнае противоправното
си поведение, като ще бъде принудена да спазва установения в страната правов
ред.
Налице са
всички законови предпоставки за приложение на чл.25 ал.1 вр.с чл.23
ал.1 от НК и следва да бъдат кумулирани наказанията,
наложени на подс.М.П.
по дело N 16-054557-18 на Съда на Средна Холандия, гр.Л., приведено в
изпълнение с Решение по ЧНД N 435/2018г. на Окръжен съд – С. и
наказанието по настоящото наказателно производство, като на подс.П. следва да бъде определено
едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На осн. чл.25 ал.2 от НК следва да
се приспадне периода, през който подс.П.
е изтърпяла изцяло наказанието, преведено в изпълнение с Решение по ЧНД N 435/2018г.
на Окръжен съд – С., считано от 09.08.2018г. до 10.01.2019г.
Приложените
по делото веществени доказателства, а именно:
1
бр.мобилен телефон „Самсунг Галакси Нот 4“, розов на
цвят, с ИМЕЙ ******, с поставена в него сим-карта на „Теленор“; 1 бр. пластика „Прима“ на мобилен оператор
„Мтел“ с № ******; 1 бр.
компютърна кутия марка „Асос“;
1 бр. флашка с
главичка на пате от едната страна; 1 бр. таблет марка „Леново“ с пукнат дисплей, находящи се на съхранение
при домакина на отдел "КП" при ОДМВР гр.Пловдив да се върнат на
собственика им подс.Е.Р..
Приложените
по делото веществени доказателства, а именно:
1 бр.
мобилен телефон „Нокиа“,
черен на цвят, с ИМЕЙ ****** с поставена в него сим-карта на „Мтел“; 2 бр. сим-карти с надпис „VIP“, с номера, както
следва ****** и ******, находящи се
на съхранение при домакина на отдел "КП" при ОДМВР гр.Пловдив да се
върнат на собственика им подс.М.П..
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс.Е.Р.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 100
лв. представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс.М.П.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 100
лв. представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
Причини
за извършване на деянията – ниска правна култура.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.